РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Павликени , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евелина П. Карагенова
при участието на секретаря Венка Ал. Миланова
като разгледа докладваното от Евелина П. Карагенова Гражданско дело №
20214140100148 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от И. В. Й. чрез адв.М.Б. от АК *** по обективно съединени
искове по КТ против „В.“ ЕООД гр.*** . В исковата молба се твърди,че ищецът е бил
сключил ТД с ответника и е работил като шофьор на товарен автомобил на международен
превоз от началото на м. септември 2019г до м. декември 2019г включително. Твърди,че
започнал работа на 08.09.2019г като управлявал товарен автомобил на ответното
дружество рег №*** с релация Д.-Ш. На 06.12.2019г ищецът се върнал в България от Д. с
камион на ответното дружество и оставил камиона в гр.*** заедно с колегата си С. Г. Имал
уговорка с ответното дружество да почива 2 месеца и после да продължи. В началото на м.
март 2019г разбрал,че ТрПрО с ответника било оформено от 13.09.2019г до 01.01.2020г.
Тъй като не разбрал, че ТД е прекратен, не се е регистрирал като безработен, нямал връзка с
ответното дружество. Твърди,че имал уговорка за заплащане по 70 евро на ден или 2100евро
на месец. Твърди,че получил по банков път от ответното дружество заплащане за м.
09.2019г на 06.12.2019г с основание „командировка 09.2019г“ и за м. 10.2019г на
11.11.2019г с основание „командировка 10.2019г“ . Ищецът твръди, че не разполага с
писмени документи във връзка с ТрПрО. На 08.09.2020г ищецът е получил от ответното
дружество трудовата си книжка с нанесени данни: дата на постъпване на работа 16.09.2019г
и дата на прекратяване на ТрПрО 01.01.2020г с вписано основно ТВ 560лв.Твърди,че
изпратил покана до ответното дружество, получена на 03.06.2020г за изплащане на
дължимите суми, които не са му заплатени. Претендира осъждане на ответника да му
заплати 1120лв. неплатено ТВ за м. ноември и декември / 2х 560лв./, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, 99.09лв. обща сума на
лихвите на основание чл.270 ал.1 от КТ , от които 51.96лв. лихва за забавено изплащане на
1
основното ТВ за м ноември от 01.12.2019г-29.10.2020г и 47.13лв. лихва за забавено
изплащане на основното трудово възнагражение за м декември от 01.01.2020г-29.10.2020г,
972евро неизплатени командировъчни за пътувания в чужбина както следва: за м. 11.2019г
30дни и за м. 12.2019г 6 дни или общо 36 дни, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане, 176.84лв. неизплатено обезщетение за
платен годишен отпуск от 6дни, 11.94лв. лихва по чл.228 ал.3 от КТ от 01.03.2020г-
29.10.2020г, 4480лв. обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ за 8 месеца по 560лв. от 01.01.2020г-
08.09.2020г, алтернативно 1680лв. за 3 месеца по 560лв.от 01.01.2020г – 30.03.2020г. В 2
съдебни заседания преди приключване на съдебното следствие са направени изменения на
част от обективно съединените искове на основание чл.214 ал.1 от ГПК, а именно вместо
претендираната сума от 176.84лв. неизплатено обезщетение за платен годишен отпуск от
6дни и 11.94лв. лихва по чл.228 ал.3 от КТ от 01.03.2020г-29.10.2020г, се претендира сума
от 146.09лв. и 9.86лв. лихва по чл.228 ал.3 от КТ, както и изменение на претендираната
99.09лв. обща сума на лихвите на основание чл.270 ал.1 от КТ, се претендира сумата
92.88лв. обща сума на лихвите на основание чл.270 ал.1 от КТ, включваща 48.85лв. лихва за
забавено изплащане на основното ТВ за м ноември от 21.12.2019г-29.10.2020г и 44.03лв.
лихва за забавено изплащане на основното трудово възнагражение за м декември от
21.01.2020г-29.10.2020г . Ищецът моли съда да уважи предявените искове. Претендира за
направени по делото разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Писмен отговор на ответника е постъпил. Заявява,че предявените искове са допустими,
но неоснователни. Твърди,че дружеството е изпълнило своите задължения в пълен размер.
