№ 12
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600235 по описа за 2021 година
С Присъда № 119/22.06.2021г., постановена по НОХД № 1266/2021г. по
описа на Окръжен съд Бургас, съдът е признал подсъдимия ИВ. Т. С. за
виновен в това, че на 27.09.2016г. около 23.55 часа, на главен път І-9, в
участъка между гр.Ахелой и гр.Поморие, на 209+2км, в посока на движение
към гр.Поморие, при управление на л.а.“Форд Фокус“ с рег.№ * **** **,
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДвП,, като се
движел с включени къси светлини и скорост на движение 94.46 км/час –
несъобразена с разстоянията на видимост при къси светлини на фаровете и
допуснал ПТП с пресичащия отляво надясно по посока на движение на
автомобила, пешеходец M. Х. М., ЕГН **********, и по непредпазливост
причинил смъртта му, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в”,
вр.чл.342 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода
за срок от една година, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложил
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК, съдът е лишил подсъдимия ИВ. Т. С. от
правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година,
считано от отнемане на свидетелството за управление на МПС.
1
С присъдата, съдът осъдил на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимия
И.С. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР Бургас, сума в
размер на 3 215.78 лева, представляваща разноски по досъдебното
производство, както и сума в размер на 180 лева по сметка на ОС Бургас,
направени съдебни разноски.
Срещу присъдата, в срока по чл.319 ал.1 от НПК, е постъпила въззивна
жалба от адвокат К.К. от АК Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия
С.. Защитникът намира направените изводи на съда, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна деянието, за неправилни и
необосновани. Направено е искане да се отмени атакуваната присъда, да се
признае подсъдимият за невиновен и да се оправдае.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура Бургас изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обективно и
пълно обстоятелствата по делото, и въз основа на относим и достатъчен
доказателствен материал е достигнал до обосновани правни изводи, че
подсъдимият е осъществи деянието, посочено в обвинителния акт.
Представителят на прокуратура не споделя становището на защитата, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.15 от НК. Излага
съображения, че при движение нощно време и при намалена видимост,
скоростта на движение на автомобила трябва да съответства на разстоянието
на видимост на светлината на фаровете, с възможност за спиране при
появяване на опасност. Изтъква се, че при управление на автомобила на
фарове, когато водачът управлява със скорост, при която опасната зона за
спиране е по-голяма от реалната величина на видимост за конкретните пътни
условия, е налице несъответствие между видимостта и възможността за
спиране, поради което е изключено прилагането на чл.15 от НК, като се
цитира съдебна практика. Посочва се, че при движение нощно време,
водачите са длъжни да се движат с такава скорост, която им осигурява
спиране в рамките на осветеното пространство на видимост, за да могат да
предотвратят настъпването на произшествието. Твърди се, че подс.С. е
управлявал автомобила си на пътния участък при конкретните атмосферни
условия и конкретните условия на видимост със скорост около 94 км/час,
разрешена за този пътен участък, но е трябвало да управлява със скорост
2
около 70 км/час и заради насрещно движещия се автомобил, за да може да
спре в рамките на осветената от фаровете реална зона на видимост, която за
левия фар е 42-44 метра. Сочи се, че опасната зона за спиране на автомобила
при скоростта му на движение 94 км/час е 94 метра, която е по-голяма от
разстоянието, на което подсъдимият е възприел пешеходецът – 60 метра и то
само заради осветеността от светлините на насрещно движещия се автомобил,
поради което подс.С. сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара,
тъй като не е изпълнил нормативно предписаното му задължение да
управлява с такава скорост, която му позволява да спре в зоната на видимост
и да предотврати произшествието. Движението със скорост 70 км/час, при
конкретната пътна обстановка и условия на видимост, позволява на
подсъдимия да избегне удара с намиращото се на пътя препятствие –
пешеходецът. Поради това прокурорът счита, че в случая е относимо само
нарушение по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП, предвид това че липсва съобразяване
на скоростта на движение на водача на автомобила с конкретните условия на
видимост и това е причина за настъпване на съставомерния резултат. Смята,
че правилно е определено наказанието на подсъдимия при условията на чл.55
ал.1 от НК. Пледира за потвърждаване на присъдата, освен в частта, с която
подс.С. е осъден по изр.2 на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Повереникът на частния обвинител М.М. – адв.Ц.В. от САК и частният
обвинител, се явяват в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
Повереникът счита подадената въззивна жалба за допустима, но
неоснователна по същество, като постановената присъда за правилна и
законосъобразна, и в съответствие със събраните доказателства. Намира, че
безспорно се установява извършеното деяние, неговото авторство и вината на
дееца, като не се установява наличие на основанията на чл.15 от НК за
случайно деяние. Твърди, че в конкретния случай подсъдимият е имал
техническа възможност да предотврати удара в случай, че се е движил с
безопасна скорост, която е съобразена с осветеността на фаровете или със
скорост 70 км/час. Прави искане за потвърждаване на присъдата като
правилна и законосъобразна.
Частният обвинител М. поддържа изложеното от повереника му и моли
да се потвърди присъдата.
Пред въззивния съд подсъдимият И.С. се явява лично и с
3
упълномощения защитник - адв.К.К. от АК Бургас, който изцяло поддържа
подадената въззивна жалба. Счита присъдата за неправилна и необоснована,
тъй като установява противоречия, изразяващи се в това, че съдът е
игнорирал показанията и заключенията на вещи лица без да изложи
аргументи за това, и по този начин е постановен съдебен акт, в който липсва
аргументация. Посочва, че подсъдимият не се е движил с превишена скорост,
като пред него е възникнала абстрактна и непредвидима опасност с появата на
пострадалия пешеходец. Твърди, че подсъдимият не е знаел, че пред него ще
се появи такава опасност, при което е трябвало да я съобрази и да управлява
автомобила със скорост 70 км/час, според изчисленията на вещите лица.
Намира, че няма нарушение на правилата за движение от страна на
подсъдимия. За защитата е неясна оценката на съдържанието на експертизите,
направена от съда и е останало неизяснено по какъв начин съдът е преценил,
че трябва да кредитира част от убежденията на вещите лица, а други да
игнорира и да не възприема като основателни и доказани. Не приема факта,
че подсъдимият се е забавил с реакцията си, защото той е видял пешеходецът
от 60 метра, трябвали са му 90 метра да спре, и извода на съда за забавянето
му е поредното противоречие. Твърди, че всички факти и обстоятелства
сочат, че подс.С. не е можел да предотврати събитието, направил е всичко
възможно, но не е могъл. Заявява, че независимо от обема на събраните
доказателства, не се доказва наличие на виновно поведение от страна на
подсъдимия, както и на съставомерно деяние. Посочва, че изготвените мотиви
на съда са противоречиви и не съответстват на установената обстановка.
Подсъдимият не е имал никаква представа, че може да изскочи пешеходец на
пътя, не е можел да предвиди и в случая вината му се състои в това, че той
просто е преминал по това направление на тази локация по това време, като
инцидента е предизвикан най-вече от поведението на пострадалия. Пледира за
отмяна на постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна, и да
се постанови съдебен акт, с който да се оправдае подс.С., като невиновен по
повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият С. в личната си защита се присъединява към изложеното
от защитника си. Изразява искрено съжаление и човешко съчувствие относно
инцидента. Заявява, че не е била налице предвидима ситуация и той е
реагирал адекватно, бързо и съобразено, предвид конкретните обстоятелства.
Не мисли, че може да бъде считано за предвидимо обстоятелство, пешеходец,
4
разхождащ се в тъмната част на денонощието по междуградски път, бавно
пресичащ, в опиянено състояние и с неадекватното си поведение предизвиква
опасност за своя живот и живота на останалите участници в движението.
Твърди, че се е движил със скорост, съобразена с пътните ограничения и
позволена скорост, дори под 90 км/час преди задействането на спирачната
система на автомобила. Заявява, че е видял пешеходецът след разминаването
си с насрещния автомобил и този автомобил не му е помогнал по-рано да
забележи пешеходецът.
В последната си дума прави искане да бъде оправдан, не се чувства
виновен. Смята, че пострадалият пешеходец има изключителна вина за
настъпилото ПТП.
Настоящата въззивна жалба е подадена съгласно чл.318 от НПК и в
петнадесетдневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата
на чл.319 ал.1 от НПК, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен
акт, поради което същата се установява като процесуално допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция и провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията
на жалбоподателя, така и служебно изцяло, установи следното:
Бургаският окръжен съд е постановил присъдата при съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от
НПК, тъй като изложените съображения на съда в подкрепа на отразеното в
диспозитива на присъдата не покриват изискването за надлежни мотиви.
Съдът не е взел решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
които имат значение за правилното му решаване. Подходът на първата
инстанция при изготвяне на съдебния акт е формален, особено в
доказателствената му част, като липсва самостоятелен и задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност. Липсва преценка на доказателствата,
съображения в посока кои се приемат за достоверни и защо, липсват
фактически изводи на съда и правен анализ на установените обстоятелства,
въз основа на които подсъдимият е признат за виновен и осъден. Съдът не е
изложил надлежни мотиви, изразяващи пътя на съдебните разсъждения
5
относно авторството на деянието и неговата доказаност. Не е обсъдил
възраженията и защитната теза на подсъдимия. Изложените от първата
инстанция мотиви са формални и се свеждат до описване на фактическа
обстановка, изброяване на доказателствата събрани по делото, препис на
диспозитива на присъдата, без да е направен задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност, няма изложени оценъчни мотиви досежно
доказателствата. Съдът не е обсъдил наличните противоречия между
заключенията на двете, приети от него експертизи, а именно повторната
комплексна петорна автотехническа и съдебномедицинска експертиза и
комплексната тройна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (и
допълнителната такава), както и заявеното от вещите лица при изслушването
им в съдебно заседание. Първата инстанция съвсем фрагментарно е посочила,
че не кредитира заключението на изготвената комплексна тройна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза и допълнителната такава, но
не е дала аргументирани отговори на съществените противоречия в двете
експертизи. Не е посочила защо приема изводите на вещите лица от
повторната комплексна петорна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, а не тези от комплексната тройна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза и допълнителната такава по релевантни за
спора обстоятелства и по-точно относно скоростта на движение на процесния
лек автомобил преди ПТП, отстоянието на лекия автомобил от мястото на
удара в началния момент на реакция на подсъдимия, движение на лекия
автомобил на дълги или къси светлини на фаровете, дали в момента на удара
пешеходецът е бил в покой или се е движил. Проверяваната инстанция само е
отразила, че не възприема заключението по комплексната тройна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза и допълнителната такава,
поради оборването му от останалия доказателствен материал, без да
конкретизира и без да посочва точни и ясни мотиви в тази насока, въпреки
съществуващите съществени противоречия между тези експертни
заключения.
Тук е мястото, апелативният съд да посочи, че окръжният съд е ценил
заключението по изготвената на досъдебното производство химическа
експертиза – Протокол № 101/28.09.2016г., с който е установена
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия в размер на 1.88 промила,
без да е прочетено заключението в съдебно заседание, както и да се изслуша
6
вещото лице относно констатираното заключение при изследване на взетата
проба кръв от постр.М., по реда на чл.282 от НПК. Не са прочетени
протоколите и другите документи по делото, приложени по делото, които
съдържат факти, имащи значение за изясняване на фактическите
обстоятелства по делото, съобразно разпоредбата на чл.283 от НПК.
Въззивната инстанция е длъжна да отрази, че конституирания от
първоинстанционния съд частен обвинител М.М., син на починалия
пешеходец M. М., не е разпитан в качеството на свидетел по делото, въпреки,
че е посочен от прокурора като такъв в приложението към обвинителния акт
по чл.246 ал.4 от НПК. Той не е заличен като свидетел, въпреки непроведения
му разпит. Това разбира се не е самостоятелно съществено процесуално
нарушение на процесуалните права на страните, но е необходимо да се посочи
като пропуск на съда.
Наред с това първата инстанция не е дала отговор на възражението на
защитата досежно наличието на случайно деяние по смисъл на чл.15 от НК,
като в тази част мотивите на съда са схематични и повърхностни. Съдът е
посочил, че не споделя тезата на защитата, че се касае за случайно деяние.
Липсват разсъждения и относно наличието на причинно-следствена връзка
между нарушението на правилото по чл.20 ал.2 от ЗДвП с настъпилото
произшествие и причинената смърт на пешеходеца М., като не са изложени
аргументи в тази насока. Изложената мотивация не позволява да се разбере
какво точно нарушение според съда е допуснал подсъдимия, което се намира
в причинна връзка със съставомерните последици. Съдът в мотивите си само
е изложил изводите на вещите лица, като не ги е анализирал и съпоставил с
останалата доказателствена съвкупност. Липсват недвусмислено изразени
мотиви относно момента, в който пострадалият е представлявал опасност за
движението на автомобила, управляван от подсъдимия. Съдът не е пояснил и
основанията, поради които счита, че подс.С. е могъл да предвиди наличието
на опасност за движението, както и да съобрази величината на скоростта с
някакво препятствие на пътя, което той е могъл и е бил длъжен да възприеме,
в т.ч. неправомерно поведение на друг участник в движението по пътищата.
Соченото от съда присветване на фаровете на насрещен автомобил е
некоректно, предвид заявеното от самия подсъдим за наличието на насрещен
автомобил, който при разминаване с него е включил дългите светлини на
фаровете си.
7
В тази връзка е налице и противоречие в мотивите на първата
инстанция относно наличието на насрещно движещ се автомобил и
светлините на фаровете му. При описване на фактическата обстановка съдът е
приел, че процесният лек автомобил се е придвижвал на къси светлини,
когато е видял насрещно движещ се автомобил да превключва светлините на
фаровете си. След това при ценене на доказателствата и по-точно обясненията
на подсъдимият, съдът е дал вяра на обясненията му, че е имало насрещно
движещ се автомобил, който присветнал на подсъдимия с фаровете,
непосредствено преди възприемане на силуета на пешеходеца на пътното
платно. За настоящата инстанция не става ясно действително какво е
възприела първата инстанция.
Съгласно разпоредбите на чл.14, чл.301 и чл.305, ал.3 от НПК
решаващият съд е длъжен да направи обективно, всестранно и пълно
изследване на всички събрани по делото доказателства, както и категорично и
ясно ценене на доказателствата по делото. Задължен е да изложи правни
съображения за взетото решение, като в мотивите към него посочи, кои
обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на кои
доказателствени източници, като при наличие на противоречия на
доказателствените материали следва да изложи съображения, защо едни от
тях приема, а други отхвърля, което проверяваната инстанция не е сторила и
по този начин не е ясна действителната воля на съда. Посочените нарушения
са отстраними и са от категорията на съществените. Същите не могат да се
отстранят от въззивната инстанция.
Чрез посочените нарушения се ограничават процесуалните права на
подсъдимия и най-вече правото му на защита, което е основание за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд.
Непълнотата в правните съображения на атакувания съдебен акт
досежно посочените основни въпроси, представляваща липса на мотиви по
направените от защитата доводи и възражения, като препятства възможността
на въззивната инстанция да провери правилността на атакуваната присъда.
Очертаното процесуално нарушение безспорно опорочава постановения
първоинстанционен съдебен акт и е от категорията на абсолютните основания
за неговата отмяна, защото неминуемо накърнява правата на страните да
8
получат в пълен обем охрана на своите интереси, чрез достъп до съд и
разглеждане на депозираните от тях доводи и възражения. В светлината на
установения в чл.6 т.1 от ЕКПЧ нормативен регламент, практиката на
Европейския съд по правата на човека е константна и последователна, че
вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и
изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценното
упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава
справедливостта в процеса.
Неизпълнението на вменените в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК
задължения на решаващия съд, не дава възможност на въззивната инстанция
да проследи вътрешното му убеждение, поради което този съдебен акт се
явява постановен при съществено нарушение на процесуалните правила.
Констатираното съществено процесуално нарушения съставлява основание за
отмяна на присъдата по чл.335 ал.2, вр. чл.348 ал.3 т.2 предл.1 от НПК.
Въззивната инстанция намира, че неясните и непълни мотиви на
Бургаския окръжен съд по въпроси с решаващо значение за отговорността на
подсъдимия, следва да се приравнят на липса на мотиви.
По гореизложените съображения Бургаският апелативен съд счита, че
присъдата на Бургаския окръжен съд следва да бъде отменена изцяло и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1 от
НПК, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 119/22.06.2021г., постановена по НОХД №
1266/2021г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски
окръжен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10