Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 303
гр.Перник, 05.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на седми юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Людмила Пейчева
Членове:
Капка Павлова
Димитър Ковачев
при секретаря Емилия Павлова, разгледа
въз.гр.дело № 263 по описа за 2018 год. докладвано от Председателя, за да се
произнесе и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от ответниците В.Д.Я., Д.И.Я. и И.И.Я.,***, чрез адв. А.А. от Адвокатско
дружество „А. и В.“, със седалище и адрес: ***, със съдебен адрес за връчване
на призовки и съобщения: ***, Адвокатска кантора: адвокат А.А. против Решение №
198 от 15.12.2017 год., постановено по гр. дело № 661/2017 год. по описа на
Радомирския районен съд в уважената част на предявените искове срещу всеки един
от ответниците за суми в размер на по 1 357,21 лева главница, ведно със
законната лихва от 15.02.2017 год. и за суми в размер на по 471,20 лева
договорна лихва за периода от 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год., които суми
като размер на всеки иск представляват 1/3 от общо претендираните от Банката
суми като главница и договорна лихва по Договор за кредитна линия, сключен на
05.04.29006 год. между „ОББ“ АД и наследодателя на ответниците И. К. Я.
Решението се обжалва и в
частта за разноските, които ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и за
разноските, които ищцовата банка е осъдена да заплати на ответниците.
Със същото е признато за установено по отношение
на В.Д.Я., с ЕГН: **********, и с адрес: ***, че
дължи на „Обединена българска банка'' АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане" ул. „Света
София" № 5, сумата от 1 357,21 лева, представляваща главница по Договор за кредитна линия, сключен
на 05.04.2006 год., както и 471,20 лева договорна лихва за периода от
19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.
Съдът е отхвърлил иска за сумата от 1 542,84 лева наказателна
лихва за периода от 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год., като неоснователен и
недоказан.
Съдът е признал за установено по
отношение на Д.И.Я., с ЕГН: **********, и с
адрес: ***, че дължи на „Обединена българска банка" АД, сумата от 1
357,21 лева главница по Договор за кредитна линия, сключен на 05.04.2006 год. и
471,20 лева договорна лихва за периода от 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.
Съдът е отхвърлил като неоснователен и
недоказан иска за сумата от 1542,84 лева наказателна
лихва за периода от 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.
Признато
е за установено по отношение на И.И.Я., с ЕГН: **********, и с адрес: ***, че
дължи на „Обединена българска банка" АД, сумата от 1 357,21 лева
главница по Договор за кредитна линия, сключен на 05.04.2006 год. и 471,20 лева
договорна лихва за периода от 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.
Съдът
е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска за сумата от 1542,84 лева наказателна лихва за периода от 19.03.2009 год.
до 13.02.2017 год.
С
решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Обединена
българска банка" АД № 62 срещу В.Д.Я. евентуален иск за осъждане на ответницата
да заплати сумата от 1 542,84 лева наказателна лихва за периода от
19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.
Отхвърлен
е като неоснователен и недоказан предявения от „Обединена българска банка"
АД срещу Д.И.Я. евентуален иск за осъждане на ответницата да заплати сумата от
1 542,84 лева наказателна лихва за периода от 19.03.2009 год. до 13.02.2017
год.
Също
така е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Обединена
българска банка" АД срещу И.И.Я. евентуален иск за осъждане на ответника
да заплати сумата от 1 542,84 лева наказателна лихва за периода от 19.03.2009
год. до 13.02.2017 год.
Наред
с това В.Д.Я. е осъдена да заплати на „Обединена българска банка" АД
сумата от 285,58 лева, представляваща направени разноски по делото.
Осъдена е Д.И.Я. да заплати на „Обединена българска банка" АД,
сумата от 285,58 лева направени разноски по делото.
С
решението е осъден И.И.Я. да заплати на „Обединена българска банка" АД
сумата от 285,58 лева направени разноски по делото.
Наред
с това е осъдена „Обединена българска банка" АД да заплати на В.Д.Я.,
Д.И.Я. и И.И.Я. сумата от 45,76 лева направени разноски по делото.
Изложени са оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност на решенето, поради което жалбоподателите молят да бъде отменено
и да се отхвърлят предявените искове срещу всеки един от тях за присъдените
суми - главница, законна лихва и договорна лихва. Претендира се присъждане на
направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Обединена българска банка“ АД с
искане да се остави без уважение като неоснователна и необоснована и да се
потвърди обжалваното решение.
Пернишкият окръжен съд
като преценява доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена от
легитимирани страни, които имат право да обжалват, поради което са допустими и
следва да се разгледат по същество.
Пред районния съд са
предявени обективно и
субективно съединени искове е правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК от „Обединена Българска Банка" АД срещу В.Д.Я., Д.И.Я. и И.И.Я.,
съединени при условията на евентуалност с обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 107/2017 год. по описа на Радомирския районен съд на
15.02.2017 год. е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. С тях е
разпоредено всеки от длъжниците В.Д.Я., Д.И.Я. и И.И.Я., като наследници на И.
К. Я., да заплати на Банката - кредитор сумите от 1 357,21 лева, представляваща
главница по Договор за кредитна линия от 05.04.2006 год.; 471,20 лева,
представляваща договорна лихва за периода 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.; 1
542,84 лева наказателна лихва за периода 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.,
ведно със законната лихва върху главницата
от 15.02.2017 год. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски в производството по чл. 417 ГПК - държавна такса размер на
67,42 лева за всеки от тях и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.
В
този смисъл Банката е поискала да се признае за установено, че всеки от
ответниците й дължи сумите от по 1 357,21 лева, представляваща главница по
Договор за кредитна линия от 05.04.2006 год.; 471,20 лева, договорна лихва за
периода 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.; 1 542,84 лева наказателна лихва за периода 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2017 год. до
окончателното й изплащане, както и направените разноски в исковото и заповедното
производство.
Ответниците
оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Правят възражение, че сумите по кредитния
договор не са дължими, тъй като вземането на Банката изцяло е погасено по
давност.
Пернишкият
окръжен съд като преценява доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът
„Обединена българска банка" АД е подал на 15.02.2017 год. до Радомирския районен съд заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК против ответниците
В.Д.Я., Д.И.Я. и И.И.Я.. Образувано е ч. гр. дело № 107/2017 год. по описа на
Радомирския районен съд и в полза на заявителя срещу длъжниците е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 104 от 15.02.2017 год.
В
двуседмичен срок от връчване на Заповедта за изпълнение, длъжниците са
депозирали възражения за недължимост на сумите по нея и в едномесечния срок от
съобщаването заявителят „Обединена българска банка" АД е предявил
настоящите искове.
По
делото е представен Договор за кредитна линия от 05.04.2006 год., сключен между
„Обединена българска банка" АД и И. К. Я. -наследодател на ответниците, по
силата на който странитe
се договорили Банката, в качеството на кредитор, да предостави на И.Я. кредит
под формата на кредитна линия, с първоначален кредитен лимит в размер на 2 000
лева, който да се използва чрез издадена от Банката кеш карта. В чл. 6 от
договора страните се уговорили, че валидността на картата е 2 години и изтича в
края на отпечатания върху нея срок, като Банката предоставя на
кредитополучателя нова карта, не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на
действащата карта. Уговорено е също кредитополучателят да погасява задължението
си на датата на падежа - 14 дни след датата на извлечението.
От
приложеното извлечение от счетоводните книги на „Обединена българска
банка" АД за задълженията на кредитополучателя И. К. Я. към 14.02.2017 год. се установява, че общият размер
на задължението е 10 113,79 лева, от които 4 071,64 лева главница; 1
413,61 лева договорна лихва за периода от 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.,
както и 4 628,54 лева наказателна лихва за периода от 19.03.2009 год. до
13.02.2017 год.
От
представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ***, издадено от
Община Радомир се установява, че ответницата В.Д.Я. е съпруга на
кредитополучателя И. К. Я., починал на ***, а ответниците Д.И.Я. и И.И.Я. са
негови деца.
Както се посочи предмет на обжалване е решението на районния съд, с
което са уважени предявените срещу всеки един от ответниците суми в размер на
по 1 357,21
лева главница,
ведно със законна лихва от 15.02.2017
год. и за суми в размер на по 471,20
лева договорна лихва за
периода от
19.03.2009 год. до 13.02.2017 год., които суми като размер на
всеки иск представляват 1/3 от общо претендираните от Банката суми
като главница и договорна лихва по Договор за кредитна линия, сключен на
05.04.2006 год.
между „ОББ“ АД и наследодателя на ответниците И. К.
Я..
Обжалва
се и решението в часта на разноските, които ответниците са осъдени да
заплатят на Банката и
разноските, които Банката е
осъдена да плати на ответниците.
Молят да бъде отменено като незаконосъобразно. Наред с това считат, че решението
в обжалваните му части е неправилно и необосновано, тъй като е постановено в
противоречие с доказателствата по делото и при неправилно приложение на
материалния закон.
За да уважи предявените искове срещу всеки един от
ответниците районният съд
е приел, че Договорът за
кредитна линия, сключен на 05.04.2006
год. между „ОББ“ АД и наследодателя на ответниците И.
К. Я. не е прекратен след смъртта
му и че исковите суми не са погасени по давност. В този смисъл съдът е
посочил, че вземането на Банката
е станало изискуемо след обявяване на кредита за предсрочно изискуем през 2016 год., след като са изпратени уведомления на 29.07.2016 год. от Банката до
ответниците.
Тези
изводи са неправилни, тъй като в чл. 22 от кредитния договор е предвиден
срок, за който същият се
сключва, както и условия за продължаване на неговото действие
за нов срок. Съгласно
чл. 22 кредитният договор влиза в сила от деня на подписването му. Срокът на
действие на договора изтича 2 месеца след крайния срок на валидност на картата.
Срокът се подновява автоматично с 2 години
и 2 месеца при липса на уведомление от страна на кредитополучателя, с което
последният заявява, че не желае картата да бъде подновена.
Наред
с това в чл. 23.1 от кредитния договор се посочва, че същият се прекратява
с писмено предизвестие от кредитополучателя за отказ от подновяване действието
на договора или преиздаване на картата, подадено един месец преди изтичане
срока на валидност на картата
т.е. 3 месеца преди изтичане срока на договора.
Така
от чл. 22 и чл. 23.1 от кредитния договор се налага извода, че срокът на
кредитния договор е за срока на валидност на кредитната карта и 2 месеца след
изтичане срока на валидността на кредитната карта, поради което, за да се определи
крайният срок на кредитния договор
следва да се вземе предвид и валидността на издадена
кредитна карта.
При автоматично подновяване на договора при условието
на чл.22 /липса
на уведомление от страна на кредитополучателя/ действието на кредитния договор продължава за нов
срок от 2 години и 2 месеца. Следователно
срокът на кредитната карта е 2 години, а при продължаване действието на
кредитния договор за нов срок, автоматично подновен по чл. 22, новият срок
изтича след 2 месеца от изтичане на преиздадената кредитна карта.
Този извод следва от разпоредбата на на чл. 22 и чл. 23.1 от кредитния
договор, тъй като при автоматично продължаване срока на кредитния договор, се
запазва действието на клаузите на кредитния договор, включително действието на
чл. 23.1 от същия, а клаузата на чл. 23.1 предвижда право на кредитополучателя
да прекрати кредитния договор с писмено предизвестие, подадено един месец преди
изтичане срока на валидност на картата или 3 месеца преди изтичане срока на
договора.
Така
следва извода, че всеки нов автоматично продължен срок изтича след
изтичане на 2 месеца от срока на валидност на преиздадена кредитна карта.
В случая от заключението
на съдебно - счетоводната
експертиза се установява,
че след сключване на
кредитния договор на 05.04.2006 год. между Банката и наследодателя
на ответниците, от „ОББ“ АД са издадени само две
кредитни карти на наследодателя на ответниците. Предвид договорения срок в чл. 22 валидността на първата кредитна карта
след сключване на договора е до 2008 год., а на втората
кредитна карта до 2010
год.
