РЕШЕНИЕ
№ 912 28.06.2017г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд I граждански състав
На пети юни две хиляди и седемнадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 5037 по описа за
2016 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на Н.И.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, *** –
адвокат Г.С., против Агенция „Пътна
инфраструктура” със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №
3 – чрез Областно пътно управление – Бургас, представлявано от директора М.И.П..
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати следните обезщетения за
непозволено увреждане : 10 984,50
лв. – за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от предявяването на иска на 01.09.2016г.; и 10 000 лв. – за нанесени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
19.06.2016г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 01.09.2016г.
е претърпял пътно-транспортно произшествие, настъпило поради внезапно изскочило
на пътното платно диво животно - прасе. ПТП е настъпило при движение по
автомагистрала „Тракия” в посока Карнобат, в района на 326-и километър + 950 м
– част от републиканската пътна мрежа, която на основание чл.19, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата се управлява от ответника - Агенция „Пътна инфраструктура”,
която съгласно чл.29 ал.1 и чл.30 ал.1 от ЗП поддържа републиканските пътища и
техните съоръжения. В случая участъкът, където е настъпило ПТП не е бил в
изправност, тъй като е била скъсана или е липсвала защитната оградна мрежа,
предотвратяваща навлизането на животни, която мрежа съгласно §6 от ЗДвП е
спомагателно съоръжение – част от обхвата на пътя. Непосредствено след
автомобила на ищеца се е движил друг автомобил, който също се е блъснал в
животното и го е прегазил повторно. Сочи, че при сблъсъка предният капак на
автомобила му се отворил, прегънал се и паднал върху предното стъкло, отворили
се двете предпазни въздушни възглавници, при което ищецът се озовал притиснат
от тях и при липса на видимост поради падналия върху стъклото капак. В това
състояние набил спирачки, без да осъзнава какво се е случило и в какво се е
блъснал, като първоначално сметнал, че е блъснал човек.
Ищецът сочи следните настъпили от
ПТП вреди : 1. имуществени - подмяна на описаните в исковата молба елементи и
консумативи на собствения на ищеца лек автомобил : преден капак, предни решетки, предна броня,
комплект халогени, ляв фар, воден радиатор, водно казанче, климатичен радиатор,
климатична перка, виско-перка на радиатора, ABS-модул, предно стъкло, Airbag-волан, Airbag-пасажер, долна и горна греда, основен носач, ляв калник, ляв подкалник,
ляв носач, клаксон и 4 гуми; както и разходи за репатриране на автомобила,
който не е бил в състояние да се движи на собствен ход.
2. неимуществени : изживян шок от
сблъсъка, стрес и придобит панически страх да се качи отново в лек автомобил;
неудобства поради нежеланието му да шофира; сънува кошмари; разстроен сън;
високо кръвно налягане; вследствие на стреса е станал затворен и е започнал да
избягва приятелските събирания; нарушения на концентрацията; негативни
изживявания от мисълта, че е било възможно да загине и да остави двете си деца
сираци.
Ответникът в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител оспорва иска. Счита, че липсват доказателства за
причинно-следствена връзка между поведение или бездействие на агенцията с
настъпилия вредоносен резултат, като сочените от ищеца доказателства не са
достатъчни за да установят причината за ПТП-то и направените разноски за
възстановяване на щетите. Твърди, че на мястото е монтирана защитна преграда,
която към датата на настъпване на ПТП е била в отлично експлоатационно
състояние.
С определение от 14.12.2016г. по
молба на ответника са конституирани трети лица-помагачи :
„ПСТ Груп” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Подуяне”,
ул.”Бесарабия” № 114, представлявано от К.В.К.;
„Еко Ресурс – Р” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Подуяне”,
ул.”Градинарска” № 1, представлявано от К.Д.Д.;
„Понсстройинженеринг” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Оборище”, ул.”Чаталджа” № 3, ет.3 – представлявано от М.В.М.; и
и „Зебра” ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път”
имот 039002, представлявано от Н.Л.И., Г.Д.Д. и Н.Д.Д..
