Решение по дело №71/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

 

 

 

                        Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 181

                      

                                           гр.Кюстендил,30.07.2018 г.

 

                     Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на четвърти юли две хиляди и осемнадесета година от І-ви съдебен състав с

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

 

 

    

при участието на прокурора при Кюстендилска окръжна прокуратура Бисер Любенов и секретаря    Любка Николова като разгледа

докладваното от    председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. № 71/2018  г. по описа на КОС,за да  се произнесе,взе предвид следното:

   С исковата молба вх.№ 1343 /14.02.2018  г. депозирана  чрез пълномощника му адвокат И.А.   К.И.И.  С ЕГН ********** ***,Кюстендилска област,  ул.”***”№ ***,ет.*** и лице за връчване на съдебните книжа адвокат И.А. от КАК  е предявил против ПРОКУРАТУРАТА на РБ с адрес:гр.С., ул.”***”№ ***, иск  за осъждането й на осн.   чл.2,ал.1,т.3,пр.3-то ЗОДОбВ да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лева,ведно със законната лихва от датата на повдигането на обвинението   за претърпените му  неимуществени вреди   –разочарование,депресия , постоянно усещане за несправедливост,чувство за невъзможност да защити правата си,силен психоемоционален стрес,влошаване на здравословното състояние,загуба на самочувствие,накърняване на доброто име и съсипване на целия му социален и семеен живот в резултат незаконното обвинение за  извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.5 НК във вр. с чл.209,ал.1 НК  по   ДП № 52/2009 г. на РУ-МВР-Дупница   ,  за което е бил оправдан с присъдата по НОХД  821/2011 г. на Районен съд-Дупница,която е потвърдена с Решение от 20.07.2016 г. по ВНОХД № 249/2016 г .на Окръжен съд-Кюстендил. Претендира и за присъждане на сторените му деловодни разноски, както и за адвокатско възнаграждение за осъществената му безплатна защита от адв.А. в размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАС.

        С писмен отговор вх.№ 2203/14.03.2018 г.на исковата молба  ответника ПРОКУРАТУРАТА на РБ с адрес:гр. С., ул.”*** № *** ,представлявана от Б. Л.- прокурор при Окръжна прокуратура-Кюстендил,оспорва иска по основание  с доводи,че липсват доказателства  за претърпени от ищеца неимуществени вреди  като непосредствен и пряк резултат от обвинението и алтернативно  възразява срещу размера му,който счита за завишен.Възразява,че началният момент на дължимостта на лихвите върху обезщетението е от влизането в сила на оправдателната присъда.

                  Кюстендилският окръжен съд  след съвокупната преценка на  доводите и възраженията на страните,   събраните по делото доказателства   и  закона,при условията на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:

                     Ищецът И. е бил едноличен собственик и управител на дружеството „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бобов дол.

                     През 2005г.  „***“ЕООД  закупило верижен багер Э05123, инв.№ 11 141, фабр. № 740  за сумата от 8 000 лв. ТД било собственик и на  друг багер- „***”, модел Н65, сериен № 26097.

                     Първият багер работил на територията на мина ”Станянци”. През лятото на 2006 г. бил бракуван със знанието на  И.. След бракуването му  като технически неизправен, багерът бил срязан, част от нарязаните части били откраднати, а остатъкът от тях бил предаден от собственика на фирмата за скраб. Вещта обаче не била отчислена като дълготраен материален актив от активите на дружеството. 

                     През месец февруари на 2008 г., поради необходимост от средства за извършване на търговската си дейност  И.  се обърнал към „Прокредит банк” АД, клон гр. Дупница. След разговор със св.Н.- ръководител отдел „Кредитиране”,  представил за отпускане на кредит исканите  от банката документи - отчет за приходите и разходите на фирмата, баланс и годишна данъчна декларация,  които били за  2006 г., тъй като тогава все още не била осчетоводена 2007 г. и в баланса като актив фигурирали и два багера- верижен багер Э05123 и багер „***”.  Документите били проверени от св. Н., но оглед не бил направен както поради липсата на такова изискване от страна на банката, така и поради обстоятелството, че двата багера не се намирали  в гр.Бобов дол.

                    След проведеното събрание на кредитния съвет, кредитът от 50 000 евро бил одобрен. Подс.И. се явил в банката и на 04.03.2008г. подписал договора за кредит за сумата от 50 000 евро. Като обезпечение за кредита са посочени двата вида багера- първи по ред особен залог багер „***” с оценъчна стойност 59 500 лв.  и втори по ред особен залог верижен багер  „Э05123” с  оценъчна стойност 24 500 лв. На същата дата е подписан и договор за особен залог на движими вещи, в който фигурират двата багера, като в този договор като първи по ред особен залог фигурира багера „***”, модел Н 65. Издаден е и запис на заповед  на предявяване на стойност 57 372.26 евро с авалисти К.И.И. и  М. К. И. (съпруга на подсъдимия), които отделно от това са вписани и като солидарни длъжници в качеството им на физически лица. При подписването на договора подс. И.  разписал всички поднесени му документи. Договорът за особен залог бил вписан в Централния регистър на особените залози. При учредяване на залога        И. поел задължението да съхранява заложеното имущество на адрес в гр. Бобов дол, като е декларирал, че верижният багер „ЭО 5123” работи на територията на „Мина Станянци” АД. 

                   Договорът за банков кредит бил прехвърлен веднага с договор за цесия на компанията „Прокредит къмпани” ЕАД, каквато била кредитната политика на банката.

                  И. погасил първите четири месечни вноски- от м.март 2008г. до м.юни 2006г.  На  29.08.2008 г. е сключен  анекс №1 като е приложен нов погасителен план за остатъка от дълга,  приложен е график за погасяване на кредита. Този нов погасителен план не е спазен и  задължението е обявено за предсрочно изискуемо.  На 27.10.2008 г. е подадено заявление  в Централния регистър на особените залози за вписване на пристъпване към изпълнение върху цялото имущество на подсъдимия като физическо лице, към управляваната от него фирма, и към имуществото на другия съдлъжник- физическото лице М. И.. Пристъпвайки към принудително изпълнение,  банката установила, че   верижният багер „Э0 5123” е бил бракуван и унищожен от И. през 2006 г. Вторият багер „***” бил продаден и постъпилата сума била използвана за погасяване на дълга.

                   По сигнал от служител на „Прокредит къмпани” ЕАД,  ищецът на 27.10.2009 г.  е  бил привлечен по ДП №52/2009 г. на РПУ-гр.Дупница в качеството му на обвиняем  това, че „на 04.03.2008 г. в гр.Дупница, с цел да набави за себе си имотна облага, като собственик и управител на „***" ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр. Бобов дол, сключвайки договор за банков кредит № 101-417364/04.03.2008 г., е възбудил заблуждение у Д. Д. в качеството му на Управител на „Прокредит Банк" АД - клон Дупница и Д.Н. -ръководител отдел кредитиране в „Прокредит Банк" АД -клон Дупница и с това им е причинил имотна вреда в размер на 50 000 евро на стойност 100 000 лв. на „Прокредит къмпани" ЕООД гр. София, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК”. Взета му била в досъдебното производство мярка за неотклонение”подписка” .Образуваното срещу него ДП вх. №2550/2008г. /ДП №293/2009г./ по описа на ДРП, ДП №52/2009г. по описа на РУП-Дупница първоначално било прекратено с постановление на Районна прокуратура-Дупница.По жалбата на   „Прокредит Банк" АД с определение от 26.05.2010 г. по ЧНД № 662/2010 г.Районен съд-Дупница го потвърдил,но въззивният Окръжен съд-Кюстендил  с определението си от 24.11.2010 г. по ВЧНД № 399/2010 г.го отменил.РП-Дупница внесла обвинителен акт срещу И. и било образувано НОХД № 347/2010 г. на Районен съд-Дупница .То било прекратено с определение от 23.03.2010 г. с връщане ДП на РП за отстраняване на  процесуални нарушения.По образуваното НОХД  821/2011 г. на Районен съд-Дупница на основание внесения отново  от РП-Дупница обвинителен акт с постановената присъда № 14/28.01.2016 г. от Районен съд-Дупница  ищецът бил признат за невиновен за това, че „на 04.03.2008 г. в гр.Дупница, с цел да набави за себе си имотна облага, като собственик и управител на „***" ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр. Бобов дол, сключвайки договор за банков кредит № 101-417364/04.03.2008 г., е възбудил заблуждение у Д. Д. в качеството му на Управител на „Прокредит Банк" АД - клон Дупница и Д. Н. -ръководител отдел кредитиране в „Прокредит Банк" АД -клон Дупница и с това им е причинил имотна вреда в размер на 50 000 евро на стойност 100 000 лв. на „Прокредит къмпани" ЕООД гр. София, като причинената вреда е в големи размери , и го оправдал  по повдигнато му  обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК . Оправдателната му присъда  е протестирана от РП-Дупница и  потвърдена с окончателното Решение от 20.07.2016 г. по ВНОХД № 249/2016 г .на Окръжен съд-Кюстендил.

                 Отговорността на държавата, чрез прокуратурата на Република България следва да се  аганжира на осн.  чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ   за обезщетяване на ищеца за  всичките му претърпени   неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от   незаконното му обвинение  за извършване на тежко  престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК,за което е  бил оправдан с влязлата в сила присъда № 14/28.01.2016    по НОХД  821/2011 г. на Районен съд-Дупница.

                                                    От показанията на свидетелите А. С. , д-р Ал.П. и И. Д.,заключението  на извършената от д-р В.Р. съдебно-психиатрична експертиза  вх.№ 5083/02.07.2018 г.  и приетите болнични листове с №№  Е *** г., Е *** г., Е*** г. и Е *** г. се установява,че   незаконното му   наказателно преследване  е продължило 7 години ,9 месеца и 23 дни ,което надвишава приключването му в  разумен срок съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ,се е отразило негативно върху  душевното   равновесие, поведение на ищеца и здравословно състояние.Той    чувствувал срам и    унижение от несправедливото   обвинение. Изпитвал силна тревога  и отчаяние, изпадал в депресивни и потиснати настроения , които   се отразили на социалното му функциониране.Той загубил делови и приятелски контакти.  Твърдението му обаче,че обвинението  довело и до прекратяването на брака му, е невярно.От показанията на св.Д. е видно,че тя и ищецът са заживели на семейни начала преди образуването на досъдебното производство срещу него и   не  са прекратили връзката си ,като продължават да са заедно.Ищецът не доказа и твърденията си,че  наказателното преследване препятствувало професионалната му реализация и останал без работа, тъй като от отразените в ТР към АпВ  вписвания в партидата на”***”ЕООД е видно,че  на 16.01.2009 г.   преди образуването на досъдебното производство  срещу него той с договор с нотариална заверка на подписите прехвърлил всичките си 50 дяла от притежавания си    капитала на „***”ЕООД на  лицето Л. Д. П. , който е вписан  вече като едноличен собственик на капитала и управител на това ТД. Няма данни в доказателствата  и за твърдението му  ,че наказателното преследване е довело  до отнемане на    ловното му огнестрелно оръжие с влязло в сила решение на  директора на РУ”МВР”-гр.Дупница.   

                                  Установи се,че в резултат на психотравмата  си от наказателното преследване  ищецът се разболял от реактивно психическо заболяване, диагностицирано от в.л.д-р Р. като тревожно-депресивно разстройство,за което  от 14.02.2017 г. до 07.08.2017 г. е лекуван стационарно  в  психиатрично отделение на МБАЛ”Св.Иван Рилски”ЕООДгр.Дупница .От показанията на  св.д-р А.П.-специалист психиатър е видно,че болестната  симпоматика се проявила около 2015 година  и ищецът бил лекуван с ненарушаващи  вниманието и концентрацията „меки антидепресанти”. Предвид гореизложените обстоятелства:тежест  и характер на обвинението, продължителност на наказателното преследване извън разумния срок по чл.6 от ЕКЗПЧ,взетата мярка ”подписка” за неотклонение на ищеца в досъдебното производство и  провокираното му от преживяната психотравма в резултат на наказателното преследване, реактивно психическо заболяване-тревожно депресивно разстройство,съдът прие,че на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД  адекватно     кореспондира обезщетение за неимуществените му вреди в размер на 10 000 лева,за която сума уважи искът му с осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОбВ,  а над нея до заявения му размер от 60 000 лева, като неоснователен го отхвърли. По въпроса за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/23.12.1968 г. и в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС- ОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл. 290 ГПК, например: решения   № 407 по гр. д. № 1273/2009 г. на III г. о., № 394 по гр. д. № 1520/2011 г. на III г. о., № 391 по гр. д. № 201/2011 г. на III г. о., № 395 по гр. д. № 159/2011 г. на III г. о., № 3 по гр. д. № 637/2011 г. на III г. о, № 51 по гр. д. № 465/2011 г. на IV г. о. и др.  според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на  горепосочените конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.

 

                          Предвид задължителната за съдилищата тълкувателна практика ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС - т.4 от същото законната лихва върху обезщетението се дължи и бе присъдена от датата на влизането в сила на оправдателната   присъда на ищеца-20.07.2016 г, а не както е заявено в исковата му молба от датата на привличането като обвиняем,която видно от постановлението в ДП е 27.10.2009 г.  

            При този изход на делото на адвокат И.Г.А.  от КАК осъществил  безплатна правна помощ на ищеца  следва да се изплати от ответната Прокуратура на Р България адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, изчислено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

            На осн.чл.10,ал.3 ЗОДОбВ  Прокуратуратана РБ бе осъдена да заплати на ищеца сторените му в производството по делото разноски в размер на 362 лева,представляващи сбор от следващата се на осн.чл.2а,т.1 ТСДТГПК внесена от него по сметката на съда д.т. в дължимия му се по тарифата размер от 10 лева и 352 лева за възнаграждението на вещото лице д-р Р..Предвид надвнесения размер  от 20 лева за д.т. по евентуалното искане на ищеца съдът ще разпореди връщането му на тази сума.

             Воден от гореизложените съображения и на осн.чл.2,ал.1, т.3 ЗОДОбВ Окръжен съд-Кюстендил

 

              Р   Е  Ш  И:

                

                           ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РБ с адрес:гр.София, ул.”Витошка”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ  на К.И.И.  с ЕГН ********** ***, Кюстендилска област,  ул.”***”№ ***,ет.***и лице за връчване на съдебните книжа адвокат И.А. от КАК  обезщетение за претърпените му неимуществени вреди от незаконното обвинение за  извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.5 НК във вр. с чл.209,ал.1 НК  по   ДП № 52/2009 г. на РУ-МВР-Дупница   ,  за което е бил оправдан с присъдата по НОХД  821/2011 г. на Районен съд-Дупница,която е потвърдена с Решение от 20.07.2016 г. по ВНОХД № 249/2016 г .на Окръжен съд-Кюстендил в размер на 10 000/десет хиляди/лева, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на влизането в сила на оправдателната присъда- 20.07.2016 г. до окончателното им изплащане,като ОТХВЪРЛЯ неоснователните  му  искове за обезщетението в частта му за разликата над    присъдения размер от сумата 10 000 лева до  претендирания   от 60 000/шестдесет хиляди/ лева и за  началната дата , от    повдигането на обвинението му-27. 10.2009 г.   ,на законната лихва върху присъденото обезщетение.

                             ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РБ с адрес:гр.София, ул.”Витошка”№ 2, ДА ЗАПЛАТИ  на К.И.И.  с ЕГН ********** ***, Кюстендилска област,  ул.”***”№ ***,ет.*** и лице за връчване на съдебните книжа адвокат И.А. от КАК за   сторените му в производството по делото разноски в размер на 362 лева, представляващи сбор от следващата се на осн.чл.2а,т.1 ТСДТГПК внесена от него по сметката на съда д.т. в дължимия му се по тарифата размер от 10 лева и 352 лева за възнаграждението на вещото лице д-р Р..

                ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РБ с адрес:гр.София, ул.”Витошка”№ 2 ДА ЗАПЛАТИ  на адвокат И.Г.А.  от КАК, осъществил  безплатна правна помощ на ищеца    адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева, изчислено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

                  Решението подлежи на въззивно обжалване  от страните пред САС в 2-седмичен срок от връчването им на съобщението  за изготвянето му,придружено на осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него.

 

 

 

 

 

 

                                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: