Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 22.08.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на петнадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: РОСИЦА
РАДОСЛАВОВА
Членове:
ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря Тодорка Недева и в
присъствието на прокурор Радослав Градев като разгледа
докладваното от председателя ВНОХ дело № 446 по описа за 2019г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Подсъдимият Т.А.Д. *** лично и чрез упълномощения си защитник – адв.Ив.М. *** е обжалвал присъда №34/07.03.2019г. на Русенски
районен съд, постановена по НОХД № 1450/2018г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 16.04.2018г. в гр.Русе причинил леки телесни повреди на М.А.Н. и на Г.Р.К.,
съответно н.о.и с.р.към „Закрила на детето“ – гр.Русе, в качеството им на
длъжностни лица, при изпълнение на службата им, изразяващи се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК – за първата и в болка и
страдание без разстройство на здравето – за втората от двете, поради което и на
основание чл.131, ал.1, т.1, пр.1 и т.4, пр.3, вр.чл.130,
ал1 и ал.2 от НК и чл.54 от
НК е осъден
на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода при първоначален общ режим на
изтърпяване. Със същата присъда е осъден да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер от по 3000лв. на всяка от двете пострадали,
конституирани по делото като граждански ищци и частни обвинители в процеса. Съобразно
изхода на делото, в тежест на подсъдимия са възложени и направените деловодни разноски,
както и заплащането на държавна такса върху уважената част на гражданските
искове и разноските на гражданските ищци за адвокатски хонорар.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна и
моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционната присъда.
Гражданските ищци и частни обвинители, както и техният
повереник – адв.Ив.Д. *** не се явяват, редовно
призовани.
Подсъдимият се явява лично. Жалбата се поддържа от него и
от упълномощения му защитник – адв.Ив.М. ***, който
сочи основания за незаконосъобразност на присъда, изразяващи се в необоснованост
и нарушение на материалния закон, алтернативно претендира явна несправедливост
на наложеното наказание. Иска нейното изменение в насока оправдаване на
подсъдимия, поради несъставомерност на деянието и в условия на евентуалност определяне
на по-нисък размер на наказанието.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата,Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е частично
основателна.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд
е направил задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, въз основа на което е установил фактическа обстановка, която не се оспорва от
страните. Тя съответства на събрания доказателствен материал и въз основа на него
първоинстанционния съд е достигнал
до правилни правни изводи, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което не счита за
нужно да преповтаря в настоящото изложение.
Доводите в жалбата на подсъдимия,
относно несъставомерността на деянието, изведена от обстоятелството,
че подсъдимият е действал хаотично нанасяйки удари на социалните служителки за
да защити интересите на детето си са несъстоятелни, като лишени от правно
основание. Районният съд обстойно в мотивите си е дал законосъобразен отговор,
относно съставомерността на деянието на подсъдимия, както от обективна, така и
от субективна страна, който съответства изцяло на наличната нормативна уредба и
еднопосочната съдебна практика, касаеща инкриминираното деяние, с който извод
настоящата инстанция се солидаризира изцяло, поради което и не намира за
необходимо да коментира допълнително. Безспорно установено, според всички
събрани по делото непротиворечиви доказателства е, че подсъдимият е упражнил
физическа сила, нанасяйки инкриминираните удари на двете пострадали лица с
ясното съзнание за длъжностните качества, които са притежавали и с тези си
активни действия целенасочено им причинил процесните телесни увреждания,
констатирани и квалифицирани експертно по делото. Следователно, ирелевантни за
съставомерността на деянието са причините, поради които той е сторил това
противоправно деяние. Доводите на защитата в това отношение може и следва да се
отчетат единствено като смекчаващи отговорността обстотятелства,
което районният съд не е сторил. Този пропуск следва да се коригира от
настоящата инстанция, която счита, че са налице и други смекчаващи
отговорността обстотятелства, като например факта, че
понастоящем малолетното дете на подсъдимия живее при него и майка му, които
полагат непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, както и изразеното
съжаление за стореното, изразено и пред настоящата инстанция.
С оглед изложеното и предвид липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото счетените от районния съд за
такива са включени в квалификацията на престъпното деяние, поради което и на осн.чл.56 НК не следва да се приемат за отегчаващи
отговорността обстоятелства, въззивният съд намира, че посоченото по – горе
смекчаващо отговорността обстоятелство е от естество да се приеме за
изключително по характера си, с оглед охраняване интересите на засегнатото в
случая дете, поради което и обуславящо приложението на чл.55 от НК, тъй като и най
– лекото, предвидено в закона наказание /ефективно лишаване от свобода в размер
на три месеца/ ще се окаже несъразмерно по тежест с извършеното. Наложеното наказание следва
да бъде заменено с налагане на двете задължителни пробационни
мерки по см.на чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК за срок от една година, тъй като целите,
визирани в чл.36 биха се постигнали
и по този начин, доколкото така се дава
възможност за укрепване на създадените връзки на загриженост и доверие между
дете и биологичен родител, за съществуването на каквито има достатъчно данни по
делото, докато изолацията на подсъдимия в пенитенциарно
заведение не би спомогнала за този процес.
При извършената служебна проверка
на присъдата съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на
съдебния акт.
Предвид горното въззивният съд счита,че присъдата
следва да се измени като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК се замени
наказанието лишаване от свобода с налагане на двете задължителни пробационни мерки в размер на една година, предвиден в
чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК.
Мотивиран така и на осн.чл.337,
ал.1, т.1, във вр. с чл.334, т.3 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №34/07.03.2019г. на Русенски районен съд, постановена
по НОХД № 1450/2018г. по описа на РРС, като ОТМЕНЯ наложеното с нея наказание
на подсъдимия Т.А.Д. в размер на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и го ЗАМЕНЯ на основание чл.55 ал.1,
т.2, б.“б“ НК
с налагане на ПРОБАЦИЯ, включваща следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес, чрез
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице, при периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА и
2.Задължителни периодични слещи
с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.