Смъртта на наследодателя на ответниците е настъпила на
12.03.2009 год.
т.е. преди да изтече срока на валидност на втората кредитна карта, съответно
преди да изтече втория автоматично подновен срок след изтичане през 2008 год. срока на
първоначалния срок, за който е сключен кредитния договор.
От
заключението на вещото лице се установява също, че след смъртта
на наследодателя от страна на „ОББ“ АД не е била
преиздадена друга кредитна
карта, с
оглед на това, че са издадени
само 2 кредитни карти - за
първоначалния срок на договора до 2008
год. и за срока, за който действието на договора и автоматичното продължаване
през 2008 год. приживе
на наследодателя на ответниците и който повторен срок е изтекъл през 2010 год.
С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че
действието на кредитният договор е прекратено през 2010 год.,
когато е изтекъл вторият срок от 2 години и 2 месеца на кредитния договор. Това е така, тъй като през 2010 год.,
когато е изтекъл срока на
договора, наследодателят на ответниците
вече е починал, поради което не може да се счита, че се е осъществило
условието по чл. 22 за автоматично продължаване действието на кредитния срок, поради липса
на писмено предизвестие от страна на кредитополучателя.
След 2010 год. от Банката не е издавана
нова кредитна карта, а срокът на кредитния договор, вкл. при условията на
автоматично продължаване се определя от срока на валидност на кредитната карта
и изтича 2 месеца след крайния срок на нейната валидност.
По тези съображения неправилно съдът е приел, че
кредитният договор е останал
да действа и след 2010 год. и
че исковите суми не са погасени по давност с изтичане на 5-годишен срок за
главницата и 3-годишен срок за лихвата, считано от изтичане срока на кредитния
договор.
В
този смисъл решението на районният съд е неправилно и незаконосъобразно. Поради
това същото следва да бъде отменено и вместо него по изложените съображения да
се постанови друго решение по същество на спора, с което да се отхвърлят
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Поради
изхода на делото Банката следва да заплати на ответниците направени по делото
разноски пред първата инстанция в размер на 45,76 лева, а плащането на
договореното адвокатско възнограждение не е доказано, поради което не следва да
се присъждат разноски в полза на ответниците за адвокат.
Наред
с това с оглед изхода на делото Банката следва да да заплати на ответниците
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на общата сума от
154,70 лева, представляваща държавна такса по въззивната жалба. Пред тази
инстанция ответниците не са представлявани от адвокат, поради което не следва
да се присъжда адвокатско възнаграждение.
В
този смисъл, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 198 от 15.12.2017 год., постановено по гр.дело № 661/2017 год. по
описа на Радомирския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове за
признаване за установено по отношение на В.Д.Я., с ЕГН: **********; И.И.Я., с ЕГН: ********** и Д.И.Я., с ЕГН: **********, тримата с адрес: ***, че дължат на „Обединена българска банка'' АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Възраждане" ул. „Света София" № 5, сумите в размер на по 1 357,21
лева, представляващи главници по
Договор за кредитна линия, сключен на 05.04.2006 год., ведно със законната
лихва от 15.02.2017 год. до окончателното им изплащане и за суми в размер на по
471,20 лева договорна лихва за периода от 19.03.2009 год. до 13.02.2017 год.,
които суми като размер на всеки иск представляват 1/3 от общо претендираните от
Банката суми като главница и договорна лихва по Договор за кредитна линия,
сключен на 05.04.2006 год. между „ОББ“ АД и наследодателя на ответниците И. К.
Я..
ОСЪЖДА „Обединена
българска банка'' АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Възраждане" ул. „Света София" № 5, да
заплати на В.Д.Я., с ЕГН: **********;
И.И.Я., с ЕГН: ********** и Д.И.Я., с ЕГН:
**********, тримата с адрес: ***, направените по делото разноски пред
първата инстанция в размер на 45,76 лева, както и направените разноски пред
въззивната инстанция в размер на общата сума от 154,70 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обожалване пред Върховния
касационен съд на Р. България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.