Определение по дело №44433/2020 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3378
Дата: 8 февруари 2022 г.
Съдия: Наталия Петрова Лаловска
Дело: 20201110144433
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3378
гр. София, 08.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА Гражданско дело
№ 20201110144433 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от ответника Г.Т. Гогова, чрез адв. Ф., с вх. №
4971/12.01.2022г., за изменение на постановеното решение № 4492/07.12.2021г. в
частта за разноските. Излага, че с решението си съдът отхвърлил единият от
кумулативно съединените искове и съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК следвало
да не присъжда на ищеца разноски за отхвърлената част. Отделно заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение било договорено общо за всички искове, предвид на
което съдът следвало да го раздели за всеки от исковете. На следващо място моли за
допълване на решението с присъждане на възнаграждение на адв. Ф. по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Салдо Плюс“ ЕООД, чрез адв. В., заявява
становище за неоснователност на молбата. Излага, че искът за неустойка и този по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се намирали в съотношение на главен и евентуален, предвид на което при
отхвърляне на главния иск, съдът се счита сезиран с евентуалния и отговорността за
разноски се определяла от изхода на делото по евентуалния иск. Посочва съдебна
практика в този смисъл.
Съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за неоснователна по следните
съображения:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗЗД за сумата 1 512.84 лева, представляваща възнаграждение за оказани счетоводни
услуги съгласно издадени фактури за периода от 01.09.2014г. до 31.10.2016г.,
осъдителен иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 425.68 лева, представляваща неустойка
по чл. 2 от сключеното между страните споразумение от 14.03.2018г., като в условията
на евентуалност – при отхвърляне на иска за неустойка, ищецът е предявил иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 164.73 лева – обезщетение за забава за периода от 20.08.2019г.
1
до 14.09.2020г.
С постановеното по делото решение № 4492/07.12.2021г. съдът е намерил за
основателен иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗЗД за
сумата 1 512.84 лева и го е уважил изцяло. Съдът е преценил, че неустоечната клауза е
нищожна, че вземането на ищеца за неустойка не е възникнало и искът за сумата
3 425.68 лева е отхвърлен. Поради сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие, под
което е бил предявен (отхвърлянето на иска за неустойка), съдът е разгледал
съединения в условията на евентуалност иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 164.73 лева,
който е преценен за основателен и изцяло е уважен.
Настоящият съдебен състав напълно споделя константната съдебна практика,
обективирана в посоченото от ищеца определение № 284/06.04.2012г. по ч.гр.д. №
238/2012г. IV г.о. на ВКС, както и в определения № 477/04.11.2016г. по т.д. 1218/2016г.,
I т.о. на ВКС, № 70/05.02.2018г. по т.д. № 257/2018г., I т.о. на ВКС, и др., съобразно
която в случаите на евентуално съединяване на искове, когато главният иск бива
отхвърлен от съда, отговорността за разноските се определя от изхода по евентуалния
иск. В случая съединеният в условията на евентуалност иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД изцяло
е уважен от съда, предвид на което ищецът има право на сторените по делото разноски
в пълния им размер, а ответникът няма право на разноски, респ. на процесуалния му
представител не следва да бъде присъждано възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
По гореизложените мотиви не са налице основания за изменение или допълване
на постановеното по делото решение в частта за разноските. Ето защо молбата на
ответника по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника Г.Т. Гогова, чрез адв. Ф., с
вх. № 4971/12.01.2022г., за изменение и допълване на постановеното решение №
4492/07.12.2021г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2