Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260663
гр.Русе, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на първи декември през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря Василена
Жекова
в присъствието
на прокурора ………................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 6071 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че по ч.гр.дело №
4040/2020 г. по описа на РРС се снабдил срещу ответницата със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 267,30лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти,
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Твърдят, че между страните е бил сключен договор за
мобилни услуги от 10.07.2017 г. за предпочетен мобилен номер 0895/016790 и
избран абонаментен план Тотал 10.99, с уговорен срок
на действие за 24 месеца-до 10.07.2019 г. Правоотношението било новирано с Допълнително споразумение от 09.07.2018г.
Съгласно последното, абонатът предпочел да ползва абонаментен план Тотал 30,99 с допълнителни 6000 МВ. Бил уговорен нов срок
на действие на контракта до 09.07.2020 г. На 09.07.2018 г. клиентът сключил с
ищеца и Договор за лизинг, по силата на който му било предоставено за ползване
мобилно устройство НТС модел Desire 12 Dual Silver за период от 23
месеца, срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 11,59лв.,
съгласно уговорен погасителен план, както и с право за абоната след изтичане на
определения срок на контракта, срещу заплащане на допълнителна сума от
11,59лв., да придобие собствеността върху лизинговата вещ (чл.1 ал.2 от
договора).Твърдят, че стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без
абонамент) била 549,90лв.. а общата
лизингова стойност с избраната от потребителя програма Тотал
30.99- 278,16лв.Така отстъпката, която ответницата получила, възлиза на 271,74
лв. /Раздел П, т.1 от Допълнителното споразумение/.
Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален
договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя.При сключване на
индивидуален договор всеки потребител, страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще
му бъде издавана фактура.Неполучаването на такава не освобождава абоната от
задължението му за плащане на дължимите суми.
Твърдят, че ответницата е неизправен съконтрахент.За
отчетен период на потребление 15.07.-14.10.2018 г. същата останала задължена
към тях с обща сума от 270,36 лв.В тази връзка били издадени ф-ра №**********/15.08.2018 г. (за времето
15.07.-14.08.2018 г. за 60,67 лв.), ф-ра
№**********/15.09.2018 г. (за времето 15.08.-14.09.2018г. за 133.55 лв.), ф-ра №
**********/15.10.2018 г. (за времето 15.09.-14.10.2018г. за 76,14 лв.
Сочат, че при наличие на неплатени месечни задължения на
абоната, операторът го уведомил по реда на чл. 31а от ОУ.След изтичането на
срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури и при
нерегистрирано плащане на дължимата стойност, последователно се ограничили
първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на потребителя,
като доставчикът няколкократно пращал СМС- напомняне за налична незаплатена
месечна фактура.При нерегистрирано плащане, въпреки и тези предприети от страна
на дружеството действия, ползваният телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил
уведомен с поредно СМС-известяване.Предоставен бил пореден шанс за плащане на
дължимите месечни суми.
Според чл.49 от ОУ доставчикът има право да получава в
срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място.Съгласно чл.75 от ОУ, при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от същите или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, “Теленор“
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на
т.19б б.“в“ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
Сочат, че датата на деактивация
на процесния абонамент е 10.12.2018г., като същата се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на
ползвания абонамент.
В процесния случай неизпълнението на ответницата да
заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги ангажирало договорната й отговорност по т.11 от процесния договор,
пренесена в т.ІV-3 от Допълнителното споразумение, като съгласно чл.75 във вр. с чл. 19б б.“в“ от ОУ на мобилния оператор, “Теленор“ ЕАД
прекратили едностранно индивидуалните договори на ответницата.Била
издадена крайна фактура № ********** / 15.12.2018 г. с начислена неустойка в
размер на 267,30лв., съобразена с постигната Спогодба между дружеството и КЗП
относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент.Сочат, че тази
стойност е формирана от сбора на три месечни абонаменти такси на ползваната
програма-77,46 лв. (3х25,82 лв.-цена на месечен абонамент без ДДС) и 189,84
лв.-част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент) и заплатената от клиента при предоставяне на вещта(в брой или обща
лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
Искат да се признае за установено по отношение на
ответницата, че им дължи присъдената сума по ч.гр.дело № 4040/2020 г. по описа
на РРС.Търсят се разноски за двете производства.
Ответницата Е.П.М. не се явява в съдебно
заседание.назначеният й процесуален представител оспорва исковете.Счита, че клаузата за
неустойка е нищожна.По отношение на второто вземане е оспорил размера му.Претендира
отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 4040/
2020 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за
изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу Е.П.М. за 267,30 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 10.07.2017 г. и
разноски за производството от 145 лв. В заявлението е пояснено, че първата сума
включва неустойка от 77,46 лв., формирана от стойността на три месечни
абонаментни такси, и 189,84 лв.-неустойка за предоставено за ползване
устройство НТС модел Desire
12 Dual Silver с отстъпка
от стандартната цена, съгласно Раздел ІІ т.1 от Допълнителното споразумение от 09.07.2018 г.
Заповедта за изпълнение била връчен
на длъжника в хипотеза на чл.47 ал.5 от ГПК.На 25.11.2020 г. на дружеството
било връчено указание да заявят претенците си по общия исков ред. Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, е постъпила в съда на 23.12.2020 г.
По делото няма спор и са ангажирани доказателства, че между
страните е бил сключен Договор за мобилни услуги от 10.07.2017 г., при общи
условия, за предпочетен мобилен номер 0895/016790 и избран абонаментен план Тотал 10.99, с уговорен срок на действие за 12 месеца-до
10.07.2018 г.
На 09.07.2018 г.
между страните било подписано Допълнително споразумение, съгласно което абонатът
предпочел да ползва абонаментен план Тотал 30,99 с
допълнителни 6000 МВ.Бил уговорен нов срок на действие на контракта до
09.07.2020 г.
На 09.07.2018 г. клиентът сключил с ищеца и Договор за
лизинг, по силата на който му било предоставено за ползване мобилно устройство
НТС модел Desire 12 Dual Silver за период от 23 месеца, срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 11,59лв., съгласно уговорен погасителен план,
както и с право за абоната след изтичане на определения срок на контракта,
срещу заплащане на допълнителна сума от 11,59лв., да придобие собствеността
върху лизинговата вещ (чл.1 ал.2 от договора).В документа е посочено, че стандартната
цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 549,90лв.. а общата
лизингова стойност с избраната от потребителя програма Тотал
30.99-278,16лв. (Раздел П, т.1).
Представени са Общите условия на мобилния оператор.Ответницата
е удостоверила с подписа си, че е последните са й били връчени.Съгласно чл.26
от ОУ, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя.При сключване на индивидуален договор всеки потребител,
страна по договора, бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.Неполучаването на такава
не освобождава абоната от задължението му за плащане на дължимите суми.Според
чл.49 от ОУ доставчикът има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място.
По делото няма спор, че ответницата е неизправен съконтрахент. За отчетен период на потребление
15.07.-14.10.2018 г. същата останала задължена към дружеството с обща сума от
270,36 лв.В тази връзка били издадени ф-ра
№**********/15.08.2018 г. (за времето 15.07.-14.08.2018 г. за 60,67 лв.), ф-ра №**********/15.09.2018 г. (за времето
15.08.-14.09.2018г. за 133.55 лв.), ф-ра № **********/15.10.2018 г. (за времето
15.09.-14.10.2018г. за 76,14 лв.
(л.18-л.20).
Ищецът е изложил твърдения, че е спазил процедурата,
предвидена в чл.31а от ОУ, за което насрещната страна не е възразила.Съгласно посочената
разпоредба, при наличие на неплатени месечни задължения на абоната, операторът
го кани да погаси дълга и при изтичане на срока за плащане, указан във всяка от
издадените месечни фактури, последователно ограничава първо изходящите
обаждания, впоследствие и входящите обаждания на клиента.
Съгласно чл.75 от ОУ, при неспазване на което и да е
задължение по част XIII от същите или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, “Теленор“
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или при условията на
т.19б б.“в“ да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него.
По делото няма спор, че процесният
абонамент бил деактивиран на 10.12.2018 г.Няма разногласие по въпроса, че
ответницата не е върнала на оператора предоставеното й устройство.
Съгласно р.ІV т.3 от Допълнителното споразумение, в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения срок по вина на
потребителя, последният дължи на насрещната страна неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.Клиентът дължи и такава
част от цената на полученото устройство (в брой, без абонамент), съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на , и заплатеното от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Във връзка с прекратяването на контрактите при условията
чл.75 от ОУ, ищецът издал крайна фактура № ********** / 15.12.2018 г. с
начислена неустойки в общ размер на 267,30лв. Твърди се, че те са съобразени с
постигната Спогодба между дружеството и КЗП от 11.01.2018 г. относно начина на
формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае
на договорен абонамент.