Приет е за съвместно разглеждане
предявения от ответника при условията на евентуалност обратен иск против
третите лица – при уважаване на главния иск третите лица-помагачи да бъдат
осъдени солидарно да му заплатят исковата сума, ведно с направените по делото
разноски. Твърди, че тези юридически лица участват в дружество по ЗЗД
„Магистрали 2014”, което по силата на договор от 28.11.2014г. се е задължило да
поддържа и ремонтира пътя, където е настъпило процесното ПТП – автомагистрала
„Тракия”, в района на км 326 + 950 м в посока Карнобат. Поради това тези трети
лица са регресно отговорни спрямо възложителя по договора.
В сроковете по чл.131 ал.1 от ГПК
третите лица-помагачи „ПСТ Груп” ЕАД, „Зебра” ООД и „Еко Ресурс – Р” ООД
представят писмени отговори, с които оспорват главния и обратния иск. Твърдят,
че липсват преки доказателства за механизма на ПТП, както и липсват данни за
неизпълнение или некачествено изпълнение на договорните им задължения. Оспорват
и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и претендираните вреди.
Ответникът „Зебра” ООД сочи, че по делото липсват данни от къде животното е
влязло на магистралата, като е възможно това да се е случило безпрепятствено от
намиращия се в близост пътен възел за гр.Карнобат. Ответникът „Еко Ресурс – Р”
ООД оспорва доказателствената сила на протокола за ПТП по отношение механизма
на настъпване на произшествието. Твърди, че макар и да е участник в
консорциума, не участва в дейността по поддържане на процесния участник, която
се осъществява от „ПСТ Груп“ ЕАД. Счита, че липсват и доказателства за
стойността на закупените материали, както и че те са вложени именно в процесния
автомобил.
Ответникът „Понсстройинженеринг”
АД не представя писмен отговор по обратния иск.
В съдебно заседание ищецът и
ответникът чрез процесуалните си представители поддържат становищата си. Представят
и ангажират доказателства. Третите лица – помагачи не се представляват в
съдебно заседание и не изразяват становища.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Тъй като предявеният
главен иск се основава на твърдение за допуснати от страна на ответника
нарушения при изпълнението на задължението му да поддържа защитната оградна
мрежа на процесния участък от републиканската пътна мрежа, съдът приема, че правното
основание на този иск е чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение
№ 370/ 01.12.2015г. по гр.д. № 2310/ 2015г., IV г. о., ГК на ВКС, основано и на
ППВС № 7/ 1958г., ППВС № 17/ 1963 г. и ППВС № 4/ 1975г.
Правното основание
на обратния иск е чл.79, ал.1, предложение 2 от ЗЗД.
По делото не се
спори, че на посочената дата 19.06.2016г., пътувайки по автомагистрала „Тракия“
със собствения си лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***, около 04,40 часа, на
километър 326 + 950 м посока Карнобат ищецът е претърпял пътно-транспортно
произшествие /ПТП/, за което е съставен приложеният протокол № 1565535/
19.06.2016г. Не се спори също, че мястото на произшествието е на
автомагистрала, която е част от републиканската пътна мрежа. В протокола ищецът
е отразен като участник 2, а участник 1 е диво животно – прасе. Вписани са
следните „обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ – „Участник 2
блъска изскочило на пътното платно диво животно – прасе. Допуска ПТ с материални
щети“. Тъй като протоколът не е съставен е от лице, присъствало при
произшествието, същият няма материална обвързваща доказателствена сила относно
описаните от актосъставителя обстоятелства и причини.
Тъй като в
протокола за ПТП липсва отразяване на съставен акт за установяване на
административно нарушение и при липсата на ангажирани други доказателства в
подобна насока съдът приема, че липсват данни за допуснато нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на ищеца. По същите съображения за
липса на удостоверяване, съдът приема, че на мястото на ПТП актосъставителят не
е установил други относими към произшествието факти, опровергаващи твърдението
на ищеца за изскочило на пътното платно диво животно.
Видно от
представения доклад на лицензиран оценител, комуто ищецът е възложил оценката
на щети, същият е изготвен въз основа на оглед, извършен два дни след ПТП – на
21.06.2016г. При възлагането ищецът е съобщил, че на посоченото място при
движение автомобилът е ударил с предната си част животно – диво прасе, което е
причинило материални щети по автомобил.
