Р Е Ш Е Н И Е
№ 107 02.10.2020
г. град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд,
наказателно отделение
На трети юли две хиляди и двадесета година
В публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
Секретар: Лена
Димитрова
Прокурор: Елка
Добрикова
като разгледа
докладваното от съдия Гайдурлиев
ВАНД № 559 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от обвиняемия И.Г.В., ЕГН **********,
срещу решение № 277/28.02.2020 г., постановено по АНД № 521/2020 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
С посоченото първоинстанционно решение обвиняемият И.Г.В., ЕГН ********** е бил признат за виновен в това, че на
18.12.2017 г., в гр. Бургас, пред орган на властта – Д. Д. К. – системен
оператор в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Бургас, група „АНД, отчет
на ПТП, профилактика и ПОВ”, потвърдил неистина в писмена декларация от
18.12.2017 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи
за самоличност, към заявление с входящ № 18274 от 18.12.2017 г. по описа на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.Бургас, за издаване на дубликат на
свидетелство за управление на моторно превозно средство, която по силата на
закон - на основание чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат
на свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация”, се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно за това,
че свидетелство за управление на моторно превозно средство № *********,
издадено на 07.07.2014 г. от ОД на МВР – гр.Бургас, с валидност до 07.07.2024
г., е откраднато, а не отнето -
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е
бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Със същото решение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
обвиняемия В. са били възложени и направените
по делото разноски.
С жалбата се релевират бланкетни оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение и се иска отмяна на същото.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, обвиняемият И.В. поддържа
жалбата и формулираното със същата искане. В предоставената му последна дума,
моли за постановяване на оправдателна присъда.
Защитникът на обвиняемия В. – адв. Виктор Паскалев от АК - Бургас, редовно
призован, не се яви в съдебно заседание пред въззивния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните
и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК,
установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения
15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на
доказателствената съвкупност, въззивният съд намери за установена следната
фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към решението
на първоинстанционния съд:
Обвиняемият И.Г.В. бил правоспособен водач на моторно превозно средство и
притежавал свидетелство за управление на МПС с № *********, с валидност от
07.07.2014 г. до 07.07.2024 г.
На 29.09.2017 г. на територията на Република Румъния, за допуснато
нарушение на правилата за движение, надлежните органи наложили на обвиняемия В.
глоба в размер на 1 305 леи и лишаване от право да управлява МПС за срок от 90
дни, считано от 15.10.2017 г. до 14.01.2018 г. При съставяне на протокола за
пътно-транспортно нарушение, серия PGRX № 080666, компетентните органи иззели
притежаваното от В. свидетелство за управление на МПС с № *********.
След завръщането си в България, обвиняемият решил да се снабди с дубликат
на отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство. На
18.12.2017 г. обвиняемият В. се явил на гише за подаване на документи за
издаване на СУМПС в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Бургас с
искане за издаване на дубликат на свидетелството му. Свидетелката Д. Д. К. –
системен оператор в група „Административно-наказателна дейност, отчет на ПТП,
профилактика, подготовка и отчет на водачите“ към сектор „Пътна полиция“ при
отдел „Охранителна полиция“ към ОДМВР - Бургас, предоставила на обвиняемия да
попълни декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските
лични документи (ПИБЛД). Декларацията била по образец, съгласно приложение № 6
от същия нормативен акт и се попълвала в случаите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване на български личен документ. Попълването и
подписването на тази декларация било предпоставка за издаването на дубликат за
свидетелство за управление на МПС, съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и чл. 8, ал.
2 от ЗБЛД. Обвиняемият В. собственоръчно попълнил и подписал декларацията, като
относно фактите и обстоятелствата на изгубването, открадването, унищожаването
или отнемането на документа декларирал: „Откраднати документи“, а на гърба на
декларацията допълнил: „Беше ми открадната чантата с документите на 22.10.2017
г. от Летище – София.“ (л. 77 от ДП). Въз основа на така депозираната от В.
декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, св.К. въвела в АИС–БДС промяна в статута
на СУМПС с № ********* – изгубен/откраднат и същото било обявено за невалидно. След
това вписала фамилията си в декларацията и се подписала.
Впоследствие на обвиняемия бил издаден дубликат на свидетелството за управление
на МПС с № *********, с валидност от 19.12.2017 г. до 07.07.2024 г. Документът
бил връчен лично на И.В. на 21.12.2017 г. (л. 36 от ДП).
