№ 151
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Елена Й. Захова
Миглена Р. Маркова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
в присъствието на прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20215300601850 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 41 от 27.05.2021 г., постановена по НОХД № 1242/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХI н. с., подсъдимият Л. Г. Л. е признат
за виновен за извършено на 25.12.2020 г. в гр. Брезово, област Пловдив,
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК
са му наложени наказания Лишаване от свобода за срок от една година и
десет месеца и глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева. Определен е
първоначален "Общ" режим на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Съдът, на основание чл.
343г вр. чл. 343б, ал. 2 от НК е лишил подсъдимия Л.Л. от право да управлява
МПС за срок от три години, като е приспаднал периода на лишаването му от
това право по административен ред, считано от 25.12.2020 г. до влизане на
присъдата в законна сила. На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от
наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднат периода на
предварително задържане на подсъдимия Л. от 25.12.2020 г. до 05.01.2021 г.
Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Л.Л., който
1
я обжалва чрез упълномощения си защитник - адв. Р.Х., с искане да бъде
отменена като необоснована и незаконосъобразна, постановена в нарушение
на процесуалните правила и вместо нея да бъде постановена нова
оправдателна присъда. В жалбата се твърди, че съдът е пропуснал да се
произнесе по направените възражения относно допуснатите нарушения на
правилата за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия. В допълнително изложение към депозираната жалба защитникът
излага конкретни оплаквания в подкрепа но твърдението си за
необоснованост на съдебния акт, критикувайки дейността на първостепенния
съд по анализ и оценка на доказателствата. Алтернативно е направено искане
за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта относно
наложените наказания. Изложени са аргументи за явна несправедливост и
наличие на основания за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Пред въззивния съд жалбата и допълнението към нея се поддържат
изцяло от подсъдимия и защитника му - със същите оплаквания и същите
алтернативни искания.
Прокурорът изразява становище, че атакуваният съдебен акт е
обоснован, правилен, законосъобразен и постановен в съответствие със
събраните доказателства, както в хода на досъдебното производство, така и в
хода на проведеното съдебно следствие. Наложеното наказание напълно
съответства на предвиденото в чл. 36 от НК. Акцентира, че за същото такова
деяние подсъдимият вече е бил наказван, и това явно не е оказало своята
превъзпитаваща роля. Иска да бъде оставена в сила атакуваната присъда.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата,
допълнението към нея и изразеното от страните пред настоящата инстанция и
след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и
задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има
процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадена е в срока за обжалването му.
Разгледана по същество, е неоснователна.
2
Възприетата от Пловдивският районен съд фактическа установеност на
извършеното е правилна, съответна на събраните по делото доказателства и
се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Въз основа на събраните по
реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени
средства – обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели
и писмените доказателства първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Л. Г. Л. към инкриминираната дата е бил правоспособен
водач на МПС, с категории за МПС- В, М и АМ.
На 25.12.2020 г., за времето от 19:00 часа на 24.12.2020 г. до 07:00 часа,
свидетелите П.Й.Т. и Р.Г.Р. – полицейски служители към РУ гр. Раковски при
ОД на МВР – гр. Пловдив, изпълнявали служебните си задължения по график
като автопатрул. Около 02:00 часа на 25.12.2020 г. извършвали рутинен обход
по ул. „Георги Димитров“ в гр. Брезово, когато до № 2 от същата улица
забелязали лек автомобил, който движел криволичейки. Автомобилът бил
марка „Ситроен“, модел „Ц4“, с рег. № ****. Свидетелите пуснали звуков и
светлинен сигнал на служебния автомобил с цел спиране и проверка на водача
на автомобила. Автомобилът спрял. Вътре установили две лица.
Легитимирали се и поискали документите им за проверка. Установили, че
водач на автомобила бил подсъдимият Л.Л., а негов спътник- св. П.К.Д.. При
проверката полицейските служители забелязали, че от водача на автомобила
се усеща мирис на алкохол и трудно произнасял думите. Пристъпили към
проверка за установяване употребата на алкохол. Пробата била извършена с
техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARBA 0053.
Показала положителен резултат- апаратът отчел 3,15 промила в издишания от
подсъдимия въздух. Св. Т., в присъствието на св. Р. съставил акт за
установяване на административно нарушение серия GA бл. № 288049, с който
били иззети като доказателства СУМПС, контролен талона, СРМПС №
********* и двете регистрационни табели на автомобила на подс. Л.. Издали
му талон за медицинско изследване 089710, в който подсъдимият записал, че
приема показанията на техническото средство и го отвели в ЦСМП –
Пловдив, филиал гр. Раковски. Пред П.С.- *** в отделението по СМП,
подсъдимият отказал да даде кръвна проба, което било в вписано в
медицинския журнал от същата дата, както и в протокола за медицинско
3
изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в
кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Подсъдимият Л. бил задържан за 24 ч. по реда на ЗМВР, като била оформена
заповед за задържане на лице.
След справка в база данни на КАТ за нарушител/водач се установило,
че подсъдимият има 7 влезли в сила наказателни постановления за нарушения
на правилата по ЗДвП, 8 фиша и 2 заповеди за принудителни
административни мерки. От справката му за съдимост е видно, че
подсъдимият е осъждан двукратно преди инкриминираната дата, като за
първото си осъждане е реабилитиран по право. По НОХД № 20259/2016 г. по
описа на Софийски районен съд, с определение за одобряване на
споразумение в сила от 22.11.2016 г., подс. Л. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една
година и три месеца. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е
било отложено при условията на чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три
години.
Наведените оплаквания за необоснованост на присъдата и превратно
тълкуване на доказателствата не намират опора в изложените мотиви от
ПдРС. В тях е обективиран по убедителен начин процесът на формиране на
вътрешното убеждение на съда, като е дадена възможност на страните в
процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение и
съответно на това да упражнят процесуалните си права. Не се констатират
наведените оплаквания за неспазване на процесуалните правила при
формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд и несъответност
на правните му изводи на установената фактология. Принципът за разкриване
на обективната истина по стандарта на чл. 13 и чл. 14 от НПК чрез обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, е спазен.
Направените в допълнението към въззивната жалба и в производството
пред настоящия съд конкретни възражения срещу доказателствената дейност
на първостепенния съд са в две насоки.
1. Оспорва се отказа на Пловдивския районен съд да кредитира
4
обясненията на подсъдимия в частта, че не му е било разяснено правото
да избере измежду два метода за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол; че не е бил с очила и не е прочел бланката за
медицинско изследване, подписал я е, но всъщност никога не е заявявал
отказ да даде кръв за изследване.
Това възражение е неоснователно.
Обясненията на подсъдимия са подложени на задълбочен анализ, с
оглед двояката им процесуална функция – основен източник на преки
доказателства, но и средство за защита. Оценени са както с оглед
съответствието им с изводимото от останалите доказателства, така и с оглед
правото на предаденото на съд лице да не се самоуличава. В частта, в която
не са оборени от останалите възприети от съда доказателства- относно факта
на управление на МПС по време на процесните събития, те са ценени. Този
факт се установява още както от показанията на свидетелите- полицейски
служители, така и от спътника на подсъдимия по време на инкриминираната
деятелност- св. Д.. Правилно и в съответствие с изводимото от другите
доказателствени източници не са били възприети обясненията в частта
относно процедурата, проведена от полицейските органи. Заявеното, че е
подписвал в полицейското управление документи без да ги чете, с неизвестно
му към онзи момент съдържание и че не му е било разяснено правото да
избере измежду два вида изследвания, обосновано е прието като защитна
теза, противоречаща на наличните доказателства. Приложеният по делото
АУАН е подписан на две места от подс. Л.. Приложеният талон за изследване
съдържа удостоверен със свидетелски подпис отказ на подсъдимия. Т.е.
описваното от подсъдимия пред съда негово изцяло съглашателско поведение
и подписване на всичко, представено му от свидетелите- полицейски
служители, е в противоречие с обективираната в обсъждания талон негова
воля, изразена като отказ. Действително не е налице отразяване при коя от
двете хипотези на отказ, изписани в бланката, е материализирано това
изявление- дали отказ да получи талона или отказ да избере един от двата
начина на изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. Но отказът е несъмнено установен, а в показанията на свидетелите
полицейски служители се съдържа подлежащо на кредитиране твърдение, че
подс. Л., след издаден му талон за медицинско изследване, категорично е
отказал „ да дава кръв за изследване“. В тази връзка възражението, че на
5
подсъдимия не е разяснена възможността да избере един от двата метода за
изследване, при което „ полицейският орган … го е заблудил“, е
несъстоятелно.
2. Втората група възражения срещу обосноваността на съдебния акт
касае отказа на контролирания съд да приеме защитната теза, че са налице
доказателства, установяващи съществени нарушения на изискванията на
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози. Т.е, че не е налице обективен признак на престъплението-
алкохолната концентрация да е установена „по надлежния ред“. То също е
неоснователно.
Не сочи на съществени отклонения от предписанията на Наредба № 1
отразеното в медицинския талон, че подсъдимият „ приема“ изследването с
техническо средство. В чл. 6 ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е въведено
задължение за контролния орган ( какъвто полицейският служител св. Т.
несъмнено е) да отрази в талона за изследване обстоятелствата по чл. 3а от
Наредбата. Цитираната разпоредба урежда установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта с доказателствен анализатор, показващ концентрацията
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, или с медицинско и
химическо лабораторно изследване в три хипотези. Първата- ако лицето
откаже извършване на проверка с техническо средство ( за алкохол) или тест
( за наркотици). Такъв отказ по настоящето дело не се установява, не се и
твърди. Втората хипотеза- ако лицето не приема показанията на
техническото средство при употребен алкохол. В тази именно хипотеза
следва несъмнено да е установен такъв отказ на лицето и той да бъде
надлежно документиран. Фактът, че проверяваното лице- в случая подс. Л. е
записал собственоръчно „ приемам“, което е удостоверено и с подписа му, не
е в колизия с изискванията на чл. 7 от Наредба № 1, нито на обсъдените по-
горе разпоредби, какъвто несподеляем извод се навежда като възражение.
Така изписаното е непосредствено над отразените в бланката два възможни
метода за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, което
съответства на заявеното от свидетелите- полицейски служители, че още при
6
връчването на талона той е обявил отказа си да даде и кръв за изследване.
В допълнение следва да се отбележи, че съдържанието на
приложения по делото протокол сочи на съответствие на чл. 6 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г., вкл. дължимите действия по съставянето и представянето му
на засегнатото лице, в случая на подсъдимия Л. и удостоверяването по
предвидения за това ред на отказа му да даде кръв за изследване.
Неоснователни са и наведените възражения за неизпълнение на
разпоредбата на чл. 7 ал. 1 от цитираната наредба, създаваща задължение за
полицейския орган в случаите, когато с техническо средство е установена
концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, да съпроводи лицето до мястото
за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване.
По делото е налице подписан от подсъдимия Л. Протокол за
медицинско изследване съобразно Приложение №4 към чл. 14 ал. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., който също както и обсъдения по- горе талон
съдържа задължителните реквизити, установени в чл. 14 от Наредбата.
Подсъдимият не е съобщил за субективни оплаквания, установен е бил мирис
на алкохол, поведението му е било възбудено, словесният контакт- активен.
Отказа му да се подложи на изследване е удостоверен от съответното
медицинско лице, подсъдимият също го е удостоверил с подписа си.
Възражението, че не е категорично установен часът, в който
подсъдимият е бил отведен в медицинско заведение за съответното
изследване, е неоснователно. По делото е било изискано от първостепенния
съд, приложено и обсъдено и копие от медицинския журнал, в който са
надлежно отразени всички дължими съобр. чл. 13 от Наредба № 1
обстоятелства. При явяването на лицето за медицинско изследване в
амбулаторния журнал са били вписани датата и часът на явяване, номерът и
датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който го е
издал. Поради несъмнено установения отказ на подсъдимия разбира се
липсват част от реквизитите, дължими при вземане на проба- часът на
вземане на пробите, датата на изпращането в изследващата лаборатория.
Не се установяват сочените от защитата невъзможности, изводими от
вписаните в талона за изследване и протокола по приложение № 4 към чл. 14
7
ал. 2 от наредбата часове. Талонът е бил връчен на подсъдимия в 02.20 ч. на
25.12.2020 г. В протокола е отразено лицето да е било отведено при
медицинския специалист в 03.22 минути на същата дата. Нарушението е било
констатирано в гр. Брезово, медицинското изследване във филиал Раковски
на ЦСМП – Пловдив. Явяването на лицето там е осигурено в срока, указан в
чл. 6 ал. 6 т. 2 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г.
Възражението, че не е ясно качеството на медицинското лице,
извършило изследването, също е неоснователно. По делото е несъмнено
установено, че това е П.С.- ***, с което отговаря на изискванията на чл. 12 ал.
1 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г.
В обобщение следва да се отбележи, че оспорването на констатацията
за надлежно, по предвидения за това ред установяване на алкохол в кръвта на
подсъдимия Л., не намира обективна опора в материалите по делото.
Съдът е ценил изцяло свидетелските показания и приложените по
делото писмени доказателства.
При правилната фактическа установеност на деянието, възприета въз
основа на наличните по делото доказателства, обсъдени и кредитирани в
съответствие с изискването на процесуалните норми и правилата на
формалната логика, не е налице и заявената пред настоящия съд процесуална
и материална незаконосъобразност на обжалваната присъда. Процедурно
вярно е установена фактологията по деятелността на подсъдимия.
Законосъобразното е и извеждането й като престъпна по чл. 343 Б, ал. 2 НК.
Изложените от проверявания съд мотиви относно обективната и
субективна съставомерност на извършеното се споделят изцяло и от
настоящия съдебен състав. Подсъдимият Л. Г. Л. е осъществил признаците на
престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, тъй като на 25.12.2020 г. в гр. Брезово,
обл. Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ц4“ с рег. № **** с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда, а именно 3,15 на хиляда, установено по надлежния ред – с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARBA 0053.
Това е сторил след като е бил осъден с влязла в сила присъда – с
определение от 22.11.2016 г. по НОХД № 20259/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, влязло в сила на 22.11.2016 г. за деяние по чл. 343б, ал. 1от НК.
Не е бил изтекъл предвиденият в чл. 30 от НК срок. Деятелността му по
8
настоящето дело правилно е квалифицирана като извършена при условията
на повторност по смисъла на чл. 28 от НК.
Възраженията срещу приетото от съда, че обективен признак на
престъплението- концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Л. установена
по надлежния ред, не е налице, е неоснователно.
В съответствие с разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /чл. 3
и сл./ концентрацията на алкохола в кръвта на подсъдимия е установена с
техническо средство – в случая това е „Дрегер Алкотест 7510“, преминал през
периодична проверка за валидност на 16.11.2020 г. Измерването е направено в
срока на валидност, а именно шест месеца от проверката съгласно т. 32 от
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН. Поради отчетена
концентрация на алкохола в кръвта над 0,5 промила е съставен АУАН, като е
издаден и връчен на подсъдимия талон за изследване по образец съгласно
приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата с № 62327. В АУАН е вписана
концентрацията на алкохола в кръвта на подсъдимия – 3,15 промила, която
съответства на разпечатката от паметта на средството за измерване. От
приобщените по делото гласни доказателства, а именно разпитите на
свидетелите Т. и Р., се установява, че те лично са възприели показанията на
техническото средство, като всеки един от тях е посочил една и съща
величина на отчетените промили алкохол в издишания въздух от подсъдимия.
Освен това на подсъдимия е била предоставена възможност съобразно
нормата на чл. 6, ал. 4 и 6 от Наредба № 1/ 19.07.2017 г. да бъде проверен чрез
медицинско и химическо или химикотоксикологично изследване, бил е
откаран от полицейските органи за провеждане на изследването до лечебно
заведение – ЦСМП Пловдив, филиал Раковски. Той е отказал да предостави
кръвна проба за изследване, което обстоятелство е надлежно отразено в
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
25.12.2020 г. и в медицинския журнал от същата дата. Отказът е подписан от
подсъдимия. Съобр. чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. правилно е
изведено, че наличната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е
установена въз основа на показанията на техническото средство чрез
измерване на концентрацията в дъха. Коректно е цитирана от РС-Пловдив и
относима съдебна практика.
9
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Л. с
пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял тяхното настъпване, като ясно е съзнавал че е употребил алкохол,
алкохолно повлиян е, но въпреки това е управлявал МПС.
С признаването на подс. Л. за виновен по възведеното спрямо него
обвинение материалният закон е приложен правилно и оплакванията срещу
това са несъстоятелни.
3. Алтернативно наведеното оплакване за несправедливост на наказанието,
което подсъдимият и защитникът му намират за завишено, също е
неоснователно.
За престъплението по чл. чл.343б, ал.2 от НК се предвижда комплексна
санкция лишаване от свобода от една до пет години, глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева и лишаване от право да управлява МПС в срок,
определен по правилата на чл. 49 от НК.
Коректно са били отчетени индивидуализиращите отговорността на
дееца обстоятелства. Като смекчаващо е прието добрите му характеристични
данни, свързани с полагането на труд. Основателно не е отчетено като такова
обстоятелство съдействащо поведение на подсъдимия по делото, тъй като в
случая отсъства такова.
Като отегчаващи обстоятелства правилно са отчетени високата
стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия ( повече от
шест пъти над криминализиращата деянието стойност от 0,5 промила на
хиляда), многократното нарушаване на правилата за движение съобразно
справката му за нарушител/водач. Неотчетено от съда, но трайно възприето
от съдебната практика такова обстоятелство е силното въздействие върху
подсъдимия на така употребения алкохол, което видимо се е отразило и на
начина, по който е управлявал МПС- криволичейки, в населено място.
Неправилно, според настоящия състав на съда, ПдРС е приел наличието
на баланс на индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства.
Смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, наред с
предвиденото от закона за съответното престъпление и постигането на
10
предвидените в чл. 36 от НК цели следва да се отчитат в единен мисловен
процес, единствено при който е възможно съблюдаване на принципа за
справедливост на наказанието. В конкретния случай то е определено
незаконосъобразно и упреците към съда, макар с друго съдържание, в крайна
сметка са основателни.
Утвърдено в съдебната практика е виждането, че индивидуализиращите
отговорността на дееца обстоятелства следва да се отчитат не количествено
(макар в настоящия случай отегчаващите да преобладават), а при съвкупната
оценка на конкретната им тежест. Обсъдените по- горе отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства са със значителна тежест, която
не е съизмерима с добрите му характеристични данни. Налице е превес на
отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, неотчетен от
контролирания съд.
Първостепенният съд е намерил, че наказанието на подсъдимия
следва да бъде отредено при баланс на индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, в който случай то би следвало да е около средния размер на
предвидената най- тежка санкция- в случая три години лишаване от свобода,
глоба хиляда лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години и четири месеца. Следва да се констатира, че наложеното наказание от
една година и десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 800 лв. е
ориентирано по- близо до минимално предвиденото за престъплението
наказание, значително под средния размер. Близо да този размер, но също под
него е наказанието от три години лишаване от право да управлява МПС.
Педвидената за престъплението санкция е комплексна и определената такава
е значително под средния размер. Настоящето производство е образувано
само по жалба на подсъдимия. Въззивният съд няма възможност да измени
присъдата, като наложи на подсъдимия по-тежко наказание от определеното
му от първостепенния съд, защото по този начин се нарушава една от най-
важните процесуални гаранции, свързани с реализиране правото на защита -
забраната за reformatio in pejus. Такова правомощие правомощие, съобр. чл.
337 ал. 2 от НПК би имал, ако е сезиран със съответно искане от прокурора,
при което е допустимо преодоляването на противоречието между приетия от
ПдРС баланс на индивидуализиращите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, констатираният от настоящия съд превес на отегчаващите
такива и определеното наказание, ориентирано към минимума. То не е
11
несправедливо завишено, каквото оплакване, при условията на
алтернативност, заявяват подсъдимият Л. и защитата му. Задължителното
кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три
години ( допустим в рамките от една година и десет месеца и 4 години и
десет месеца) също не е несправедливо завишено и несъответно на
индивидуализиращите отговорността на дееца обстоятелства. Констатираните
от настоящия съд пороци в дейността на РС-Пловдив при определяне на
наказанието имат благоприятстващ подсъдимия краен ефект. И в тази част
присъдата следва да бъде потвърдена, което е в интерес на подсъдимия.
Първостепенният съд е изложил споделяеми мотиви, че не са налице
материалноправните предпоставки на чл. 55 ал. 1 от НК.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира
възражението за несправедливост на наказанието, поради прекомерната му
тежест, за неоснователно. Искането да бъде намалено е неудовлетворимо.
Тъй като подсъдимият е осъждан двукратно, не е налице реабилитация
за второто му осъждане (не са налице основания за съдебна реабилитация,
категорично и не е изтекъл срокът по чл. 88а ал. 3 от НК), а при второто му
осъждане е било наложено наказание лишаване от свобода, по настоящето
дело не са налице предпоставките за отлагане изпълнението на наказанието
по реда на чл. 66 от НК. Законосъобразно е постановено наложеното му
наказание от една година и десет месеца лишаване от свобода на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим. На
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и ал. 4 НК е приспаднато времето, през
което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК и времето, през
което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 25.12.2020 г.
до 05.01.2021 г. Коректно е приспаднато и лишаването по административен
ред от право да управлява МПС от срока на наложеното му такова наказание.
В обобщение на изложеното- възраженията за необоснованост на
присъдата, игнориране и превратно тълкуване на доказателства от
първостепенния съд и неправилна фактическа установеност на извършеното,
са неоснователни. ПдРС е основал изводите за виновността на подсъдимия на
доказаните по несъмнен начин факти по делото. С признаването на подс. Л. за
виновен по възведеното му обвинение, материалният закон е приложен
правилно. Възражението за несправедливост на наказанието е неоснователно.
12
Присъдата, като правилна и законосъобразна, следва да се потвърди.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 41 от 27.05.2021 г., постановена по
НОХД № 1242/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на жалба и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13