Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 258
гр. ВРАЦА, 21.08.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд
,гражданско отделение,в
публичното заседание на 26.07.2018г.,в състав:
Председател:Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар
Хр.Цекова
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
гр. дело N` 252
по
описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
И.П.И. ***,е предявил
иск против „*** - М“ ЕООД гр.Мездра и ТД на НАП гр.В.Търново с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.269 ДОПК,за установяване по отношение на двамата
ответници,съответно длъжник и взискател по изп.д.№ 383/2013г.по описа на ТД на
НАП гр.В.Търново,че ищецът е собственик на недвижим имот,находящ се в гр.Мездра
на основание давностно владение,който е предмет на принудително изпълнение по
посоченото изп.дело.
При проверка редовността
на исковата молба,съдът е констатирал,че
същата отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК,и,че предявения иск е
допустим,и е постановил администриране на същата и уведомяване на
публичен изпълнител К.Г.К. на посочения в исковата молба адрес за образуваното
исково производство с изпращане препис от исковата молба с приложенията.
Преписи
от исковата молба с всички приложения са изпратени на ответниците,с указания,че
в едномесечен срок от уведомяването могат да подадат писмен отговор със
съдържанието,визирано в чл.131 ал.2 ГПК.
В срока
за отговор е постъпил такъв от втория ответник – ТД на НАП гр-.В.Търново,с
който оспорва иска като неоснователен и недоказан.Оспорва представения с
исковата молба предварителен договор от 06.12.2007г.с продавач М.И. и купувач
ищеца.Прави възражение за погасяване по давност правото на ищеца да иска
обявяването му за окончателен.Според този ответник имотът е собственост на
първия/ответник/.
Първият ответник „***-М“ЕООД гр.Мездра не е
ангажирал становище по предявения иск в срока за отговор.В с.з.признава иска.
Публичен изпълнител К. Г.К. не е ангажирал становище.
По делото са
събирани писмени и гласни доказателства.
С исковата
молба са представени предварителен договор за покупко-продажба от 06.12.2007г.,нот.акт
№ 128 по нот.д.№ 1397/2005г.на СВ при РС Мездра,съобщение за продажба чрез търг
с тайно наддаване,скица и данъчна оценка на процесния имот.С отговора на втория
ответник са представени предварителен договор от 02.11.2007г. и от
06.12.20007г.,нот.акт № 39 по нот.д.№ 1373/2008г.на СВ при РС Мездра,нот.акт №
156,н.д.№1885/2008г.за поправка на предходния,протокол за опис от
27.09.2017г.Допълнително в с.з.от страна ищеца е представена разписка от
30.12.2007г.
Представен е по
делото с исковата молба предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 06.12.2007г.,от съдържанието на който е видно,че управителката на
първия ответник в качеството и на физическо лице продава на ищеца свой недвижим
имот,находящ се в гр.Мездра – сграда „Агрегатно” с отстъпено право на строеж
със застроена площ 144,76 кв.м.,находяща се в УПИ 1,пл.№ 635,кв.40 по плана на
гр.Мездра за сумата 15000 лв.,платима:10000 лв.при сключване на договора,и 5000
лв.-при сключване на окончателни договор.В т.3 е отразено,че продавачът предава
владението на купувача върху имота в момента на подписване на предварителния
договор.С исковата молба е представен препис от нот.акт № 128,н.д.№
1397/2005г.,с който продавачката по предварителния договор се легитимира като
собственик на продаваемия имот на основание договор за
покупко-продажба,обективиран в цитирания нот.акт.От представеното на стр.9 от
делото съобщение от 20.04.2018г.,е видно,че публичен изпълнител при ТД
В.Търново,офис гр.Враца К.К. по изп.д.№ **********/2013г.по описа на ТД на НАП
ще проведе търг с тайно наддаване по реда на чл.251-254 ДОПК на 23.05.2018г. по
отношение на процесния недвижим имот.Исковата молба е входирана в съда на
08.05.2018г.