В последното съдебно заседание ответникът се представлява и от упълномощен адвокат.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Твърдси,че не е налице валидно ТрПрО,
алтертативно да се кредитира заключението на ССчЕ по отношение дължимите суми и да се
вземе предвид, че с пл. нареждане , представено по делото са изплатени на ищеца с около
1000лв. повече. Твърди,че не е налице виновно задържане на трудовата книжка, тй като
ищецът бил търсен многократно .Моли съда да не кредитира СГЕ, тъй като е оспорена -
вещото лице не е иззело сравнителен материал. Претендира за направени разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.128 ал.2
от КТ, чл.86 от ЗЗД, чл.177 ал.1 от КТ вр.чл.224 от КТ,чл.228 ал.3 от КТ, чл.31 ал.1 от
Наредба за служебните командировки и 2 бр. обективно съединени алтернативни искове по
чл.226 ал.2 от КТ.
Относно основния въпрос: дали между страните има валидно ТрПрО. В исковата молба се
твърди, че ищецът е сключил ТД с ответника и е работил като шофьор на товарен
автомобил на международен превоз от началото на м. септември 2019г до м. декември 2019г
включително. Представена е справка за актуално състояние на трудовите договори към дата
13.10.2020г за ищеца , от която е видно, че от 13.09.2019г до 01.01.2020г ищецът е имал
сключен трудов договор с „В.“ЕООД гр.*** и е работил като шофьор товарен автомобил-
2
международни превози. / Код по ЕКАТТЕ ***/, а от 30.03.2020г до 08.09.2020г е работил
към фирма „В.-Р.“ЕООД гр.*** Представена е справка от НАП за осиурителния доход за СО
по данни от декларатора към КСО за периода 01.09.2019г-31.03.2020г, от която е видно, че
за м. септември 2019г е работил 10дни на 8 часово дневно работно време и има 294.74лв.
осигурителен доход, а за м октомври 2019г ищецът е работил 23дни на 8 часово дневно
работно време с осигурителен доход от 560лв., а за месеци ноември и декември 2019г не е
полагал труд и има 0лв осигурителен доход за двата месеца. Видно от справка от НАП за
данни ДЗПО за периода 2019г-2020г за ищеца за м. септември и октомври, работодателят
му- фирмата на ответника е превела вноски в ППФ „***“ както и в УПФ „***“ и за месеците
до края на 2019г не е превеждала суми по тези фондове. Във връзка с подаден сигнал от
ищеца до Д“ИТ“*** последната му е отговорила, че е направила проверка като е изискала
писмени обяснения, документи, книжа и заверени копия и е установила, че ТрПрО е
възникнало с работодателя по силата на сключен ТД №***/**.09.2019г със срок на
изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя и със заповед №004/30.12.2019г на
основание чл.71 ал.1 от КТ е прекратен ТД считано от 01.01.2020г. По делото е изготвен
окончателен доклад и е разпределена доказателствената тежест.Доказването на
съществуването на ТрПР О е възложено на ответника-работодател и същият е бил задължен
да представи личното трудово досие на ищеца на основание чл.190 ал.1 от ГПК до първото
съдебно заседание с указание, че при неизпълнение ще се приложи разпоредбата на чл.161
от ГПК. Поради това съдът е изискал от Д“ИТ“ *** преписката от проверката на фирмата-
ответник по сигнала на ищеца. Представени са ксерокопия, заверени „вярно с оригинала“ от
ищеца по делото на ТД№063/13.09.2019г, ведно с длъжностна характеристика, служебна
бележка за начален инструктаж по безопасност и здраве, протокол за постъпване на работа
към трудовия договор, декларация за запознатост, заповед №***/ **.12.2019г с подписи
след „работник/служител/“ и след „управител“ с положен печат на фирмата ответник.
Представена е справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ, от
която е видно, че има заверено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ за ищеца от 13.09.2019г. По
делото е допусната СЧЕ и вещото лице е дало заключение, че ответникът е заплащал суми за
трудово възнаграждение на ищеца за м. септември, октомври и декември 2019г по трудов
договор от 13.09.2019г. Представено е заверено ксерокопие на трудовата книжка на ищеца ,
в която е посочено трудово възнаграждение на ищеца от 560лв. месечно като шофьор на
товарен автомобил международни превози с изслужено време от 16.09.2019г до 31.12.2019г
или 0 години, 3 месеца и 15 дни. Трудовата книжка е заверена от управителя на ответното
дружество.
Съдът намира, че безспорно по събраните доказателства по делото се доказва, че между
страните има сключен трудов договор, налице е валидно ТрПрО, съществувало от
13.09.2019г до 31.12.2019г, когато същото е било прекратено със заповед на
представляващия ответното дружество, връчена на ищеца по делото.Това е изведено както
от твърденията на ищеца, така и от заключението на ССчЕ за плащани трудови
възнаграждения за периода на сключения ТД, наличието на ТД и съпътстващи документи,
3
заповед за прекратяването му, подписани от страните по делото / подписите по тях не са
оспорени/, заверката на трудовата книжка на ищеца от ответника-работодател.Представени
са и отчетни форми, заверени от ответника-работодател, в които е отразено полагането на
труд от ищеца.
Относно дължимите суми за трудово възнаграждение за м. ноември и декември 2019г:
Видно от трудовия договор ищецът е следвало да работи на пълен работен ден по догоор
със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя по чл.67 ал.1 от КТ вр чл.70 ал.1 от
КТ с основно трудово възнаграждение от 560лв., платимо до 20-то число на следващия
месец и ДВ за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% за всяка година трудов
стаж при настоящия работодател, с право на 20 работни дни платен годишен отпуск и 5
работни дни допълнителен такъв. В представеното ксерокопие от трудова книжка, оформена
от ответника е посочено месечно трудово възнаграждение на ищеца от 560лв. Вещото лице
по ССчЕ дава заключение, че за м септември работодателят е начислил на ищеца както
следва: за 10 работни дни за м септември 2019г сумата от 294.74лв., за м. октомври 2019г за
пълен работен ден и пълен работен месец сумата 560лв. За м. ноември 2019г не е начислено
месечно трудово възнаграждение поради ползван от ищеца неплатен годишен отпуск от 21
работни дни и за м. декември 2019г ползван неплатен отпуск с осигурителен стаж 9дни,
неплатен отпуск без осигурителен стаж от 10дни и 6дни платен годишен отпуск.Здравните
вноски за ищеца са платени от работодателя за целия период на трудовия договор.
Начислените трудови възнаграждения за м. септември и м октомври 2019г са изплатени на
ищеца.Тук следва да бъде разгледано ползването на неплатен годишен отпуск от ищеца.Още
в исковата си молба ищецът посочва, че е имал уговорка с работодателя си след завръщане
от курса си от релация Д.-Ш. в България, да ползва 2 почивка. По делото са представени
отчетна форма за явяване/неявяване на работа на ищеца за м. септември, в която е
посочено, че същият е отработил 10 работни дни, отчетна форма за явяване/неявяване на
работа на ищеца за м. октомври, в която е посочено, че същият е отработил 23 работни дни,
отчетна форма за явяване/неявяване на работа на ищеца за м. ноември, в която е посочено,
че същият е отработил 0 работни дни като е ползвал 21работни дни неплатен отпуск,
отчетна форма за явяване/неявяване на работа на ищеца за м. декември, в която е посочено,
че същият е отработил 0 работни дни като е ползвал19 работни дни неплатен отпуск.
Представени са молби от ищеца за ползване на неплатен годишен отпуск без дата за 21 дни
за 2019г за м. ноември, за ползване на 9 дни за 2019г от 02.12.2019г до 12.12.2019г и 10 дни
от 13.12.2019г до 31.12.2019г включително. Тези молби са взети предвид при изготвяне на
отчетните форми за месеците ноември и декември 2019г . Предвид оспорването на
подписите на ищеца в тези молби, е допусната СГЕ и вещото лице дава заключение, че при
използване на посочения от процесуалния представител на ищеца и неоспорен от ответника
сравнителен материал, след съвкупно сравнително изследване, се установява, че подписите
над „работник“ в тези 3бр молби не са поставени от ищеца по делото. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно, пълно,обективно. Но основно предвид
желанието на ищеца за ползване на 2 месеца „почивка“, обективирано в отчетните форми
4
като неплатен годишен отпуск, то съдът приема, че е налице оснвание ответникът да отрази
неплатения годишен отпуск, неполагането на труд от ищеца през тези 2 месеца: м ноември
и м. декември 2019г. По делото липсват приобщени доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца,че е работил през последните 2 месеца на 2019г. и че му се дължи
трудово възнаграждение. Поради което съдът намира, че правилно не е начислено и
изплатено трудово възнаграждение на ищеца за тези месеци. Претенцията на ищеца по
чл.128 ал.2 от КТ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Следва да бъде
отхвърлена и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД за законна лихва върху сумата по
чл.128 ал.2 от КТ от подаване на исковата молба в съда- 29.10.2020г до окончателеното
изплащане също като неоснователна и недоказана.
Тъй като съдът намира, че не се дължат на ищеца трудови възнаграждения за месеците
ноември и декември 2019г, но неоснователна се явява и претенцията на ищеца по чл.270
ал.1 от КТ за сумата 92.88лв. обща сума на лихвите, включваща 48.85лв. лихва за забавено
изплащане на основното ТВ за м ноември от 21.12.2019г-29.10.2020г и 44.03лв. лихва за
забавено изплащане на основното трудово възнагражение за м декември от 21.01.2020г-
29.10.2020г .Следва тези претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Относно претенцията на ищеца за сума за командировъчни за пътувания в чужбина за м
ноември 2019г и м.декември 2019г общо за 36дни, съдът намира за установено следното:
Съгласно представено авизо местен превод от 11.11.2019г ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 4244лв. с основание командировка за м. 10.2019г.Вещото лице по ССчЕ дава
заключение, че с тази сума са изплатени както следва: 663.27лв. нетни заплати за м.
септември и м. октомври 2019г / 228.72лв. за м. септември и 434.55лв. за м. октомври 2019г/
и 3580.73лв. В документ „рекапитулация“ от 17.12.2020г е отразено, че на ищеца са
платени командировъчни за м м септември 2019г за 31 дни по 27 евро на ден или
1637.03лв., командировъчни за м октомври 2019г за 18 дни по 27 евро на ден или 950.53лв.,
както и авансово платени командировъчни за м. ноември 2019г от 993.17лв. Вещото лице
лице по ССчЕ в заключението си посочва, че не й е представен документ за изплащане на
командировки и че тази сума от превода в размер на 4244лв. не равни на дължимата на
ответника сума от 3223.89лв. Посочва, че дължимите командировъчни на ищеца съгласно
заповед №31/16.09.2019 са 2429.14лв. Представена е заповед №**/**.09.2019г на основание
НСКСЧ , съгласно която за периода 16.09.2019г-31.10.2019г в рамките на 46дни в Д.-Ш. на
ищеца да се заплатят 27евро дневни пари на ден като кварнирните пари са за сметка на
работодателя, както и разходите за застраховки, такси, горива. Няма заповед по НСКЧ от
работодателя за м. ноември и декември 2019г. В този период както е посочено по-горе,
ищецът не е упражнявал труд, не му се дължи трудово възнаграждение и следователно и
командировъчни.Претенцията на ищеца по този обективно съединен иск по чл.31 ал.1 от
Наредба за служебните командировки се явява неоснователна и недоказана. Също така
неоснователна и недоказана се явява и акцесорната претенция на ищеца за законна лихва
върху сумите за командировъчни от подаване на исковата молба в съда 29 10.2020г до
окончателното изплащане и следва да се отхвърлят.
5
По отношение на претенцията за неизплатено обезщетение за платен годишен отпуск от 6
дни съдът намира за установено следното: Съгласно ССчЕ на ищеца се дължат 146.09лв. за 6
работни дни платен годишен отпуск. Твърди,че съгласно фиш за заплати от м декември
2019г му е начислена тази сума. Видно от представения фиш работните дни през м
декември са 19, в отчетната форма са отразени тези дни като неплатен годишен отпуск и
липсва отразяване на ползван платен годишен отпуск. Съгласно разпоредбата на чл. 178 от
КТ се забранява парично компенсиране на платен отпуск, освен при прекратяване на ТрПрО.
В случая ТрПрО с ищеца е прекратено и следва да му бъде изплатена тази сума на
основание чл.224 от КТ. Сумата се дължи от не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, когато ТрПрО е прекратено и след изтичане на този срок, се дължи лихва
по чл.228 ал.3 от КТ. ТрПрО е прекратено на 01.01.2020г . Ищецът претендира лихва за
периода 01.03.2020г-29.10.2020г / датата на подаване на исковата молба в съда/ в размер на
9.86лв., която е изчислена от електронната страница на Calculator .bg.Съдът намира, че тази
претенция на ищеца за основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По отношение на обезщетението по чл.226 ал.2 от КТ: По делото са представени искане
от ищеца за получаване на заверена трудова книжка и изплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, известие на Спиди от 28.08.2020г и уведомление от
ответното дружество -работодател от 31.08.2020г с искане ищецът да посочи адрес за
получаване на заверената си трудова книжка, както и уведомление от ищеца от 03.09.2020г.
Ищецът твърди, че е получил трудовата си книжка на 08.09.2020г, но липсват писмени
доказателства за това. Представен е ТД от 28.03.2020г. на ищеца с друг работодател за ново
ТрПрО, считано от 30.03.2020г. Видно от представена справка за актуално състояние на
трудовите договори на ищеца към 31.10.2020г, същият е имал ТрПрО с работодател „В.-Р.“
ЕООД гр.*** от30.03.2020г до 08.09.2020г. Ищецът твърди, че поради задържане на
трудовата книжка от работодателя му- ответник по делото, същият не е могъл да удостовери
професионалния си опит пред последващия работодател.Няма данни ищецът да не е
предоставил трудовата си книжка на работодателя, последният да му я е изисквал, за да
извърши задължителните заверки по нея. Тъй като ответникът беше задължен да представи
цялото трудово досие на ищеца, а той не го стори, то следва да на основание чл.161 от ГПК
съдът да приеме, че трудовата книжка на ищеца се е намирала при работодателя му.
Последният е имал задължение по чл.350 от КТ да оформи трудовата книжка и да я върне
на ищеца в деня на прекратяване на ТрПр О с него. Видно е, че се е водила кореспонденция
между страните относно оформянето и изпращането на трудовата книжка на ищеца след
прекратяване на ТрПрО. В периода от 01.01.2020г - 30.03.2020г ищецът не е бил в ТрПрО.
Съдът намира, че ответникът е задържал неправомерно трудовата книжка на ищеца и дължи
обезщетение на ищеца за това. Съдът намира, че ищецът не доказва настъпили за него вреди
след постъпването му на нова работа, а именно след 30.03.2020г. Поради това работодателят
не дължи обезщетение за вреди на ищеца причинени от несвоевременното заверяване на
трудовата книжка с отразяване на факти, свързани с ТрПрО след възникване на ТрПрО с
6
новия работодател, т е съдът намира, че ответникът следва да заплати обезщетение на ищеца
по чл.226 ал.2 от КТ за периода от 01.01.2020г до 30.03.2020г, а не до момента на предаване
на трудовата книжка от работодателя. Съгласно чл.226 ал.3 от КТ обезщетението по ал.2 е в
размер на брутното трудово възнаграждение на работника. В случая брутното трудово
възнаграждение на ищеца е 560лв. месечно. Следва ответникът да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 3 месечни брутни трудови възнаграждения, а именно 1680лв.
Следва да се отхвърли претенцията на ищеца за разликата до претендираната от него сума от
4480лв. като неоснователна и недоказана.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на ПРС
държавна такса съобразно уважената част от обективо съединените искове в размер на 4%
върху сумата 1835.95лв / сбор на уважените претенции:146.09лв., 9.86лв. и 1680лв./ или
73.44лв., както и направените разноски за СГЕ от бюджета на съда в размер на 150лв. по
сметката на ПРС и 10лв. при евентуално издаване служебно на изпълнителни листи.
При този изход на делото на основание чл.78 ал 1 от ГПК следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото съразмерно уважената
част. Ищецът е направил разноски от 550лв. адвокатско възнаграждение по по представен
списък по чл.80 от ГПК за искови претенции в общ размер от 7777.06лв. Следва ответникът
да му заплати сумата от 129.84лв.направени разноски от ищеца съразмерно уважената част
от претенциите / 1835.95лв./
Съдът намира, че съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВКС,
възпроизведена в определение № 58 от 8.02.11г.по ч.гр.д.№ 496/10г.на ІІІ г.о., поставено по
реда на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК е прието, че безплатността на производството по трудови
дела за работниците и служителите, предвидена в чл.359 от КТ и чл.83 ал.1 т.1 от ГПК се
отнася само за дължимите към съда държавни такси и разноски в производството – за
призоваване на свидетели,възнаграждения за вещи лица,но не обхваща дължимите към
противната страна разноски. Заплащането на тези разноски се дължи както при отхвърляне
на предявените от работника или служителя искове,така и при прекратяване на делото и
съгласно чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда
и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от адвокат. В случая ответникът е
направил разноски за адвокат от 780лв. Следва ищецът да му заплати сумата от 595.86лв.
направени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част на
исковете / 5941.11лв./
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение претенцията на И. В. Й. с ЕГН ********** за осъждане на „В.“
ЕООД с ЕИК *** със седалище гр.***, обл. ***, ул.“***“ №***, представлявано от
7
управителя Т. Н. Х. да му заплати сумата от 1120лв. неплатено трудово възнараждение за м.
ноември и м. декември 2019г от по 560лв.по чл.128 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда- 29.10.2020г до окончателното изплащане КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на И. В. Й. с ЕГН ********** за осъждане на „В.“
ЕООД с ЕИК *** със седалище гр.***, обл. ***, ул.“***“ №***, представлявано от
управителя Т. Н. Х. да му заплати сумата 92.88лв. обща сума на лихвите по чл.270 ал.1 от
КТ, включваща 48.85лв. лихва за забавено изплащане на основното ТВ за м ноември от
21.12.2019г-29.10.2020г и 44.03лв. лихва за забавено изплащане на основното трудово
възнагражение за м декември от 21.01.2020г-29.10.2020г КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на И. В. Й. с ЕГН ********** за осъждане на „В.“
ЕООД с ЕИК *** със седалище гр.***, обл. ***, ул.“***“ №***, представлявано от
управителя Т. Н. Х. да му заплати сумата 972евро неизплатени командировъчни за
пътувания в чужбина както следва: за м. 11.2019г 30дни и за м. 12.2019г 6 дни или общо 36
дни, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда29.10.2020г до
окончателното изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище гр.***, обл. ***, ул.“***“ №***,
представлявано от управителя Т. Н. Х. да заплати на И. В. Й. с ЕГН ********** от гр*** ,
ул.“***“ №* вх * ет* сумите 146.09лв./ сто четиридесет и шест лева и девет стотинки/
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г за 6 работни дни по чл.224 от КТ
и 9.86лв./ девет лева и осемдесет и шест стотинки/ лихва по чл.228 ал.3 от КТ за периода
01.03.2020г-29.10.2020г.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище гр.***, обл. ***, ул.“***“ №***,
представлявано от управителя Т. Н. Х. да заплати на ИВ. ВЛ. Й. с ЕГН ********** от
гр.*** , ул.“***“ №* вх * ет* сумата 1680лв./хиляда шестотин и осемдесет лева/
обезщетение по чл.226 ал.2 от КТ , като отхвърля претенцията за разликата до 4480лв.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище гр.***, обл. ***, ул.“***“ №***,
представлявано от управителя Т. Н. Х. да заплати сумите 73.44лв. / седемдесети три лева и
четиридесет и четири стотинки/ държавна такса съразмерно уважената част от исковете и
150лв. / сто и петдесет лева/ направени разноски от бюджет на съда по сметката на ПРС,
както и 10 лв / десет лева/ при евентуално издаване служебно на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД с ЕИК *** със седалище гр.***, обл. ***, ул.“***“ №***,
представлявано от управителя Т. Н. Х. да заплати на И. В. Й. с ЕГН ********** от гр.***,
ул.“***“ №* вх * ет* сумата 129.84лв. /сто двадесет и девет лева и осемдесет и четири
стотинки/ направени разноски съразмерно уважената част от претенциите.
8
ОСЪЖДА И. В. Й. с ЕГН ********** от гр.*** , ул.“***“ №* вх * ет* да зплати на „В.“
ЕООД с ЕИК *** със седалище гр.***, обл. ***, ул.“***“ №***, представлявано от
управителя Т. Н. Х. на сумата 595.86лв. /петстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и
шест стотинки/ направени разноски съразмерно отхъврлената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване от страните през ВТОС в двуседмичен срок от
03.06.2021г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
9