Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……/17.02.. |
Година 2021 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и седми януари |
Година 2021 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 442 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са предявени
искове при условията на чл. 124 ал. 1 вр. чл. 694 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 722
ал. 1 т. 1 от Търговския закон (ТЗ).
Ищецът – Национална агенция за приходите твърди в производството по несъстоятелност на ответника „В.Л.“ ЕООД – в несъстоятелност да са приети предявени публични вземания без да е зачетено обезпечението, на което ищецът се е позовал. Твърди се, че с постановление изх. № С170022-022-0077757/01.12.2017 г. и постановление изх. № С180022-022-0013561/12.03.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - София да са наложени запори по реда на ДОПК за вземания в общ размер от 102 438,07 лв. главници и 23 524,32 лв. лихви. Застъпва теза, че макар и постановленията да са вписани в Централния регистър на особените залози след датата на откриване на производството по несъстоятелност, меродавен следва да бъде моментът на налагане на обезпечителните мерки съответно на 01.12.2017 г. и 12.03.2018 г. Смята, че законът не предписва пречка за вписване в съответния регистър на наложени преди откриване на производството обезпечения. Иска да бъде призната за установена поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ.
В отговор на исковата молба синдик Т. оспорва иска като сочи, че процесиите вземания са приети за необезпечени поради придаденото от закона конститутивно действие на вписването, позовавайки се на чл. 2 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 2 303. Застъпва и теза, че нормата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ не създава предимство, а определя ред на удовлетворяване при наличие на утвърдено от материалния закон право на предпочитание. Смята, че по силата на чл. 43 ал. 4 303 откритото производство по несъстоятелност изключва последващи го действия в обхвата на производството по 303.
Не се установява да е постъпил отговор от длъжника „В.Л.“ ЕООД.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца – юрк.К.поддържа иска по съображения, наведени в исковата
молба.
Ответникът „В.Л.“ ЕООД (н.) не
изпраща представител и не изразява становище по хода на устните състезания.
Синдик Т. не се явява и не изразява
становище в хода на устните прения.
Съдът, като обсъди доводите на
страните по съществото на спора и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна
намира следното:
С решение № 1531 от 26.08.2019 г. по
дело № 453/2019 г. по описа на Софийски градски съд, обявено в търговския
регистър на 26.08.2019 г. по отношение на „В.Л.“ ЕООД – в несъстоятелност е
открито производство по несъстоятелност.
По делото не се спори, че в
Централния регистър на особените залози на 28.08.2019 г. под № 2019082800912 на
основание Постановление № С170022-022-0077757/01.12.2017 г. е вписан запор
върху банкови сметки.
Под № 2019082800951 на 28.08.2019 г.
е вписан и запор върху леки автомобили на основание Постановление № С180022-022-0013561/12.03.2018
г.
Ищецът е предявил процесните
вземания, позовавайки се на привилегия по смисъла на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ. С
определение № 1029 от 19.02.2020 г. по т.д. № 453/19 г. по описа на СГС, ТО, VI-1
състав е оставено без уважение предявено от ищеца възражение срещу приетия от
синдика ред на удовлетворяване на публични вземания в общ размер от 102438,07
лв. и лихви 23524,32 лв.
При установената фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предметът на търсената в случая
защита е ограничен в рамките, определени с нормата на чл. 694 ал. 1 ТЗ –
повдигнатият спор пред съда по несъстоятелността както досежно съществуване на
предявено вземане, така и по отношение на правото на предпочтително
удовлетворяване подлежат на разглеждане в спорно производство.
Настоящият състав приема, че с оглед прокламираната от чл. 607 ал. 1 ТЗ основна цел на производството – справедливо удовлетворяване на кредиторите, привилегията не може да произтече от производството по несъстоятелност, а предполага да е установена със закон и да е съществувала към момента на откриването му. Материалният закон не признава привилегия на наложено по инициатива на кредитор обезпечение чрез запор или възбрана. В рамките на индивидуалното принудително изпълнение изрично е признато, че инициативата на един кредитор ползва и всички присъединени взискатели – извършено разпоредително действие след този момент им е непротивопоставимо – чл. 457 ал. 1 ГПК. В тази насока и предвид характера на производството по несъстоятелност – универсално принудително изпълнение, логично чл. 638 ал. 4 изр. второ ТЗ еднозначно изключва противопоставимостта на заварени от производството по несъстоятелност наложени запори и възбрани на кредиторите на несъстоятелността. Нормата е допълнена при редакционна добавка с ДВ бр. 105/2005 г. без да им е призната противопоставимост, когато са вписани в Централния регистър на особените залози.
Процесуалният закон регламентира изключение от правилото за универсалност на изпълнението в производството по несъстоятелност признавайки право на държавата да продължи събирането на публични вземания при определени предпоставки (чл. 193 ДОПК) – ако е било предприето преди откриване на производството в рамките на времево ограничен срок. И според чл. 194 ал. 3 вр. ал. 1 ДОПК при отсъствие на привилегия, произтичаща от залог или ипотека, събраната от изпълнението сума се разпределя между присъединените в това производство взискатели и сумата се разпределя съобразно утвърдено право на предпочтително удовлетворяване. Следователно единствената полза от наложените запор или възбрана се изразява в ангажимента на публичния, съответно съдебния изпълнител да задържат приспадащата се сума за обезпечения кредитор вместо да я върнат на длъжника. С други думи, в общото производство по ДОПК наложените запори от публичния изпълнител не пораждат основание за предпочтително удовлетворяване.
