РЕШЕНИЕ № 273
гр. Монтана, 25 юни 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на 12.06.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 216
по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1 от
ЗАНН.
Образувано е по
постъпила касационна жалба от адв. З.М., процесуален представител на С.Г.А.,***
против Решение № 67 от 28.02.2020 г. по АНД 35/2020 г. по описа на Районен Съд
Монтана, В ЧАСТТА, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0996-003814/09.12.2019г.
на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Монтана, по отношение
на наложена административна санкция на касационния жалбоподател, затова че управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния за това ред.
В касационната жалба
се твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Счита, че при издаване на АУАН и Наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АУАН
и издаденото въз основа на него НП не дават възможност на жалбоподателя, като
административнонаказано лице, да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинен, което нарушава правото му на защита, а това нарушение е особено
съществено и не подлежи на саниране. В тази връзка в съставените актове липсват
техническите характеристики и вида на ППС, неговата мощност с оглед преценката
подлежи ли същото на регистрация или не. В АУАН е отбелязано, че въпросното
електрическо колело е без номер на рама, което всъщност е пречка за
регистриране на същото, тъй като съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 от Наредба
1-45 от 24.03.2000год. превозните средства се регистрират по идентификационен
номер (VIN), категория, марка и други данни,
посочени в представените по реда на глава втора документи. За да се установи,
че действително пътното превозното средство е такова, което подлежи на регистрация,
то следва да бъдат посочени неговите характеристики. В конкретния случай не е
установено превозното средство, управлявано от жалбоподателя, да притежава
технически параметри за обем на двигателя и конструктивна максимална мощност,
съгласно които да подлежи на регистрация. Доказателствената тежест е на АНО,
който следва да докаже, че действително пътното превозно средство е
електрическо колело, което подлежи на регистрация, а недоказването има за
последица отмяната на обжалваното НП, какъвто е и настоящият случай. На
следващо място счита, че АУАН и НП не притежават необходимото съдържание,
установено съответно от чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В двата
акта липсва описание на нарушението със съставомерните му признаци. Несъответствието
между описанието на нарушението в обстоятелствената част на наказателното
постановление с правната му квалификация в диспозитива нарушава единството на
постановлението и следва да се възприеме, като съществено нарушение на
процесуални правила, тъй като засяга правото на защита на привлечения към отговорност
субект. Релевираното нарушение на процесуални правила прави невъзможна
преценката за материалноправната законосъобразност на постановлението,
доколкото тази преценка предполага фактически изводи за това има ли извършено
нарушение и извършено ли е от нарушителя и правни изводи за съставомерността на
нарушението по твърдения, от наказващия орган, състав на имуществена
отговорност. В НП не са описани конкретните действия, които лицето е
извършвало, респективно не е извършвало. В тази връзка със съставянето на АУАН
се поставя началото на административнонаказателното производство, поради което
същият следва да отговаря стриктно на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и да
съдържа всички законови реквизити. Това е необходимо с оглед гарантиране в
пълен обем правото на защита на лицето, визирано като нарушител, да разбере в
какво точно нарушение е обвинено, респ. как да организира защитата си срещу
него. Нарушена е и императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, според
която Наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават...". Счита, че
издаденото Наказателно постановление № 19-0996- 003814/09.12.2019 год. на
Началник сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Монтана е издадено извън срока
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. /Образуваното административнонаказателно производство
се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок
от съставянето на акта./ АУАН е издаден на 06.06.2019 год., а НП на 09.12.2019
год. На следващо място счита, че процесните Акт за установяване на
административно нарушение и Наказателно постановление са издадени в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта па
закона. Описаното в АУАН и НП не отговарят на действителността, тъй като на
06.06.2019 год. жалбоподателят се е движел по бул. „А*** С*** " с пътно
превозно средство - електрически велосипед, който не подлежи на регистрация. Неправилни
и в разрез на представените доказателства са твърденията на съда, че процесното
превозно средство е „електрически скутер", който попада в категория Lle, съгласно
чл. 149, ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с чл. 4 от Регламент ЕС № 168/2013 г., тъй
като бил с 4 kW максимална постоянна номинална мощност. При
определяне размера на наложената глоба, наказващият орган не е взел предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
вината обстоятелства, с което е нарушил чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. С Наказателното
постановление е наложена глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от
право на управление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, без да е извършена
преценка за приложение на чл. 28 от ЗАНН за "маловажност на случая".
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона - в този смисъл
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 12.12.2007 г. по Т. Н. Д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС.
С оглед на изложеното моли да се отмени Решение № 67 от 28.02.2020 год. на
Районен съд гр. Монтана по АНД № 35/2020 г. на МРС, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0996-003814/09.12.2019 год. на Началник сектор
„Пътна полиция" при ОДМВР - Монтана като неправилно и незаконосъобразно и
вместо него съдът постанови друго, с което отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Моли присъждане на
направените разноски по делото. В съдебно заседание адв. М. поддържа жалбата
като счита, че от представените в същото с.з. писмени доказателства е видно, че
констатациите на РС – Монтана не отговарят на действителността. Изходната
мощност на този вид велосипеди, съгласно Глава III – основни технически
параметри, бива три вида – 500 вата, 800 вата и 1000 вата, което е един
киловат, а не четири киловата, както е посочил този съд. Също така максималната
скорост е по-малка или равна на 45 км/час – това също е от Глава III – основни
технически параметри. Видно от книжката е, че става въпрос за велосипед. Също
така от разпоредбата, която е цитирал РС – Монтана е записано, че когато се
касае за електрически велосипед или скутер, същият трябва да има двигател до 50
кубика мощност или респективно с четири киловата максимална мощност, когато се
касае за електро велосипед. В разпоредбата не е написано до четири киловата
максимална мощност, а именно четири киловата максимална мощност. В настоящ
случай този велосипед е с един киловат максимална мощност. И не попада в
цитираната разпоредба на РС – Монтана.
Ответникът по
касационната жалба, чрез юрк Д*** оспорва жалбата. В с.з. изразява становище,
че решението е правилно, законосъобразно и
обосновано и моли за решение, с което съдът остави без уважение касационната жалба,
като я приеме за неоснователна и потвърди решението на МРС. Счита, че районния
съд е събрал всички относими по делото писмени и гласни доказателства и е
стигнал до правилен извод, че има извършено нарушение, и че същото е извършено
виновно, именно от административнонаказаното лице. В мотивите на постановеното
решение, съдът е изложил подробни съображения защо не приема, че въпросното МПС
е велосипед и защо същото подлежи на регистрация. От друга страна моли този
състав да приеме, че при съставяне на акт а издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а акответе
съдържат задължителните реквизити в чл. 47 и чл. 52 от ЗАНН. Районният съд е
обсъдил и давностният срок, каквото възражение е направено и в касационната
жалба. НП е издадено един месец след Постановлението на РП – Монтана за
прекратяване на наказателното производство, поради което е относим чл. 36, ал.
2 от ЗАНН. Обсъдил е и защо случаят не може да бъде приет за маловажен, с оглед
приложената справка за нарушител, от която е видно, че лицето има над 36
нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Моли да им се
присъди юркисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Прокурор от ОП Монтана дава мотивирано
заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС Монтана
правилно и законосъобразно. Счита, че издаденото Наказателно Постановление
отговаря на всички изисквания на закона. Не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да нарушават правото на
защита на административнонаказаното лице. Установена е изцяло фактическата обстановка,
която правилно е описана в диспозитива на издаденото Наказателно постановление.
Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин. Правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, поради
което предлага да бъде потвърдено.
В настоящото производство са представени
писмени доказателства – лицензиран превод на глава 1 и 3 от книжка на
велосипед.
Административен съд – Монтана, в качеството
си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като
съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в
установения с чл. 211, ал.1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу
подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен Съд – Монтана приема,
че на 06.06.2019г. около 17:00 ч. в гр.Монтана, бул. А*** С*** до кръстовището с
бул.Х*** Б*** е спрян за полицейска проверка водача на ППС - електрически
скутер марка Х*** , черен на цвят, управляван от жалбоподателя А.. При
извършената полицейска проверка е установено, че управлявания от А.
електрически скутер не е регистриран и, че А. управлява ППС след като е лишен
по административен ред от правото да управлява МПС.
За
установените и извършените от А. нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП и чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, св.Цветомир В*** И*** - мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД МВР
– Монтана, съставя АУАН серия АА № 3814/394641/06.06.2019г. в присъствието на
св.Даниел Л*** Т*** - негов колега. По случая е заведена преписка № 1252/2019г.
по описа на Районна прокуратура - Монтана и образувано ДП № 647/2019г. по описа
на РУ - Монтана. В хода на разследването по ДП е установено, че в началото на
2019 год. А. закупил двуколесно превозно средство, задвижвано с електрическа
батерия, за да го ползва, тъй като страдал от диабет. Същото представлява
двуколесно превозно средство задвижвано от батерия с мощност 60V/12Ah без
фабричен номер на конструкцията и без място за поставяне на регистрационна
табела. С постановление от 31.10.2019г. РП - Монтана прекратява производството
по ДП, като препис от същото е изпратен на Началник Сектор ПП при ОД МВР –
Монтана, който като административнонаказващ орган оправомощен със Заповед №
8121з-515/18г. на МВР, издава обжалваното НП.
В
хода на съдебното следствие св.Цветомир В*** И*** и св.Д*** Л*** Т***
потвърждават изложеното в АУАН, а твърдението на жалбоподателя, че не бил
извършил нарушението в т.ч. от субективна страна, се опровергава от писмените
доказателства по делото и показанията на посочените свидетели, чиито показания
съдът кредитира. В съдебно заседание св.И*** и св.Т*** потвърждават, че жалбоподателят е
управлявал електрически скутер, с уточнението че същия представлява тип
мотопед, категория Lie, изискващ притежаване от водача на категория за
управление АМ, поради което процесният електрически скутер подлежи на
регистрация. Св.Т***
уточнява, че при съставяне на АУАН тъй като А. спорил и твърдял, че въпросното ППС
е велосипед, св.И***
технически погрешно посочил в АУАН и „велосипед". Въз основа на събраните
по делото доказателства, въззивният съд приема, че наказващият орган е приложил
правилно закона. Съдът се позовава на показанията на св.И*** и св.Т***, които са обективни и
последователни в контекста на писмените доказателства по делото, а посоченото
от А. е неизвинително в т.ч. от субективна страна относно допуснато от същия
административно нарушение. Показанията на св.И*** и св.Т*** са в подкрепа на изложените факти и
обстоятелства в АУАН и НП.
Представените
от жалбоподателя технически данни /преведени от продавача/, са в подкрепа на
извода, че процесния електрически скутер подлежи на регистрация, независимо от
посоченото в т. нар. технически данни, че няма нужда от регистрация. В
техническите данни е посочено, че максималната скорост която може да развие
въпросното ППС е 45 км/ч - 50 км/ч в зависимост от наклона на трасето и теглото
на водача, което съвпада с показанията на св.Иванов и св.Трайков, които са
категорични, че процесния електрически скутер отговаря на характеристиките за
„мотопед". Всеки водач на МПС е длъжен да е запознат и да спазва
разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат
режима на обществените отношения свързани с движението по пътищата в това число
и правилата, на които следва да отговарят водачите на МПС. Безспорно в случая е
налице виновно поведение на административнонаказаното лице, което е извършило
административното нарушение, тъй като е управлявал ППС, което не е било
надлежно регистрирано.
В
ЗДвП не е налице легална дефиниция на понятието „превозно средство, снабдено с
електродвигател", поради което е необходимо тълкуване на закона с цел
преценка необходимостта от регистрация на електрическия скутер. Съгласно параграф 6, т.11 и т.14 от ЗДвП:
"Моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател
за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, а
"Мотопед" е дву- или триколесно пътно превозно средство, което има
двигател с работен обем до 50 куб. см и чиято максимална конструктивна скорост
не надвишава 45 км/ч. От изложеното може да се направи извод, че
електрическият скутер е моторно превозно средство и като такова подлежи на
регистрация. За нуждите на типовото одобряване пътните превозни средства се
делят на различни категории: чл.149, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. с
чл.4 от Регламент ЕС № 168/2013: категория„L1"-
моторните превозни средства с две колела, двигател с работен обем не по-голям
от 50 куб. см - в случай на задвижване с двигател с вътрешно горене и
конструктивна максимална скорост не по-голяма от 50 км/ч независимо от вида на
задвижването; категория „Lie" - мотопеди -
моторните превозни средства с две колела и конструктивна максимална скорост не
по-голяма от 45 км/ч, двигател с вътрешно горене с работен обем не по-голям от
50 куб. см или с 4 kW максимална
постоянна номинална мощност в случай на електродвигател; От
последната дефиниция следва, че електрическият скутер попада в категория „Lie", ако
конструктивната му максимална скорост по спецификации не надвишава 45км/ч и
мощността му не е по-голяма от 4 kW. По отношение на възражението, че процесния
електрически скутер няма идентификационен номер, следва да се има предвид
разпоредбата на чл.12, ал.1, т.4 от Наредба № I - 45 от 24.03.2000г. на МВР /с
посочена наименование по - горе/ - „За първоначална
регистрация на ново превозно средство собственикът представя документ за
самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от
него. Към заявлението собственикът представя: т.4 за превозни средства от
категория L - валиден НО сертификат за съответствие, издаден от производителя,
съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15
януари 201 Зг. относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и
четириколесни превозни средства (OB, L 60, 2.03.201Зг.). Посоченият сертификат съдържа данни за идентификация
на представеното за регистрация превозно средство.