Разпитаният по
делото свидетел Ф.С. – *** на ищеца в показанията си, дадени въз основа на
споделеното й от самия ищец, установява следните относими към ПТП-то
обстоятелства : по време на движение на пътя е излязло прасе и го е ударило
отляво и отдясно; след 10-15 минути на същото място друга кола отново е ударила
животното; служители на ответника са пристигнали на мястото на инцидента и са
отнесли животното с камион.
Липсват събрани по
делото годни преки доказателства относно състоянието на предпазната ограда на
процесния пътен участък. В тази насока съдът не кредитира представения снимков
материал, тъй като липсват данни, въз основа на които да се направи обоснован
извод, че те отразяват именно състоянието на оградното съоръжение на мястото на
ПТП.
Вещото лице по
приета и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза дава категорично заключение относно
механизма на ПТП – ударът е възникнал при съприкосновение на лекия автомобил с
друго движещо се тяло – животно, като категорично е отхвърлена възможността
установените при протокола за ПТП щети да са причинени от удар в неподвижно
препятствие или от удар с друго движещо се МПС – за каквито също липсват
удостоверявания в изготвения на мястото протокол за ПТП. След произшествието
състоянието на автомобила не е позволявало придвижването му на собствен ход,
поради което е извършено репатриране на стойност 230 лв. – съгласно фактура от
27.06.2016г. Всички представени фактури са издадени на ищеца Н.С. като
получател на стоките и услугите : фактура № **********/ 01.08.2016г., издадена
от „Автостъкла“ ООД – стъкло, лепило и горна лайсна – на стойност 293 лв.,
фактура от 11.07.2016г. – за комплект едрогабаритни части /неописани/ на
стойност 4 500 лв. и фактура от 12.07.2016г. – за части и консумативи
/неописани/ на стойност 4 000 лв., издадени от „Аличко-2015г.“ ООД. Вещото
лице установява, че щетите, описани в описа от доклада /стр.15-16 от делото/ са
в пряка причинно-следствена връзка с ПТП, с изключение на : водно казанче – 200
лв., климатична перка с моторче - 380 лв., виско перка радиатор – 250 лв., гуми
– 1 000 лв., ABS модул – 280 лв. и 5 часа труд –
на стойност 164 лв., които следва да отпаднат. Останалите описани щети по
автомобила, които са пряка и непосредствена последица от ПТП, включително и
присъщите разходи за труд, са на стойност общо 10 341,20 лв., а с
разходите за репатриране на автомобила - 10 571,20 лв., като тази стойност
е в рамките на пазарните цени с включено ДДС.
Свидетелят Ф.С.
установява пред съда, че синът й тежко е преживял произшествието – станал
умълчан, не спял добре, често пушил, често разказвал за инцидента, който се
отразил и на отношенията в семейството му. Заради това състояние потърсил помощ
от психиатър, който приложил медикаментозно лечение и психотерапия – в
продължение на повече от шест месеца вземал две лекарства, от които понастоящем
приема само едното, както и продължава срещите си с психиатъра веднъж месечно..
Свидетелката твърди, че ищецът е международен шофьор и досега не е имал
произшествия на пътя. След процесното ПТП и понастоящем, винаги когато пътува,
взема друг човек със себе си.
В подкрепа на тези
показания са представените два амбулаторни листа за извършени медицински
прегледи на 27.06.2016г. и на 08.08.2016г. и рецепта от 27.06.2017г. за
предписани лекарства – Velaxin
и Remirta. Лекарските анамнези описват състояние след преживян
стрес – претърпяно ПТП поради животно, пресякло пътя на колата : потиснат,
тъжен, с упорито безсъние, загуба на апетит, непрекъснато желание за
възпроизвеждане на събитието, чести кризи на сърцебиене, тремор и непреодолим
страх, при който не е в състояние да шофира, споделя чувство за вина и мисли за
безизходност. Обективното му състояние е определено като вътрешно напрегнат,
тревожен, емоционално волево неустойчив, с доловена страхово-депресивна
симптоматика с вегетативна изява след стресова ситуация.
Не се спори по
делото, че с договор от 2014г. за възлагане на обществена поръчка Изпълнителна
агенция „Пътна инфраструктура” е възложила на ДЗЗД „Магистрали 2014“, в което
участници са конституираните трети лица – помагачи, всички дейности по
поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на магистралата. Съгласно чл.4 от договора, същият влиза в сила от
момента на подписване на приемо-предавателен протокол между възложителя и
изпълнителя, който предава обекта, и ще се изпълнява за срок от 48 месеца,
считано от датата, посочена като начало на срока на договора в
приемо-предавателния протокол. Въпреки липсата на установяване на началната
дата на действие на договора, при липсата на оспорване от страните по него
съдът приема, че същият е бил в сила между тях към датата на ПТП –
19.06.2014г., тъй като видно от представения двустранно подписан отчет,
договорът е изпълняван и към месец юли 2016г. Съгласно чл.22 ал.5 от договора
изпълнителят е поел задължението да предприеме всички необходими действия за опазване
на пътищата и пътните принадлежности и за осигуряване на безопасни условия на
движение. Съобразно приложимите Изисквания към изпълнение – неразделна част от
договора, стоманените преградни огради са в обхвата на задължението за текущо
поддържане /позиция 5, на таблица № 1, раздел 2/. По делото е представен отчет
от 25.07.2016г., подписан от представители на двете страни по договора, за
установяване нивото на поддържане и за заплащане на месечната стойност по
отделните видове дейности, в който за процесния участък /326 км + 107 – 327 км
+ 106/ не е удостоверено наличие на неизпълнени критерии за дължимото ниво по
договора. На основание чл.32 ал.1 от договора контролът по изпълнението на
извършените договорни дейности по поддържане на пътищата се осъществява от
възложителя. Съгласно чл.46 всички рискове, които пряко засягат изпълнението на
дейностите по договора и не са възникнали при непредвидени обстоятелства, са за
сметка на изпълнителя.
При така установените по делото факти съдът приема, че събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, макар и по косвен начин, установяват несъмнено, че претърпяното от
ищеца пътно-транспортното произшествие на 19.06.2016г. е причинено от
преминаващо през магистралата диво животно – прасе, изскочило внезапно на
пътното платно пред управлявания от ищеца лек автомобил. В подкрепа на този
извод са свидетелските показания, заключението на вещото лице, според което
ударът е възникнал при съприкосновение на лекия автомобил с друго движещо се
тяло – диво животно, като категорично е отхвърлена възможността установените
при протокола за ПТП щети да са причинени от удар в неподвижно препятствие или
от удар с друго движещо се МПС, каквито препятствия не са установени и при
съставянето на протокола за ПТП. Въпреки близката родствена връзка на
свидетелката С. с ищеца /негова ***/ и възможната нейна заинтересованост в
полза на ищеца, преценени съобразно чл.172 от ГПК съдът напълно кредитира
показанията й, тъй като същите кореспондират напълно с останалите събрани по
делото доказателства. Освен това показанията на свидетелката са пълни и
безпротиворечиви, основани са на непосредствени впечатления относно
емоционалното и психично състояние на ищеца и пряко възпроизвеждат
впечатленията му от претърпения инцидент.
При
това ПТП ищецът е претърпял непозволено увреждане, състоящо се в понесени
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
именно : преден капак, решетка бъбреци, предна броня, халоген, ляв фар, воден
радиатор, , климатичен радиатор, долна греда, горна греда, носач магаре, клаксон,
ляв подкалник, ляв носач, ляв калник, еърбег волан, еърбег пасажер, предно
обзорно стъкло, частично боядисване по детайли. Разходите за отстраняване на
щетите, специализирания труд за това и разходите за репатриране на автомобила
на ищеца в размер на 10 571,20 лв. общо. Ирелевантни са възраженията на
ответника и третите лица – помагачи относно липсата на надлежно оформени
счетоводни документи за разходите, тъй като съгласно неоспореното заключение на
вещото лице, което съдът кредитира напълно като обективно и безпристрастно,
тези разходи са пряка и непосредствена последица от увреждането и като такива подлежат
на възстановяване от деликвента.
Съгласно
легалната дефиниция на чл.3, ал.7 от Закона за пътищата /ЗП/ автомагистралата е
специално изграден и означен път за движение на моторни превозни средства с
високи скорости, като съгласно т.6 от разпоредбата съществена характеристика на
този вид пътища е предпазната телена ограда. Предпазните огради са определени
от закона като пътна принадлежност - § 1, т.4 от ДР на ЗП. Установеното
излизане на диво животно – прасе на пътното платно на автомагистралата води до
единствения възможен извод за неизправност или прекъсване на предпазната
оградата на мястото на ПТП или в негова близост.