Назначената по делото икономическа експертиза се е
произнесла, че съобразно подписаните между страните контракти и Споразумението
от 11.01.2018 г. между КЗП и “Теленор България“ ЕАД,
стойността на търсените неустойки не може да надвишава сумата от 292,59 лв., от
която 77,46 лв. е неустойка за прекратен договор за мобилни услуги, а 215,13
лв.-неустойка за неизпълнен лизингов договор.Експертът е пояснил, че не е
открил действащата ценова листа на оператора на мобилните телефони към м.юли
2018 г.Такава ищецът не е представил и по дело въпреки вмененото му от съда
задължение в тази насока.Вещото лице е посочило, че в ценовите брошури на други
оператори същият вид лизингова вещ през него период се е предлагал на цена от
359 лв. до 389,98 лв.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Исковете са подадени в предвидения в закона преклузивен срок, предвид което се явяват допустими.
За да бъде уважени така предявените искове
ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни
отношения между него и ответницата, че е бил изправна страна по тях, доставял е
мобилни услуги и е предоставил за ползване вещта, предмет на договора за
лизинг, съдържанието на правоотношенията, наличието на предпоставки да търси
уговорените с насрещната страна неустойки в заявените по делото размери,По делото няма спор, че дружеството е
било изправен съконтрахент, както и че виновното
поведение на клиента е довело до предсрочното прекратяване на контрактите.Ето защо ищецът основателно претендира уговорените
с насрещната страна неустойки.Техният размер е редуциран съгласно спогодба с
КЗП до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти за всяка СИМ карта,
за която е налице едностранно предсрочно прекратяване до сумата 77,46 лв. и до
разликата в стандартната цена на предоставеното устройство и общата му
лизингова стойност, пропорционално на оставащия срок-до 189,84 лв. при възможни
215,13 лв.Според чл.92 ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват.Ответната страна е оспорил като нищожна клаузата по
отношение само на първата неустойка.Според процесния договор, клаузата за неустойки в часта, в която е обвързана с размера на месечните
абонаменти такси, изначално поставят праг на максималния размер на неустойката
за физически лица до трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти, в който размер е и исковата претенция.Не е
договорено и не се претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на
договорите.Така формулирани, при общ срок на договора от две години, клаузата за дължимост на
трикратен абонамент не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл.143 ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция, поради което съдът намира, че липсват
отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето на иска. Според ВКС
неустойката е съпоставима с очакваните към момента на сключване на договора
вреди.Последните следва да се разгледат на плоскостта на кредиторовия
интерес от изпълнението, за да се прецени, неустойката обезщетява ли вреди над
обичайните или изпълнява наказателна функция (Решение № 66/23.08.2019 г. по
т.д.№ 2131/2018 г., I т. о. на ВКС). В случая интересът на кредитора от изпълнението е
бил свързан не само с абонаментните такси, а и със заплащането на цените на
изходящи гласови повиквания, съобщения, трафик на данни за мобилен интернет и
пр.Тяхната дължимост следва да се отнесе към договорения двугодишен срок на
предоставяне на услугите, тъй като преценката за нищожност на неустойката се
прави към момента на сключване на договора.Спогодбата между ищеца и КЗП е намерила
конкретно отражение в индивидуалния договор, сключен между страните на
09.07.2018 г., което сочи на извод и че клаузата за неустойка е била индивидуално
уговорена с клиента.
По отношение на втората претенция, ответникът е
оспорил само размера на вземането.Стойността е потвърдена от приетата и
неоспорена по делото експертиза.Действително мобилният оператор не е представил
действащата си ценова листа за мобилни телефони от м.юли 2018 г. Доколкото
обаче продажната цена е била вписана в договора, то насрещната страна е била в
известност каква сума ще дължи, ако договорът бъде прекратен по нейна
вина.Искът следва да се уважи.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответницата
са направените от ищеца разноски за двете производства.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.П.М.,
ЕГН **********,***, че дължи на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
район Младост, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***,
чрез адв.В.Г. ***, сумата от 267,30 лв., включваща неустойка
от 77,46 лв. за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги за мобилен
номер +359*********/10.07.2017 г., с Допълнително споразумение към него от
09.07.2018 г., и 189,84 лв.-неустойка за предоставено за ползване устройство НТС модел Desire 12 Dual Silver с отстъпка от
стандартната цена,за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
под № 1844 от 16.09.2020 г. по ч.гр.дело № 4040/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА
Е.П.М., ЕГН **********,***, да
заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г. ***, по банкова сметка ***: ***, ВІС: СІТІВGSF при “Ситибанк
Европа“ АД, сумата от 735 лв.-разноски по делото и 145 лв.-разноски по
заповедното производство. .
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/