Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Враца, 12.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 3551 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ЗД „БУЛ
ИНС” АД твърди, че на 24.10.2016г. в *************
е реализирано ПТП с участието на МПС ******, собственост на ответника Г.А.Д.,
управлявано от същия и паркирано МПС ********, собственост на П. Д. П. Сочи се,
че според представения Протокол за ПТП № ******., съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на Г.А.Д.,
който при маневра излизане от ред на паркирани автомобили, отнема предимството
на трето МПС, като го блъска, то се отклонява и удря паркираното МПС **********
в предна дясна част, с което му нанася материални щети, след което напуска мястото
на ПТП. Твърди, че МПС ******* – собственост на ответника, е бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица
№ **********, която е била валидна към момента на събитието. В ищцовото дружество била
заведена щета под № ********** от П. Д. П. - собственик на увреденото МПС. След
направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 681,85 лв. за увреденото МПС **********. Сочи, че Г.А.Д. е напуснал мястото
на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, поради което, на основание чл. 500 от КЗ, ЗД “БУЛ ИНС” АД има
право да получи от него платеното застрахователно обезщетение. До ответника
била изпратена покана да заплати претендираната сума, но същата не била
изплатена.
Моли ответникът
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество претендираната искова сума в
размер 696,85 лв., представляваща изплатеното от ЗД “БУЛ ИНС”АД застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане
на дължимите суми. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира и заплащането на
мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 136,86
лв. за периода от 20.07.2017 г. (датата на падежа на плащане) до 26.06.2019 г. (датата на предявяване на исковата молба). Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че в случая не е
налице нито една от визираните в чл. 500 КЗ хипотези, в който застрахователят
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ има
право на регрес срещу виновния за ПТП водач. Не оспорва описания в исковата
молба и в протокола за ПТП механизъм на деянието и причинените щети, а именно:
„Участник №1 при маневра за излизане от ред на паркирали автомобили, отнема
предимството на трето МПС, като го блъска, то се отклонява и удря паркираното
МПС ******** в предна дясна част, с което му нанася материални щети, след което
напуска мястото на ПТП“. Твърди се, че между участниците в ПТП не е било налице
разногласие относно обстоятелствата на произшествието, като протоколът бил
подписан и от двамата водачи. След ПТП пострадалият автомобил не е бил в
невъзможност да се движи, още повече, че се твърди, че щетите са от такова
естество, че не могат да възпрепятстват движението му. С оглед на изложеното,
ответникът счита, че в случая не е била налице нито една от визираните в чл.
125 ЗДвП предпоставки, при които е задължително посещението на мястото на ПТП
от службите за контрол на МВР. Поради тези и останалите подробно изложени
съображения в отговора, моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
За настъпилото
събитие е бил съставен Протокол за
ПТП *********** от служител на ОД МВР Враца, сектор
„Пътна полиция“, в който е отразен механизмът на ПТП – участник № 1
/ответникът Г.Д./, управляващ автомобил *******, при маневра
за излизане от реда на паркирани МПС отнема предимството на участник № 3, като
го блъска, вследствие на което участник № 3 се отклонява и блъска паркираният
участник № 2 – П. Д. П., управляващ автомобил *****с рег.№ *****, след което
ответникът Г.Д. напуска мястото на ПТП, без да уведоми и изчака органите на
МВР. Протоколът е подписан без възражения по описания механизъм и обстоятелства
и от двамата водачи – ответника Г.Д. и П. П., както и от полицейския служител М.Т..
Представени
по делото са доказателства, че е ангажирана административно накаказателната
отговорност на ответника, като с влязло в сила Наказателно постановление №
16-0967-001771 от 02.11.2016 г., издадено от началник група към ОД на МВР
Враца, Сектор „Пътна полиция“, на Г.Д. е наложена глоба в общ размер от 250,00
лв. и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от два месеца.
Отговорността на виновния водач и настоящ ответник е застрахована при ЗД
„Бул Инс” АД, като за МПС **** с per. № **** е сключена Полица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с № BG/02/11********** и период на покритие от 12.08.2016 г. до 11.08.2017
г., от което се установява, че към
момента на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно покритие.
Установява
се, че на 24.10.2016 г. при ЗД
„Бул Инс” АД е депозирано искане за оценка на вреди и изплащане
на застрахователно обезщетение от Пепи
Димитров Петрушков - собственик на увредения
автомобил **** с рег.№ *****
По повод искането при ищцовото дружество била образувана преписка по щета № **********, по която бил извършен оглед, опис и оценка на вредите по лекия автомобил и е определено
обезщетение в размер на 681,85 лева. С преводно нареждане от 15.05.2017 г., сумата
от 681,85 лева е изплатена на собственика на увреденото МПС П. П.
От приетата
по делото регресна покана и разписка за получаването й, се установява, че
ищцовото дружество е уведомило ответника за изплатеното обезщетение, като го е
поканило да заплати сумата от 706,85 лв., включваща платеното обезщетение,
както и ликвидационните разноски по образуваната щета.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От
показанията на свидетеля М.Т. – полицейски служител, се установява, че същият
посетил мястото на ПТП след получен сигнал на телефон 112, като виновният водач,
управлявал МПС ****, бил напуснал мястото на ПТП.
Впоследствие бил доведен от охранителна полиция, за да присъства при
съставянето на протокола за ПТП. Ответникът Г.Д. бил открит от полицейските
служители на намиращия се в квартала тенис корт, където последният бил
инструктор. Сочи, че поведението на ответника било спокойно. Същият не бил
изпробван за наличие на алкохол в кръвта, тъй като вече бил напускал мястото на
ПТП. Сочи, че между участниците в ПТП нямало спор относно механизма на
извършването му.
От
показанията на свидетеля С.А. – участник в процесното ПТП, се установява
описаният в протокола механизъм на ПТП, като сочи, че ответникът Г. Д.,
излизайки от паркинга, ударил автомобила на свидетеля, който на свой ред ударил
друг автомобил. Нарушител обяснил, че не видял автомобила на свидетеля и поради
тази причина причинил произшествието. Свидетелят сочи, че неговата кола след
произшествието не била в движение, поради което се наложило да бъде репатрирана
с друг автомобил. Впоследствие автомобилът му бил бракуван, докато автомобилът
на ответника бил в движение и с много малко щети. Заявява, че след събитието
ответникът напуснал мястото на ПТП, като отишъл на стадиона, тъй като бил
треньор по тенис и имало човек, когото следвало да тренира.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за което ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от
действителните вреди; 3/ че ответникът е причинил
събитието, след което виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
С проекта на
доклад по делото, обективиран в Определение № 4022/31.10.2019 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи
се от доказване в отношенията между страните фактите: 1/ че в причинна връзка с
противоправното поведение на ответника е настъпило
процесното
ПТП, за което ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, носи риска; 2/ че ищецът е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер, не по-голям от
действителните вреди, а именно сумата от 681,85 лв. Проектът на доклад е
приет за окончателен такъв в проведеното открито съдебно заседание на
18.12.2019 г., без да са направени възражения от страните. Отделените като
безспорни факти се установяват и от събраните по делото доказателства –
протокол за ПТП, полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, преводно нареждане, доклад по щета и свидетелски показания.
За събитието
е съставен протокол, който в частта относно механизма не се ползва с материална
доказателствена сила /не удостоверява факти, извършени пред или от длъжностното
лице по смисъла на чл.179 ГПК/. В частта, в която длъжностното лице е
удостоверило обаче видимите щети по автомобилите, както и разположението на МПС
на пътното платно протоколът за ПТП има характер на официален удостоверителен
документ /удостоверява лично възприети от длъжностното лице факти/. Между
страните обаче не е налице спор относно механизма на ПТП, като същите не
възразяват срещу описания в протокола механизъм. Той се потвърждава и от
показанията на свидетеля С.А. – участник в произшествието и негов очевидец. Ето
защо съдът приема, че събитието е настъпило в причинна връзка с противоправното
поведение на ответника /навлизане в лентата за движение, отнемайки предимство
на автомобила, управляван от С.А./.
Установи се,
че към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател на
гражданската отговорност на ответника. Установи се, че същият е извършил
застрахователно плащане в размер на 681,85 лв. /съгласно преводно нареждане/.
Спорен между
страните е единствено въпросът, касаещ третият елемент от фактическия състав на
материалното право, а именно - дали ответникът, след
като е причинил събитието, виновно се
е отклонил от проверка за алкохол. На това обстоятелство въззивникът основава
правото си на регресен иск, като поддържа, че напускайки мястото на
произшествието, водачът на МПС е осуетил възможността на органите на реда да
извършат проверка за употреба на алкохол. По делото не се установи наличие на
поддържаната от ищеца хипотеза на чл. 500, ал.1, т.1 предл.последно КЗ, което е
предпоставка за уважаване на предявения регресен иск и което е в тежест на
ищеца да установи. Не са представени никакви доказателства, от които да се
установява, че при ПТП на 24.10.2016 г. ответникът е отказал да се подложи на
проверка за употреба на алкохол или виновно се е отклонил от извършването й. Липсват
ангажирани от застрахователното дружество доказателства ответникът да е отказал
да се подложи на проверка за употреба на алкохол или най-малкото да са правени
опити от страна на разследващите органи за нейното извършване. Напротив, от
показанията на свид. М. Т. се установи, че след като ответникът бил доведен на
мястото на произшествието, последният е оказал съдействие, като полицейските
служители не са правили опит да извършат проверка за алкохол, тъй като Г.Д. е
бил напускал местопроизшествието. Следва да се посочи, че ответникът не е бил
длъжен да остане на мястото на произшествието, тъй като в процесния случай, не
е била налице хипотеза, при която е било задължително посещението на органите
на МВР. В чл. 125 от ЗДвП са
предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото на ПТП от
службите за контрол на МВР, като съгласно т. 7 на цитирания текст в редакцията си към датата на ПТП, посещението от контролните органи по
закон е задължително, когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства
не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети. В случая категорично се установи, че между
участниците не е имало каквото и да било разногласие относно обстоятелствата,
свързани с произшествието – в този смисъл са всички събрани по делото
доказателства – съставен протокол за ПТП, подписан без възражения от
участниците, както и показанията на свидетелите Т. и А.. Представените
по делото доказателства не установяват наличието на други обстоятелства по чл.
125 от ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите за контрол на
МВР на мястото на инцидента. Не се твърди да е налице такова обстоятелство и от
ответника, което би съставлявало друго основание за регрес – по чл. 500, ал. 1,
т. 3 КЗ, каквото в случая не е предявено.
Следва да се
посочи, че е налице трайна задължителна практика на Върховния касационен съд по
приложението на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ, респ. чл. 274, ал. 1, т.
1, пр. 3 КЗ - отм. С постановените по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, II
т. о., решения, а именно: решение № 183
от 22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. и решение № 16/2.02.2011 г. по т. д. №
374/2010 г., е даден отговор на значимите за изхода на разглежданото дело
правни въпроси като е прието, че фактът на напускане на местопроизшествието от
застрахования водач - причинител на вредите, сам по себе си не може да се
квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол и не е
достатъчен, за да се ангажира отговорността на водача към неговия застраховател
по застраховката "Гражданска отговорност" при предпоставките на
чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ. Отказът на водача да се подложи на
проверка за алкохол или виновното му отклонение от нея подлежи на пълно главно
доказване от застрахователя - ищец по иска с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 1 КЗ. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на
проверка за алкохол на участник в ПТП, от която последният виновно се е
отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по чл. 500, ал.
1, т. 1, пр. 3 КЗ. В случая такива данни не са налице. Напротив, проведе се
насрещно доказване, че ответникът е съдействал на органите на МВР.
Поради
изложените съображения, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът стигна
до извод за неоснователност на предявения главен иск, което обуславя извод за
неоснователност и на обусловения от него акцесорен иск за лихва за забава.
Искът следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото право за разноски
възниква за ответника, като същият е заявил, че не е сторил такива, поради
което не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№87 против Г.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** искове, както
следва:
-иск с правно основание по чл. 500,
ал.1, т.1 от
КЗ за сумата в размер на 696,85 лв., представляваща регресно вземане поради виновно отклонение от
проверка за алкохол на Г.А.Д. ***”АД застрахователно обезщетение от 681,85 лв. и ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв. по щета № ********** по
застраховка „Гражданска отговорност“ /полица № BG/02/11**********
и период на покритие от 12.08.2016 г. до 11.08.2017 г./ за настъпило ПТП на 24.10.2016 г. в гр. Враца, ж.к. „Младост“, ул.
„Атанас Йованович“ до бл. № 6;
- иск с
правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 136,86 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 20.07.2017 г. до 26.06.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: