РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 14.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №179 по
описа за 2021 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда.
Образувано е по искова молба на М.Д.М. с ЕГН **********
***, представлявана от процесуалния представител адвокат М.Г. с адрес ***,
срещу „ГРУП ПЛЮС“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, ул.“Цар Иван Шишман“ №17, представлявано от управителите ***нов, по
чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда за заплащането на
сумата от 3481.92 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето на оставане без работа поради незаконното уволнение
за максималния 6-месечен период – от 12.06.2019 г. до 12.12.2019 г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (25.01.2021
г.) до окончателното плащане, а също и за присъждането на направените по делото
съдебно-деловодни разноски. Ищцата сочи, че е сключила с ответното дружество
трудов договор на 29.05.2019 г., като нейното трудово правоотношение е било
прекратено на 12.06.2019 г.; с влязло в сила на 29.10.2020 г. съдебно решение
прекратяването на трудовия договор е било признато за незаконосъобразно и
издадената заповед е била отменена; от датата на прекратяването на трудовото
правоотношение до 12.12.2019 г. ищцата не е работила при друг работодател и
затова претендира обезщетение за оставането без работа за 6-месечния срок в
размер на 3481.92 лева; ищцата е искала изплащането на обезщетението, но от
ответното дружество са отговорили, че същото не е присъдено; настоява за
уважаването на иска и присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е бил депозиран
отговор от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е процесуално
допустим и основателен, но не в претендирания размер; ищцата действително е
останала без работа и поради незаконното уволнение на същата трябва да бъде
заплатено обезщетение; размерът на месечното брутно трудово възнаграждение на М.Д.М.
е бил 560 лева, поради което правилно определеният размер на обезщетението по
чл.225 от Кодекса на труда е 3360 лева; затова още след получаването на преписа
от исковата молба ответното дружество е заплатило на ищцата обезщетение в
посочения размер по нейна банкова сметка, *** 25.01.2021 г. до 23.02.2021 г. в
размер на 28 лева; с оглед на изложеното искът за сумата от 3360 лева следва да
бъде отхвърлен поради извършеното плащане в хода на процеса, а за разликата от
3360 лева до 3481.92 лева е неоснователен; тъй като ответникът не е дал повод
за завеждането на делото, той не дължи разноски на другата страна, а такива
трябва да бъдат присъдени на него.
В съдебното заседание на 25.03.2021 г.
ищцата чрез своя пълномощник е заявила, че признава извършеното плащане на 3360
лева главница и 28 лева лихва, като претендира неплатеният остатък,
представляващ дължимото допълнително трудово възнаграждение за прослужено време
от 0.6 % за всяка година трудов стаж; през месец декември 2020 година тя 3 пъти
е канена в офиса на ответното дружество и е претендирала изплащането на
процесното обезщетение; било е обещано изплащането му до средата на януари 2021
година, но това реално не е станало. В последното съдебно заседание М.Д.М. чрез
своя представител е посочила, че искът в частта за платената сума от 3360 лева
трябва да бъде отхвърлен поради постъпилото плащане в хода на процеса;
установеният от вещото лице неплатен остатък е в размер на 161.28 лева, от
които се претендират 121.92 лева; има доказателства за трудов стаж на идентична
длъжност и затова на ищцата се дължи допълнително трудово възнаграждение в
размер на 0.6 % за всяка прослужена година; настоява за отхвърлянето на иска за
сумата от 3360 лева поради настъпилото плащане в хода на процеса, за
уважаването му за горницата над тази сума и за присъждането на сторените
разноски в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
В молбата си от 08.04.2021 г. ответното
дружество е настояло за отхвърлянето на предявения иск след извършеното
плащане, а също и за присъждането на сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е частично неоснователен
поради постъпилото в хода на процеса плащане.
Поради признатото с влязло в сила съдебно
решение незаконно уволнение са налице предпоставките за частично уважаване на
предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от Кодекса на труда.
