Решение по дело №1898/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 348
Дата: 27 юли 2022 г.
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20215220201898
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 348
гр. П., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201898 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., бул. „Б.“ № 2, против Наказателно постановление № 11-01-
560/19.11.2021 г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция,
гр. София, с което на жалбоподателя Т. Д. П. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 32, ал.1,
т. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция
(ЗДФИ) за извършено нарушение по чл. 44, ал. 2 от Постановление на
Министерския съвет (ПМС) № 332/22.12.2017 г. за изпълнението на
държавния бюджет на Република Б. за 2018 г. (обн. ДВ, бр. 103/28.12.2017 г.,
в сила от 01.01.2018 г.) във връзка с чл. 17 от Наредбата за условията и реда
за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински
и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
1
превозите, приета с ПМС № 163/29.03.2015 г., обн. ДВ, бр. 51/07.07.2015 г.
(Наредбата).
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят Т.П.
твърди, че НП е издадено при съществено нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Сочи, че АУАН, въз основа на който е издадено
обжалваното НП, е съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Изтъква, че в НП не е посочена датата на извършване на нарушението.
Алтернативно моли съда да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Прави
искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.П., редовно призован, не се
явява. Представлява се от процесуалния представител адв. П.К., която
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – административнонаказващият орган, чрез юрк.
Е.Д. - Ковачева, в съдебно заседание излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Община П. е бюджетна организация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДФИ
с административен адрес: гр. П., общ. П., обл. П., бул. „Б.“ № 2, ЕИК
*********.
Кметът на Община П. е първостепенен разпоредител с бюджета на
общината, съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) и
като такъв отговаря за неговото съставяне, изпълнение и отчитане.
През проверявания период от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., а и към
настоящия момент, Община П. се представлява от кмета Т. Д. П.. Същият е
титуляр на длъжността кмет на общината, съгласно Удостоверение на
Общинска избирателна комисия (ОИК) гр. П. № 1-КО/03.11.2015 г.
Със Заповед № ФК-10-463/26.03.2021 г. на Директора на Агенция за
2
държавна финансова инспекция (АДФИ), на основание чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл.
5, ал. 1, т. 4 от ЗДФИ, във връзка с писмо № 04-19-45/08.02.2019 г. на
министъра на финансите, било възложено на свид. П. КР. Ч. – старши
инспектор в Отдел „Първи“, Дирекция „Инспекционна дейност“ при АДФИ,
да извърши финансова инспекция на Община П., Област П., със следната
задача: проверка за законосъобразност на разходване на средствата,
предоставени от централния бюджет за компенсации и субсидии за
автомобилния транспорт в съответствие с изискванията, определени в
Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране
на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически
превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за
определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически
превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт
и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни
документи за извършване на превозите, за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2017 г. Финансовата инспекция следвало да се извърши за срок от 20
работни дни, с начална дата 29.03.2021 г. и крайна дата 23.04.2021 г.
Със Заповед № ФК-10-598/22.04.2021 г. на Директора на АДФИ е
изменена Заповед № ФК-10-463/26.03.2021 г. на Директора на АДФИ за
възлагане на финансовата инспекция на Община П. в частта относно срока за
извършване на финансовата инспекция, като срока на финансовата инспекция
е удължен с 20 работни дни и е определена крайна дата за приключването й
до 28.05.2021 г.
Със Заповед № ФК-10-757/28.05.2021 г. на Директора на АДФИ е
спряна финансовата инспекция на Община П., възложена със Заповед № ФК-
10-463/26.03.2021 г. на Директора на АДФИ, изменена със Заповед № ФК-10-
598/22.04.2021 г. на Директора на АДФИ, считано от 28.05.2021 г.
Със Заповед № ФК-10-784/03.06.2021 г. на Директора на АДФИ е
възобновена финансовата инспекция на Община П., възложена със Заповед №
ФК-10-463/26.03.2021 г. на Директора на АДФИ, изменена със Заповед №
ФК-10-598/22.04.2021 г. на Директора на АДФИ и спряна със Заповед № ФК-
10-757/28.05.2021 г. на Директора на АДФИ, считано от 04.06.2021 г., като е
определена крайна дата за приключване на финансовата инспекция 04.06.2021
г., включително.
3
В хода на проверката контролният орган установил, че общо
одобрените средства за компенсиране на намалените приходи от прилагане на
цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени
категории пътници за 2017 г. за Община П. и заложени като лимит по
Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА) са в размер на 1
186 002 лв., от които: субсидии за вътрешноградски и междуселищни
пътнически превози в това число: вътрешноградски - 279 097 лв. и
междуселищни - 0 лв.; компенсации за безплатен транспорт на деца и
ученици по чл. 283, ал.2 от Закона за предучилищното и училищното
образование (ЗПУО) - 68 878 лв.; компенсации за безплатни и по намалени
цени пътувания - общо 618 390 лв., в т.ч. за ветерани, военноинвалиди,
военнопострадали - 55 933 лв., за деца до 7 навършени години и от 7 до 10
навършени години - 206 816 лв., за учащи - 147 117 лв., за лица, получаващи
пенсия - 208 464 лв.; компенсации за служители на МВР, МП, ДАНС, ДАТО,
ДКСИ - 219 637 лв.
Съгласно ПМС № 299/14.12.2017 г. за одобряване на допълнителни
трансфери по бюджетите на общините за 2017 г. на Община П. били
определени допълнително средства от централния бюджет в размер на 75 719
лв. - за компенсиране на безплатния транспорт на деца и ученици по чл. 283,
ал. 2 от ЗПУО.
Съгласно Списък с актуализирано разпределение (към месец декември
2017 г.) на средствата за субсидии за вътрешноградски и междуселищни
пътнически превози и за компенсации за безплатни и по намалени цени
пътувания по автомобилния транспорт за 2017 г., публикуван на интернет
страницата на Министерство на финансите, министърът на финансите
определил средства за компенсация за безплатни и по намалени цени
пътувания по автомобилния транспорт за Община П. в общ размер на 1 269
489 лв., включващи: субсидии за вътрешноградски и междуселищни
пътнически превози в това число: вътрешноградски -209 322 лв., намалени с
69 775 лв.; междуселищни - 0 лева; средства за компенсации за безплатен
транспорт на деца и ученици по чл. 283, ал. 2 от ЗПУО - 93 418 лв., увеличени
с 24 540 лв.; компенсации за безплатни и по намалени цени пътувания - общо
750 936 лв., увеличени с 132 546 лева, в т.ч. за ветерани, военноинвалиди,
военнопострадали - 28 040 лв., намалени с 27 893 лв., за деца до 7 навършени
години и от 7 до 10 навършени години - 479 473 лв., увеличени с 272 657 лв.,
4
за учащи - 84 137 лв., намалени с 62 980 лв., за лица, получаващи пенсия - 159
286 лв., намалени с 49 178 лева, намалени с 3 824 лв.; компенсации за
служители на МВР, МП, ДАНС, ДАТО, ДКСИ - 215 813 лв.
В хода на финансовата инспекция било установено, че към 01.01.2018 г.
по сметка на Община П. са налични средства за компенсиране на превозите в
размер на 288 656,40 лв. При проверката свид. П.Ч. констатирал, че от
наличните по сметка на Община П. средства в размер на 288 656,40 лв. до
31.01.2018 г. са били усвоени 141 866 лв., а остатъкът от сумата в размер на
146 790,40 лв. представлявал неусвоени средства (преходен остатък) за
компенсиране на превозвачите за извършените безплатни превози на децата и
учениците по чл. 19, т. 8 от горепосочената Наредба от средствата,
предоставени за 2017 г. Тези средства, на основание чл. 17 от Наредбата,
можело да бъдат разходвани за същата цел до 31 януари на следващата
година, т.е. до 31.01.2018 г.
С писмо от 09.04.2021 г. финансовият инспектор изискал от
жалбоподателя Т.П., в качеството му на кмет на Община П., в срок до
13.04.2021 г. да представи писмена информация относно това имало ли е към
31.12.2017 г. наличен преходен остатък на средства за компенсации и
субсидии за автомобилен транспорт по сметките на Община П., който е
можело да се изразходва за същата цел до 31.01.2018 г., съгласно
разпоредбата на чл. 17 от Наредбата.
Във връзка с така изисканата информация кметът на Община П. –
жалбоподателят Т.П. с писмо с изх. № 11-00167/16.04.2021 г. представил
писмено становище относно наличието на преходен остатък по
бюджетните сметки на Община П., в което било посочено следното:
Преходният остатък от 2017 г. в размер на 288 656,40 лв. е със следния
произход: неусвоени средства в размер на 146 790,40 лв. за компенсиране
стойността на безплатния превоз на деца и ученици до 16 годишна възраст;
неусвоени средства в размер на 141 866 лв. за компенсиране на деца до 7 год.
и деца от 7 год. до 10 г. В становището е отразено, че преходният остатък към
31.12.2017 г. е прехвърлен по бюджетната сметка на общината с платежно
нареждане от 22.12.2017 г. и е разходен частично в размер на 141 866 лв. за
компенсиране на издадени безплатни превозни документи за деца до 7 г. и
деца от 7 г. до 10 г. (доплащане на недостига през 2017 г.) през месец януари
5
2018 г. Посочено е, че останалата неусвоена сума в размер на 146 790,40 лв.
не е разходена до 31.01.2018 г., но през 2018 г. от тази сума са изразходени 71
554,00 лв. за компенсиране на превоза на същата категория пътници (деца и
ученици до 16 годишна възраст), като остатъкът от 75 236,40 лв. е наличен по
бюджетната сметка на Общината.
Установеният при извършената финансова инспекция неусвоен остатък
в размер 146 790,40 лв., на основание чл. 44, ал. 2 от ПМС № 332/22.12.2017 г.
за изпълнение на държавния бюджет на Република Б. за 2018 г. следвало да се
възстанови по сметка на централния бюджет в срок до 31.01.2018 г.
При извършената финансова инспекция било констатирано, че до
31.01.2018 г., включително, в гр. П., община П., област П., жалбоподателят
Т.П., в качеството си на кмет на Община П., макар да е бил длъжен, не е
възстановил по сметка на централния бюджет неусвоените целеви средства в
размер на 146 790,40 лв., предоставени по бюджета на Общината за 2017 г., за
компенсиране на превозвачите за извършените безплатни превози на децата и
учениците по чл. 19, т. 8 от горепосочената Наредба. С оглед на така
установените обстоятелства финансовият инспектор - свид. П.Ч. приел, че с
деянието си жалбоподателят Т. Д. П., в качеството си на кмет на Община П. и
първостепенен разпоредител с бюджета на общината, съгласно чл. 11, ал. 3 от
ЗПФ, на 01.02.2018 г. в гр. П., Община П., е извършил нарушение по чл. 44,
ал. 2 от ПМС № 332/22.12.2017 г. за изпълнението на държавния бюджет на
Република Б. за 2018 г. (обн. ДВ, бр. 103/28.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
във връзка с чл. 17 от Наредбата.
За така констатираното нарушение свид. П. КР. Ч. съставил срещу Т. Д.
П. АУАН № 11-01-560/04.06.2021 г. АУАН бил съставен при условията на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на жалбоподателя и в присъствието на
свидетеля В.И.Р.. АУАН бил предявен на жалбоподателя, който се запознал
със съдържанието му и го подписал без възражения. Препис от АУАН е
връчен лично на жалбоподателя на 01.07.2021 г. В срока по чл. 44 от ЗАНН
жалбоподателят не е депозирал писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 32, ал.1, т. 1 във връзка с чл. 35, ал.
1 от ЗДФИ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лв., за извършено нарушение по чл. 44, ал. 2 от ПМС № 332/22.12.2017 г. за
6
изпълнението на държавния бюджет на Република Б. за 2018 г. (обн. ДВ, бр.
103/28.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) във връзка с чл. 17 от
горецитираната Наредба.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя Т.П. на
23.11.2021 г.
За правилното установяване на фактите по делото и разкриване на
обективната истина в хода на съдебното производство е била назначена и
извършена съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на която
преходният остатък от 2017 г. с произход неусвоени средства за
компенсиране стойността на безплатния превоз на деца и ученици по чл. 19,
т. 8 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните
актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени
пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския
транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на
превозни документи за извършване на превозите към 31.12.2017 г. е в размер
на 146 790,40 лв. Според вещото лице преходният остатък към 31.12.2017 г. в
размер на 146 790,40 лв. е разходван през 2018 г. за компенсиране на
превозвачите за извършените безплатни и по намалени цени превози по
автомобилния транспорт във връзка с чл. 19, т. 8 от Наредбата, както следва:
разходвани средства до 31.01.2018 г. – 4 181,70 лв.; остатък, който не е
разходван към 31.01.2018 г. – 142 608,70 лв.; разходвани средства общо през
2018 г. – 71 553,91 лв. Изслушано в съдебно заседание вещото лице Б.Д.
посочва, че сумата, представляваща разликата над 71 553,91 лв. до общия
размер на неусвоения преходен остатък от 2017 г., не е разходвана през 2018
г.
Съдът кредитира извършената съдебно-счетоводна експертиза, приета
без възражения на страните по делото, като обективна, обоснована и
компетентно изготвена от вещото лице. Експертното заключение е
мотивирано и задълбочено, поради което за съда не съществува съмнение
относно неговата правилност.
Следователно от извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че преходният остатък към 31.12.2017 г. с произход неусвоени
7
средства за компенсиране стойността на безплатния превоз на деца и ученици
по чл. 19, т. 8 от Наредбата, който не е разходван към 31.01.2018 г. е в размер
на 142 608,70 лв., а не както неправилно е посочено в писмо с изх. № 11-00-
167/16.04.2021 г. на Кмета на Община П., в АУАН и в НП - в размер на
146 790,40 лв., както и че през 2018 г. от преходния остатък са изразходени
71 553,91 лв., а не 71 554,00 лв., както некоректно е посочено в писмо с изх.
№ 11-00-167/16.04.2021 г. на Кмета на Община П., в АУАН и в НП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
АУАН, заповеди, справка за отговорните длъжностни лица при Община П. с
изх. № 05-00-22/30.03.2021 г., справка за утвърдения размер и заложените
лимити, разходваните средства и усвоен лимит на средствата по Наредбата,
писмо-запитване от финансовия инспектор от 09.04.2021 г., писмено
становище с изх. № 11-00-167/16.04.2021 г. на Кмета на Община П., справка
за средствата от преходния остатък към 31.12.2017 г. на Община П. от целеви
трансфери, разходвани през 2018 г., гласни доказателства – свидетелските
показания на актосъставителя П.Ч. и извършената съдебно-счетоводна
експертиза.
Разпитан в съдебно заседание свид. П.Ч. потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Същият сочи, че нарушението е
установено въз основа на представените от Кмета на Община П. писмено
становище и документи, изискани във връзка с възложената финансова
инспекция на Общината. Показанията на свид. П.Ч. намират опора в
приобщеното по делото писмено становище с изх. № 11-00-167/16.04.2021 г.
на Кмета на Община П., поради което съдът намира същите за добросъвестно
дадени. Обстоятелството, че в представените от жалбоподателя на
финансовия инспектор документи, въз основа на които актосъставителят е
формирал изводите си за размера на преходният остатък към 31.12.2017 г. с
произход неусвоени средства за компенсиране на безплатния превоз на деца и
ученици по чл. 19, т. 8 от Наредбата, който не е разходван към 31.01.2018 г.,
преходният остатък е посочен в размер на 146 790,40 лв., вместо в
действителния размер от 142 608,70 лв., респ., че е посочено, че през 2018 г.
от преходния остатък са изразходени 71 554,00 лв., а не 71 553,91 лв., колкото
са реално изразходените през 2018 г. средства от неусвоения преходен
остатък от 2017 г, не води до обратния извод.
8
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, съгласно
чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ. АУАН е съставен от свид. П.Ч. – старши финансов
инспектор в АДФИ, а НП е издадено от С.А.Б. – Директор на АДФИ.
Материалната компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган произтича директно от нормата на чл. 35,
ал. 1 от ЗДФИ.
АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за допуснато
съществено нарушение в хода на административнонаказателното
производство, тъй като НП било издадено въз основа на АУАН, който е
съставен след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за нарушение на нормативен акт,
уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32,
ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен АУАН в продължение на шест месеца от
откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от
извършване на нарушението. В тези случаи предвидените срокове в чл. 34, ал.
1 от ЗАНН не се прилагат. По делото не са ангажирани никакви
доказателства, а липсват и твърдения в насока, че нарушението е било
открито в момент, предшестващ проверката, извършена през 2021 г. В
процесния случай нарушението е извършено на 01.02.2018 г., а нарушителят е
открит с приключване на 04.06.2021 г. на започналата на 26.03.2021 г.
9
финансова инспекция. Поради това съставения на 04.06.2021 г. АУАН е
съобразен със сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. В съответствие с
разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН обжалваното НП е издадено в
шестмесечен срок от съставянето на АУАН.
При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. Правилно са посочени
нарушените законови норми и е налице пълно единство между фактическото
описание на нарушението и правната му квалификация. Неоснователно е
инвокираното от жалбоподателя възражение, че в НП не е посочена датата на
извършване на нарушението. В същото ясно е посочено кога е извършено
нарушението – 01.02.2018 г. В АУАН и НП правилно е посочена цифрово
правната квалификация на административното нарушение, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В процесния случай АУАН е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, в отсъствие на нарушителя и в присъствие на свид. В.И.Р. – очевидец
на съставяне, връчване и подписване на АУАН от жалбоподателя.
Актосъставителят свид. П.Ч. се явява и свидетел, който е установил по
документи, предоставени от страна на жалбоподателя Т.П., извършеното
административно нарушение. По делото не са ангажирани доказателства за
отправена покана до жалбоподателя да се яви за съставяне на АУАН в негово
присъствие. Но дори жалбоподателят да не е бил поканен да присъства при
съставянето на акта, както предвижда нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, то
това нарушение не е съществено и не нарушава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като независимо, че АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, по-късно по надлежния ред АУАН е предявен на жалбоподателя
за запознаване със съдържанието му и е подписан лично от него без
възражения (в този смисъл Решение № 687/30.09.2021 г., постановено по
к.а.н.д № 722/2021 г. по описа на Административен съд - П.).
10
Кметът на общината е първостепенен разпоредител с бюджет по
бюджета на общината, съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗПФ и като такъв организира
и ръководи съставянето, внасянето в общинския съвет и изпълнението на
бюджета на общината - чл. 7, ал. 5 и чл. 122, ал. 1 от ЗПФ. В периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017, през 2018 г., а и към настоящия момент кмет на
Община П. е жалбоподателят Т. Д. П..
Съгласно чл. 44, ал. 2 от ПМС № 332/22.12.2017 г. за изпълнението на
държавния бюджет на Република Б. за 2018 г. (обн. ДВ, бр. 103/28.12.2017 г.,
в сила от 01.01.2018 г.) неусвоените до 31.01.2018 г. трансфери за други
целеви разходи, предоставени по бюджетите на общините за 2017 г. и
предходни години по реда на наредбата по § 4, ал. 3 от Заключителните
разпоредби (ЗР) на Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), се
възстановяват по сметка на централния бюджет в срок до 31.01.2018 г.
Според § 4, ал. 1 от ЗР на ЗАвПр ежегодно в държавния бюджет на
Република Б. се включват разходи за: 1. субсидиране на превоза на пътниците
по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и
транспорта в планински и други райони по предложение на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията; 2. компенсиране
на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в
нормативните актове за определени категории пътници. Според § 4, ал. 3 от
ЗР на ЗАвПр условията и редът за предоставяне на средствата по ал. 1, както и
условията и редът за издаване на превозни документи за извършване на
превозите на определени категории пътници, предвидени в нормативните
актове, се определят с наредба, приета от Министерския съвет по
предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Наредбата, приета на основание § 4, ал. 3 от ЗР на ЗАвПр, е
горецитираната Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните
актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени
пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския
транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на
превозни документи за извършване на превозите.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от посочената Наредба средствата
11
по тази наредба се предоставят под формата на целеви трансфери от
централния бюджет чрез Системата за електронни бюджетни разплащания
(СЕБРА). По силата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, кметовете на общините
предоставят средствата по тази наредба на превозвачи, които спазват
нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз
на пътници, предвидени в ЗАвПр и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата кметовете на общините
разходват средства за безплатните превози по чл. 19, т. 8 самостоятелно,
когато превозите се организират от общината, или ги предоставят за
разходване на училища или детски градини, които осъществяват тези превози
за собствена сметка, а според чл. 3, ал. 4 от Наредбата кметовете на общините
се разплащат с превозвачите съобразно фактически предоставените
транспортни услуги.
Средствата по Наредбата се предоставят до размера, определен със
Закона за държавния бюджет на Република Б. за съответната година.
Изразходването на средствата е регламентирано и с ПМС за изпълнение на
държавния бюджет за съответната година.
Съгласно чл. 65 от Наредбата, кметовете на общините носят
отговорност за спазването на договорите, финансовата дисциплина и
законосъобразното разходване на предоставените на съответната община
средства по тази наредба.
На основание чл. 17 от Наредбата, неусвоените в края на годината
средства от предоставени целеви трансфери по бюджетите на общините могат
да бъдат прехвърлени по бюджетната сметка на общината и се разходват за
същата цел до 31 януари на следващата година.
Съгласно чл. 19, т. 8 от Наредбата на компенсиране на превозвачите за
извършените безплатни и по намалени цени превози по автомобилния
транспорт подлежат превозите на децата в задължителна предучилищна
възраст и учениците от I – XII клас включително, които пътуват от населени
места, в които няма детска градина или училище, осъществяващи обучение в
съответната група или в съответния клас, с осигурен безплатен транспорт до
детска градина или училище в най-близкото населено място на територията
на общината или на съседна община, и на учениците, които се обучават за
придобиване на квалификация по професия, в съответствие с чл. 283, ал. 2 от
12
Закона за предучилищното и училищното образование.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и извършената
съдебно-счетоводна експертиза по безспорен начин се установява, че
жалбоподателят Т. Д. П., в качеството си на кмет на Община П., не е
възстановил по сметка на централния бюджет на Република Б., в срок до
31.01.2018 г., неусвоени целеви средства в размер на 142 608,70 лв.,
предоставени по бюджета на общината за 2017 г., за компенсиране на
превозвачите за извършените безплатни превози на децата и учениците по чл.
19, т. 8 от Наредбата. Това обстоятелство не се и оспорва от жалбоподателя.
На основание чл. 44, ал. 2 от ПМС № 332/22.12.2017 г. за изпълнението на
държавния бюджет на Република Б. за 2018 г. (обн. ДВ, бр. 103/28.12.2017 г.,
в сила от 01.01.2018 г.) жалбоподателят, който в качеството си на кмет на
Община П., носи отговорност за финансовата дисциплина и
законосъобразното разходване на предоставените на Общината средства по
горецитираната Наредба, е следвало да възстанови по сметка на централния
бюджет на Република Б., в срок до 31.01.2018 г., неусвоеният преходен
остатък от 142 608,70 лв., но не е сторил това. При тези данни несъмнено
същият е осъществил от обективна страна състава на административното
нарушение по чл. 44, ал. 2 от ПМС № 332/22.12.2017 г. за изпълнението на
държавния бюджет на Република Б. за 2018 г. (обн. ДВ, бр. 103/28.12.2017 г.,
в сила от 01.01.2018 г.) във връзка с чл. 17 от Наредбата.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на
вина пряк умисъл, като нарушителят е съзнавал задължението си в срок до
31.01.2018 г. да разпореди възстановяване в централния бюджет на
неусвоените целеви средства, предоставени по бюджета на общината за 2017
г. за компенсиране на превозвачите за извършените безплатни превози на
децата и учениците по чл. 19, т. 8 от Наредбата, и въпреки това е бездействал.
Тук е мястото да се посочи, че допуснатата техническа грешка в АУАН
и НП относно размера на неусвоения преходен остатък към 31.12.2017 г.,
който е следвало да бъде възстановен до 31.01.2018 г. по сметка на
централния бюджет, не представлява основание за отмяна на НП. В случая в
основата на направената грешка стои некоректно предоставената на
финансовия инспектор писмена информация от кмета на общината, изискана
в хода на финансовата инспекция. Освен това допуснатата нередност в АУАН
13
е от категорията на посочените в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и не е самостоятелно
основание за отмяна на НП. Цитираната норма изрично предвижда, че НП се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В случая по несъмнен начин е установено
извършването на нарушението, субекта на нарушението – жалбоподателя
Т.П., който в качеството на кмет на Община П. е отговорното длъжностно
лице, натоварено да организира изпълнението на бюджета на общината, както
и неговата вина. Следователно налице са основания да се приложи чл. 53, ал.
2 от ЗАНН, доколкото неточностите в АУАН относно размера на неусвоения
преходен остатък към 31.12.2017 г., който е следвало да бъде възстановен до
31.01.2018 г. по сметка на централния бюджет, посочен като сума от
146 790,40 лв. вместо като действителната сума от 142 608,70 лв., не
представляват допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство при констатиране на
нарушението и не водят до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
За да се ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по вменения административен състав не е необходимо да е
налице вредоносен резултат и е без значение какво е било финансовото
състояние на общината към края на бюджетната година. Достатъчно е, че
деянието, извършено от нарушителя, покрива критериите за административно
нарушение, визирани в чл. 6 от ЗАНН, а именно: налице е деяние,
нарушаващо установения ред на държавно управление, извършено е виновно
и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Предвид изложеното съдът намира, че законосъобразно поведението на
жалбоподателя е субсумирано под нормата на чл. 44, ал. 2 от ПМС №
332/22.12.2017 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република Б. за
2018 г. (обн. ДВ, бр. 103/28.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) във връзка с чл.
17 от Наредбата.
Наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
санкционната норма на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, според която при
упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните
14
длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за
управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват
за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-
стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в
съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв. Безспорно е нарушен
нормативен акт, който урежда бюджетната дейност. Наложеното наказание
съответства на тежестта на извършеното нарушение. Същото е в минимален
размер, като е отчетено, че нарушението е извършено за първи път, поради
което се явява и справедливо определено.
По приложението на чл. 28 от ЗАНН:
Процесното административно нарушение не представлява маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай е налице когато с оглед липсата
или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
За да се приеме, че случаят е маловажен следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай не са установени
обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните такива. Конкретно установеното
административно нарушение разкрива една степен на обществена опасност на
деянието, типична за общия случай на нарушение от същия вид, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Засегнати са важни
обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при разпореждане
с бюджетни средства към края на съответната година. Невъзстановените по
сметка на централния бюджет неусвоени целеви средства, предоставени по
бюджета на Община П. за 2017 г., за компенсиране на превозвачите за
извършените безплатни превози на децата и учениците по чл. 19, т. 8 от
горепосочената Наредба, са в много висок размер от 142 608,70 лв.
Обстоятелството, че от 01.02.2018 г. до 31.12.2018 г. от тази сума са
разходвани 67 372,21 лв. за същата цел, видно от справката, приложена към
експертното заключение на изготвената и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза, не навежда на извода за по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение от обичайните нарушения
от този вид. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
15
ангажирана не за разходване не по предназначението им на предоставените
на Община П. за 2017 г. целеви средства за компенсиране на превозвачите за
извършените безплатни превози на децата и учениците по чл. 19, т. 8 от
Наредбата, а за невъзстановяването на неусвоените целеви средства по
сметка на централния бюджет в срок до 31.01.2018 г. Следва да се отбележи и
че сумата, представляваща разликата над 67 372,21 лв. до общия размер от
142 608,70 лв. на неусвоения към 31.01.2018 г. преходен остатък от 2017 г.,
която се равнява на повече от половината от неусвоения преходен остатък,
нито е била възстановена по сметка на централния бюджет в срок до
31.01.2018 г., нито е била разходена през 2018 г. за същата цел, видно от
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Тези факти не се и
оспорват от жалбоподателя. По този начин, на практика, не по установения
ред, са набавени едни допълнителни средства за транспортни разходи от
Община П., с които същата не би разполагала, ако беше възстановен по
сметка на централния бюджет в срок до 31.01.2018 г. неусвоения преходен
остатък от 2017 г. Нарушение на бюджетната дисциплина при разходване на
публични средства и то в немалки размери, както е в настоящия случай, не
може да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че не
са налице данни за извършени от жалбоподателя предходни нарушения на
бюджетната дисциплина, не е достатъчно да обоснове извод за маловажност
на административното нарушение. Това, че нарушението е първо за
жалбоподателя е съобразено от наказващия орган при определяне размера на
наказанието в законоустановения минимум. Ирелевантно е обстоятелството,
че не са настъпили вредни последици от извършеното нарушение, доколкото
нарушението е формално (на просто извършване) и за неговата
съставомерност законът не изисква да е настъпил конкретен вредоносен
резултат. С оглед значимостта на охраняваните обществени отношения,
свързани с ефективното разходване на бюджетните средства, настоящият
съдебен състав счита, че не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и правилно наказващият орган е приел, че
деянието не представлява маловажен случай.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
16
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от
ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП, право на разноски има
въззиваемата страна. В процесния случай същата своевременно е
направила искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, намира, че в тежест на
жалбоподателя следва да се възложат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 лв. Разноските следва да се присъдят в
полза на Агенция за държавна финансова инспекция, която съгласно чл. 6
от ЗДФИ е юридическо лице на бюджетна издръжка. С оглед изхода на
делото в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените
по делото разноски в размер на 400,00 лв. за извършената съдебно-
счетоводна експертиза, платени на вещото лице от бюджета на Районен
съд – П.. Следователно в полза на Районен съд – П. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 400 лв. за изготвената съдебно-
счетоводна експертиза.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-560/19.11.2021
г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, гр. София, с
което на жалбоподателя Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Б.“ №
2, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста
лева), на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за
държавната финансова инспекция, за извършено нарушение по чл. 44, ал. 2 от
Постановление на Министерския съвет № 332/22.12.2017 г. за изпълнението
на държавния бюджет на Република Б. за 2018 г. (обн. ДВ, бр. 103/28.12.2017
г., в сила от 01.01.2018 г.) във връзка с чл. 17 от Наредбата за условията и
реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния
транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни
17
автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински
и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на
превозите, приета с ПМС № 163/29.03.2015 г., обн. ДВ, бр. 51/07.07.2015 г.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, да
заплати на Агенция за държавна финансова инспекция, на основание чл. 63д,
ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, сумата в
размер на 80 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № 2, да
заплати по сметка на Районен съд – П., сумата в размер на 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща разноски за съдебно-счетоводна
експертиза по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
18