На 26.04.2018 г., в сектор „ПП“ при ОД МВР - Бургас било получено писмо с
рег. № 3286р-17167/16.04.2018 г. по описа на ГД „НП“ – София, ведно със
съпроводително писмо изх. № Ко-31-407/27.03.2018 г. на Посолството на Република
България в Букурещ и 7 броя отнети за пътни нарушения в Република Румъния
български свидетелства за управление на МПС, издадени от ОДМВР - Бургас, сред
които било и СУМПС на обвиняемия В. с № *********, издадено на 07.07.2014 г. от
ОДМВР – Бургас.
От извършената справка в АИС-БДС от служител на сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас,
било установено, че на 18.12.2017 г. свидетелство за управление на МПС №
********* било обявено за невалидно, въз основа на декларация по чл. 17, ал. 1
от ПИБЛД, изходяща от обвиняемия В., че същото е откраднато.
Според заключението на извършената графическа експертиза е установено, че ръкописният
текст, изписан в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД с дата 18.12.2017 г. и
подписът, положен за декларатор в същата, са изпълнени от обвиняемия И.Г.В..
Приетите за установени фактически положения, формулирани от настоящата
инстанция, до които е достигнал и първоинстанционният съд, се извеждат въз
основа на преценката на събраните в хода на наказателното производство гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелката Д. К. (л. 59-60 от ДП),
писмени доказателства – заявление за издаване на документ за самоличност на
български граждани с вх. № 18274 (л. 76 от ДП), декларация по чл. 17, ал. 1 от
ПИБЛД (л. 77 от ДП), писмо изх. № Ко-31-407/27.03.2018 г. на посланика на
Република България в Република Румъния (л. 33 – 34 от ДП), протокол за
пътно-транспортно нарушение, серия PGRX, №080666 с превод от румънски език (л.
86, 90-91 от ДП), справка за съдимост (л. 53 от ДП), формуляр за изготвяне на
специфична длъжностна характеристика и специфична длъжностна характеристика на
длъжността „Системен оператор“ в група „АНД, отчет на ПТП,
профилактика и ПОВ“ към сектор „Пътна полиция” при отдел „Охранителна полиция“
към ОД на МВР – Бургас (л. 16-17 от ВАНД №559/20 г.),
както и заключението на извършената графическа експертиза – протокол №
128/14.05.2019 г. (л. 70-72 от ДП).
Възприетите от първостепенния съд фактически положения са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали
не са допуснати логически грешки. В хода на наказателното производство не са
събрани взаимноизключващи се доказателства относно главния факт на доказване,
които да предполагат задълбочен анализ и съпоставката им едни с друга. В
изпълнение на задължението си да даде собствен отговор на въпроса въз основа на
какви доказателства е приел за установена конкретната фактология, настоящият
въззивен съдебен състав отбелязва следното:
Правилно и обосновано районният съд е дал вяра на показанията на
свидетелката Д. К., тъй като същите са логични, последователни и се
потвърждават изцяло от писмените доказателства по делото. Показанията на тази
свидетелка установяват факти свързани с механизма на извършване на процесното
деяние и по-конкретно датата и мястото на подадената декларация от обв. В..
Същата подробно описва процедурата свързана с издаването на дубликат на
свидетелство за управление на МПС, като сочи, че на 18.12.2017 г. при
изпълнение на служебните й задължения, на гише № 15, пред нея се е явил обв. И.В.,
за да подаде документ за издаване на СУМПС. Свид. К. поискала той да й предаде
предходното си СУМПС, при което обв. В. заявил, че старото му СУМПС е било
откраднато от чанта на Летище София. След това, според показанията на свид. К.,
тя му предоставила да попълни и подпише декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД,
като обв. В. собственоръчно попълнил същата.
Законосъобразно
и обосновано първоинстанционният съд е изградил своите изводи и на основата на
приобщените по делото писмени доказателства и преди всичко на подадената от обв.
В. декларация от 18.12.2017 г., от която се установява, че последният е
декларирал инкриминираното невярно обстоятелство.
Правилно
е възприето и заключението на изпълнената в хода на досъдебното производство
графическа експертиза, тъй като същото е обективно, компетентно изготвено,
обосновано и няма никакво съмнение в неговата правилност.
В обобщение, от доказателствената съвкупност по делото се установява по
един несъмнен начин авторството на обвиняемия В. относно осъщественото
инкриминирано деяние.
При правилно установените фактически положения, първоинстанционният съд е
направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно престъпната
деятелност на обвиняемия В., като в съответствие с материалния закон е
квалифицирал извършеното от него като осъществяващо от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно
действие, а именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор „ПП“ при
ОД МВР- Бургас – свид. К.. На 18.12.2017 г. в гр. Бургас обв. В. потвърдил
неистина, като саморъчно написал в декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, че
свидетелството му за управление на МПС е откраднато. Декларацията е изготвена
на основание чл. 160, ал. 1 от ЗДвП и чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД. Документът е
приложен по делото, неговият съставител е установен по несъмнен начин.
Безспорно е и обстоятелството, че към момента на подаване на декларацията
свидетелството не е било откраднато, а е било отнето от компетентните власти на
Република Румъния. След като подаването на
декларацията е единственият предвиден в закона начин за установяване
истинността на вписаното в нея обстоятелство, то с потвърждаването на неистина
в тази декларация обвиняемият е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК. Не е необходимо в съответния нормативен
акт да е предвидено, че за невярно деклариране ще се носи наказателна
отговорност по посочения текст от НК. В закона не се съдържа такова изискване.
В чл. 160, ал. 1 ЗДвП е посочено, че дубликат на свидетелство за управление се
издава, когато свидетелството е изгубено, откраднато, повредено или унищожено,
за което притежателят подписва декларация. В Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), Закона за българските лични документи (ЗБЛД), Правилника за издаване на
българските лични документи (ПИБЛД), както и в Наредба № I-157 от 2002 г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина не е предвиден друг начин за доказване истинността на
това обстоятелство, освен чрез посочването му в декларацията. По тази причина е
въведено изискването притежателят на откраднатото свидетелство да подпише
декларацията пред служител на „Пътна полиция“. Именно затова, след като
обвиняемият лично удостоверил в декларацията обстоятелството, че свидетелството
му за управление на МПС е откраднато и саморъчно положил подпис в същата
декларация, свид. Д. К. променила статуса на документа – „невалиден“ (л. 77 от
ДП).
На следващо място, правилно първостепенният съд е приел, че от
обективна страна, декларацията е подадена пред орган на власт. Съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 2 от НК, „орган на власт“
са органите на държавната власт, органите на държавно управление, органите на
съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с
упражняването на властнически функции. Според чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД, българските
лични документи (сред които е и свидетелството за управление на МПС) се издават
от Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи,
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството
на отбраната, съобразно предоставената им компетентност по този закон. В случая, фактическото
предаване и приемане на декларацията е осъществено пред служител от съответното
структурно звено – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Бургас, което звено се
явява съответния орган на власт, поради което и деянието е съставомерно от
обективна страна.
Правилен е и изводът, че от субективна страна деянието е
осъществено с пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Интелектуалната страна
на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че СУМПС му е иззето от румънските власти,
както и че съгласно чл. 160, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 17, ал. 1 ПИБЛД, за да му бъде
издаден дубликат е длъжен да декларира пред българските власти, че документът
му е откраднат/изгубен/унищожен и че тези обстоятелствата се удостоверяват
именно с подаването на декларацията по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД. Същият е
съзнавал, че подавайки декларацията - волеизявленията му ще станат достояние на
орган на власт, като е предвиждал, че в следствие на лъжливото деклариране
съответният орган на власт ще бъде заблуден относно действителното положение,
но въпреки това от волева страна обвиняемият е искал именно това, за да може по
този начин да се снабди с дубликат на СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че
ако декларира неверни обстоятелства ще бъде наказан по НК, под който текст,
съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е положил подпис.
За
извършеното престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият В.
е с чисто съдебно минало (реабилитиран е по право) и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. От деянието няма причинени
съставомерни имуществени вреди. При тези данни, правилно районният съд е приел,
че са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Определеното от първата инстанция
административно наказание глоба в минимално предвидения в чл. 78а, ал. 1 от НК размер
от 1 000 (хиляда) лева се явява напълно справедливо и съобразено с ниската
степен на обществена опасност както на деянието, така и на личността на
извършителя. Преценката на районния съд по индивидуализация на
административно-наказателната репресия е правилна. Така отмерена санкцията, се
явява съответна за постигане целите на генералната и специална превенции. Няма
основание за изменение на решението в тази му част.
С
оглед виновността на обвиняемия, правилно първостепенният съд е ангажирал
отговорността му за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Предвид
изложеното и след извършена на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменение
на решението или неговото отменяване.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 277/28.02.2020 г., постановено по АНД № 521/2020
г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните за изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.