Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 25.02.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 640 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
С.А., клон България, ЕИК: …….., със
седалище/адрес на управление: гр. С;, жк. …. сгр. ;, , срещу С.В.М., ЕГН **********,***;
за установяване на съществуване на вземане в размер на 1182.33 лв. (хиляда сто
осемдесет и два лева и 33 стотинки ) главница и 22.09лв. (двадесет и два лева и
девет стотинки ) лв.,обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до
11.02.2019г.; , както и законната лихва за периода от датата на постъпване на
заявлението в съда – 21.02.2019 г. до изплащане на вземането Претендират се
разноски.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен
иск за заплащане на претендираните суми
Ищецът твърди, че по силата на договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-15669919 на ответницата е била предоставена кредитна карта с кредитен
лимит от 1500 лева. На 15.02.2018 г. Марчева е активирала кредитна карта. На
01.07.2018 г. ответницата преустановила редовното обслужване /плащане на
минимални месечни вноски/ по кредита. Твърди се, че изразходваната главница
възлиза на 1182,33 лева.
Ответникът
не е намерен на адреса, като е било залепено уведомление по чл. 47 ГПК.
Особеният му представител в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в
който оспорва исковете по размер.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От
представения по делото договор за кредит CARD-15669919, се установява, че на
20.01.2018 г. между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД и С.В.М. сключен договор за
кредит, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника, в качеството му на
кредитопоучател, паричен кредит в размер на 1199,00 лева за закупуване на пералня
със сушилня, подлежащ на погасяване чрез 10 месечни вноски по 108,91 лева.
Освен това на 20.01.2018 г. е сключен и договор отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15669919, по
силата на който е издадена кредитна карта с лимит от 1500 лева, при годишен
лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите 44,90 %. В договора е
посочено, че кредитополучателят дължи месечни погасителни вноски върху
усвоената сума, като при просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората вноска вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране
на вземането.
От
представените месечни извлечения по кредита се установява, че ответницата е на
06.03.2018 г. е платила сумата от 150 лева, на 11.04.2018 - 160 лева и на 15.05.2018 г. – 150 лева,
като към 15.11.2018 г. е била усвоила сумата от 1182,33 лева от отпуснатия
кредитен лимит.
От правна страна:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е
изпълнил своето задължение, като следва да бъде установен и размера на
задължението на ответника.
Съгласно чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне.
Тъй
като в цитираната разпоредба се съдържа само задължението на кредитора, но не и
на потребителя, последното следва да се извлече от характеристиката на предмета
на договора - в случая паричен заем, посредством общата разпоредба на чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, според която заемателят (потребителят по ЗПК) се задължава да върне
заетата сума.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит; предоставяне на
договорения заем и изискуемост на задължението за неговото връщане.
Доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е върху ищеца. В
случая по въпроса за действителността на сключения договор не се спори, като се
установи, че договорът между страните по делото е сключен в изискуемата от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма и съдържание за този вид договори съгласно закона.
По
делото е установено, че страните са сключили договор за револвиращ кредит, като
ответницата е преустановила плащанията си на минималните месечни вноски
съобразно уговореното в договора.
Съдът
приема, че установителният иск по чл. 422 ГПК е неоснователен, тъй като по
делото няма данни предрочната изискуемост на кредита да е била обявена по
надлежния ред и ответницата да е узнала за нея.
С т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2
ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2
ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако
волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата молба по чл.422
ГПК може да се приеме, че
предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на
препис от исковата молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с
получаването на преписа от ответника по иска. В този случай обаче пресрочната
изискуемост не е била настъпила към момента на издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Затова и установителният иск по чл. 422 ГПК е
неоснователен.
В условията на евентуалност ищецът е предявил и
осъдителен иск за заплащане на претендираните суми. Условие за разглеждане на
осъдителните искове, съединени при условията на евентуалност с установетелни
искове по чл.422
ГПК, е отхвърляне на
установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията
по кредита преди заявлението по чл.410
ГПК. Това е така, защото в
този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение/ – уведомяване на длъжника
по кредита за изявлението на кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост със самата искова молба.
Ето защо в настоящата хипотеза уведомяването на
ответницата М. за изявлението на банката за настъпване на предсрочната
изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба
изявление.
В случая обаче ответницата е уведомена по чл. 47 ГПК
за образуваното производство и е й назначен особен представител Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС:
Решение № 148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение №
25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление до
длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл.50
ЗННД
вр. чл.47
ГПК - отсъствието от
адреса се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени,
т.е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното
производство.
Това означава, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на ищеца, че упражнява правото си да направи целия дълг
по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника- ответник.
От представените по делото доказателства бе
установено, че С.М. е усвоила сумата от 1182,33 лева и след като не се събраха
доказателства за изпълнение на задължението на ответницата за връщане на получената
в заем сума, така предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Относно
претенцията за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва от датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение до
11.02.2019 г. /датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ съдът приема следното: Доколкото задължението за лихва има акцесорен
характер, то е функция на главното задължение и е зависимо от него, т. е.
съществува само когато е възникнало и не е прекратено задължението за плащане
на главницата. В случая се установи, че главното задължение е станало
предсрочно изискуемо с връчването на исковата молба и доказателствата на
особения представител на ответницата – 02.10.2019 г., поради което и до тази
дата ответницата дължи обезщетение за
забава.
По
разноските
При този
изход на делото в
тежест на ответницата следва да се възложат единствено разноските, сторени в
хода на съдебното производство и то в съотвествие с уважената част от исковете.
В този смисъл тя дължи на ищеца държавна такса в размер на 50,00 лева,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и заплатеният депозит за особен
представител в размер на 200 лева.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж рег.№, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:със седалище/адрес на
управление: гр. София, жк. „М;;т“ ;, …., сгр.. ѝза установяване на
вземане срещу С.В.М., ЕГН **********,*** в размер на 1182.33 лв. (хиляда сто
осемдесет и два лева и 33 стотинки ) главница и 22.09лв. (двадесет и два лева и
девет стотинки ) лв. - обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до
11.02.2019г., както и законната лихва за периода от датата на постъпване на
заявлението в съда – 21.02.2019 г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН **********,***; ДА ЗАПЛАТИ на от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж рег.№
.. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК., със
седалище/адрес на управление: гр. София, жк. „…, .. сгр. .. сумата от 1182.33
лв. (хиляда сто осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки ) главница по договор отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARD-15669919 от 20.01.2018 г., ведно със законната лихва за периода от
02.10.2019 г. до изплащане на вземането
ОХВЪРЛЯ ИСКА НА БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж рег.№ ;, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК., със седалище/адрес на управление: гр. София, жк. „;;“ ;, ;;сгр. ;;, срещу С.В.М., ЕГН **********,***; за заплащане на сумата от 22.09лв. (двадесет и два лева и девет стотинки ) лв.,обезщетение за забава за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., както и законната лихва за периода от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.02.2019 г. до 02.10.2019 г.
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН **********,***; ДА ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж рег.№. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: . със седалище/адрес на управление: гр. София, жк. „;;;“ ;
Бизнес Парк София, сгр.. сторените разноски в размер на 350,00 лв. /триста и
петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/