№ 93
гр. Варна, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Даскалова
Членове:Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20233100600286 по описа за 2023 година
Предмет на въззивното производство е присъда на РС-Варна по по
НЧХД №1711/2021г., 2-ри наказателен състав, с която подс. И. П. е признат за
виновен в това, че е осъществил състав на престъпление по чл.130ал.1 от НК,
а именно на 17.03.2021г. в гр. Варна причинил лека телесна повреда на С. И.
С., изразяваща се в контузия на гръдния кош и счупване на осмо ляво ребро,
обуславящи временно разстройство на здравето неопасно за живота, като на
основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание Глоба в размер на 1500лева.
Предявеният от частния тъжител С. С. граждански иск против подсъдимия И.
П. е уважен до размера на 3000лева, ведно със законната лихва, считано от
деня на увреждане, като за разликата до 5000лева е отхвърлен като
неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото.
Срещу постановения съдебен акт е депозирана жалба от подсъдимия И.
П., чрез защитника адв. П. Х.. Със същата се атакува присъдата в
наказателната и гражданско- осъдителната част, с аргументи, сочещи на
нейната неправилност поради нарушение на материалния закон,
необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила,
1
накърнили правото на защита на подсъдимия. Оспорва се и размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди с твърдения за
прекомерната му завишеност и несъответност на вида и характера на
причинените от подсъдимия неимуществени вреди. Моли съда да извърши
цялостна проверка на обжалвания съдебен акт и да постанови решение, с
което да отмени присъдата и да постанови нова присъда, с която подсъдимият
бъде признат за невиновен, а гражданският иск отхвърлен като
неоснователен. В условията на алтернативност ако счете, че са допуснати
неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила моли
присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. В допълнителните съображения към въззивната жалба са
развити доводи за недопустимо позоваване на свидетелските показания на
частния тъжител, който е бил разпитан в съдебно заседание в това му
качество. Навеждат се доводи за допуснати нарушения при обсъждане от
съда на свидетелските показания и заключението по назначената съдебно-
медицинска експертиза. Защитата оспорва приетата от съда фактическа
обстановка, която счита, че не съответства на събраните по делото
доказателства с оглед приетото за несъстоятелно възражение за обективна
невъзможност частният тъжител на инкриминираната дата да е бил в дома на
подсъдимия.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на сочените в
нея основания. Изтъква като грубо процесуално нарушение разпита на страна,
осъществяваща функциите на обвинител в качеството му на свидетел, тъй
като на тези показания съдът е градил правни изводи. Защитникът счита, че
по този начин са нарушени принципите на състезателност и равнопоставеност
в процеса, предвид това, че наказателното производство е лишено от
страната, осъществяваща функциите на обвинението. В този смисъл счита, че
това процесуално нарушение не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция, поради което искането е делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първата инстанция. Алтернативно прави искане ако не се
възприемат тези доводи, то присъденото обезщетение за неимуществени
вреди да бъде намалено, тъй като е прекомерно завишено.
Частният тъжител С. С. чрез своя повереник адв. Ш. моли съда да
остави без уважение жалбата на подсъдимия, а първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд в хода на съдебното следствие е установил
следната фактическа обстановка, която се възприема и от настоящата
инстанция:
През м. март 2021г. подс. И. П. започнал ремонт на закупен жилищен
имот, находящ се на втори етаж от къща на ул. „*****“ №19, кв. „******“, гр.
Варна. По препоръка на свой познат – св. Д. Н., подсъдимият ангажирал за
тази цел частния тъжител С. С.. Същият следвало да направи ремонт на
банята в жилището чрез поставяне на фаянс. На 17.03.2021г., около 11.00 -
11.30 тъжителят, заедно със св. В. В., негов помощник пристигнали в
жилището на подс. П., който бил там. След като С. започнал работа в банята
по отстраняване на поставени преди това фаянсови плочки, подсъдимият
влязъл разгневен при него. Викайки, че разбива банята му, го хванал с ръка за
врата и го избутал в помещението пред банята, където в този момент се
намирал и св. В.. Подсъдимият казал на частния тъжител да се маха и че не
иска да ги вижда, при което първо избутал св. В. към стълбището като го
ударил два пъти в гърба, а след това, държейки частния тъжител С. за врата,
му нанесъл няколко удара с юмрук в гърба и когато избутал и него до
стълбището, му нанесъл и два удара с ритник в лявата страна на гърба.
Частният тъжител и св. В. си тръгнали, като С. вървял трудно, тъй като
изпитвал болка. Вечерта не могъл да спи от болки. На следващия ден посетил
лекар, който установил, че има причинена контузия на гръдния кош и
счупване на осмо ляво ребро по задната мишнична линия с незначително
разместване на фрагментите. Възстановяването на частния тъжител от
причинената му травма продължило около 3-4 седмици, в първите две от
които до образуване на обездвижващия реброто фиброзен калус, той
изпитвал силна болезненост. Назначената в хода на съдебното следствие
3
съдебно – медицинска експертиза, която като компетентно и обективно
извършена, е била възприета изцяло от първостепенния съд, установява, че
причинените на С. при клиничния преглед на 18.03.2021г. травматични
увреждания, са получени в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет,
реализиран в съответната област и биха могли да бъдат получени по
посочения от частния тъжител начин. В с. з. вещото лице е заявило, че
констатираното увреждане съответства да е получено по време и място, както
се съобщава от тъжителя, като обичайния период за възстановяването му е 3-
4 седмици. Според вещото лице тъжителят е изпитвал съществена болка,
предвид това, че в тази област преминават междуребрените нерви, които са
силно болезнени и едва след изтичане на втората седмица, когато се образува
обездвижващ реброто фиброзен калус, болката намалява и отшумява след
пълното зарастване.
Тази фактическа обстановка е установена посредством писмените
доказателства, заключението по назначената съдебно- медицинска експертиза
и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, в
това число и тези на частния тъжител, които първоинстанционния съд в
разрез с правилата на НПК е допуснал и ценил в мотивите си. Възражението
на защитата в тази насока се явява основателно. Настоящият въззивен състав
счита, че действително частният тъжител е допуснат до разпит в качеството
му на свидетел в противоречие с процесуалните норми, но това нарушение е
от категорията на относителните процесуални нарушения. Те не са изброени
конкретно/за разлика от абсолютните такива в чл.348ал.3т.2-т.4 от НПК/, но
законът сочи критерии, от които съдът да се ръководи. При оценката на
относителните процесуални нарушения следва да се прецени коя конкретно
разпоредба от НПК е нарушена и начина, по който това е допуснато, като не е
приложена или като е приложена неправилно. След това следва да се реши
дали това нарушение е довело до ограничаване правата на подсъдимия или
не. Следва да се отбележи, че в нормата на чл.118ал.1 от НПК изрично са
посочени изключенията за лицата, които могат да бъдат свидетели с оглед
притежаваните от тях допълнителни качества в наказателното производство.
Качеството на частен тъжител не е сред изброените изключения, за които е
предвидена възможността за преодоляване на ограниченията в ал.1 на
посочената разпоредба. Предвид горното безспорно с разпита на частния
тъжител първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е
4
събрал посоченото гласно доказателствено средство. Настоящата инстанция
счита, че показанията на частния тъжител не следва да се ценят, а да бъдат
изключени от доказателствената съвкупност. В този смисъл настоящият
състав счита, че допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на
съществените и не налага връщане на делото на първоинстанционния съд за
ново разглеждане от друг състав. Нещо повече, изключването на тези гласни
доказателства от доказаталествената съвкупност не е от естество да промени
извода, че подс. И. П. е причинил телесните увреждания на тъжителя по
начина, посочен в тъжбата. Горното се потвърждава от останалата
доказателствена съвкупност, тъй като от показанията на св. В. се установява
механизма на получаване на уврежданията на пострадалия, както и тяхната
давност, които обстоятелства корелират, противно на становището на
защитата, със заключението по назначената съдебно- медицинска експертиза.