С отговора на
исковата молба е представен предварителен договор от 02.11.2007г.,със същото
съдържание като договора от 06.12.2007г.,представен с исковата молба,но сключен
между ищеца като купувач и първия ответник като продавач,представляван от
управителя М.И..Представен е нот.акт № 39,н.д.№ 1373/2008г.,с който М.И. като
физическо лице продава на представляваната от нея фирма „***-М” ЕООД същия
недвижим имот за сумата 4810 лв.,получена от продавачката напълно и в
брой.Допълнително е представен от втория ответник протокол за опис на
имота,предмет на делото от 27.09.2017г.по цитираното по горе изп.дело по описа
на ТД на НАП В.Търново,офис Враца,от който е видно,че на същата дата е описан
процесния имот като собственост на длъжника – първия ответник.На описа е
присъствала и подписала протокола без никакви възражения управителката на
длъжника М.И..Видно от съдържанието на протокола за опис изпълнителното дело е
образувано за неплатени задължения към взискателя ТД на НАП
В.Търново,произхождащи от неплатени суми,начислени по подадени от първия
ответник/чрез управителя си/ декларации обр.6 – за дължими здравно-осигурителни
вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ и декларации по ЗДДС за период 2010г.-2016г.Представените от ответника
писмени доказателства не се оспорват от останалите страни.В с.з.е представена
от ищеца разписка от 30.12.2007г.за платени на управителя на първия ответник
5000 лв.по предварителния договор от 06.12.2007г.,която се признава от първия
ответник и оспорва от втория.
По делото,както
се изложи са събирани и гласни доказателства.
Свид.Ц.Д. заявява,че се познават с ищеца от деца,когато свидетелят
живеел в Мездра.В момента живее постоянно в София от 2005г.Заявява,че знае, че И.
закупил от лицето М./управителя на първия ответник/ недвижим имот, който се
намира около мелницата в Мездра. Това било отдавна, може би след
2005г.,свидетелят не може да си спомни с точност, но било по време, когато
свидетелят си ходел при родителите. При разговор с ищеца, той му казал, че е
закупил една стара сграда. Свителят разговарял и с М.,и тя споменала, че това е
бил нейн имот и че го е продала на И..Свидетелят заявява,че знае, че ищецът И.
направил ремонт на сградата, той я изчистил, изхвърлил почти всичко и започнал ремонт.Ищецът
направил междинен етаж, разделил помещението на две /във височина/, и направи
два етажа.Свидетелят ползва сега ищеца да работи,последният частично идва при
свидетеля в *** и му върши услуги. Не работи при свидетеля на трудов договор,но
той го ползва като автомонтьор. Ищецът доста дълго време ремонтирал сградата, и
после споменал, че иска да я отдава под наем. Свидетелят знае, че И. ремонтирал
сградата. След ремонта, И. и М. се били разбрали така: М. да ползва сградата за нейната шивашка дейност като
наемател.Свидетелят знае този факт и от М..
Мисли, че тя работела в сградата до миналата година. Тази година не може
да каже дали М. продължава да ползва сградата. Със сигурност знае, че М. е
давала наем на И..
Свид.Т.К. знае имота, за който спорят
страните. Той е от с.***, но в момента живее в гр.***. Познава И.,тъй като той
се занимава с ремонт на автомобили, и със сестрата на свидетеля и зет му са
ходили при него, за ремонт на колата им.Според свидетеля И. живее в края на
Мездра и там се осъществява ремонта на колите, в неговия гараж.Когато са го
търсили, той бил все зает, като им обяснявал, че е закупил сграда и че там ще
бъде сервиза. Това било някъде към 2007-2008г.
Често се чупела колата на зетя на свидетеля,поради която причина
последният бил търсил няколко пъти И..*** започнал работа през 2008г., а през
2007г. живеел при сестра си в Мездра.Виждал е имота, който И. закупил - стара сграда
, не голяма. Не е разпитвал И. от кого е
закупил сградата, мисли че сградата се намирала в Хлебозавода. Често го
намирали там И., като той се опитвал бързо да ремонтира сградата и да направи
сервиз. Сградата била стара ,и той правел кофражи, изкарвал старата мазилка.
Свидетелят няколко пъти му помагал с изкарване на отпадъци и полагане на
кофражи, изливане на бетон, общи неща. В крайна сметка И. ремонтирал сградата.
След това той не открил там сервиз и свидетелят разбрал, че ще я дава под наем,
на шивашки цех. Отдал я под наем на шивашка фирма.Свидетелят е виждал
управителя на тази фирма и това е М. /свидетелят посочва управителя М.И./.Това
станало някъде 2-3 години след 2007г. И. отдал
сградата под наем на М.. И от тогава знае, че тази сграда е шивашки цех.
Мисли, че М. до скоро ползвала този имот като шивашка фирма.Свидетелят минавал
покрай имота, след като И. го отдал под наем и е виждал М. там.Свидетелят е
търсил И. за работа по автомобили,и И. му казал, че сградата я е отдал под
наем. Доколкото знае, мисли че И. закупил
имота от М., като управител на фирма "***-М".
Свид.И.К. – брат на предишния свидетел.живее в гр.*** от 20 години. Ходи
в Мездра, защото там има сестра, също и на пазара ходи там. Някои пъти ходи по
често в Мездра, а по някой път ходи и по един път в месеца. Познава И.И.,***,
там се запознали. Свидетелят там търсел части за кола и там И. продавал части
за коли. И. му се похвалил, че си е купил сграда, за да прави сервиз за коли.
Казал, че ще се разширява, защото сервизът му бил в неговия гараж. Това било
преди повече от 10 години. Разбрал от И., че е закупил тази сграда и че ще я разширява.
Сградата била стара, той направил ремонт . Мисли,че ремонтът се правел преди
около 10-на години. След като И. направил ремонта на сградата, той не отворил
сервиз.Изчистил всичко от старата сграда. И след ремонта, И. после му казал, че
е дал
сградата под наем на М., която я ползвала като шивашки цех. Не може да каже до
кога М. е ползвала сградата като шивашки цех.Свидетелят познава М., тя работела
в една фирма в ***, съседна на неговата фирма, където той работел. Като ходел в
Мездра виждал М., че работи в тази шивашка фирма, която била в процесната
сграда. М. била в шивашкия цех, а свидетелят с И. минавали с колата покрай
сградата, и той-И. му казал, че това е сградата, която е дал под наем.
Изслушана в с.з.управителката М.И.
заявява,че продала сградата на И., с предварителен договор. Знае,че в един момент
сградата действително била актив на нейната фирма, но не може да се „сети” защо
станало така, явно е имало някаква причина тя да бъде актив на нейната фирма.
Но въпреки това,смятала, че собственик на сградата е И..Като управител на
фирмата била уведомена за насрочения опис на имота и присъствала на
същия.Подписала протокола за опис,без да направи възражение,че евентуално
имотът не е нейна или на дружеството собственост,тъй като имала лични проблеми
и била притеснена.Не била уведомила ищеца за насрочения и извършен опис нито
преди датата на описа,нито след това.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани
доказателства,настоящият състав намира предявения иск за неоснователен и
недоказан.В тежест на ищеца е да установи по безспорен и категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване фактите и обстоятелствата,от които черпи
права,и на които основава претенцията си,което в конкретния случай това не е
сторено.Според настоящият състав ищецът не е собственик на процесния имот на
основание давностно владение,тъй като не може да се приеме с оглед
доказателствата по делото,че е станал такъв при осъществено владение върху
имота в продължение на 10 години.Няма спор,че фактическо владение върху имота
може да се осъществява и чрез трето лице-в случая първия ответник,за който се
поддържа,че имотът бил отдаден от ищеца под наем след предварителния договор и
извършения ремонт,но съдът приема,че в конкретния случай не е установена и
доказана такава хипотеза.Отделно от това,дори да се приеме,че ищецът бил отдал
под наем имота на първия ответник не е установен от доказателствата по делото началния
момент на владението,независимо от отразеното в предварителния договор от
06.12.2007г.,при оспорването му от страна на втория ответник,характера му на
частен документ по смисъла на чл.180 ГПК,който не се ползва с материална
доказателствена сила относно отразеното в него и разп.на чл.193 ал.3 изр.2 ГПК.В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на разпитаните
свидетели,които са уклончиви и в които прозира желание да помогнат и услужат на
ищеца.Голяма част от фактите за които дават показания свидетелите знаят от
ищеца и не споделят свои непосредствени впечатления.Отделно от това и тримата
свидетели от повече от 20 години живеят постоянно на друго място и идват в
гр.Мездра от време на време.Св.Ц.Д. е в близки приятелски отношения с
ищеца.Познават се от деца,а сега го ползва за разни услуги.Св.Т.К. познава
ищеца,тъй като е ходил при него за ремонт на коли,с каквато дейност се
занимавал ищеца.Като го търсили ищецът бил все зает,като им обяснил,че е
закупил сграда за сервиз,с която се занимава.Св.И.К. познава ищеца от пазара в
гр.Мездра,където продавал авточасти.На пазара свидетелят ходел за авточасти,но
междувременно минавали с ищеца покрай имота,и той разбрал,че това е процесния
имот.Както се изложи първият свидетел е в близки приятелски отношения с ищеца
от детските години.От показанията на последните двама свидетели също може да се
направи извод за близки приятелски отношения с ищеца.Показанията на всички
свидетели съдът цени с оглед разп.на чл.172 ГПК и не им дава вяра,като отчита
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото,предвид близките им
приятелски отношения с ищеца и управителката на първия ответник,която всички
познават по някакъв повод.Независимо от това,от показанията на нито един от
свидетелите не може да се направи извод откога ищецът е отпочнал владение върху
процесния имот.Св.Ц.Д. не знае кога ищецът точно е закупил имота,респ.кога е
отпочнал да го владее и ремонтира – неопределено заявява някъде след 2005г.Според
св.Т.К. ищецат е закупил имота някъде 2007-2008г.,а според св.И.К. имотът бил закупен преди около 10-на година.При
неустановен начален момент на отпочнато владение не може да се установи дали е
изтекъл необходимия давностен срок за придобиване имота по давност.Признанието
на управителката на първия ответник и обясненията и дадени в с.з.съдът цени
единствено като процесуален способ/както и предявения иск/ за избягване
последиците от принудителното изпълнение.Обясненията и са нелогични и житейски неправдоподообни.Нелогично и неправдоподобно е да смяташ някого за собственик на собствения
си имот,който в по-късен момент през 2008 година прехвърляш на представляваното
от теб дружество,да знаеш,че този имот представлява част от ЕООД-то и се води
като актив,и да заявяваш в с.з.,че не ти е известно защо имотът се води като
актив на ЕООД-то.Нелогично и житейски неправдоподобно е да получаваш книжа но
изп.дело с длъжник представлаваното от теб ЕООД,вкл.за опис на процесния
имот,за който се поддържа,че е на ищеца,да присъстваш на извършения опис на
процесния имот в качеството на управител на ЕООД-то длъжник,да подпишеш
протокола без никакви забележки - в смисъл,че собственик е трето лице,и да не
уведомиш това трето лице собственик както преди,така и след извършения опис.
При
така изяснената фактическа обстановка,настоящият състав намира предявения иск
за неоснователен и недоказан.Като такъв следва да се отхвърли.В подкрепа на
направения извод се явява и наличието на два предварителни договора – с дата
06.12.2007г.,на който се позовава ищеца, и от 02.11.2007г.,представен от втория
ответник,който факт също навежда на извод за процесуално поведение на страните
с цел осуетяване последиците от принудителното изпълнение.
При
този изход на делото ищецът следва да заплати на втория ответник разноски по
делото в размер на 200 лв.-юрисконсултско възнаграждение.Първият ответник не
претендира разноски.
Водим
от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения от И.П.И. ***,иск против „*** - М“ ЕООД гр.Мездра и ТД на
НАП гр.В.Търново с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.269 ДОПК,за
установяване по отношение на двамата ответници,съответно длъжник и взискател по
изп.д.№ 383/2013г.по описа на ТД на НАП гр.В.Търново,че ищецът И.П.И. е
собственик на недвижим имот,находящ се в гр.Мездра на основание давностно
владение,който е предмет на принудително изпълнение по посоченото изп.дело,представляващ сграда
„Агрегатно” с отстъпено право на строеж със застроена площ 144,76
кв.м.,находяща се в УПИ 1,пл.№ 635,кв.40 по плана на гр.Мездра.
ОСЪЖДА И.П.И. *** да
заплати на ТД на НАП гр.В.Търново разноски по делото в размер на 200 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред АС София в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Председател: