№ 2674
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20211110172592 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по активно и пасивно субективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, предявени от К. Х. А., ЕГН **********, и А.
Х. А., ЕГН **********, срещу Л. А. А., ЕГН **********, и Х. А. А., ЕГН **********, за
постановяване на мерки за лични отношения с малолетната им внучка к. Х. А., ЕГН
**********, както следва: всеки петък след училище до неделя в 17,00 часа, коледните,
новогодишните, великденските празници и ден след рождените дни на детето. В
евентуалност се предявяват претенции за осъществяване на постановения режим на лични
отношения между ответника Х. А. А. и детето по силата на влязло в сила решение по гр.д.
№ 457/2017 г. по описа на РС-Костинброд.
В исковата молба се твърди, че детето е внучка на ищците, дъщеря на техния син. Излагат
се твърдения, че родителите са разделени, като детето живее с ответницата, която
ограничавала осъществяване на контакти между детето и ищците след 29.11.2020 г. Твърдят,
че между последните и детето има изградена емоционална връзка, като неформално имали
установен режим на виждане с детето и полагали грижи, включително и финансово, за
неговото отглеждане.
Ответницата в отговора по чл. 131 ГПК оспорва иска по основание при твърдения, че
липсва емоционална привързаност между детето и ищците. Сочи се, че същите
манипулирали детето и налагали собствените си виждания за неговото отглеждане. Твърди
се, че двамата ответници, родители на детето, съвместно взели решението детето да не
общува с ищците за известно време.
1
Ответникът в отговора по чл. 131 ГПК оспорва иска по основание, като сочи, че детето не
е привързано към ищците; твърди се ищцата да е осъществявала физическо насилие спрямо
детето, като го скубела за косата. Твърди се, че ищците настройвали и отчуждавали детето
от родителите му.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото съгласно чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че ответниците Л. А. А., ЕГН **********, и Х. А. А., ЕГН
**********, са родители на детето к. Х. А., ЕГН **********, както и че ищците К. Х. А.,
ЕГН **********, и А. Х. А., ЕГН **********, са негови баба и дядо по бащина линия.
В представените по делото социални доклади от ДСП – Красно село, се сочи, че детето
живее майка си, самото то е заявило, че контактува редовно с баща си, много е привързано
към майка си, посещава редовно училище, като е споделило, че на този етап не иска да се
вижда с бабата и дядото по бащина линия, защото я карат да прави неща, които не желае,
защото говорят против родителите й и не се чувства добре в дома им.
От показанията на доведената от ищцовата страна свидетелка с.с.ч, които съдът
кредитира като логични и последователни в частите, в които възпроизвеждат
непосредствени впечатления за относимите по делото факти, се установява, че до 2020
година ищците са полагали непосредствено грижи за детето веднъж или два пъти месечно,
както и когато родителите му са отсъствали. Детето е пътувало самостоятелно без
родителите си със своите баба и дядо. В дома на последните е осигурен кът за детето, където
да играе с приятели. Детето е проявявало интерес към занимания към балет, посещенията на
които е организирала бабата. Детето и на уроци по пиано, като в дома на бабата и дядото е
имало осигурено електрическо пиано. В дома на бабата и дядото винаги е имало приготвена
супа и основно, въпреки че детето не било с особен апетит. От показанията на доведена от
ищцовата страна свидетелка с.ш.к, които съдът също кредитира като обективни и
непротиворечиви в частите, в които възпроизвеждат непосредствени впечатления за
относимите по делото факти, се установява, че през уикендите детето е оставало при своите
баба и дядо, както и за празници. Обичало е да разказва, да пее песнички, включително и на
английски език. Водели я на балет. Случвало се е с неохота детето да си тръгва от дома им,
заявявало е и че иска да спи при баба си и дядо си. От показанията на доведената от
ответната страна Л. А. свидетелка д.д., на които съдът дава вяра, като обективни и логични в
частите, в които възпроизвеждат непосредствени впечатления за относимите по делото
факти, се установява, че детето е заявявало, че няма желание да се вижда с баба си в
последната година /разпитът е проведен на 29.09.2022 г./, като до преди две години се е
виждало с бабата в събота и неделя, като или бабата го е взимала от дома на майката или от
училище, или майката го е водела при бабата. След връщане от посещение при бабата
детето било много уморено и казвало, че иска да си почине. Получило тикове, изразяващи се
в примигване на очите, гризяло си и ноктите. Детето е споделяло, че бабата говори лоши
неща против майката на детето, както и че постоянно е трябвало да прави неща, които
бабата е казвала, че трябва да прави. Самото дете отказало да посещава впоследствие уроци
2
по балет и пиано, като казвало, че го боли корема, когато е трябвало да отиде на уроци. След
като детето е спряло да контактува с баба си и дядо си тиковете изчезнали, като не е
проявявало желание да се види с тях. От показанията на доведената от същата ответница
свидетелка н.б., които съдът също кредитира, тъй като ги намира за обективни и
последователни в частите, в които възпроизвеждат непосредствени впечатления за
относимите по делото факти, се установява, че детето е споделяло да не се чувства добре при
своите баба и дядо, защото го карат да прави неща, които не му харесват, като частни уроци
по балет, английски език и пиано, и предлагали подаръци, за да се съгласи да отиде. Детето
е споделяло, че когато е ходело при баба си и дядо си, не е имало деца, с които да
контактува. Детето е казвало също, че бабата и дядото говорели лоши неща против
родителите му. Имало е съобщение от бабата, изпратено до майката, съдържащо заплаха, че
бабата ще изведе детето от държавното училище с полиция, защото средата там била
застрашаваща детето.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира следното. В интерес на всяко
дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от
майчина и бащина страна, тъй като по този начин детето получава възпитание, подкрепа,
придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително
от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те
вредят на развитието и възпитанието му. Установи се по делото, че бабата и дядото имат
желание и възможност да се грижат за детето, което и на практика са правели със съгласието
на родителите до 2020 година. Установи се също, че е възникнал проблем в общуването
помежду им във връзка със занимания на детето по балет, пиано и английски език, които
бабата и дядото са настоявали детето да посещава. Установи се, че детето не е искало да
посещава такива занимания, като е увещавано от бабата и дядото чрез предлагане на
награди под формата на подаръци. Детето се е чувствало изтощено след контактите си с
бабата и дядото. Установява се, че бабата и дядото са участвали активно в отглеждането на
детето, като включително и по своя инициатива са поемали разходите за неговото обучение,
което не се спори по делото. Детето е било привързано към тях и се е чувствало щастливо
при посещенията си при своите прародители. Установи се също да е налице конфликт между
родителите на детето и бабата и дядото.
Предвид изложеното по-горе и независимо от възникналите неразбирателства между
ищците и ответниците, съдът намира, че не е в интерес на детето да бъде лишено от контакт
със своите прародители. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от
майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и
възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да
контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да
отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата
личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето.
Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес
да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и
3
дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за
психическото или физическото му развитие /напр. не задоволяват потребностите му от
храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н./. В
този смисъл е и решение № 60270/21.01.2022 г., постановено по гр. д. № 660/2021 г., по
описа на ВКС, IV г. о.
От друга страна, настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че родителските
права спрямо детето се упражняват от майката предвид изрично произнасяне на съда с
влязъл в сила съдебен акт /което се установява от приложеното на л. 7 от делото съдебно
решение/. Решенията относно отглеждането и възпитанието на детето следва да се вземат от
майката и бабата и дядото следва да се съобразяват с тези решения и да не допускат с
поведението си детето да бъде въвличано в конфликт на лоялност спрямо неговите
родители. Ето защо и доколкото се установява по делото, че бабата е и дядото се изказвали
негативно по отношение на родителите пред самото дете, съдът намира, че контактите им с
него е необходимо да се осъществяват в контролирана среда, с оглед разпоредбата на чл.
128, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 8, т. 1 и 2 СК, с цел да бъде осигурено спокойствието на детето и за
да може връзката му бабата и дядото постепенно да се възстанови, без да се допуска
допълнително травмиране на детето. Въз основа на горното съдът намира, че следва да бъде
определен режим на лични отношения между ищците и тяхната внучка: всяка трета събота
от месеца, без преспиване, за продължителност от не повече от три астрономически часа,
единствено в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и **********, e-
mail: ***************@*******.***, при следните условия: всяка една от срещите да се
провежда в присъствие на психолог; продължителността на всяка среща да се определя от
ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в
центъра, който да уведомява поне три дни предварително майката Л. А. А., ЕГН
**********, за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност.
Предвид определяне на режим на лични отношения между ищците и детето съдът не
следва да се произнася по евентуалното искане по чл. 128, ал. 3 СК.
По разноските: И двете страни претендират присъждане на разноски, но предвид
характера на производството на спорна съдебна администрация съдът намира, че разноски
не следва да бъдат присъждани – същите остават в тежест на страните така, както са
направени /в този смисъл и определение №385/25.08.2015 г. по ч.гр.д. №3423/2015 г. на
ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ по искове с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК на К. Х. А., ЕГН
**********, и А. Х. А., ЕГН **********, срещу Л. А. А., ЕГН **********, и Х. А. А., ЕГН
**********, за постановяване на мерки за лични отношения с малолетната им внучка к. Х.
4
А., ЕГН **********, СЛЕДНИЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на К. Х. А., ЕГН
**********, и А. Х. А., ЕГН **********, с детето к. Х. А., ЕГН **********: К. Х. А., ЕГН
**********, и А. Х. А., ЕГН **********, имат право да виждат детето к. Х. А., ЕГН
**********, всяка трета събота от месеца, без преспиване, за продължителност от не повече
от три астрономически часа, единствено в детски контактен център във Фондация „Център
отворена врата“, адрес: гр. София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.:
********** и **********, e-mail: ***************@*******.***, при следните условия:
всяка една от срещите да се провежда в присъствие на психолог; продължителността на
всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от
него експерт-психолог в центъра, който да уведомява поне три дни предварително майката
Л. А. А., ЕГН **********, за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната
продължителност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5