Съдът
намира, че при установяване на административното нарушение, санкционирано на
основание чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Обществената
опасност на това нарушение е значителна, доближаваща се до тази на деянието по
чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, която изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
АУАН
и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН. Видно от приетата по делото справка за водача - нарушител А., последният
е правоспособен водач и има установени други нарушения по ЗДвП с фишове и
влезли в сила наказателни постановления - общо 36 /тридесет и шест/ - не са
броени тези НП, по които е отбелязано, че административнонаказателното
преследване е било погасено по давност. Нарушенията по тези общо 36 бр. фишове
и влезли в сила НП-я са извършени за периода м.08.2001г. - м.12.2019г. Тези
характеристични данни не могат за обективират приложение на чл.28 от ЗАНН,
респ. да се изведе извод, че извършеното нарушение е маловажно. Тъй като РП -
Монтана с постановление от 31.10.2019г. е приела, че не следва А. да бъде
предаден на съд за деяние по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, спрямо
жалбоподателя правилно е реализирана АНО на основание чл.175, ал.З от ЗДвП.
Първоинстанционният
съд намира, че не е изтекъл срокът по чл.34, ал.З от ЗАНН, тъй като следва да
се има предвид разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН и това, че давностния
шестмесечен срок по чл.34, ал.З от ЗАНН е спрял да тече от момента на съставяне
на АУАН до момента на прекратяване на ДП № 647/2019г. от РП - Монтана и
изпращане на АНО. РП - Монтана се е произнесла на 31.10.2019г., без отразяване
на дата на влизане в сила на това постановление, но въпреки това от
31.10.2019г. до 09.12.2019г. шест месечния срок по чл.34, ал.З от ЗАНН не е
изтекъл. Не са налице основания и за изменение на наложените като вид и размер
административни наказания, тъй като същите са към законния минимален размер -чл.175,
ал.З от ЗДвП.
Адв.
Г*** Г. от
МАК, пълномощник на жалбоподателя А., изрично уточнява, че се обжалва НП само в
частта на приложението на чл.175, ал.З от ЗДвП, поради и което изложението на
въззивния съд касае само нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. В останалата
част, тоиз съд приема, че НП е влязло в сила.
Настоящият състав
споделя изцяло съображенията на въззивния съд
и намира същите за пълни, логични и съответни на събраните в хода на
делото доказателства. Същите са в отговор на заявените в жалбата възражения, каквито
са изложени и в касационната жалба, поради което съдът препраща към мотивите на
постановеното въззивно решение, в който смисъл е възможността на чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
За пълнота и яснота на
възраженията в касационната жалба, този състав следва да отбележи, че
относимите правни разпоредби в случая са както следва:
-
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който гласи, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
-
чл. 149, ал. 1 от ЗДвП, който гласи, че за нуждите на
одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории,
обозначени с латински букви категория L – моторни превозни средства, определени
в чл. 4 от Регламент (ЕС) № 168/2013 1.
-
чл. 4 „Категории превозни средства”, пар. 1 от Регламент №
168/2013 г. на ЕП на Съвета, гласи че към превозните средства от категория L
спадат дву-, три- и четириколесните моторни превозни средства, чиито категории
са описани в настоящия член и в приложение I, включително велосипедите с
двигател, дву- и триколесните мотопеди, дву- и триколесните мотоциклети,
мотоциклетите с кош, леките и тежките четириколесни превозни средства за
движение по пътищата, леките и тежките четириколесни превозни средства с
повишена маневреност.
- Пар. 2 от същия чл. 4 на цитирания
Регламент гласи, че за целите на настоящия регламент се прилагат следните
категории и подкатегории, описани в приложение I:
а) превозно средство
от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се разделя
на следните подкатегории:
i) L1e-А превозно
средство (велосипед с двигател);
ii) L1е-В превозно
средство (двуколесен мотопед);.
-
Пар. 3 на същия Регламент, предвижда, че изброените в Пар. 2
превозни средства от категория L се класифицират според двигателя им, а именно:
б. „г”- задвижвани от електрически двигател.
Съгласно Приложение №
І на Регламента - Категорията „L1e” представлява леко двуколесно моторно
превозно средство, имащо следните параметри: две колела и задвижване с двигател,
посочен в член 4, параграф 3 /в б. „г” на пар. 3 са посочени електрическите
двигатели/; максимална конструктивна скорост на превозното средство ≤ 45
km/h; максимална постоянна номинална или ефективна мощност (1) ≤ 4000 W;
максимална маса = технически допустима маса, посочена от производителя.
При така посочените
характеристики/техническите данни в Регламента, въпросното МПС подлежи на
регистрация. По отношение на посочения обем на двигателя, който следва да е
≤ 50 cm3 е от значение само, ако конфигурацията за задвижване на
превозното средство включва двигател с вътрешно горене с принудително
запалване, както е посочено в Регламента или тази характеристика е неотносима
към процесното МПС, което е с електрически двигател. По отношение на останалите
параметри, това МПС изцяло ги покрива и както е видно, Регламента посочва
стойностите, като по-малко или равно, т.е. до посочената стойност, а не в
размера на тази стойност, поради което е твърдението на адв. М. се явява неоснователно.
В тази връзка е без правно значение какво е наименованието дадено от
производителя и дали същият счита, че произведеното от него МПС не подлежи на
регистрация. Необходимостта от регистрация следва от закона и не зависи от
волята, респ. виждането на производителя.
Въпросното МПС
отговаря и на размерите за дължина, височина и ширина, посочени в Регламента, а
именно: Всички превозни средства от категория L имат следните размери: дължина
≤ 4000 mm, широчина: ≤ 1 000 mm за L1e превозно средство и височина
≤ 2 500 mm, а размерите на въпросното МПС са 1750/750/770.
Категориите L1e
включват две подкатегории, а именно: L1e-A превозно средство (велосипед с
двигател) и L1е-В превозно средство (двуколесен мотопед), последният определен
като всяко друго превозно средство от категория L1, което не може да бъде
класифицирано в съответствие с критерии от 9 до 12 като L1e-A превозно
средство.
Въпросното МПС не
попада в техническите характеристики на подкатегория L1e-A велосипед с
двигател, тъй като освен, че няма педали, е с по-висока мощност и скорост на
движение. Велосипедът е такова превозно средство проектирано за задвижване с
педали, но което може да бъде оборудвано със спомагателен механизъм за
задвижване, който има за основна цел подпомагане въртенето на педалите, като мощността
на спомагателното задвижване се изключва от превозното средство при скорост
≤ 25 km/h, което не може да бъде отнесено към настоящият мотопед.
Същевременно този вид велосипеди с двигатели също подлежат на регистрация
поради категоризирането им от Регламента.
Случаите, при които
Регламента не се прилага са изрично и изчерпателно изброени в чл. 2, пар. 2,
като с оглед на представените, от процесуалния представител на касатора,
технически характеристики на въпросното МПС, не попадат в изброените изключения
и са в подкрепа тезата на административнонаказващия орган.
Дали това МПС ще бъде
отнесено към категория L1e или подкатегория L1е-В, респ. леко двуколесно МПС
или двуколосен мотопед и в двата случая подлежи на регистрация предвид
техническите си характеристики и попадането му в съответната на Регламента категория.
При така действащата
правна уредба, за да може да се движи по пътищата, отворени за обществено
ползване, моторното превозно средство следва да е регистрирано и да има табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
При този изход на
делото, основателно се явява искането на процесуалния представител гл. юрк К***
Д*** на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което
следва да бъде изплатено на ОД на МВР, в качеството му на юридическо лице, по
смисъла на чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за
правилно.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на
такъв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение
№ 67 от 28.02.2020 г. по АНД 35/2020 г. по описа на Районен Съд Монтана.
ОСЪЖДА С.Г.А.,*** да
заплати на ОД на МВР Монтана 80 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.