С оглед горното, макар и да е допуснато от първоинстанционният съд
нарушение, то същото не е от категорияга на съществените, поради което
делото не следва да бъде връщано на това основание на първоинстанционния
съд.
От доказателствата по делото- показанията на св. В. и заключението по
назначената съдебно- медицинска експертиза се установява, че на
инкриминираната в тъжбата дата С. е получил уврежданията, описани в
тъжбата, като според вещото лице същите отговарят по време и място, така
както съобщава пострадалия. Св. В. в показанията си посочва начина на
причиняване уврежданията на тъжителя, а именно чрез нанасяне от страна на
подсъдимия на удари с юмруци и ритници в гърба. Св. В. сочи, че С. бил
отзад целия червен- син, не могъл да спи от болки, трудно вървял. Правилно
ВРС е ценил показанията на този свидетел като обективни и достоверни, още
повече, че заявеното от него съответства и на констатациите на вещото лице
по съдебно- медицинската експертиза. Видно от заключението, описаните
травматични увреждания – контузия на гръден кош и счупване на осмо ляво
ребро, са в резултат от удар с или върху твърд тъп предмет, реализиран по
задностраничната повърхност на лявата гръдна половина. Според експерта
тези травматични увреждания биха могли да бъдат получени при удари с
юмруци, ритници и други, нанесени в описаната област. Тези травматични
увреждания се характеризират с изразен болкови синдром, провокиращ се от
движения и дълбоко дишане, отзвучаващ в период от около 20-25 дни.
5
Според вещото лице през този период движенията са болезнени, затруднени,
а осъществяването на физическа дейност е силно затруднено до
невъзможност. Безспорно установените на тъжителя травматични увреждания
покриват медико- биологичните показатели на леката телесна повреда по
смисъла на чл.130ал.1 от НК, тъй като обуславят временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Според вещото лице счупването на реброто би
могло да се получи и при падане, но ако има подходяща повърхност – ръб
или издаден предмет, тъй като става въпрос за предмет с ограничена
повърхност. Именно с оглед на това заключава, че счупването на осмо ляво
ребро би могло да се получи от силата на човешки удар, още повече, че става
въпрос за действие на предмет с ограничена повърхност. С оглед горното и
правилно първоинстанционният съд е приел, че в своята съвкупност
доказателствата установяват по несъмнен начин, че на тъжителя е била
причинена лека телесна повреда и това е сторено именно от подсъдимия. В
тази връзка от показанията на св. И.а и св. И. се установява, че през месец
март 2021г. подсъдимият е извършвал ремонтни работи в дома си. Никой от
тях не е бил свидетел на инцидента, като св. И.а сочи, че разбрала, че
майсторът, който правел ремонт на банята наредил плочките и след това
нарочно ги счупил. В този смисъл са и показанията на св. И., който е виждал
тъжителя да прави ремонт в банята- да лепи плочки, но на самия инцидент не
е присъствал. В показанията си сочи това, което му е било разказано от
подсъдимия, според когото С. С. му счупил плочките и това станало сутринта
рано. Доколкото показанията на тези свидетели не съдържат информация за
инцидента, а единствено относно факта, който според подсъдимия е довел до
него, то правилно същите не са обсъждани и ценени от първостепенния съд. В
съответствие с действителното им съдържание са анализирани показанията на
св. Николов, целящи да установят наличие на нападение от тъжителя и
съответстващата на това нападение отбрана от страна на подсъдимия.
Правилно първостепенния съд е извел извод за липса на доказателства,
потвърждаващи заявеното от св. Николов. Същият не е бил очевидец на
случилото се, а е възпроизвел разказаното му от подсъдимия, поради което
при липса на други доказателства, установяващи факта на противоправно
нападение от страна на тъжителя, правилно първоинстанционният съд не им е
дал кредит на доверие.
Настоящата инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд
6
относно несъстоятелността на твърдението, че по времето на инцидента
тъжителят не е могъл да бъде в жилището на подсъдимия, тъй като е имал
дело във ВРС. В тази връзка, видно от електронния сайт на ВРС действително
на инкриминираната дата, тъжителят е взел участие в проведеното заседание
по НОХД №1001/2021г., като производството е започнало в 09,40часа и е
приключило в 09,45 часа, според протокола от същото. За времето от 09,45
часа до часа на инцидента, посочен в тъжбата, същият е имал възможност да
се придвижи до адреса на подсъдимия, на който е бил извършван ремонта. С
оглед на това и намира този довод на защитата за недостатъчен да обори
обвинението. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че
обективната и субективната съставомерност на деянието, в което е обвинен
подсъдимия и неговото авторство, са установени по несъмнен и категоричен
начин.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при
пряк умисъл, видно от неговите действия- същият е нанесъл ударите на
тъжителя със съзнанието, че може да му причини телесни увреждания, като е
желал настъпването на тези общественоопасните последици.
Съобразно предвиденото в чл.130ал.1 от НК наказание и чистото
съдебно минало на подсъдимия, ВРС правилно е приложил института на
чл.78а от НК. От свидетелството за съдимост е видно, че подс. П. е
неосъждан; за престъплението, в което е обвинен се предвижда наказание до
две години лишаване от свобода или пробация; от престъплението не са
причинени имуществени вреди, като подсъдимият няма доказателства да е
освобождаван по този ред от наказателна отговорност. При индивидуализация
на административното наказание Глоба правилно е било отчетено наличието
на отегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи обществената опасност
на деянието, с оглед конкретиката на причиняване на телесната повреда,
степента на засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия в
сравнение с обикновените случаи от този вид. Направена е преценка и на
степента на обществена опасност на дееца, която е отчетена като невисока,
изхождайки от липсата на предходна съдимост. При така отчетените
обуславящи отговорността обстоятелства, в съответствие с целите на
наказанието, правилно ВРС е освободил подсъдимия от наказателна
отговорност и при приложението на чл.78а от НК му е наложил Глоба в
размер на 1500лева. Настоящата инстанция счита, че това наказание по вид и
7
размер съответства на закона и на обществената опасност на деянието и
дееца. Същото е от естество да постигне целите на наказанието, а именно
генералната и личната превенция и да въздейства възпиращо и
предупредително спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото.
За да уважи иска за претърпени неимуществени вреди от деянието по
чл. 130 ал.1 от НК първоинстанционният съд е отчел вида на телесните
увреждания, характера им, претърпените в резултат на тях болки и страдания,
продължителността на възстановяването на пострадалия, и по справедливост
е определил, че същите следва да се оценят на сума от 3000 лева. Въззивната
инстанция счита, че ВРС правилно е определил паричния еквивалент на
моралните вреди, претърпени от пострадалия, като се е позовал на конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. Съобразно чл.52 от ЗЗД, отчитайки конкретните обстоятелства-
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, е компенсирал в пълен обем причинените неимуществени вреди,
като е отхвърлил иска до първоначално предявения размер от 5000лв., като
неоснователен. Същият е дължим, ведно със законната лихва от деня на
увреждането. С оглед горното присъдата на ВРС и в гражданско
осъдителната й част се явява правилна и законосъобразна, постановена при
отчитане на всички обстоятелства, релевантни за конкретния казус.
Правилно и в съответствие със закона са присъдени и сторените по
делото разноски.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяване или изменяване на присъдата, на
основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 125 по НЧХД №1711/2021г. по описа на
РС- Варна, 2-ри наказателен състав, постановена на 07.06.2022г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9