№ 140
гр. Велико Търново, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20254000500161 по описа за 2025 година
С Решение № 60/04.02.2025 г. по гр. д. № 458/2024 г. Великотърновският
окръжен съд отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Д. Х. Г. от гр.
Елена срещу Районен съд – Горна Оряховица иск с правно основание чл. 2б, ал. 1
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от нарушение на правото й на
разглеждане и решаване на гр. д. № 2692/2023 г. на Районен съд – Горна Оряховица в
разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 13.05.2024 г., до окончателното изплащане на
главницата.
Въззивна жалба против решението е подадена от ищцата Д. Х. Г. чрез
пълномощника К. Г. Т. с оплаквания, че същото е недопустимо и неправилно поради
съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата
необоснованост и до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че съдът не е
обсъдил всички доводи и възражения на ищцата и събраните доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност. Решението е недопустимо, тъй като не е спазена разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ за конституиране на Прокуратурата на Република България
като контролираща страна. Твърди допуснати процесуални нарушения във връзка с
правната квалификация на претенцията и разпределението на доказателствената
тежест. Счита, че не е спазена гаранцията за разглеждане на делото от безпристрастен
1
съд поради наличие на основания по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод на съдията-
докладчик, тъй като ВТОС е бил ответник по предявен от ищцата иск. Моли съда да
обезсили решението, респ. да го отмени и върне на първоинстанционния съд за
разглеждане от друг състав на съда.
Не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника Районен съд – Горна
Оряховица.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – валидно,
допустимо и правилно.
Ищцата Д. Х. Г. е предявила против Районен съд - Горна Оряховица иск с правно
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв. обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото й на
разглеждане на гр. д. № 2692/2023г. по описа на ГОРС в разумен срок, съгласно чл. 6
§1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
изплащане
В исковата си молба и в уточненията към нея ищцата твърди, че е налице
забавяне при разглеждане на делото от ответника; че съдът не е спазил изискванията
за служебно конституиране на заинтересованите лица; че производството не е спряно
по реда на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК; че съдът е забавил произнасянето по направените
доказателствени искания и по връчване на призовките по делото. С тези си действия
съдът е допуснал нарушение на принципа за разглеждане на делото в разумен срок.
В писмения си отговор ответникът Районен съд – Горна Оряховица чрез
Административния ръководител - Председател на ГОРС Зл. Личева е оспорил изцяло
иска като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново е заел становище за
неоснователност на предявения иск.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
Ищцата Д. Х. Г. е обжалвала пред Административен съд – Велико Търново
отказа на Кмета на Община Елена по подадено от нея заявление по чл. 34 от ЗСПЗЗ, по
която жалба е било образувано КАД № 10365/2023 г. по описа на Административен
съд – Велико Търново, което е било прекратено и изпратено на Районен съд – Горна
Оряховица, където на 29.12.2023 г. е образувано гр. д. № 2692/2023 г. Последвали са
отводи на определените докладчици по делото – на 29.12.2023 г. и на 04.01.2024 г. На
05.01.2024 г. е определен нов докладчик по делото, който с Разпореждане №
75/09.01.2024 г. е оставил жалбата без движение поради констатирани нередовности,
2
които са били отстранени от жалбоподателката с писмени молби от 11.01.2024 г. и
15.01.2024 г.
С Определение № 97/17.01.2024 г. съдът е насрочил делото в открито съдебно
заседание на 14.02.2024 г., конституирал е страните по делото, задължил е Кмета на
Община Елена да представи преписката по жалбата, както и списък на страните в
производството по издаване на административния акт с посочване на адресите им.
Разпределил е доказателствената тежест.
С молба от 09.01.2024 г. ищцата чрез пълномощника си К. Г. Т. е депозирала
молба по чл. 255 от ГПК, която с разпореждане от същата дата съдът е оставил без
движение с указания да се уточнят действията, които следва да бъдат извършени.
На 11.01.2024 г. жалбоподателката е направила искане за отвод на съда, което е
оставено без уважение с определение № 110/19.01.2024 г.
С разпореждане от 22.01.2024 г. съдът е задължил жалбоподателката да уточни
поддържа ли искането си за изпращане на делото на Административен съд. С
изявление от 24.01.2024 г. жалбоподателката е заявила, че не поддържа това си искане.
С Разпореждане № 321/26.01.2024 г. съдът е изискал от Общинска служба
„Земеделие“ – гр. Елена справки за процесните недвижими имоти. Същите са
представени на 02.02.2024 г.
По молба на жалбоподателката чрез пълномощника й К. Г. Т. от 05.02.2024 г., с
Разпореждане № 426/06.02.2024 г. съдът е пренасрочил делото от 14.02.2024 г. за
06.03.2024 г.
По молба на пълномощника К. Г. Т. от 27.02.2024 г., насроченото за 06.03.2024 г.
е било пренасрочено за 25.03.2024 г. с Разпореждане № 666/28.02.2024 г.
На 18.03.2024 г. пълномощникът К. Г. Т. е направил искане за отвод на състава,
което е оставено без уважение с Определение № 401/20.03.2024 г.
На 18.03.2024 г. е постъпила и молба по чл. 255 от ГПК от К. Г. Т., която с
разпореждане на съда от 20.03.2024 г. е оставена без движение с указания да бъде
уточнена. На 25.03.2024 г. е постъпила нова молба със същото основание, като съдът е
указал на пълномощника да уточни.
На 22.03.2024 г. е постъпила молба за отлагане на делото от пълномощника,
поради което в съдебно заседание на 25.03.2024 г. ход на делото не е даден, като на
пълномощника е указано да представи медицински документи за невъзможността си
да се яви в заседанието. Делото е отложено и насрочено за 24.04.2024 г.
На 15.04.2024 г. е постъпила молба с доказателствени искания, а на 17.04.2024 г.
– нова молба от К. Г. Т. за отлагане на делото.
В съдебно заседание на 24.04.2024 г. не е даден ход на делото. Като
3
заинтересована страна е конституирано трето лице, на което е дадена възможност да
заема становище по жалбата и делото е отложено за 20.05.2024 г.
На 13.05.2024 г. ищцата Д. Х. Г. чрез пълномощника си К. Г. Т. е предявила
против РС – Г. Оряховица иск с пр. осн. чл. 2б от ЗОДОВ, по която е образувано
настоящото производство.
На 15.05.2024 г. докладчикът се е отвел от разглеждане на делото, а
впоследствие, в периода – 16.05.2024 г. – 22.05.2024 г., са постановени отводи на
всички съдии от този съд и с Разпореждане № 1561/23.05.2024 г. производството по
делото е прекратено и изпратено на Окръжен съд – Велико Търново на осн. чл. 23, ал.
3 от ГПК за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.
С Определение от 04.06.2024 г. на ВТОС по ч. гр. д. № 465/2024 г. делото е било
изпратено на Районен съд – Велико Търново.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание 2б от ЗОДОВ за осъждане на ответника
Районен съд – Горна Оряховица да заплати на ищцата сумата от 26 000 лв.
обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото й на
разглеждане и решаване на гр. д. № 2692/2023 г. в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията, е неоснователен и недоказан, до какъвто правилен извод е достигнал и
първостепенният съд. На осн. чл. 272 от ГПК съдът изцяло споделя мотивите на
обжалвания акт и препраща към тях.
По делото не е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ, а именно – чрез свои действия или
бездействия ответникът да е причинил забавяне при разглеждането на образуваното
пред него производство. То е било висящо пред РС – Горна Оряховица за периода от
29.12.2023 г. до 23.05.2024 г. – в рамките на около пет месеца. Делото е било
своевременно насрочено в открито съдебно заседание, като са конституирани
заинтересованите страни. По всички искания на ищцата съдът се е произнасял
своевременно и по начин, обезпечаващ разглеждане на делото в кратки срокове.
Делото е било пренасрочвано два пъти по искане на пълномощника на ищцата, а в две
съдебни заседание делото е отлагано на осн. чл. 142, ал. 2 от ГПК отново по подадена
от пълномощника молба. Няколко пъти пълномощникът е депозирал молби по чл. 255
от ГПК без да уточни кои конкретни действия не са извършени от съда. Няколко пъти
са правени искания за отвод на съдебния състав. Докато делото е било висящо пред РС
– Горна Оряховица – пренасрочвано и отлагано по искания на ищцата и нейния
пълномощник, тя е предявила против съда иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, с
твърдения за неразумна продължителност при разглеждане на делото и за претърпени
вреди в резултат на това.
Като се съобрази изложеното, следва да се приеме, че единствена причина за
4
периода, в който делото е разглеждано от ответния съд, са действията на самата ищца
и нейния пълномощник по отлагане на делото на осн. чл. 142, ал. 2 от ГПК и по
отправянето на необосновани искания за отвод на съдебния състав и на молби по чл.
255 от ГПК, които не са били уточнени и конкретни.
С оглед на всичко изложено предявеният иск е изцяло неоснователен и
недоказан, както е приел и първоинстанционният съд.
Лишени от всякакво основание са доводите на жалбоподателката за
незаконосъобразност на обжалваното решение. Съдът е дал правилна квалификация на
спорното право, разпределил е доказателствената тежест за релевантните по делото
факти между страните по делото, обсъдил е всички доказателства по делото, както и
относимите доводи и възражения на ищцата.
Производството пред първоинстанционния съд е проведено с участието на
Прокуратурата на Република България в съответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 от
ЗОДОВ, съответно – неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати от
съда процесуални нарушения.
Жалбоподателката-ищца не твърди да съществуват конкретни обстоятелства,
които пораждат съмнения в безпристрастността на съдебния състав и които са
основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Обстоятелството, че ищецът е
предявил иск против Окръжен съд – Велико Търново и образуваното по този иск
производство е било висящо към датата на произнасяне на съда, не представлява
основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд. Служебно
известно на настоящия въззивен състав е обстоятелството, че ищецът е предявил
множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд – Велико
Търново, включително и срещу Окръжен съд – Велико Търново, и впоследствие сочи
това обстоятелство като основание по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдиите от
съда-ответник. Подобно поведение е в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК
за добросъвестно упражняване на процесуални права, защото се използва за
шиканиране на делото или за упражняване на натиск върху съда.
Всички останали доводи в жалбата са неотносими към спора, включително
защото касаят различни съдебни производства.
Предвид горните мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60/04.02.2025 г. на Окръжен съд – Велико
5
Търново по гр. д. № 458/2024 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6