РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Пловдив, 03.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември, през две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Стефка
Костадинова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3001 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, депозирана от пълномощника адв. М., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка ФК № -591-0023682 от 11.09.2019 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед,
издадена на основание чл.186, ал.3 ЗДДС, е постановена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – автомивка на
самообслужване, находяща се в гр. ****, кв. ****,
бензиностанция „****“, състояща се от две клетки за измиване на автомобили,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, както и забрана за достъп до
търговския обект за срок от два дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят, с жалбата и в съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв. П., излага съображения за
нищожност на оспорената заповед за налагане на ПАМ поради липса на
компетентност на издателя, както и за незаконосъобразност поради издаването й в
противоречие с административнопроизводствените
правила и противоречие с материално-правните разпоредби. Излагат се доводи за
отсъствие на основания за налагане на принудителна административна мярка по
чл.22 от ЗАНН, както и за нарушение принципа на съразмерност по чл.6 от АПК.
Оспорва се относимостта на разпоредбата на чл.3, ал.9
от Наредба № Н-18/2006 г. към установеното поведение на дружеството, предвид
характера на осъществяваната от него дейност в автомивката. Твърди се
несъответствие на ПАМ с целта на закона, както и липса на преценка от наложилия
я административен орган по чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на
оспорената Заповед за налагане на ПАМ и осъждане на ответната страна за
разноските, като се претендират такива от 600 лева адвокатско възнаграждение и
50 лева заплатена държавна такса, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Т., заявява становище за наличие на установено административно
нарушение, за което е наложена ПАМ, като твърди, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от 500 лева на основание
чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Пловдив, уведомена за
производството, не е встъпила в същото.
Заповедта е връчена на 16.09.2019 г. на пълномощник на
дружеството –жалбоподател, а жалбата е постъпила в съда на 30.09.2019 г., тоест
в законоустановения срок за обжалване. Същата изхожда
и от лице, за което обжалваният административен акт е неблагоприятен и за което
съответно съществува правен интерес от обжалването. Ето защо и съдът намира
жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата на „****“ ЕООД –
Пловдив се явява неоснователна.
На базата на събраните по делото писмени
доказателства, от фактическа страна съдът намери за установено следното:
Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект,
съставляващ автомивка на самообслужване, находяща се
в гр. ****, кв. „****“, бензиностанция „****“, състояща се от две клетки за
измиване на автомобили, за които е въведен в експлоатация 1 бр. ФУВАС с два
дисплея. На 05.09.2019 г. в обекта била извършена оперативна проверка от инспектори
по приходите в отдел „Оперативни дейности“ към Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, за констатациите от която бил съставен протокол по чл.50
и чл.110, ал.4 от ДОПК. При проверката била осъществена контролна покупка на
един брой услуга „измиване с вода за 3,30 мин“ от клетка 2, чрез пускане на
монета от 1 лв., като било установено, че вграденото в автомата за
самообслужване ФУВАС, модел Tremol V-KL с инд. № ZK 119134 и ИН на ФП 50143906, няма възможност за
отпечатване на фискална касова бележка на хартиен носител и същото е такова по чл.2,
ал.2, т.5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при което фискалният бон,
регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава
хартиен документ.
За установеното при проверката нарушение
на чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр.
с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС, на „****“ ЕООД бил съставен акт за установяване на
административно нарушение от 13.09.2019 г. На 11.09.2019 г. била издадена и
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ, съгласно която на основание чл.186,
ал.3, вр. с ал.1, т.1, б.“А“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС,
във връзка с установеното нарушение от 05.09.2019 г. на чл.3, ал.9 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл.118 от ЗДДС, било постановено търговският обект автомивка
на самообслужване, находяща се в гр. ****, кв. „****“,
бензиностанция „****“, състояща се от две клетки за измиване на автомобили, да
бъде запечатан и била наложена забрана за достъп до него за срок от два дни. „****“
ЕООД гр. Пловдив депозирало жалба против съдържащото се в заповедта
разпореждане за допускане предварително изпълнение на ЗНПАМ пред Административен
съд Пловдив, по която се образувало производство по ч.адм.д.
№ 2885/2019 г. по описа на ХVII състав. Със
свое определение № 1867 от 18.09.2019 г., постановено по посоченото дело,
Административният съд отменил разпореждането, с което било допуснато
предварително изпълнение.
С оглед на така установеното от фактическа страна, от
правна такава, на първо място, съдът намира, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен за това административен орган, съгласно
приложената към материалите по делото Заповед за оправомощаване
№ ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, съобразно която
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, какъвто е издателят на
оспорената заповед, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, като ответникът по жалбата черпи своите правомощия и
директно по силата на закона - чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, във връзка с чл.186,
ал.3 от ЗДДС. В тази насока и неоснователно е твърдението на жалбоподателя за
нищожност на оспорения акт поради издаването му от некомпетентен орган.
Съдът намира, че в конкретния случай са били налице и
основанията за издаване на оспорената ЗНПАМ, предвидени в разпоредбата на
чл.186, ал.1, т.1, б.“А“ от ЗДДС, доколкото е било установено при извършената
проверка от органи по приходите нарушение от страна на
дружеството-жалбоподател, изразило се в неспазване на реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В нормата на
чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, а редът и начинът за издаване
на фискални касови бележки е уреден в Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. В случая,
не е бил оспорен от страна на жалбоподателя протоколът от извършената на
05.09.2019 г. проверка, който е удостоверил по надлежния ред факта на
неиздаване от фискалното устройство, находящо се в
автомивката за самообслужване, което е било свързано с двете клетки на
автомивката, на фискална касова бележка. Твърди се от страна на жалбоподателя,
че посоченото нарушение не покрива състава на такова по чл.3, ал.9 от
Наредбата, предвид факта, че се касаело до извършена продажба на стока, а не на
услуга. В разпоредбата на чл.3, ал.9 от
Наредбата /в редакцията й към момента на установяване на нарушението/ е
посочено, че лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на
самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно
да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл.2, ал.2, т.1
или 2, което се вгражда в автомата, и се
издава фискална касова бележка на хартиен носител. Съдът намира за
неоснователно твърдението, че дружеството-жалбоподател осъществявало на обекта,
който е бил предмет на проверката, продажба на стоки – препарати за почистване
на автомобили, доколкото същото не кореспондира с установеното на място
фактическо положение и със самия характер на дейността, осъществявана в обект
автомивка на самообслужване. Очевидно е, че в случая се касае до предлагане на
конкретна услуга по измиване на автомобил, а не до продажба на вода, или на
препарат за почистване, в която връзка в протокола от проверката, подписан и от
пълномощник на дружеството, е удостоверено изрично, че мястото се състои от две
клетки, снабдени с водоструйки, като е описан
конкретно и тип на предлагани услуги – три различни вида програми на измиване. Поради
това и съдът счита, че изискването по чл.3, ал.9 от Наредбата /в относимата редакция/ е важало за жалбоподателя, като фактът,
че при установеното в обекта на контрол ФУВАС има възможност за визуализация на
дисплея на фискална бележка, не отменя задължението по чл.3, ал.9 от Наредбата
за издаване на фискална бележка на хартия, което е предвидено изрично от
законодателя именно поради характера на извършваната продажба – на услуга, при
това различна от тази с развлекателен характер. Затова
и при наличието на установените с протокола от проверката на 05.09.2019
г. факти, възприети и в обжалваната заповед, за издателя й са били налице
предвидените в закона предпоставки за налагане на принудителна административна
мярка, като следва да се има предвид и че според съдържанието на нормата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС ответникът по жалбата действа при условията на обвързана
компетентност и поради това е длъжен да наложи съответната ПАМ при наличие на
законовите основания за това /в този см. е Решение № 16274/2018 г. на І отд. на ВАС по адм. д. №
7799/2018 г., както и Решение № 15702/2018 г. на ВАС, също на І отделение, по адм. д. № 6785/18 г./. Ето защо и законосъобразно и правилно
е била наложена принудителна административна мярка, предвидена за конкретното
нарушение в чл.186, ал.1, т.1, б.“А“ от ЗДДС, а именно запечатване на обект.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта
или обектите, където са установени нарушения. Следователно и правилно е
постановено запечатване на обекта, в който е осъществена проверката и забрана
за достъп до него.
За да постанови мярката, ответникът е
изложил в оспорената заповед подробни фактически основания, като е мотивирал
същата с констатираното нарушение, което, както се каза, се установява от
удостовереното в протокола от извършената проверка, неоспорен от жалбоподателя.
На практика дружеството-жалбоподател не оспорва установените при проверката
факти, а само правната им квалификация, дадена от органите по приходите, за
чиято относимост
вече се изложиха мотиви.
Действително, с оглед установеното
обстоятелство, че дори и да не се издава на хартиен носител документ, то
фискалното устройство е такова, при което фискалният бон се визуализира на
дисплей, сиреч продажбата се отчита и няма данни ФУ да е без изградена
дистанционна връзка с НАП, то на практика от установеното поведение не
възникват вредни последици за фиска, доколкото по
този ред може да се проследят продажбите на услуги от обекта. Затова и доводите
на жалбоподателя, свързани със съдържанието на чл.22 от ЗАНН, относно това с
каква цел се налагат ПАМ и направените въз основа на тях изводи, че в случая
наложената ПАМ била в противоречие с целта на закона, се възприемат само отчасти
като основателни и то по отношение на предвидената в чл.22 от ЗАНН цел на ПАМ - за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушението. Същевременно обаче, съдът намира, че наложената ПАМ
съответства на други от целите, предвидени по чл.22 от ЗАНН, а именно да се
предотврати и преустанови извършването и на други нарушения от същия вид,
доколкото се касае до обект, в който услуги могат да се ползват от неограничен
брой лица и при липса на съответно на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г.
фискално устройство, нарушението би било осъществено при всяка продажба на
услуга. В тази насока и налагането на ПАМ има за цел да мотивира нарушителя да
съобрази дейността си с нормативните изисквания, така, щото да не допуска в
бъдеще нарушение от същия вид. Поради това и съдът намира, че налагането на ПАМ
в конкретния случай, освен че е било съобразено с изискванията на закона, е
съответно и на целта на закона.
Налице
са в ЗНПАМ и нарочни и подробни мотиви, касаещи продължителността на срока на
мярката, като е отчетена тежестта на извършеното нарушение, неговите последици,
големината на търговския обект, характера на предлаганата услуга. Посочено е
отделно и че при определяне на срока на ПАМ е отчетен принципа на съразмерност
и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта. Настоящият съдебен състав счита, че така изложените мотиви от страна на
административния орган обосновават в достатъчна степен крайната преценка на
ответната страна касателно определения именно 2-дневен
срок на действие на ПАМ. Посоченият минимален срок според съда се явява напълно
съразмерен на извършеното нарушение и изцяло съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта. С оглед на изложеното и
твърденията на жалбоподателя за нарушение принципа на съразмерност се явяват
неоснователни.
Неоснователни са и доводите, основани на
търсеното приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.23 от ЗАНН случаите, когато могат да
се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат, и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния
закон или указ. В случая специалният ред е този, визиран в чл.186 от ЗДДС, като
в закона не е предвидена възможност на органите по
приходите, след като установят извършено нарушение по смисъла на чл.186 от ЗДДС,
да преценят дали да наложат, или не ПАМ. Налагането на принудителна
административна мярка по чл.186 от ЗДДС е предвидено и независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции и в ЗДДС няма изискване да е наложено административно наказание, за да е
допустимо налагането на принудителна административна мярка за установеното
нарушение. Въпросът относно приложението
на чл.28 от ЗАНН и преценката за маловажност на случая е такъв, който може да
се постави единствено в производството по издаване на наказателно
постановление, съответно обжалване на същото по реда на чл.59 от ЗАНН, като
компетентен да вземе такова решение е административно-наказващият орган,
съответно съда, доколкото действително, съгласно цитираното и от жалбоподателя
ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, въпросът за приложението на чл.28 от ЗАНН е
такъв относно законосъобразността на наказателното постановление. Некоректно е
направено обаче цитирането на посоченото ТР от страна на жалбоподателя, като е
включена в цитирания от него текст наред с наказателното постановление и
принудителната административна мярка, като се има предвид, че в ТР никъде не се
говори за принудителна административна мярка и това е напълно в реда на нещата,
защото въпросното решение коментира правомощията на административно-наказващия
орган, като сочи, че приложението на чл.28 от ЗАНН се отнася за „особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в
закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени
законови последици.“ Подобна компетентност за извършване на преценка не е
предвидена за органите, налагащи принудителна административна мярка, която не съставлява
административно наказание. Затова и преценката за приложението на чл.28 ЗАНН
не може да се прави и по повод оспорване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186 ЗДДС.
В тази насока е налице и съдебна практика на ВАС, обективирана
напр. в Решение № 4937/2015 г. по адм. дело №
8766/2014 г. и в Решение № 14/19 г. по дело№ 8328/18 г.
С
оглед на всичко изложено и като намери, че оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предвидената в закона форма, при правилно приложение на материалния
закон и съобразно с неговата цел, както и при недопускане на съществено по своя
характер нарушение на административнопроизводствените
правила, съдът счете, че следва да отхвърли жалбата ****“ ЕООД гр. Пловдив като
неоснователна.
Във връзка с този изход на делото следва
на основание приложимия в случая чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.24 от Наредбата за правната помощ, да се уважи
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като се определи такова съобразно с вида и количеството на извършената дейност /съгл. чл.37 от Закона за правната помощ/. В случая е
установено участие на юрисконсулт на ответника в едно съдебно заседание, проведено
по делото, поради което и следва да се присъди възнаграждение в размер на 100
лева. Претенцията за присъждане размер
на юрисконсултско възнаграждение от 500 лева, която
очевидно се основава на чл.161, ал.1 от ДОПК, препращаща към Наредбата
за минималния размер на адвокатските възнаграждения, не следва да се уважи,
предвид това, че настоящото производство не се развива по ДОПК, а по АПК.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ “ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка ФК № -591-0023682 от 11.09.2019 г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. Пловдив****ет.3, ап.11, да заплати в полза на
Национална агенция по приходите сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: