№ 13956
гр. С., 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110166508 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. срещу З..
Ищецът „Д. е предявил срещу „З. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 1105,80 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил
марка „О.” с peг. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 29.10.2021г. в гр. С.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
05.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 67,27 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.04.2022г. до 05.12.2022г.
Ищецът твърди, че на 29.10.2021г. в гр. С. при движение по бул. „Ц.” водачът Н.,
който управлявал лек автомобил марка „О.” с peг. № ., намалил преди завой вдясно за
включване в локалното платно, когато автомобилът му бил ударен отзад от лек автомобил
„М.” с peг. № ., управляван от З.. За произшествието бил съставен двустранен протокол за
ПТП.
Към датата на ПТП увреденият автомобил „О.” с peг. № . бил застраховане по
имуществена застраховка „Каско+” при ищеца, а гражданската отговорност на виновния
водач, управлявал лек автомобил „М.” с peг. № ., при ответното дружество.
Във връзка с образуваната при ищеца щета, в полза на сервиза, извършил ремонта на
автомобил „О.” с peг. № ., била изплатена сума в размер на 1869,76 лева. Плащането било
извършено на 08.04.2022г.
По предявената от ищеца към ответника регресна претенция в размер на 1884,76 лева,
с включени 15,00 лева ликвидациони разходи, ответникът заплатил сумата от 778,96 лева.
Непогасена останала сумата от 1105,80 лева, както и мораторна лихва върху тази сума.
Ищецът претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение, поради включване на вреди, които не били в
причинно-следствена връзка с ПТП. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и взе предвид възраженията на
страните, прие за установено следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ тежест на ищеца е да докаже следните
релевантни факти и обстоятелства: наличие на валиден договор за имуществена застраховка
„Каско” между ищеца-застраховател и увреденото лице; плащане на застрахователното
обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, размера на обезщетението, респективно на вредите; наличие на предпоставките
на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на автомобила, причинил ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача
на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.
С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: настъпването на процесното ПТП, описано в ИМ;
вината и противоправното поведение на водача на лек автомобил „М.” с peг. № .; вредите,
описани в опис- заключение по щета № 44012132133649/02.11.2021г. и причинно-
следствената връзка между противоправното поведение на този водач и реализираното ПТП,
в частност причинените щети на процесния автомобил; наличието на застраховка „Каско+”
по отношение на лек автомобил „О.” с peг. № . при ищеца към датата на ПТП, както и
наличие на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил
„М.” с peг. № . при ответника; изплащането на застрахователното обезщетение от страна на
ищеца в полза на извършилия ремонта сервиз.
Визираните обстоятелства се установяват и от приобщените по делото писмени
доказателства /неоспорени от страните/, а именно: протокол за ПТП; справка от
Гаранционен фонд; полица по застраховка „Каско+” и Общите условия към нея;
уведомление по щета; опис-заключение по щета; фактура; възлагателно писмо;
ликвидационен акт; приемо-предавателен протокол; калкулация – ремонт; регресна покана и
платежно нареждане за сумата от 778,96 лева.
Механизмът на ПТП, противоправното и виновно поведение на водача на водача на
лек автомобил „М.”, вида и стойността на причинените вреди на лек автомобил „О.”, както и
тяхната пазарна стойност се установяват от приетата по делото СТЕ. Съдът кредитира
същата изцяло, като съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота и обосновано на
поставените въпроси.
Вещото лице сочи следния механизъм на ПТП – на 29.10.2021 г. около 15:00 часа, лек
2
автомобил „М.“, с рег.№ . се движи по бул. „Ц.“, където при навлизане в лентата на
локалното платно за движение, водачът реализира ПТП с намиращия се пред него, лек
автомобил „О. К. X“, с рег.№ ..
Всички увреждания по лек автомобил „О. К. X“, с рег.№ ., отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно - следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „О. К. X“, с рег.№ .,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1666,61 лв.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в границите
на 15,00 лв. - 25,00 лв.
