РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
Град Пловдив, 12 януари 2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в открито заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Н. П., като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 2516 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети,
Глава Десета, Раздел Първи от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
на И.Б.Д., ЕГН ********** ***, против заповед за прилагане на ПАМ № 20-0281-000340
от 10.09.2020 г. на началник РУ –
Карлово към ОД на МВР – Пловдив.
Твърди се
незаконосъобразност на заповедта. Излага подробни доводи, че не е навлязъл срещу знак, а от прашния път на
юг от главния път, където бил за риба в намиращ се наблизо микроязовир. Твърди,
че започнало да се стъмва и понеже не намерил прашния път, по който стигнал до
там, с цел да избегне ПТП, навлязъл на пътното платно, карал по банкета, който
бил разкопан, тъй като искал да стигне до познат път и да отбие. Иска съдът да
постанови решение, с което да му бъде върнат СУМПС и контролния талон.
Ответникът по жалбата – началник на РУ – Карлово при
ОД на МВР – Пловдив в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение. Счита заповедта за издадена при спазване на
процесуалните и материалноправните изисквания на закона. Посочва, че в
заповедта не липсват неясноти, налице са и мотиви, а описаната фактическа
обстановка отговаря на установеното. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд – Пловдив в настоящия си
състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, видно от
заповедта, същата е връчена на 02.10.2020 г., а жалбата е подадена на 06.10.2020г.
пред съда, при наличието на правен
интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 20-0281-000340
от 10.09.2020 г. на началник РУ –
Карлово към ОД на МВР – Пловдив.
Съгласно чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а",
т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
В оспорената заповед е посочено, че
същата е издадена от С.И.Л.на длъжност началник РУ – Карлово към ОД на МВР –
Пловдив. По делото е представена заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора
на ОД на МВР - Пловдив, по силата на която и в изпълнение на заповед № 8121з-1524
от 09.12.2016 г. на министъра на ватрешните работи, са определени групите
длъжностни лица, сред които и „Началници на РУ на МВР“, да прилагат
административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а" и
т. 6 от ЗДвП. Поради това съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен
орган и в кръга на неговите правомощия.
С процесната заповед е наложена на жалбоподателя Д. санкция по чл.171,
т.1, б.Ж от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за правоуправление на
водач за срок от 1 /един/ месец.
По същество съдът намира, че
издадената заповед е правилна и законосъобразна, предвид събраните по делото
доказателства.
Установено е, че при извършена проверка на водача Д. на 09.09.2020 г.
около 21.00 ч в Община Карлово, на път Първи клас № 6, км.260+100м с посока на
движение от град Карлово към с.Васил Левски, лицето управлява собствения си
автомобил Рено Канго с рег.№ РВ***ТС, като навлиза след временно поставен пътен
знак В2 / забранено влизането на ППС в двете посоки/, с което го нарушава.
Пътният знак е поставен на временно съоръжение, намиращ се върху пътното платно
на Път I – 6 км 258+400м, с което е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.
Съдът намира заповедта за правилна и законосъобразна.
Представените по делото доказателства установяват твърдяното от
компетентния орган нарушение. Не се представиха доказателства, от които да е видно
обратното. Твърденията в жалбата от своя страна не са подкрепени с никакви
доказателства – нито се посочва кой е микроязовирът, от който е излязъл
жалбоподателя, за да се установи къде точно на пътното платно е бил
жалбоподателя и имал ли е възможност да ползва друг път, за да избегне
нарушението, нито са представени някакви доказателства тази насока. Следва също да се посочи, че жалбоподателят
е жител *** и едва ли не му е ясно от къде минават пътищата покрай път I-6 в посочения
участък, както и че същият е в ремонт и движението по него е забранено.
Последното е известно и на състава на съда.
Нормата на чл. 171, т. 1, б.Ж от ЗДвП (нова – ДВ,
бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) предвижда временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при
управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането
на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за
движение извън населените места – за срок от един месец.
Ето защо съдът намира, че административният орган законосъобразно е
наложил на основание чл. 171, т. 1, б.Ж от ЗДвП сочената принудителна
административна мярка за срок от един месец, който е и предвиденият в закона
срок.
В заповедта конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за
движение по пътищата по чл.6, т.1 от ЗДвП, извършено от водача на автомобила,
което представлява фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Липсват
процесуални пречки за инкорпориране като елемент от съдържанието на
административния акт на друг акт, който в случая е съставен в хода на
образувано административнонаказателно производство. Съдът намира, че в
заповедта е ясно и индивидуализирано конкретното МПС, за което се налага ПАМ.
Предвид казаното, съдът намира, че процесната заповед следва да бъде
потвърдена, а жалбата против нея да бъде оставена без уважение.
От страните не се претендират разноски.
Решението е окончателно на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б.Д., ЕГН **********
***, против заповед за прилагане на ПАМ № 20-0281-000340 от 10.09.2020 г. на началник РУ – Карлово към ОД
на МВР – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: