№ 1786
гр. София, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.Н Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от И.Н Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110217521 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „******** 6“ ЕООД, ЕИК ******** седалище
и адрес, представлявано от В. И. Ц. – управител, чрез И. Д. – С. - юрисконсулт
срещу Наказателно постановление № СО-ЗУО-Ю-23-26К-319/11.11.2023 г.,
издадено от кмет на Столична община, с което на дружеството жалбоподател
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1
400 (хиляда и четиристотин) лева, за административно нарушение по чл. 134,
ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт, поради което се претендира негова отмяна. Сочи се, че са
допуснати съществени нарушения на процедурните правила, доколкото в
констативен протокол от проверката е посочено дружеството „******** 8“
ЕООД, в която връзка е била възпрепятствана възможността на
жалбоподателя да защити правата си, съответно чрез предоставяна на договор
за предаване на отпадъци. От друга страна се сочи, че събраните
доказателства не доказват безспорно и еднозначно, че генерираният отпадък е
в резултата на осъществявана от аптеката дейност. Твърди се, че от 03.02.2023
г. дружеството е сключило договор за разделно събиране на отпадъци, който е
действал към момента на проверката и редовно се обслужва, като такова е
извършено в деня, предхождащ проверката, съобразно договорен график.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от юрк. С., която поддържа жалбата. Претендира юрк. възнаграждение.
ВъззИ.емата стана се представлява от юрк. К., която изразява становище
за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното
1
НП като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.02.2023 г. между „******** 6“ ЕООД и „******* ООД бил сключен
договор за разделно събиране на отпадъци, с предмет организирането и
обслужването на разделно събраните отпадъци, образувани при
осъществяване на търговската дейност на дружеството, сред които и хартиени
и картонени опаковки, хартия и картон и др.
На 08.06.2023 г., около 12.00 ч., служители на Столичен инспекторат, а
именно свидетеля П. Б. Д. – главен инспектор в Столичен инспекторат и
М.В.Й. – старши инспектор в Столичен инспекторат, се намирали в гр.
София, *********, около номер 63, за да извършват проверка относно
нерегламентирано изхвърляне на отпадъци, във връзка с предходно подадени
сигнали от техни колеги. На посочено време и място същите констатирани, че
св. П. М., служител на жалбоподателя изхвърля в контейнер един брой
опаковка – кашон с надпис „Вега фармаси“. Впоследствие инспекторите
влезли в аптеката, където установили св. М. зад касата, извикали управител,
обяснили за какво са там, като им било отговорено, след разговор с
регионален мениджър, че ще бъдат предоставени договори за сметосъбиране.
За констатациите от проверката бил съставен констативен протокол № КП -
23-0018753/08.06.2023 г. и бил направен снимков материал.
Във връзка с направените при проверката констатации на юридическото
лице „******** 6“ ЕООД бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 23-26К-166/16.06.2023 г. от св. П. Б. Д. за
това, че дружеството изхвърля неопасни строителни отпадъци –
рециклируеми отпадъци от опаковки – картонени опаковки, на неразрешени
за това места – в контейнер за смесени битови отпадъци, находящ се на ул.
„Кюстендил“ № 63. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.
134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.
Актът бил предявен на пълномощник на дружеството, който след като се
запознал със съдържанието му, го подписал без възражения.
Срещу така съставения акт в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН били
депозирани писмени възражения пред административнонаказващия орган във
връзка с констатациите в АУАН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление № СО-ЗУОЮ-
23-26К-166/11.11.2023 г., издадено от кмет на Столична община, с което на
дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 400 (хиляда и четиристотин) лева, за
административно нарушение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на
отпадъците.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
2
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства - показанията на свидетеля –
актосъставител П. Д. и показанията на свидетеля П. М..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечИ. и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. Д. се установяват данните за извършената проверка,
както и непосредствено възприетите действия по изхвърляне на кашон от
страна на св. М., на който е пишело „Вега фармаси“.
Съдът кредитира и изложеното от свидетеля М., че горепосочената
опаковка е била от нейна лична поръчка, доколкото не се опровергава от
останалия доказателствен материал. Св. М. непротиворечиво излага под какъв
вид пристига стоката в магазина, а именно “тотове“ – кутии за многократна
употреба. В същото време логично звучи и изложеното от свидетеля, че
доколкото работи на 12 часови смени се случва да прави собствени поръчки
на работното си място и да ги получава там. Изложеното от свидетеля, че в
случай, че пристига стока за аптеката в опаковки от кашон, то те се извозват
от фирма следва да бъде кредитира, доколкото по делото е представен именно
договор с такъв предмет между „******** 6“ ЕООД и „******* ООД.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на
гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН е
издаден от компетентен орган. Материалната компетентност на
актосъставителя по съставяне на АУАН следва от Заповед № СО-РД-09-95 от
22.01.2013 г. на кмета на Столична община с оглед разпоредбата на чл. 157,
ал. 1 от ЗУО. НП е издадено от кмета на СО, чиято компетентност произтича
от чл. 157, ал. 4 от ЗУО.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е
редовна процедура по връчването на АУАН и НП срещу подпис на
3
представител на дружеството-жалбоподател. Не са налице процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита, с оглед че
констативен протокол № КП - 23-0018753/08.06.2023 г. е съставен за
дружество „******** 8“ ЕООД, доколкото проверката не е част от
административнонаказателното производство, още повече, че при
предявяване на АУАН жалбоподателя е могъл да изложи възраженията си да
представи необходимите доказателства.
Независимо от изложеното съдът намира, че не се доказва по изискуемия
категоричен начин повдигнатото обвинение, поради недоказаност на
извършителя на нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран.
Съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на
отпадъците, наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лева
едноличен търговец или юридическо лице, което изхвърля неопасни отпадъци
на неразрешени за това места.
Времето, мястото, начинът на извършване на нарушението и
самоличността на нарушителя са съществени елементи както на
наказателното, така и на административнонаказателното обвинение, като
всеки един от тях трябва да бъде доказан по несъмнен и категоричен начин, за
да бъде ангажирана отговорността на „******** 6“ ЕООД, ЕИК ******** за
извършено нарушение по Закона за управление на отпадъците. Всяко
съмнение се тълкува в полза на нарушителя, като той може да бъде признат за
виновен, само ако обвинението е доказано по несъмнен начин, респективно
същото не може да почИ. на предположения, какъвто е настоящият случай. От
събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и
недвусмислен извод, че наказаното лице „******** 6“ ЕООД, ЕИК ********
е отговорно за изхвърлянето на посочения в НП един брой картонена
опаковка. Визираното предположение относно авторството на нарушението
от своя страна е недопустимо съгласно чл. 303, ал. 1 от НК. Констатациите на
проверяващите относно авторството на деянието представляват една оборима
презумпция, а не категорична доказаност на обвинението, като в настоящото
производство, за да бъде ангажирана отговорността на наказаното лице за
извършено нарушение, законът изисква категорична доказаност, каквато в
случая липсва. В случая от показанията на св. М. категорично се установява,
че посоченият един брой рециклируем отпадък не е генериран от дейността
на аптеката, а представлява кашон от нейна лична поръчка на хранителни
добавки, за каквито наказващият орган не е събрал и не е представил
доказателства да се предлагат в конкретната аптека. Още повече, че както
посочва св. М. стоката в аптеката пристига в „тотове“, които са големи кутии
за многократна употреба. Логично звучи и обстоятелството в аптеката да не е
бил наличен отпадък генериран от получени стоки, доколкото съгласно
представения по делото график за посещения от извозващата фирма, е имало
посещение предходния ден.
С оглед на това и след като не се доказва по изискуемия категоричен
начин извършителят на нарушението, то наказателното постановление се
явява неправилно и следва да бъде отменено.
4
На следващо място, съгласно отразеното в акта и в наказателното
постановление, изложените в същите фактически обстоятелства по
извършване на нарушението са квалифицирани като нарушение на чл. 134,
ал. 1, т. 1 ЗУО. Посочения текст от закона показва, че се касае за правна
норма със санкционен характер, с която е регламентиран видът и размерът на
административното наказание, което следва да се наложи в случай на
осъществен състав на съответно административно нарушение, а именно –
изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешение за това места. Надлежното
посочване на нарушената правна норма, както изискват чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл.
57, ал. 1, т. 6 ЗАНН обаче, предполага да се посочи конкретното нормативно
установено правило за поведение, с което се твърди, че жалбоподателят не се
е съобразил. В настоящия случай доколкото отговорността му е ангажирана за
изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешени за това места, то
поведението му се явява несъответно на забраната, установена с материалната
норма на чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците. Това именно е
разпоредбата, в която е установено общо задължение спрямо неограничен
кръг адресати да съобразяват поведението си с повелите на закона, и по -
конкретно – да не предприемат каквато и да е форма на неконтролирано
управление на отпадъци като изоставяне, нерегламентирано изхвърляне,
изгаряне и която именно норма се явява нарушена с описаното поведение, а
не разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО, която съдържа единствено
основанието и размера на санкцията. Оттук следва, че правната
квалификация, под която наказващият орган е подвел поведението на
нарушителя, е непълна, доколкото се ограничава единствено в съдържанието
на санкционната норма, на която отсъства правилото за поведение, с което се
твърди, че жалбоподателят не се е съобразил. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6
ЗАНН, пълната и точна правна квалификация на нарушението е задължителен
реквизит на наказателното постановление, а непрецизното посочване всякога
е процесуално нарушение от категорията на съществените, обуславящи
неговата отмяна.
Предвид изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като допълнително обсъждане на
останалите възражения на страните, които биха се явили релевантни за спора,
не е необходимо.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът
следва да се произнесе по извършените от страните разноски. Предвид изхода
на делото, съобразявайки своевременно релевирането искане от процесуален
представител на въззивника, оказаната защита по делото, неголямата
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на основание чл.
63д, ал. 3 ЗАНН въззИ.емата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на „******** 6“ ЕООД, ЕИК ********, юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 80, 00 лева /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата във
вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СО-ЗУО-Ю-23-26К-
319/11.11.2023 г., издадено от кмет на Столична община, с което на
„******** 6“ ЕООД, ЕИК ********е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1 400 (хиляда и четиристотин) лева, за
административно нарушение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на
отпадъците.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „******** 6“ ЕООД, ЕИК
********, сумата от 80, 00 (осемдесет) лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6