Според представения заверен препис от трудова книжка (на лист 46 – 49 от
делото) на ищцата и извършената справка
в масивите на ТД на НАП – гр. Варна, офис Добрич през 6-те месеца след
незаконното уволнение тя е останала без работа поради уволнението и не е
полагала труд по трудово правоотношение (което не се оспорва от ответника). Затова
на същата се е дължало обезщетение за оставането без работа съгласно заключението
на вещото лице в съответствие с чл.228 от Кодекса на труда във връзка с чл.17
от Наредбата за организацията и структурата на работната заплата в размер на
3521.28 лева (месечният му размер е 586.88 лева и се образува като сбор от
уговореното основно трудово възнаграждение в размер на 560 лева и допълнително
трудово възнаграждение от 0.6 % за всяка година трудов стаж на идентична
длъжност, т.е. за 8 години). Съгласно чл.228 от Кодекса на труда брутното
трудово възнаграждение за определянето на обезщетението по чл.225 от Кодекса на
труда е полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение,
или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение. Според чл.17 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата в брутното трудово възнаграждение се включват основната
работна заплата за отработеното време; възнаграждението над основната работна
заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг
нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен
акт на работодателя, които имат постоянен характер. В случая ищцата е заемала
длъжността „служител – издаване пътнически билети“ в „ЮНИОН ИВКОНИ“ООД за
период от 8 години, 3 месеца и 3 дни преди постъпването на работа в ответното
дружество, което е видно както от заключението на вещото лице, така и от
записванията в представената трудова книжка, а също и от съдържанието на
трудовия договор от 30.10.2012 г. (на лист 5 от приложеното гр. дело №2871/2019
г. по описа на ДРС). Това е станало ясно на ответното дружество – работодател
при сключването на трудовия договор на 29.05.2019 г. с оглед на записванията в
издадената трудова книжка (още повече, че „ЮНИОН ИВКОНИ“ООД и „ГРУП ПЛЮС“ЕООД
са свързани търговски дружества). Между страните не се спори, че сумата от 3360
лева главница и 28 лева законна лихва върху нея за периода от 25.01.2021 г. до
23.02.2021 г. е била заплатена от ответното дружество след завеждането на
делото – на 22.02.2021 г., за което са представени вносни бележки (на лист 33 и
лист 34 от делото). Това обстоятелство се признава от ищцата, която също
настоява за отхвърлянето на иска в тази част поради настъпилото плащане в хода
на производството. С оглед на изложеното предявеният иск трябва да бъде
отхвърлен в частта за сумата от 3360 лева и уважен за разликата до първоначално
претендирания размер от 3481.92 лева (по-нисък от действително дължимия размер
от 3521.28 лева).
Ответното
дружество е дало повод за завеждането на делото (според представения от ищцата
заверен препис от трудова книжка на 16.12.2020 г. лично управителят и главният
счетоводител са извършили отбелязване за зачитането на трудовия стаж от
01.06.2019 г. до 16.12.2020 г.; от книжката е видно, че за периода от
12.06.2019 г. до 12.12.2019 г. няма отбелязване за положен труд при друг
работодател; въпреки
това в рамките на следващия месец до завеждането на настоящото производство
плащане на обезщетение за оставането без работа не е постъпило) и е заплатило по-голямата част от процесната сума след
образуването на производството, поради което следва да поеме направените
съдебно – деловодни разноски в размер на 600 лева заплатено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. На основание на чл.78 ал.6 във връзка с чл.83
ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК „ГРУП ПЛЮС“ЕООД - гр. София трябва да
бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна такса в размер на
50 лева и заплатените от бюджетните средства на съда 156 лева за изготвянето на
съдебната експертиза по делото.
Водим
от горното и на основание на чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от
Кодекса на труда, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГРУП ПЛЮС“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Цар Иван Шишман“ №17, представлявано от управителите ****,
да заплати на М.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата от 121.92 лева (сто двадесет и
един лева и деветдесет и две стотинки), представляваща обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за времето на оставане без работа поради
незаконното уволнение за максималния 6-месечен период – от 12.06.2019 г. до
12.12.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
исковата молба (25.01.2021 г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата от 121.92 лева до 3481.92 лева (т.е. за сумата от 3360 лева) поради
постъпилото плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „ГРУП ПЛЮС“ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.“Цар Иван Шишман“ №17, представлявано от управителите ****,
да заплати на М.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща направените разноски по гр. дело №179/2021 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА
„ГРУП ПЛЮС“ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ул.“Цар Иван Шишман“ №17, представлявано от
управителите ***, да заплати по сметка на ДРС сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща дължимата държавна такса, и сумата от 156 (сто петдесет и шест)
лева, представляваща направените разноски за изготвянето на съдебната
експертиза по гр. дело №179/2021 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от обявяването му, т.е. от 14.04.2021
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: