Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260028, 25 юни 2021г,
град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на дванадесет и пети май през две
хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Йордан Кръстев, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 203 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищец в производството е е А.С.А., а ответник – В.А.Н..
Ищецът твърди, че в негова полза са били издадени две заповеди за незабавно
изпълнение и два изпълнителни листа на основание чл.417, т.10 от ГПК, както
следва :
1/По ЧГД № 552/2018г била издадена заповед за изпълнение №
378/23.11.2018г, с която съдът разпоредил длъжникът В.А.Н. да му заплати сумата
2750.00 лева, дължими по запис на заповед, издаден на 20.04.2016г в град
Сливен. По този запис на заповед ответникът се бил задължил да заплати на ищеца
посочената сума на падежа 31.05.2015г и място на плащане, определено по реда на
чл.536, ал.3 от ТЗ. Подписът на издаделя бил нотариално заверен. Тъй като
задължението не било изпълнено на падежа, поемателят подал заявлението по
чл.417 от ГПК.
Издаденият изпълнителен лист бил получен на 23.01.2019г и
въз основа на него било образувано изпълнително дело № 20192210400012 на ДСИ
при РС Котел. В срока по чл.414 от ГПК било подадено възражение от длъжника,
което било прието от съда с определение № 104 / 19.03.2019г.
2/По ЧГД № 553/2018г била издадена заповед за изпълнение №
339/22.11.2018 г, с която съдът разпоредил длъжникът В.А.Н. да му заплати
сумата 3250.00 лева, дължими по запис на заповед, издаден на 11.05.2017г. По
този запис на заповед ответникът се бил задължил да заплати на ищеца посочената
сума на падежа 31.05.2017г и място на плащане, определено по реда на чл.536,
ал.3 от ТЗ. Подписът на издаделя бил нотариално заверен. Тъй като задължението
не било изпълнено на падежа, поемателят подал заявлението по чл.417 от ГПК.
Издаденият изпълнителен лист бил получен на 23.01.2019г и
въз основа на него било образувано изпълнително дело № 20192210400012 на ДСИ
при РС Котел. В срока по чл.414 от ГПК било подадено възражение от длъжника,
прието от съда с разпореждане № 304/19.03.2019г.
В срока по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят А.А. е подал обща
искова молба, с която предявява искове за установяване на оспорените вземания и
по двете заповедни прооизводства.
Твърди, че вземанията са възникнали на основание две
абстрактни едностранни сделки – описаните по – горе записи на заповед, които са
издадени в писмена форма и съдържат изискуемите в ТЗ реквизити. Тъй като
поетите с тях задължения не били изпълнени на падежите, били станали изискуеми.
Моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца вземанията, за които в полза на ищеца са
били издадени заповедите за изпълнение. Претендира направените разноски по
установителното производство.
С определение № 178/17.05.2019г на основание чл.210, ал.2 от ГПК производството
по делото е било разделено,
като съдът е приел
да разгледа по гражданско дело № 203/2019г установителния иск, с който се иска
да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца вземането, за което в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение № 378/23.11.2018г по ЧГД № 552/2018г за сумата 2750.00 лева, дължими
по записа за заповед от 20.04.2016г. Отделил е да се разгледа в отделно
производство установителният иск, с който се иска да се признае за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца вземането, за което в
полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение № 339/22.11.2018г по ЧГД №
553/2018г за сумата 3250.00 лева, дължими по записа на заповед от 11.05.2017г с
падеж 31.05.2017г. Отделените материали са били образувани в гражданско дело №
236/2019г.
С определение № 69 от 08.04.2020г, постановено по гражданско дело № 236/2019г,
след като съдът е преценил, че налице основанията на чл.123 от ГПК за общо
разглеждане на двете дела, е обединил делата и е разпоредил производството да
се движи под номера на по-рано образуваното - № 203/2019г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът e подал два идентични отговора
срещу исковата молба (по двете дела, преди да бъдат обединени). Не оспорва, че
е издател на двата записа на заповед, както и че подписът му, поставен под
всеки от тях, е с нотариална заверка.
Правят се следните възражения и оспорвания :
Възразява се срещу действителнотта на двата записа на
заповед, като се противопоставя възражение за нищожност поради непосочване в
съдържанието му на мястото на плащане. Счита, че разпоредбата на чл.356, ал.3
от ТЗ е неприложима.
Твърди се, че и двата записа на заповед обезпечават
възникнало между страните каузално правоотношение и противопоставя
правопогасяващо възражение за плащане. Твърди, че на 01.07.2015г между ищеца и
съпругата му М. С.-А., от една страна, и
ответника, от друга, бил сключен неформален договор за наем на овцеферма,
находяща в село Мокрен, представляваща имот № 000346 с площ 3.724 дка. По
силата на сключения договор, ищецът и съпругата му предоставили на ответника
ползването на посочения имот за срок от една година, а ответникът поел
задължение да им заплати наемна цена в размер на 2000.00 лева, платима в срока
на действие на договора, т.е. до 02.07.2016г. Част от задължението в размер на
1200.00 лева ответникът платил в брой. Междувременно постигнали договорка с
наемодателите да удължат срока на договора с две години – до 01.07.2018г, при
същия размер на наемната цена, т.е. 6000.00 лева за целия период на договора.
Наемната цена, дължима за периода от 01.07.2016г до 01.07.2018г била дължима
авансово – до 31.05.2016г и до 31.05.2017г. За да обезпечи плащанията на
наемното правоотношение, ответникът подписал двата записа на заповед.
Задълженията били погасени изцяло чрез плащане, както следва
:
Наемната цена, дължима за периода от 01.07.2015г –
01.07.2016 г, била платена по следния начин : 1200 лева ответникът платил в
брой; остатъкът от 800.00 лева бил платен чрез даване на агнета - 275 кг живо
тегло при цена 4 лв за килограм. Ответникът предал на 25.08.2016г на ищеца
животните.
Наемната цена, дължима за периода от 01.07.2016г до
01.07.2018г, била изплатена чрез плащане по банков път по две сметки, титуляр
на една от които бил ищецът, а на другата – неговата съпруга.
Тъй като предявените искове били изцяло неоснователни, моли
да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и се представлява от адв. С.Р. ***, който моли съда да уважи предявените
искове. Поддържа, че записите на заповед не са издавани за обезпечаване на
твърдяното от ответника каузално правоотношение.
Ответникът се явява лично и се
представлява от адв. Х. ***, която поддържа отговора срещу исковата молба и
моли съда да отхвърли предявения иск.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Ищецът и съпругата му М. С.-А. са собственици на поземлен
имот № 000346 с площ 3.724 дка в местността Бахчелъка в землището на село
Мокрен, в който е построена сграда – овчарник, с площ 949 кв.м. Собствеността е
придобита на основание договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №
171/25.06.2015г, нотариално дело № 168/2015г на съдията по вписванията при РС
Котел.
Ищецът и съпругата му сключили с ответника устен договор
за наем на имота, считано от 25.06.2015г. Ответникът и преди това ползвал
сградата, за да отглежда в нея стадо овце. Договорът за наем бил прекратен през
лятото на 2018г. За безспорно съдът приема обстоятелството, че дължимата за три
години наемна цена е в общ размер 6000.00 лева – такива са доводите в отговора
срещу исковата молба, както и обясненията, дадени от ищеца. Ищецът обясни, че
цялата наемна е била платена – 4000.00 лв по банков път и 2000.00 лв в брой.
Обясненията се потвърждават от представените от ответника писмени доказателства
– две нареждания за касов паричен превод от 29.09.2017г, първото с получател
ищеца, а второто – неговата съпруга.
Съдът приема за доказано въз основа на обясненията на
ищеца, че остатъкът от наемната цена в размер на 2000.00 лева също е била
платена, тъй като ищецът признава неизгодни за него факти.
По делото е представена тетрадка малък формат, в която
част от листите са изписани с ръкописен текст, като някои от записванията са
още от 2012г. Записвани са различни числа, отнасящи се до брой агнета –
продадени, умрели и пр. На една от страниците е записана датата 25.08.2016г. В
лявата част на страницата са записани едно под друго единадесет числа, общият
сбор на които е 275. В дясната част на листа на втория ред е записано „Сашо взе
275кг“ и под това изречение е поставен подпис под формата на параф. На
следващите редове е записано „31.08.2016г върна 79 кг отатък“ (вероятно се има
предвид остатък). На следващите редове е записано „196кг х 4лв = 784 лв
31.08.2016г С. А.“. Отдолу е поставен подпис под формата на параф.
Съдът приема, че записванията в тетрадката, обсъдени в
съвкупност с показанията на св.С. А., водят до извод за достоверност на
показанията на свидетеля, че свидетелят и ищецът, които са баща и син, са
продавали агнета в село Градец и получената цена от продажбата на 196кг,
възлизаща на 784 лв, е останала у свидетеля, а 78 кг месо е било върнато на
ответника. В показанията си свидетелят сочи, че „с парите, които се взеха, той
изплати даден дълг към нас“ и се били подписали на една тетрадка „животни
взети, животни върнати“.
Свидетелят сочи още, че ищецът и ответникът имали
уговорка ответникът да ползва бали сено, които ищецът складирал в овчарника, за
изхранване на животните. Броят на взетите бали сено се получавал като разликата
при изброяването между първоначално наредените и тези, които били останали, за
което страните обаче не са оформяли някакви документи, с цел удостоверяване на
потребеното количество сено. Свидетелят заяви, че цената му е около 2000 – 3000
лв, като същевременно твърди, че точната цена била записана в двата записа на
заповед.
На 20.04.2016г в град Сливен ответникът издал запис на
заповед, с който се задължил да заплати на ищеца и на негова заповед сумата
2750.00 лева. Падежът е на 31.05.2016г. Подписът на ответника е с нотариална
заверка № 1818/20.04.2016г на нотариус Д. Н., рег. № 92 на Нотариалната камара.
На 11.05.2017г в град Сливен ответникът издал втори запис
на заповед, с който се задължил да заплати на ищеца или на негова заповед
сумата 3250.00 лева. Падежът е на 31.05.2017г. Подписът на ответника е с
нотариална заверка № 2097/11.05.2017г на същия нотариус.
На 21.11.2018г било образувано ЧГД № 552/2018г, по което била издадена
заповед за изпълнение № 378/23.11.2018г, с която съдът разпоредил ответника В.А.Н.
да заплати на ищеца сумата 2750.00 лева, дължими по запис на заповед, издаден
на 20.04.2016г в град Сливен. Издаденият изпълнителен лист бил получен на
23.01.2019г и въз основа на него било образувано изпълнително дело №
20192210400012 на ДСИ при РС Котел. В срока по чл.414 от ГПК било подадено
възражение от длъжника, което било прието от съда с определение № 104 /
19.03.2019г.
На същата дата – 21.11.2018г, било образувано ЧГД №
553/2018г, по което била издадена заповед за изпълнение № 339/22.11.2018г, с
която съдът разпоредил ответникът В.А.Н. да заплати на ищеца сумата 3250.00
лева, дължими по запис на заповед, издаден на 11.05.2017г. Издаденият
изпълнителен лист бил получен на 23.01.2019г и въз основа на него било образувано
изпълнително дело № 20192210400012 на ДСИ при РС Котел. В срока по чл.414 от ГПК било подадено възражение от длъжника, прието от съда с разпореждане №
304/19.03.2019г.
В срока по чл.415, ал.4 от ГПК заявителят А.А. подал обща
искова молба, с която предявява искове за установяване на оспорените вземания и
по двете заповедни производства, след което производството е било разделено, а
впоследствие – обединено.
Изложените фактическа обстоятелства съдът установи след
съвкупен анализ и оценка на събраната по инициатива на страните доказателствена
съвкупност. Писмените доказателства съдът кредитира, съобразно
доказателствената сила, която им придава ГПК. На описания по-горе лист от
тетрадка са обективирани два писмени частни документа – първия, изходящ от
„Сашо“, а втория – от св. А.. Тези документи, съгласно чл.180 от ГПК,
съставляват доказателство, че изявленията, които съдържат, са направени от тези
лица. Показанията на св. С. А., който е баща на ищеца, съдът обсъди при съобразяване
с разпоредбата на чл.172 от ГПК – с оглед на всички други данни по делото, като
се вземе предвид възможната негова заинтересованост. Съдът прие, че следва да
се даде кредит на доверие на показанията на свидетеля, тъй като съдът не
установи съществени противоречия с останалия доказателствен материал,
достатъчно оскъден по обем.
От приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Разгледани по същество,
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира записите
на заповед за редовни
от външна страна, съдържат
описаните в чл.535 от ТЗ реквизити и удостоверяват подлежащо на изпълнение
вземане и в този смисъл не е
налице някое от основанията на нищожност, предвидени в ТЗ или ЗЗД. Съдът не споделя доводите на ответника за нищожност на
ценните книги поради липса на реквизит, тъй като не било посочено място на
плащане. Според чл.536, ал.1 от ТЗ, документ, който не съдържа някой от
реквизитите по чл.535 от ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите по ал.2,
ал.3 и ал.4. В ал.2 се презюмира, че ако не е установено друго, мястото на
издаване се смята за място за плащане и за местожителство на издателя. Записът
на заповед е издаден в град Сливен и е посочен и адресът на ответника като
издател – в село Мокрен, в който случай за място на плащане следва да се счита
местожителство на издателя – така решение № 21 от 04.07.2014г на ВКС по търговско дело № 1348/2013г, I т. о., което настоящият съдебен състав изцяло споделя.
Ответникът възрази, че записите на заповед обезпечават
наемната цена, възлизаща на 6000.00 лева, което се отрича от ищеца, който
твърди, че ответникът се е задължил с процесните записи на заповед по друго
правоотношение, различно от наемното, без обаче това правоотношение да бъде
въведено в процеса.
С тълкувателно решение № 4/18.06.2014г по тълкувателно
дело № 4/2013г на ВКС, ОСГТК, т.17, са дадени задължителни указания за
разпределение на доказателствената тежест по иск по чл.422, ал.1 от ГПК в
хипотезата на издадена по реда на чл.417, т.10 от ГПК заповед за изпълнение въз
основа на запис на заповед. Подробни съображения за начина на разпределение на
доказателствената тежест, относими към настоящия казус, са изложени и в решение
№ 38/07.04.2015г на ВКС по търг. дело № 1008/2014 г, І т.о.
Ответникът е този, който, съобразно правилото на чл.154,
ал.1 от ГПК, следва да докаже фактите, на които основава възражението си – че
между ищеца и ответника е съществувало наемно правоотношение (предмет, срок,
цена), че двата записа на заповед обезпечават вземанията за наемна цена,
уговорена по каузалното правоотношение и че наемната цена за целия срок е
платена. Ищецът проведе пълно главно доказване на фактите и връзките между
фактите, съобразно разпределената доказателствена тежест. Установи се наличието
на наемно правоотношение, възникнало между ищеца и съпругата му, като
наемодатели, и ответника, като наемател, по силата на което наемодателите са
предоставили на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот –
овчарник, в село Пъдарево, срещу заплащане на наемна цена в размер на 2000.00
лева на три година, считано от 25.06.2015г. Договорът е бил сключен в устна
форма. Ответникът не бил изряден платец и закъснявал с плащанията си, според
показанията на св. С. А., тъй като сметките му били запорирани. За да гарантира
плащането на наемната цена, ответникът подписал процесните два записа на
заповед – на 20.04.2016г и на 11.05.2017г. Плащането на 4000.00 лева по банков
път е извършено на 29.10.2017г. Не се установи кога е изплатена разликата от
2000.00 лева, за която ищецът обясни, че била дадена кеш, като е вероятно част
от тази сума да е била платена именно с парите от продажбата на агнешко месо
през месец август 2016г. Пълното съвпадане на сумата, дължима като наемна цена,
с тази, за която ответникът се е задължил по записите за заповед, води до извод
за връзка помежду им, доколкото липсват други доказателства, които да
разколебават този извод. Посредством разпита на свидетеля С. А. не се
опровергаха възраженията и доводите на ответника, а напротив – дори бяха
потвърдени.
Въз основа на горното съдът приема, че задълженията за
плащане на наемната цена, които са били обезпечени чрез двата записа на
заповед, са погасени чрез плащане, поради което предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претенцията на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде отхвърлена, предвид пълната неоснователност на предявените искове.
В полза на ответника следва да се присъдят направените в
хода на делото разноски за адвокатско възнъграждение в размер на 400.00 лева,
какъвто размер е платен от общо уговорения и по двата договора за правна помощ.
Ръководен от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.422 от ГПК, предявен от А.С.А., ЕГН **********,***, против В.А.Н.,
ЕГН **********,***, да се признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата 2750.00 лева, представляващи изискуемо
задължение по запис на заповед, издаден на 20.04.2016г в град Сливен, по силата
на който ответникът се е задължил да заплати на ищеца или на негова заповед на
31.05.2016 г сумата 2750.00 лева, за която в полза на ищеца са били издадени
заповед за изпълнение № 378/23.11.2018г и изпълнителен лист по ЧГД № 552/2018г
на РС Котел.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.422 от ГПК, предявен от А.С.А., ЕГН **********,***, против В.А.Н.,
ЕГН **********,***, да се признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата 3250.00 лева, представляващи изискуемо
задължение по запис на заповед, издаден на 11.05.2017г в град Сливен, по силата
на който ответникът се задължил да заплати на ищеца или на негова заповед на
31.05.2017г сумата 3250.00 лева, за която в полза на ищеца са били издадени
заповед за изпълнение № 339/22.11.2018г и изпълнителен лист по ЧГД № 553/2018г
на РС Котел.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца
за присъждане на направените от него разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.С.А., ЕГН **********,***,
да заплати на В.А.Н., ЕГН **********,***, сумата
400.00 (четиристотин) лева, представляващи направени разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
С
Ъ Д И Я :