Съдът кредитира и уточненията, направени от вещото лице в съдебна зала и конкретно
заявеното от него, че подмяната на увредената броня е оправдана, предвид специфичната
повреда, която е имала.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
Видно от заключението на вещото лице по АТЕ, стойността на застрахователното
обезщетение за увредения лек автомобил е в размер на 1666,61 лв. Към тях следва да бъде
прибавена и сумата от 15,00 лева – ликвидационни разходи, което прави сума в размер на
1681,61 лева.
От тази сума следва да бъде приспадната заплатената от ответника на ищеца сума от
778,96 лева по предявената регресна претенция. Неплатена остава сумата от 902,65 лева. С
оглед на това, искът по чл. 411 КЗ следва да бъде уважен за сумата от 902,65 лева и
отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 1105,80 лева, или за сумата от 203,15
лева, като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Във връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже парично
задължение на ответника и настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение, респективно размера на мораторната лихва и момента, от който същата се
дължи.
3
Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане
на дължимата сума.
С оглед крайния изход на основния иск по чл. 411 КЗ, който подлежи на уважаване
изцяло, основателен се явява и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но единствено касателно
главницата от 902,65 лева.
По делото не се спори между страните, а и видно от кореспонденцията, между
представители на двете дружества /л. 42 от делото/, че на 15.04.2022г. ответното дружество
било поканено за възстановяване на платеното от ищеца обезщетение в срока по чл. 412, ал.
3 КЗ – 30-дни от датата на получаване на регресната покана.
По делото не е направено възражение от страна на ответника във връзка с така
изпратената покана, както и не са събрани доказателства, които да сочат за забава на
кредитира, т.е. на ищцовото дружество.
Ето защо, ответникът се явява изпаднал в забава за заплащане на претендираните от
ищеца суми с изтичане на 30-дневния срок, предвиден в КЗ. Този срок е изтекъл на
16.05.2022г. и считано от следващия ден – 17.05.2022г. ответникът вече е в забава. С оглед
на това същият дължи обезщетение за забава считано от 17.05.2022г. до 05.12.2022г.
/крайната дата, посочена от ищеца/.
Лихвата за забава за този период върху сумата от 902,65 лева, изчислена с лихвен
калкулатор, възлиза в размер на 50,90 лева. Следователно искът за мораторна лихва следва
да бъде уважен за сумата от 50,90 лева и за периода от 17.05.2022г. до 05.12.2022г. и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 67,27 лева или за сумата от 16,37 лева,
както и за периода от 26.04.2022г. до 16.05.2022г., като неоснователен.
В тази насока съдът ще посочи, че фактът на изплащане на част от сумата преди
изтичане на срока 30-дневния срок, не води до изпадане в забава считано от датата на
частичното плащане и за неплатената част. За нея, ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на дадения и предвиден в закона срок.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът с оглед уважената част на
исковете и ответникът с оглед отхвърлената част на исковете.
Ищецът е сторил следните разноски: 100 лева – държавна такса; 300 лева – депозит за
вещо лице по допуснатата АТЕ; 504 лева – адвокатско възнаграждение. общите разноски,
сторени от ищеца, са в размер на 904 лева.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски пред СРС в размер на 734,83 лева, с оглед уважената част на исковете.
Ответникът доказва разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
4
420 лева.
Ищецът не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
С оглед на това, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 78,60
лева, с оглед отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. да плати на
„Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В., на основание чл. 411 КЗ
сумата 902,65 лева /деветстотин и два лева и 65 стотинки/, представляваща застрахователно
обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „О.” с peг. № ., настъпили
вследствие на ПТП, реализирано на 29.10.2021г. в гр. С., ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2022г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 1105,80 лева,
или за сумата от 203,15 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. да плати на
„Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В., на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 50,90 лева /петдесет лева и 90 стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 17.05.2022г. до 05.12.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 67,27 лева или за сумата от 16,37 лева, както и за периода от 26.04.2022г.
до 16.05.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. да плати на
„Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 734,83 лева /седемстотин тридесет и четири лева и 83 стотинки/ - разноски,
сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В. да плати
на З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата 78,60 лева /седемдесет и осем лева и 60 стотинки/ - разноски, сторени в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5