№ 16
гр. Г. Т., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно
наказателно дело № 20253220200056 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е образувано, по реда на чл.53 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано е по жалба на В. В. Г. с ЕГН - ********** с
постоянен адрес: гр. В., ж.к. „****** II“ М.Р., 257, вх. А, ап.5 срещу
Наказателно постановление № 25-0265-000023 от 26.02.2025г., издадено от
ВПД Началник на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д..
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т.7,
пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от адв. К. от АК - Д..
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице
съответно е допустима.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител - адв. К., молят
за отмяна на процесното наказателно постановление. Претендират се
разноските за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, ВПД Началник на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д.,
не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда от
страната, е депозирано становище, с което пледира за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Евентуално прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и
1
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
На 07.02.2025г. около 09:50 часа, в гр. Г. Т., по ул. „Д.“, в посока
кръстовището с ул. „Я.“, жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ ******. Същият бил спрян за проверка от
служители на РУ – Г. Т., като при спирането проверяващите ясно възприели,
че водачът на лекият автомобил прехвърля предпазният колан пред гърдите
си. При извършване на проверката възприели, че само диагоналната част на
предпазния колан минава пред гърдите – която видели да прехвърля, а частта
от колана, която следва да е в долната част пред таза е зад водача – между него
и седалката.
Свидетелят Г. В. съставил срещу Г. АУАН Серия AД AKT №
*07.02.2025г., за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, състоящо се в това, че на
07.02.2025г. около 09:50 часа, в гр. Г. Т., по ул. „Д.“, в посока кръстовището с
ул. „Я.“, управлява лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******, като
при извършена проверка до дом № 36 е установено, че водача по време на
движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. В
съставения акт била описана фактическата обстановка изложена по-горе.
При предявяване на акта на нарушителя последният вписал възражения,
че е бил с колан.
В законоустановения срок няма внесени допълнителни възражения по
реда на чл.44 от ЗАНН.
Наказващият орган въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка издал на 26.02.2025г. атакуваното наказателно
постановление, в което обстоятелствата на нарушението с дадената му правна
квалификация по лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ****** били
изложени по идентичен начин като тези в описателната част на акта.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на приложените по административната преписка
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г. В. и В. С., които
се характеризират като информативни, относими, достоверни, вътрешно
логични и обосновани. Освен това те намират опора и в АУАН. Двамата по
категоричен и безсъмнен начин описват как са възприели нарушителят и
обстоятелството, че е прехвърлил диагоналната част от колана пред гърдите
си. Поради това съдът кредитира изцяло тези гласни доказателства и приема
за безспорно доказано, че жалбоподателят е управлявал автомобила без
поставен обезопасителен колан и когато е възприел проверяващите е
прехвърлил диагоналната част пред гърдите си. Не се установиха каквито и да
е данни, че двамата свидетели са заинтересовани и искат да влошат
положението на жалбоподателя. Двамата свидетели подробно описват
2
поведението на жалбоподателя, които управлявал лекия автомобил на
въпросната дата и час. Двамата са били на достатъчно близко разстояние за да
могат да възприемат непосредствено случилото се.
Според показанията на свидетелката П.а – баба на жалбоподателят Г.,
внукът й е управлявал автомобила с поставен предпазен колан. Съдът не
кредитира тези свидетелски показания, като ги счита за неправдоподобни и
обслужващи защитната теза на жалбоподателя, още повече , че е налице и
роднинска обвързаност.
Полицейските служители непротиворечиво са възприели действията на
водача.
По отношение на АУАН Серия AД AKT № *07.02.2025г. съставен от св.
В., съдът счита същият за годно писмено доказателство - като редовно
съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, чиито констатации не бяха опровергани по категоричен и
безсъмнен начин от жалбоподателя, който не ангажира такива доказателства в
тази насока, с които да внесе съмнение в достоверността на вписаните в АУАН
обстоятелства на процесното нарушение.
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса,
поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
С оглед датата на съставяне на Акта /в деня на извършване на
нарушението и установяване на дееца - 07.02.2025г./ и датата на издаване на
НП /26.02.2025г./ - съдът приема, че в случая са спазени сроковете по чл. 34,
ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН, както и този по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита, че процесните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица - с оглед на изложените по-
горе мотиви относно анализа на Заповедите на Министъра на вътрешните
работи.
Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да съставляват формално основание за отмяна на Наказателното
постановление. И в Акта, и в Наказателното постановление пълно и точно е
описано нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е било реализирано и законовата
разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на нарушението в Акта и Наказателното
постановление. Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл. 42,
респ. чл. 57 от ЗАНН. Поради това Районен съд – Г. Т. счита, че не са
допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при
издаването на оспореното Наказателно постановление.
От изложеното в АУАН, който съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има
съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на
3
настоящото производство е видно, че жалбоподателят е осъществил
нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Същото е възпроизведено както
текстово така и като квалификация.
Съгласно посоченото в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП водачите и пътниците в
МПС от категории M1, M2, M3 и №1, №2 и №3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. В тази връзка не бяха ангажирани писмени или гласни
доказателства, които да опровергаят в достатъчна степен извършеното
нарушение и установената фактическа обстановка във връзка с него. Не бяха
ангажирани и доказателства, които да обосноват и основателни причини за
неизползването на обезопасителен колан, каквито са законоустановени в ал. 2
на същата разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 137А, ал. 2,т. 2 от ЗДвП
„Могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан. За физическо
състояние, което не позволява на лице - водач на МПС, да използва
обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради
обективни причини е невъзможно да се постави колан или поставянето на
такъв би застрашило здравословното му състояние“. В процесния казус не са
налице никакви доказателства за наличието на горепосочените обстоятелства.
Наложеното с НП наказание съответства по вид и размер на
предвиденото от закона за съответното нарушение наказание като съдът
счита, че същото е определено правилно и законосъобразно, доколкото за
извършеното нарушението на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП в разпоредбата на чл.
183, ал. 4, т. 7 от ЗДП е предвижда „Глоба“ в конкретно определен размер от
50 лв.
По отношение на наложеното отнемане на 10 точки по Наредба №
Iз2539 от 17.12.2012 г., съдът счита същото за правилно и законосъобразно,
доколкото констатацията, че е налице нарушение, което следва да се
санкционира по реда на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДП, обвързва наказващият
орган с налагане на санкция по чл. 6, ал. 1, т. 18 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г.
Предвид горепосоченото, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
поради липса на допуснати съществени нарушения и доказаност на
извършеното нарушение.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя. Въпреки, че съдът потвърждава Наказателното
постановление, доколкото органът, който го е издал, нито е бил защитаван от
юрисконсулт, нито е ангажирал доказателства за сторени по делото разноски,
нито е поискал присъждането на такива, съдът не следва да присъжда
разноски в полза на РУ – Г. Т. при ОД на МВР - Д..
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0265-000023 от
26.02.2025г., издадено от ВПД Началник на РУ – Г. Т. при ОД на МВР - Д., с
което на В. В. Г. с ЕГН - ********** с постоянен адрес: гр. В., ж.к. ******
М.Р., 257, вх. А, ап.5, за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП на
основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
са отнети общо 10 контролни точки като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Д. в 14-
дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Г. Т.: _______________________
5