ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23
гр. Перник, 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500535 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника си К. М. против:
Решение № 453 от 29.04.2022г., постановено по гр. дело № 5619/2021г. по описа на Районен
съд – Перник.
и въззивна жалба, подадена от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** чрез пълномощника си Н. Г. В.,
със съдебен адрес: *** против Решение № 453 от 29.04.2022г., постановено по гр. дело №
5619/2021г. по описа на Районен съд – Перник.
С въззивна жалба с вх. № 10151 от 20.05.2022г., п.к. 19.05.2022г., „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
пълномощника си Кристина Милчева оспорва постановеното от първоинстанционния съд
решение, като неправилно, недопустимо и незаконосъобразно. В жалбата се излагат
подробни доводи относно недопустимостта на обжалвания акт, като на първо място се
твърди, че районният съд се е произнесъл извън рамките на своята компетентност. Намира
за недопустимо да се допусне разглеждане по реда на ГПК спор, след като по него има
влязло в сила арбитражно решение и същото не е отменено по предвидения за това законов
срок. На следващо място отбелязва, че ВКС изрично постановява, че основанията за отмяна
на арбитражните решения са изчерпателно изброени и регламентирани в чл. 47 ЗМТА.
Посочва, че пропускането на преклузивния срок за предявяване на иск за отмяна на
арбитражно решение, довежда до неговото стабилизиране и формиране на сила на
присъдено нещо, независимо дали то е правилно или не. Твърди, че по никакъв начин
интересите на потребителя не са накърнени, тъй като същият е бил предварително запознат
с общите условия, в които са определени няколко арбитражи и е уговорена самата
арбитражна процедура. В подкрепа на казаното цитира практика на ВКС, относно
арбитражния процес. Намира за неправилни изводите до които е стигнал
1
първоинстанционния съд и въз основа на които същия е постановил своето решение.
Поддържа, че арбитражната клауза, уговорена между страните е валидна, което от своя
страна доказва действителността на процесния договор. Моли да бъде обезсилено
обжалваното решение на Районен съд – Перник, както и да бъдат отхвърлени всички
предявени искове като неоснователни и недоказани. Моли за произнасяне и в частта на
присъдените разноски, с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, както и да му
бъдат присъдени направените разноски по делото пред въззивната инстанция, включително
юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай че същото надвишава
минималния размер, съгласно изискванията на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ответната страна - В.
П. Д. и П. Д. П., чрез адв. Н. Н.- САК, с адрес за призоваване: **** е подала отговор на
въззивната жалба. С него се твърди, че подадената въззивна жалба е напълно неоснователна,
а така постановеното решение на първоинстанционния съд намира за правилно и допустимо.
Счита, че процесното арбитражно решение страда от тежки пороци, поради което същото не
би могло да се ползва с присъщата правна сила на Решение. В продължение го намира за
нищожно, въз основа на което същото не би могло да породи задължения никому. Препраща
към изложените аргументи в депозираните по делото писмени бележки, където е отбелязана
и релевантна практика на СЕС, чрез която е посочено задължението на българския съд да
осигури прилагане на правото на ЕС и защита на потребителя. Моли да се постанови
решение, с което да бъде потвърдена правилността на първоинстанционното решение и бъде
отхвърлена въззивната жалба. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, в това
число и за адвокатско възнаграждение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна, подадена против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивна жалба с вх. № 10783/30.05.2022г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, чрез пълномощника си Натали
Георгиева Вукадинова, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център „Люлин – 6“, ет.2, оспорва Решение № 453 от 29.04.2022г., постановено по гр. дело
№ 5619/2021г. по описа на Районен съд – Перник. Твърди, че горецитираното решение е
недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, както и постановено в противоречие с
практиката на ВКС и съдилищата. Твърди, че районният съд е постановил решението си без
да разполага с необходимата компетентност за това, поради което същото се явява
недопустимо и неправилно. Счита, че арбитражното решение не е нищожно, тъй като не е
постановено по неарбитруем спор. Намира, че Пернишкият районен съд е приел в условията
на евентуалност възраженията на ищците за изтекла погасителна давност и е прогласил
същата без да се мотивира. Отбелязва, че при постановяване на своето решение
първостепенния съд никъде не коментира съществуването на изп. дело № 10828/2013г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев, респективно на предприетите по него изпълнителни
действия. Това от своя страна е довело до необосновано уважаване на депозирания иск.
Излага подробни доводи относно недопустимостта на обжалвания акт. В подкрепа на своите
възгледи цитира богата съдебна практика. Поддържа изцяло направените изложения в
отговора на исковата молба. Моли Решението на Районен съд Перник да бъде отменено като
недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, както и постановено в противоречие с
практиката на ВКС и съдилищата. Моли да бъде постановено решение, с което да се
отхвърли изцяло като недопустим предявения от В. П. Д. и П. Д. П. установителен иск за
нищожност на осн. чл. 124 от ГПК, както и да бъде отхвърлен в цялост като неоснователен и
недоказан депозирания на осн. чл. 439 от ГПК от В. П. Д. и П. Д. П. иск по гр.дело №
2
5619/2021г. по описа на Районен съд Перник. Моли за присъждане на сторените разноски по
настоящото производство, включително юрисконсулско възнаграждение. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Отправя особено искане, като моли съда да окаже съдействие на страните
по спора, като укаже на насрещната страна да предостави банкова сметка, по която с оглед
на евентуалния и неизвестен ход на делото ще следва да се преведат присъдените разноски.
В законноустановения срок насрещната страна - В. П. Д. и П. Д. П., чрез адв. Н. Н.-
САК, с адрес за призоваване: гр. София 1000, ул. „Узунджовска“ № 12, ет.5, офис 509 е
подала отговор на въззивната жалба. Намира същата за напълно неоснователна, а
постановеното от районния съд решение за допустимо и правилно. Отбелязва, че
въззивникът не прави разлика между процедура по отмяна на арбитражно решение и процес
по позоваване и обявяване на нищожност на арбитражно решение, за което няма срок, а е
налице девалидизационна императивна норма на чл. 47, ал.2 от ЗМТА. Счита, че процесното
арбитражно решение страда от най-тежките пороци, поради което същото се явява нищожно
и не поражда правни последици за никого. Препраща и към изложените аргументи в
депозираните по делото писмени бележки, където е отбелязана и релевантна практика на
СЕС, чрез която е посочено задължението на българския съд да осигури прилагане на
правото на ЕС и защита на потребителя. Моли да се постанови решение, с което да бъде
потвърдена правилността на първоинстанционното решение и бъде отхвърлена въззивната
жалба. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, в това число и за адвокатско
възнаграждение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна, подадена против подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С подадените въззивни жалби и отговорите към тях не е направено искане за
събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение
за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на
чл.266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във
връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на
доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква
задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.02.2023г. от
10.25 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ
към страните, че явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода
на делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната
страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
3
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат;
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4