Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

 

град С.., 12.05.2014 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 6907 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.

          Ищецът „Ю.Б.” АД, чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че с ответниците на 23.12.2011 год. сключили договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит в размер на 108 300 евро и със срок на издължаване 240 месеца, считано от откриване на заемна сметка. твърди, че последната била открита на 26.01.2012 год., а на следващия ден парите били преведени на кредитополучателите. Твърди, че след сключване на договора, ответниците престанали да го обслужват, поради което, на основание чл.18, ал.1 от контракта, на 30.01.2013 год., кредитодателя направил изискуем целия кредит. По реда на чл. 417 от ГПК се снабдил със Заповед за изпълнение по гр. д. № 8665/13 год. по описа на СРС, допуснато е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта за изпълнение на ответниците, като последните са направили възражение по заповедта за изпълнение. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящият иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо ответниците да бъде прието за установено, че вземането му в размер на 108 300 евро – главница; 14 630.95 евро– договорна лихва за периода от 10.02.2012 год. до 26.02.2013 год.; както и 506.34 евро, представляващи такси, дължими по договор за ипотечен кредит от 23.12.2011 год. съществува, ведно с присъдената законна лихва върху главницата от 27.02.2013 година до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

          Ответниците Г.А.З. и А.Г.З., чрез процесуален представител оспорват исковата претенция, като твърдят, че не са получавали процесната сума по кредита, както и че не дължат лихва поради нищожност на клаузите по договора, обуславящи дължимостта й. молят съда да отхвърли иска. Претендират разноските по делото.  

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

          Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д. № 8665/2013 год. по описа на СРС, 78 състав, на ищеца „Ю.Б.” АД против Г.А.З. и А.Г.З., като солидарни длъжници, е издадена заповед от 05.03.2013 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги за задължения по договор за кредит от 23.12.2011 год. Присъдени са следните суми: 108 300 евро – главница; 14 630.95 евро – договорна лихва за периода от 10.02.2012 год. до 26.02.2013 год.; както и 506.34 евро - представляващи такси, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2013 год. до окончателното изплащане, както и направените разноски в общ размер на 8 265.53 лева. Допуснато е незабавно изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответниците са подали възражения срещу издадената заповед за изпълнение.

          Представен е по делото договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит, сключен на 23.12.2011 год. между „Ю. И Е.Д.Б.” АД, чийто правоприемник е „Ю.Б.” АД, като кредитор и Г.А.З. и А.Г.З., като кредитополучатели, като на последните е отпуснат потребителски кредит в размер на 108 300 евро за рефинансиране на жилищен кредит, за срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. По договора и Общите условия към него подробно са отразени сроковете за плащане на дължимите падежни вноски и лихви за просрочие, както и при какви обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем. Поради незаплащане на дължимите задължения, на основание чл.18, ал.1 от договора, банката – кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 30.01.2013 година.

          По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че задължението на длъжниците към кредитора по процесния договор за кредит, към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в следните размери: 108 300 евро – главница; 14 630.95 евро – договорна лихва за периода от 10.02.2012 год. до 27.02.2013 год.; 506.34 евро, представляващи такси по договора. Вещото лице дава заключение, че дължимите лихви са начислявани съобразно договореното.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането е процесуално допустим, а разгледан по същество е основателен.

Ищецът основава своето вземане срещу ответниците на договор за кредит, сключен на 23.12.2011 година за рефинансиране на жилищен кредит. Установи се по делото, че поради незаплащане в договорените срокове, кредитът е станал предсрочно изискуем на 30.01.2013 година. Ответниците, при тяхна доказателствена тежест не ангажират доказателства, че са удовлетворили кредитора си. С оглед изложеното съдът приема, че задължението за посочените суми е валидно възникнало и вземането на ищеца спрямо ответниците съществува. Съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът при забава на парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва. В този смисъл главното задължение се дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 27.02.2013 година. Въз основа на изложеното предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Настоящият състав намира изложените доводи от ответниците за недължимост на лихвата като присъдено по неравноправни клаузи за неоснователно. По делото не се ангажираха доказателства от които да е видно, че банката е вдигала едностранно лихвения процент по кредита, а напротив – вещото лице счетоводител установи, че лихвата е начислена съобразно договореното. В тази връзка, в случая не се доказа, че е налице едностранно изменение от страна на банката на лихвения процент.

При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 7 536.33 лева, разноски по делото, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.З. с ЕГН ********** и А.Г.З. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, чрез адв. В., дължат солидарно на „Ю.Б.” АД с ЕИК ************, със съдебен адрес в гр.С.., ул. „………” № *, ет.*, ап.*, чрез адв. З., на основание договор за кредит, сключен на 23.12.2011 год. следните суми: 108 300 /сто и осем хиляди и триста/ евро – главница; 14 630.95 /четиринадесет хиляди шестстотин и тридесет евро и деветдесет и пет цента/ евро – договорна лихва за периода от 10.02.2012 год. до 27.02.2013 год. и 506.34 /петстотин и шест евро и тридесет и четири/ евро - такси по договора, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 27.02.2013 год. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Г.А.З. с ЕГН ********** и А.Г.З. с ЕГН ********** да заплатят на „Ю.Б.” АД с ЕИК ************ на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 7 536.33 /седем хиляди петстотин тридесет и шест лева тридесет и три стотинки/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: