Присъда по дело №7531/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 5
Дата: 11 януари 2022 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20215330207531
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
СъдебниЗоя Петрова Кузманова

заседатели:Росица Николова Звездарова
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
и прокурора Д. К. К.
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Наказателно дело от общ
характер № 20215330207531 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. С. Б. - роден на *** в гр. Пловдив, живущ в
гр. П., б., б. гр., ученик в *клас, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН за това, че на неустановена дата през м. октомври 2020г. в гр. П.,
обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице,
ненавършило 14-годишна възраст – А. Л. Ц. на ** години, доколкото
извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, поради което и на
основание чл. 151, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК,
вр. с чл. 58А, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го ОСЪЖДА на
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата в ПГ „Х. Б.“ гр. П..
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. С. Б. да
1
заплати по сметка на ОСлО при Окръжна прокуратура - Пловдив, сумата от
1053 лева / хиляда петдесет и три лева/, направени в хода на досъдебното
производство разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Пловдив.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Мотиви към присъда
по НОХД № 7531/2021 г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д. С. Б.
и същият е предаден на съд за това че на неустановена дата през м. октомври
2020г. в гр. П., обл. Пловдив, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, се е съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – А.Л.Ц на
** години, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от
НК - престъпление по чл. 151, ал.1 вр. чл. 63,ал.1, т.3 от НК.

В съдебно заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе
направено искане за предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 и сл. от
НПК, като подсъдимият направи признание на фактите, изложени в
обвинителния акт, и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези
факти, да не бъдат разпитвани свидетелите, посочени от обвинението и да не
бъдат изслушвани вещите лица. Доколкото съдът намери искането за
допустимо и съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК,
производството по делото протече именно по реда, указан в глава двадесет и
седма от НПК.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По
отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание в при условията на чл.55, ал.1, т.2,
б.Б, а именно обществено порицание.
По делото няма конституирани като страни частен обвинител и
граждански ищец.
Защитникът на подсъдимия – адв. М. от АК- Пловдив се солидализира с
предложението на представителя на РП-Пловдив и моли съда предвид
изтъкнатите от смекчаващи отговорността обстоятелства, да постанови
съдебен акт, като наложи наказание обществено порицание.
Подсъдимият Б. признава вината си по повдигнатото обвинение,
обстоятелствата, изложени в обстоятелствения акт. Изразява разкаяние за
стореното.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
1
Подсъдимият Д. СТР. Б., роден на **г. в гр. Пловдив, б., б.гр., ученик в ***
клас в ** – гр.П., неженен, неосъждан, с постоянен адрес гр. П., ***, ЕГН
**********.
Обвиняемият Д. С. Б. / непълнолетен към момента на извършване на
престъплението, но разбиращ свойството и значението на извършеното и
можещ да ръководи постъпките си/ и пострадалата св. А.Л.Ц /малолетна към
инкриминирания момент/ се запознали през месец юни 2020 г. Обв. Б. и св.
Ц. започнали да се срещат, като обвиняемият бил наясно с това
обстоятелство, че св. Ц. няма навършени 14 години.
Обвиняемият Б. и св. Ц. много се харесвали. През месец октомври 2020
г. обв. Б. писал съобщение на св. Ц. по мобилното приложение „Инстаграм“,
като я попитал, дали иска да правят **, въпреки че знаел, че тя била
малолетна и няма навършени 14 год., както и че е девствена. Пострадалата се
съгласила с обв. Б., като го попитала, дали след това ще я вземе за жена, на
което последният със съгласил.
На неустановена дата през месец октомври 2020 г., обв. Б. в резултат на
намисленото – да осъществи полов акт с малолетната св. Ц., завел последната
в гр. П. до канала. Там се съвкупил за първи път с св. А.Ц. като половият
акт бил по взаимно съгласие.
На по-късен етап св. Ц. споделила с майка си за интимната си връзка с
обв. Б. и че двамата са имали полов контакт. Като разбрала какво се е случило
майката – св. Л.В. Ц., подала жалба до органите на реда и било образувано
настоящето производство.
Към настоящия момент обв. Б. и св. Ц., както и техните семейства
поддържали нормални приятелски отношения.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза на св. А. Ц. е установено наличието на една стара дефлорационна
щърбина /разкъсване на девствената ципа/. Същата е получена от действието
на твърд тъп предмет по механизма на преразтягане и разкъсване. Такова
разкъсване може да се получи от въвеждането на мъжки полов член във
възбудено състояние /ерекция/ при извършването на вагинален полов акт.
Това разкъсване е получено преди 07.01.2021 г. – датата на извършения от
вещото лице преглед.
Назначена и изготвена била комплексна съдебно – психиатрична и
психологическа експертиза на св. А. Ц.. В заключението на същата се
установило,че св. Ц. не страда от психично заболяване и не се води на учет
към „ЦПЗ- Пловдив“. Същата е могла правилно да възприема фактите от
значение за делото и да ги възпроизвежда, но неточно, поради календарната
възраст, но може да участва в наказателен процес.
Видно от изготвената комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза на обв. Б., същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на
2
извършване на инкриминираното деяние. Не се е установило болестно
състояние, което да се определи като краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието,поведението му към инкриминирания период е
изводимо от ценностната му система, личностните особености и ниво на
функциониране. По време на инкиминираното деяние не са налице критерии,
описващи поведението на обв. Б. като проява на увлечение или лекомислие.
Същият е бил в състояние да контролира психическите процеси и
произтичащите от това действия.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
показанията на свидетелите от досъдебното производство Л.В. Ц., А.Л.Ц и
М.М. Б., изготвените съдебни експертизи - всички те приобщени по реда на
чл. 373, ал.2 от НПК. Възприетата от съда фактология се установява и от
писмените доказателства, събрани в хода на воденото дознание, прочетени на
основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал. Всички тези доказателства подкрепят направеното от подсъдимия
самопризнание в съдебната зала.
Наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени
по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се
установява осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, времето и мястото на извършването му, както и авторството.
Следва да се посочи, че противоречия в свидетелските показания от
една страна, както и между тях и събраните по досъдебното производство
писмени доказателства съдът не констатира. Всички събрани доказателства
непротиворечиво установяват отразената в обвинителния акт фактология,
призната и от подсъдимия в съдебната зала, както и направеното от същия
самопризнание.
Всички обсъдени доказателства по непротиворечив начин очертаха една
безспорна фактическа обстановка, призната от подсъдимия. Както съдът вече
посочи, доколкото свидетелските показания си кореспондират, съдът счита,
че следва да ги кредитира.

ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че
с деянието си подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.151, ал.1 вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като
неустановена дата през м. октомври 2020г. в гр. П., обл. Пловдив, като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице, ненавършило 14-
годишна възраст – А.Л.Ц на ** години, доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК.
От СУБЕКТИВНА страна подсъдимият е действал при форма на вината
пряк умисъл – деецът е знаел, че пострадалата не е навършила 14 години,
3
съзнавал е, че извършва съвкупление и е желаел неговото осъществяване.

ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на подсъдимия Б. справедливо наказание за това
престъпление, съдът преценява, че за това деяние се предвижда наказание
“лишаване от свобода” от три години и няма минимум. Обстоятелствата,
които съдът прецени при определяне на наказанието са, че се касае за млад
човек, който осъзнава противоправността на деянието, наред с това напълно
съдейства за разкриване на обективната истина, същият е неосъждан, с добри
характеристични данни. Пострадалата също посочва в показанията си, че
двамата са имали емоционална връзка към инкриминирания период. Тук
следва да се отбележи, че самопризнанието на подсъдимия е взето предвид от
законодателя при регламентиране на процедурата на съкратеното съдебно
следствие. Така изложените по-горе смекчаващи обстоятелства съдебният
състав намира за многобройни, щото и най-лекото наказание, предвидено в
закона, се оказва несъразмерно тежко по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. При
определяне размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът приложи чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК като замени лишаването от свобода
с обществено порицание.Именно с това наказание ще изпълнят най-вече
целите заложени в чл.60 от НК и същото се явява най-справедливо.
Съдът постанови направените по разноски на досъдебното
производство на основание чл. 189, ал.3 от НПК да бъдат присъдени в тежест
на подсъдимия, като същите бъдат заплатени от него по сметка на ОСЛО към
ОП-Пловдив в полза бюджета на Държавата.
По така изложените мотиви съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4