Специалните норми на чл. 193 ал. 2 и ал. 3 ДОПК доколкото визират неудовлетворени вземания в рамките на воденото от публичния изпълнител производство, съответно получено превишение спрямо наложено обезпечение обосновават привилегия, но единствено за имуществото, реализирано в рамките на воденото от публичния изпълнител производство. След изтичане на законоустановения срок публичният изпълнител е ангажиран да предаде неосребреното имущество за реализация в производството по несъстоятелността. Законът не утвърждава задължение синдикът да превежда събраната сума за посрещане на обезпечени по реда на ДОПК вземания.
Текстът “или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози” е добавен при редакция на закона с § 21 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Липсва изрична норма досежно действието на вписания в регистъра запор, но непротивопоставимостта на последващ особен залог произтича от нормата на чл. 12 ал. 2 от Закона за особените залози. Следователно, материалният закон утвърждава непротивопоставимост на вписан особен залог спрямо кредитори на длъжника, чиито вземания към предходен момент са обезпечени със запор или възбрана и този запор е вписан в ЦРОЗ. Вписваните запори и възбрана препятстват възможността кредиторът с последващо учреден залог да пристъпи към изпълнение (чл. 32 ал. 7 ЗОС). Следователно, за разлика от останалите визирани обезпечения залог и ипотека, изрично зачетени и в рамките на производството по несъстоятелността (чл. 618 ал. 1 ТЗ), запорът и възбраната не предполагат противопоставимо на останалите кредитори право на предпочитание, предхождащо производството по несъстоятелност. Освен, че дадената редакция допуска корекционно тълкуване при отчитане на утвърдени от закона и зачетени в производството по несъстоятелност принципи, разпростирането на привилегията за държавата и в рамките на производството по несъстоятелност води до неприемлив резултат. Извеждането на воденото изпълнение от публичния изпълнител от производството по несъстоятелност за ограничен срок несъмнено може да бъде обяснено с публичния интерес. Същевременно обаче реализацията на имуществото, обект на изпълнението спестява разноски на масата включително за съхранение и управлението му. От тази гледна точка и привилегията на публичния над частния интерес е оправдана в рамките на указания кратък срок при отчитане и интереса на останалите кредитори да си спестят разходи. Няма разумна причина бездействието на публичния изпълнител да обоснове запазване на привилегията в рамките на производство, издържано от ограничените средства на масата на несъстоятелността. Неспособността на държавата да реализира своевременно своята привилегия, спестявайки и разноски на масата на несъстоятелността, я лишава от основание да конкурира останалите кредитори въз основа на заявено, но неосъществено намерение за изпълнение върху обезпечено имущество.
При изложените съображения буквалното тълкуване на чл. 722 ал. 1 предл. трето от ТЗ противоречи на смисъла на закона, което налага корективното му тълкуване. Текстът утвърждава разпростиране защитния ефект на вписаните запор и възбрана в Централния регистър за особените залози и в рамките на производството по несъстоятелност, но си придаденото им от закона правозащитно действие. На общо основание в контекста на чл. 722 ал. 1 ТЗ следва да бъде отчетена конкуренция между обезпечени кредитори. В случай, че предявена привилегия следва вписано в Централния регистър на особените залози обезпечение чрез запор или възбрана, тази привилегия е непротивопоставима на всички кредитори (аналогично на утвърдените правила и в индивидуалното принудително изпълнение), а събраната при реализация на имуществото сума подлежи на разпределение според установените от материалния закон правила на предпочтително удовлетворяване. При положение, че такова право не е признато от общия закон не поражда противопоставима на останалите кредитори привилегия за ищеца.
Дори хипотетично да се приеме, че нормата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ утвърждава материалноправно основание за предпочитание, в случая такова не е заварено при откриване на производството по несъстоятелност. Макар и нормата на чл. 200 ДОПК да свързва наложения запор с издадено постановление от публичния изпълнител, текстът на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ не свързва зачитането им с факта на налагане, а с извършено вписване в Централния регистър на особените залози. Освен на изричния текст на нормата предлаганата от процесуалните представители на ищеца теза противоречи на смисъла на закона. Справедливото удовлетворяване на кредиторите предполага и яснота за имуществото, на чието осребряване могат да разчитат. Съгласно чл. 12 ал. 2 ЗОЗ запорът е непротивопоставим на последващо възникнали права. Макар и регламентацията да визира пряко последващо учреден залог, с оглед придаденото на вписването оповестително-защитно действие, тя утвърждава принципа, установен в наименованието на текста – противопоставимост на права. Именно оповестяването на индивидуалното право на кредитора върху конкретно описаното имущество оправдава привилегията му спрямо останалите кредитори. След като едва вписаното обезпечение според чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ е противопоставимо на останалите кредитори, при изричната норма на чл. 638 ал. 4 изр. трето ТЗ не съществува правна възможност да бъде зачетено вписване, осъществено след откриване на производството по несъстоятелност.
По
тези съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Ищецът е освободен от задължението
да внесе предварително следващата се държавна такса. Същевременно обаче спорът,
предмет на разглеждане касае реализацията на публични вземания. По силата на
чл. 84 т. 1 ГПК държавата е освободена от задължение да внася такса при
отстояване на публичния интерес.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за
приходите срещу „В.Л.“ ЕООД
– в несъстоятелност и синдика на „В.Л.“ ЕООД – в несъстоятелност иск по чл. 694 ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ да бъде признато за установено, че предявените от
Национална агенция за приходите вземания в открито производство по
несъстоятелност по т.д. № 453/2019 г. по описа на Софийски градски съд вземания в общ
размер от 102 438,07 лв. главници и 23 524,32 лв. лихви са с ред на
удовлетворяване чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящото.
СЪДИЯ: