РЕШЕНИЕ
№ 2751
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110107392 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 453,00 лв., представляваща подлежаща на
връщане сума, която на 15.04.2021 г. е събрана по изп. дело № *********/2020 г. по описа на
***, на основание **** (***) № 11/213/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020
г., който с решение № 4210 от 04.05.2022 г. по адм. дело № 7576/2021 г. по описа на ВАС, е
бил отменен, поради което е отпаднало основанието за задържането й, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 12.10.2023 г. до изплащане на
вземането, както и 167,38 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г.
до 09.10.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 56494/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.10.2023 г.
Ищецът „*** твърди, че по силата на **** (***) № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-
2600/7623 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ***, е установено негово
задължение за възстановяване на сума в размер на 390 863,17 лв., като в рамките на
производството пред наказващия орган е установено наличието на сключен договор №
11/312/00232 от 07.10.2014 г. по мярка 312 *** от ПРСР 2007-2013 г. с предмет *** от ПРСР
2007-2013 г. с предмет *** по който е изплатена финансова помощ в общ размер на 390
863,17 лв. Поддържа, че с решение № 4210/04.05.2022 г. по адм. дело № 7576/2021 г. по
описа на ВАС, **** (***) № 11/213/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., е
бил отменен, но междувременно с цел събиране на сумата по него по инициатива на
ответника е образувано изп. дело № *********/2020 г. по описа на ***, в рамките на което
на 15.04.2021 г. публичният изпълнител е превел по сметка на *** сума в размер на 453,00
лв., удържана от него вследствие на запор. Счита, че след отмяна на **** (***) №
11/213/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г. е отпаднало основанието за
задържане на посочената сума, поради което претендира нейното връщане. Допълва, че с
покана за доброволно изпълнение от 14.09.2023 г. ответникът е поканен да я заплати в 7-
дневен срок, но той не е сторил това, поради което претендира и мораторна лихва в размер
1
на 167,38 лв., начислена за периода от 15.04.2021 г. до 09.10.2023 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
който изразява становище за недопустимост на производството и неподведомственост на
спора пред СРС, тъй като се касае за административно – правни взаимоотношения,
произтичащи от административен договор № 11/312/00232 от 07.10.2014 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 *** от ПРСР 2007-2013 г. с предмет: *****. Не оспорва
издаването на **** (***) № 11/213/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г.,
по силата на който е определено възстановяването от ищеца на публично държавно вземане
в размер на 390 863,17 лв., но счита, че съгласно чл. 27, ал. 5 ЗПЗП то има публичен
характер и се събира по реда на ДОПК. Сочи още, че съгласно чл. 27, ал. 8 ЗПЗП
обжалването на издадените актове за установяване на публични държавни вземания не
спира изпълнението, поради което процесната сума е събрана от НАП преди влизане в сила
на процесния ***. Не оспорва, че с решение № 4210 от 04.05.2022 г. по адм. дело №
7576/2021 г. по описа на ВАС, последният е бил отменен, като е прието наличието на друг
процесуален ред за издаването му, а именно: чрез издаване на решение за налагане на
финансова корекция, но не и че не са били налице предпоставките за възстановяване на
изплатената на ищеца безвъзмездна финансова помощ. Допълва, че в изпълнение на
мотивите на ВАС е издадено решение за налагане на финансова корекция с изх. № 01-
2600/7623 от 17.05.2023 г., което също се ползва с предварително изпълнение, но също се
обжалва по административен ред и към настоящия момент има образувано адм. дело пред
ВАС, което е висящо. Позовава се на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, според който искове за
обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица са изключени от подведомствеността на
гражданския съд и се разглеждат по реда на АПК, поради което счита, че именно това е
приложимият ред за защита на ищеца. По същество оспорва исковете по размер, тъй като не
става ясно как се формира претендираната сума, както и началната дата на периода на
претенцията за мораторна лихва. Сочи, че издаденият административен акт подлежи на
предварително изпълнение, поради което предприетите действия по събиране на вземането
по него от страна на НАП са законосъобразно извършени, като от страна на ищеца не са
предприети действия по обжалване на действията и актовете на публичния изпълнител.
Счита, че предвид издаването впоследствие на решение за налагане на финансова корекция с
изх. № 01-2600/7623 от 17.05.2023 г. за него съществува основание за задържане на
претендираната сума. Допълва, че както предварителното изпълнение на ***, така и
издаденото впоследствие решение за налагане на финансова корекция подлежат на съдебен
контрол, но ищецът не е предприел действия в тази насока. Счита, че основанието за
задържане на процесната сума е издаденото впоследствие решение за налагане на финансова
корекция, което му дава основание за задържане, респ. прихващане на същата. Оспорва
началната дата на претенцията за лихва, тъй като лихва за забава се дължи от покана,
каквато е получена едва на 14.09.2023 г., а не от момента на имущественото разместване. С
тези съображения отправя искане за прекратяване на делото, а при условията на
евентуалност – за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Основателността на иска се предпоставя от установяване от страна на ищеца, че е
платил процесната сума на ответника в резултат на осъщественото срещу него принудително
основание и че основанието за погасяване на задължението е отпаднало, тъй като
съществуването на вземането е отречено с влязло в сила съдебно решение. При доказване на
посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи погасяване на паричното си
2
задължение в случай, че твърди това, респ. че е налице основание за задържане на
получената сума, в т. ч. и влизане в сила на решението за налагане на финансова корекция с
изх. № 01-2600/7623 от 17.05.2023 г., на което се позовава.
С определение от 04.08.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че срещу „*** е съставен *** № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. №
01-2600/7623 от 25.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ***, както и, че въз
основа на същия е образувано изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ***; че с
окончателно решение № 4210 от 04.05.2022 г. по адм. дело № 7576/2021 г. по описа на ВАС,
**** (***) № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г. е бил отменен,
както и, че на твърдяната от ищеца дата – 15.04.2021 г. публичният изпълнител е превел в
полза на ответника сумата от 453,00 лв. в рамките на изп. дело № *********/2020 г.,
образувано въз основа на горния ***.
Ето защо, спорният по делото въпрос касае наличието на основание за осъщественото
имуществено разместване, респ. за задържане на процесната сума от страна на ответника.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между ищеца „*** и ответника *** е сключен договор №
11/312/00232/07.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 *** от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), съгласно чл. 4.7 от
който, ответникът се задължава да изплати на ищеца финансова помощ в уговорения размер,
срещу посоченото в чл. 4.17 от договора задължение на ищеца да извърши в цялост
одобрената инвестиция при условия и ред, предвидени в същия.
Видно от представения в заверен препис **** (***) № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. №
01-2600/7623 от 25.08.2020 г., издаден от *** – Разплащателна агенция на основание чл. 27,
ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал.
2, т. 8 и т. 9 ДОПК, във връзка с процесния Договор № 11/312/00232/07.10.2014 г., от страна
на ответника е било установено наличието на публично държавно вземане спрямо ищеца в
размер на 390 863,17 лв., предвид направения от страна на държавния орган извод за
допуснато неизпълнение от страна на „*** на поетите с договора задължения. Действително
с решение № 4210/04.05.2022 г., постановено по адм. дело № 7576/2021 г., по описа на ВАС,
е отменено решение № 61/05.05.2021 г., постановено по адм. дело № 474/2020 г., по описа на
Административен съд – Ловеч, като вместо това процесният *** от 25.08.2020 г. е отменен,
доколкото върховната инстанция е посочила, че не са спазени редът и основанието за
издаване на акт при установени нарушения от процесния вид. Посоченото решение е
окончателно и като такова е влязло в законна сила на посочената по-горе дата – 04.05.2022 г.,
като същото е задължително за настоящата инстанция на основание чл. 302 ГПК. Ето защо,
съдът приема, че **** (***) № 11/312/00232/3/01/04/01 с изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020
г., издаден от *** – Разплащателна агенция е незаконосъобразен и като такъв той не може да
представлява валидно правно основание за задържане на събраната в хода на образуваното
въз основа на него изпълнително дело № *********/2020 г. сума, чийто размер не се спори,
че се равнява на 453,00 лв. Ето защо, принципно за ищеца „*** е възникнало вземане спрямо
ответника *** за връщане на сумата, удържана в негова полза в рамките на производството
по принудително изпълнение на ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото е
отпаднало основанието за задържане на същата, поради което на по-нататъшно разглеждане
в настоящото производство подлежи въпросът съществува ли за фонда основание да я върне,
предвид постановеното впоследствие решение № 11/312/00232/3/01/04/02 от 17.05.2023 г. за
налагане на финансова корекция (РФК), на което се позовава.
Последното е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка *** от
3
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във
вр. с чл. 72, ал. 1, и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление, поради констатирано нарушение на процесния Договор
№ 11/312/00232/07.10.2014 г., като отново е определена сума за възстановяване в размер от
390 863,17 лв. Видно от таблица № 3 от същото решение, издалият акта орган е отчел
наличието на вече погасена сума в размер на 2 048,88 лв., поради което е посочил, че
ищецът дължи сумата от 388 814,29 лв., представляваща остатък от извършената финансова
корекция.
Установява се, че решение № 11/312/00232/3/01/04/02 за налагане на финансова
корекция е обжалвано от ищеца по делото, като с решение от 11.03.2024 г., постановено по
адм. дело № 258/2023 г., по описа на Административен съд – Ловеч, потвърдено с решение
№ 12361/14.11.2024 г., постановено по адм. дело № 7100/2024 г. по описа на ВАС и влязло в
сила на 14.11.2024 г., жалбата на ищеца е отхвърлена като неоснователна. На основание чл.
302 ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския
съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, като предвид
правния извод, до който е достигнал административният съд, настоящата съдебна инстанция
следва да зачете действието на издадения валиден и законосъобразен индивидуален
административен акт за налагане на финансова корекция от 17.05.2023 г., като приеме, че в
правната сфера на *** е възникнало и съществува вземане към ищеца, равняващо се на
сумата по извършената финансова корекция, макар да е отпаднало основанието, на което
първоначално е събрана претендираната от ищеца такава от 453,00 лв., представляваща част
от общо наложената му финансова корекция. Ето защо, предвид наличието към момента на
приключване на устните състезания по делото – 30.01.2025 г. на влязло в сила решение №
11/312/00232/3/01/04/02 от 17.05.2023 г. за налагане на финансова корекция (РФК), чиято
валидност и законосъобразност е потвърдена с окончателен съдебен акт на ВАС, като
същото се ползва с предварително изпълнение на основание чл. 29, ал. 3 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители, вр. с чл. 73, ал. 4, вр. с чл. 27, ал. 2 от Закона
за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, без да
има данни ищецът да се е възползвал от правото си по чл. 166, ал. 2, вр. чл. 4 АПК да поиска
спиране на допуснатото със закон предварително изпълнение, съдът прави извод, че *** се
легитимира като носител на ликвидно и изискуемо вземане срещу „***. За да достигне до
този извод, съдът съобрази, че както отмененият ***, така и процесното решение за налагане
на финансова корекция констатират неизпълнение на задължения на ищеца, произтичащи от
един и същи договор между страните по делото, определена е сума за възстановяване в един
и същ размер от 390 863,17 лв., като и двата индивидуални административни акта подлежат
на предварително изпълнение, чието спиране не е поискано. Нещо повече, прави
впечатление и обстоятелството, че с решението за налагане на финансова корекция вече е
отчетена събрана от ищеца сума в общ размер от 2 048,88 лв., с който размер е намалено
общото задължение на ищеца от 390 864,17 лв., което от своя страна обосновава направата
на краен правен извод, че процесната сума в размер на 453,00 лв. се държи от ответника на
валидно правно основание и тя не подлежи на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Изложеното обосновава извод, че предявеният главен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за лихва за забава се обуславя от установяване от страна на
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, предвид извода на съда за неоснователност на главния иск, акцесорната
претенция за обезщетение за забава също се явява неоснователна и следва да бъде
4
отхвърлена изцяло.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че предвид характера на главното
вземане, което е такова за неоснователно обогатяване на отпаднало основание, лихва за
забава се дължи от момента на поканата. В случая, от представената по приложеното за
послужване ч. гр. дело № 56494/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, покана с вх. № 01-
2600/7623024 от 14.09.2023 г., се установява, че ищецът е поканил по извънсъдебен ред
ответника да му заплати претендираните в настоящото производство суми. Ето защо, следва
да се приеме, че ответникът е поставен в забава най-рано в деня на получаване на поканата -
14.09.2023 г. В същото време доколкото решение № 11/312/00232/3/01/04/02 от 17.05.2023 г.
за налагане на финансова корекция се ползва с предварително изпълнение, чието спиране не
е поискано от ищеца, то установеното с него вземане е било изискуемо към датата на
издаване на индивидуалния административен акт - 17.05.2023 г., т. е. преди получаване от
ответника на горната покана – 14.09.2023 г. Следователно, към този момент за ответника е
съществувало валидно правно основание, на което да задържи процесната сумата от 453,00
лв., събрана в хода на проведеното производство по принудително изпълнение, съответно в
правната сфера на ищеца не е съществувало главно вземане, върху което да се начислява и
дължи обезщетение за забава.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноските в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на длъжника – ответник се следват сторените от него разноски за заповедното и
исковото производство. Доколкото той не е претендирал такива за производството по ч. гр.
дело № 56494/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, съдът намира, че в негова полза следва да
се присъдят единствено претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство от 100,00 лв., определено в минимален размер на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, който не е присъствал в никое от проведените две открити съдебни заседания,
както и фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на спора, сторените от
ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
***** срещу ***, БУЛСТАТ *****, с адрес: ***** установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 453,00 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума, която на 15.04.2021 г. е събрана по изп. дело
№ *********/2020 г. по описа на ***, на основание **** (***) № 11/213/00232/3/01/04/01 с
изх. № 01-2600/7623 от 25.08.2020 г., който с решение № 4210 от 04.05.2022 г. по адм. дело №
7576/2021 г. по описа на ВАС, е бил отменен, поради което е отпаднало основанието за
задържането й, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 12.10.2023 г. до изплащане на вземането, както и 167,38 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.04.2021 г. до 09.10.2023 г., за които суми по ч. гр. дело №
56494/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 23.10.2023 г.
5
ОСЪЖДА „***, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на
***, БУЛСТАТ *****, с адрес: ***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6