Автомагистралата,
на която е настъпило процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа,
която на основание чл.8 ал.2 и чл.19 ал.1 т.1 от Закона за пътищата /ЗП/ е
изключителна държавна собственост и управлението й е предоставено на ответника
в производството – Агенция „Пътна инфраструктура”. Съгласно чл. 167 ал.1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние. На основание чл.48 т.1 б.”а” и чл.47 ал.1 от ППЗДвП
задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ е полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на
мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.
Тъй
като по делото не се оспори верността на представения протокол за ПТП, а същият
като официален документ има обвързваща съда материална доказателствена сила,
съобразно удостоверяването в него съдът приема за установено, че ищецът не е
допуснал нарушение на ЗДвП и не е имал вина за произшествието. Поради това
съдът приема, че процесното ПТП е настъпило поради неизпълнение или немърливо
изпълнение на задължението на ответника да поддържа в изправно състояние
пътната принадлежност - оградната мрежа на автомагистралата, като по този начин
осигурява нормална експлоатация на пътя.
При
така приетите за установени факти, на основание цитираните разпоредби от ЗП,
ЗДвП и ППЗДвП и на основание чл.49 във връзка с чл.45 ал.1 от ЗЗД съдът приема,
че ответникът носи обективната отговорност за поправянето на причинените от
непозволеното увреждане имуществени вреди на ищеца, за които на основание чл.51
ал.1 от ЗЗД същият следва да бъде обезщетен, тъй като са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Поради това доказан по основание е предявеният главен
иск за имуществени вреди. В настоящото производство се установи размер на
имуществените вреди 10 571,20 лв. , до който искът е основателен и ще бъде
уважен. За разликата над тази сума до предявения размер от 10 984,50 лв.
искът остана недоказан и ще бъде отхвърлен.
Пряка
и непосредствена последица от увреждането са и установените неимуществени вреди
– ищецът е претърпял некраткотрайно психично страдание, наложило медикаментозно
и психотерапевтично лечение в продължение на повече от шест месеца.
Произшествието сериозно е засегнало емоционално волевата сфера на ищеца и е
причинило страхово-депресивни симптоми. На основание чл.51 ал.1 от ЗЗД
ответникът дължи на ищеца обезщетение и за тези неимуществени вреди, чийто
размер следва да бъде определен от съда по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД. Отчитайки механизма на произшествието, липсата на възможност за
предвиждане и осуетяване сблъсъка, неизвестността в момента на удара,
последвалите психични страдания и установения период от време, през който
ищецът ги е понасял, както и факта, че и понастоящем продължава да има нужда от
психиатрично лечение, съдът определя дължимия размер на обезщетението на 3 000
лв. За разликата над тази сума предявеният иск е неоснователен и ще бъде
отхвърлен.
Предвид
частичното уважаване на главните искове, следва да бъдат разгледани и
предявените обратни искове :
По
делото не се спори, че ответникът и третите лица – помагачи, осъществяващи
дейност като ДЗЗД „Магистрали 2014“, са били валидно обвързани от действащия
към датата на ПТП договор за обществена поръчка, с който на гражданското
дружество са били възложени всички дейности по поддържане на АМ „Тракия“ и
прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на магистралата. Тъй
като с договора изпълнителят е поел задължението да предприеме всички
необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности, и за
осигуряване на безопасни условия на движение, на основание чл.79, ал.1, предл.2
от ЗЗД той дължи обезщетение за вредите от неизпълнение на това свое
задължение. При приетото от съда, че излизането на диво животно на пътното
платно е единствено възможно при нарушена цялост на оградната мрежа, съдът
приема за установено, че не е налице пълно изпълнение на договорните задължения
на изпълнителя по договора, за което ответниците по обратния иск като участници
в гражданското дружество – изпълнител носят имуществената отговорност да
репарират на Агенция „Пътна инфраструктура“ присъдени на ищеца обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 13 571,20 лв.
Тъй
като по делото не се установява договорена солидарна отговорност на участниците
в ДЗЗД, съдът приема, че в отношенията с възложителя по договора за обществена
поръчка те отговарят съобразно стойността на дяловете си, които при липса на
доказателства за различна уговорка, на основание чл.359 ал.2 от ЗЗД съдът
приема за равни. Ето защо против всеки от ответниците обратният иск е
основателен и доказан за сумата от 3 392,80 лв. /13 571,20 лв. : 4/. Ирелевантни
са други неустановени по делото вътрешни отношения в самото гражданско
дружество и възлагането на дейностите по договора на подизпълнител, поради
което неоснователно е възражението на „Еко Ресурс – Р“ ООД, че дейността по
поддържане на процесния участник се осъществява само от „ПСТ Груп“ ЕАД.
Неоснователно е и позоваването на представения отчет за установяване нивото на
поддържане и за заплащане на месечната стойност по отделните видове дейности,
тъй като същият установява по отношение на страните по обратния иск приетото от
тях за действително положение към един значително по-късен момент - 25.07.2016г.,
и не може същият извод автоматично да бъде направен и по отношение на
фактическата обстановка към датата на ПТП – 19.06.2017г.
Предвид
частичното уважаване на главните искове, на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК
всяка от страните дължи разноски на другата съразмерно с уважените, респективно
съразмерно с отхвърлените части от исковете. Разноските на ищеца в настоящото
производство са в размер на 1 846,38 лв. : 839,38 лв. – заплатена държавна
такса, 900 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения
договор за правна защита и съдействие и 107 лв. – възнаграждение на вещо лице.
Тъй като отговорността за разноски включва само реално направените такива, в
размера на разноските на ищеца не следва да се включва разликата до пълния
размер на договореното адвокатско възнаграждение от 1 200 лв., за която
липсват доказателства да е била реално заплатена. За тези разноски, съразмерно
с уважените искове ответникът му дължи сумата от
1 194,10 лв. Разходите на ответника в настоящото производство са в размер
на 107 лв. – възнаграждение на вещо лице, за които съразмерно с отхвърлената
част от исковете ищецът му дължи сумата от 37,80 лв.
Предвид
уважаването на обратните искове всеки от ответниците по тях дължи направените
от ищеца по този иск разноски в размер на дължимата за уважените искове
държавна такса от общо 542,85 лв. – всеки по 135,71 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ № 3, да
заплати на Н.И.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, *** –
адвокат Г.С., следните суми : 10 571,20лв. - обезщетение за имуществени
вреди от непозволено увреждане,
3 000
лв. – за неимуществени вреди,
както и 1 194,10 лв. за
направените по делото разноски съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.И.С. против Агенция
„Пътна инфраструктура”, както следва : за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди - за разликата над уважения размер от 10 571,20 лв. до
предявения размер – 10 984,50 лв.; и за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди - за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до предявения
размер на от 10 000 лв.
ОСЪЖДА Н.И.С. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес ***, *** – адвокат Г.С., да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА” със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №
3, сумата от 37,80 лв. за направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлените искове.
Решението е
постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника „ПСТ Груп” ЕАД, „Еко Ресурс – Р”
ООД, „Понсстройинженеринг” АД и „Зебра” ООД.
ОСЪЖДА „ПСТ ГРУП” ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Подуяне”,
ул.”Бесарабия” № 114, представлявано от К.В.К.; „ЕКО РЕСУРС – Р” ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Подуяне”, ул.”Градинарска”
№ 1, представлявано от К.Д.Д.; „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ” АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Оборище”, ул.”Чаталджа” № 3,
ет.3 – представлявано от М.В.М.; и „ЗЕБРА” ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Аксаково, община Варна, м-ст „Варненски път” имот
039002, представлявано от Н.Л.И., Г.Д.Д. и Н.Д.Д., да заплатят на Агенция
„Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Македония“ № 3, по 3 392,80
лв. – обезщетение за установените по делото вреди от неизпълнение на
договор от 2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет дейностите по
поддържане на АМ „Тракия“ и прилежащите пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на магистралата, както и по 135,71
лв. – за направените съдебни разноски, съразмерно с уважените обратни
искове.
ОТХВЪРЛЯ
искането за солидарно осъждане на третите лица-помагачи.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД