Р Е Ш Е Н И
Е
№………./15.06.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 278 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. №
94402/17.12.2019г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. М.Л., срещу решение № 5589 от
10.12.2019г., постановено по гр.дело № 7867/2019г. на ВРС, с което въззивното
дружество е осъдено да заплати на Д.А.Я., ЕГН **********,***, сумата от 6412,25
лв., представляваща заплатена на 17.05.2019 г. при първоначална липса на основание
стойност на допълнително начислена електроенергия за периода от 18.04.2017г. до
17.04.2018г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Найден Геров“ № 17, с аб. № **********
и кл. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/13.05.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 27.05.2019г., до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а
предявения иск за неоснователен. Отправеното искане е да се отмени
първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция, както и да му се присъдят направените разноски пред двете
съдебни инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД от Д.А.Я. срещу
„Енерго-Про Продажби” АД за заплащане на сумата от 6412,25 лв., представляваща
заплатена на 17.05.2019г. при първоначална липса на основание стойност на
допълнително начислена електроенергия за периода от 18.04.2017г. до
17.04.2018г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Найден Геров“ № 17, с аб. № **********
и кл. № **********, за която сума е издадена фактура № **********/13.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е потребител на електроенергия за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Найден Геров“ № 17, с аб. № **********
и кл. № **********. Ищецът поддържа, че е извършена проверка на средството за
търговско измерване в обекта, при която същото е демонтирано, като резултатите
от проверката са обективирани в констативен протокол. Въз основа на последния е
издадено становище за начисляване на допълнителна електроенергия в размер на
35861 кВтч за минал период. С последващо писмо от ответното дружество е
уведомен за издадена фактура № **********/13.05.2019г. на стойност 6412,25 лв.
за корекция на сметката за потребена ел. енергия. Излага, че е предоставил на
„Банка ДСК“ АД съгласие за незабавно инкасо, поради което ответникът е поискал
и получил на 17.05.2019 г. плащане по банков път на цялата сума по издадената
фактура. Счита, че сумата е заплатена без основание, доколкото протоколът за
извършената проверка не съставлява основание за извършената корекция. Отделно
оспорва съдържанието на съставения констативен протокол за извършената
техническа проверка. Оспорва също служебно начисленото количество
електроенергия да е реално доставено и потребено. Отправеното искане е да бъде
осъдено ответното дружество да му заплати получената без основание сума в
размер на 6412,25 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2019 г., до окончателното изплащане
на задължението. Претендира и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството,
че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че
процесната сума представлява стойност на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че при извършена на 17.04.2018г. от служители на
„Електроразпределение Север“ АД техническа проверка на електромера са направени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. има
показания в размер на 35861 кВтч, които не са визуализирани на дисплея и
съответно не са отчетени и заплатени от абоната. Средството за търговско
измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен
констативен протокол, подписан лично от клиента. Демонтираният електромер е
изпратен за експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е констатирано наличие
на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 35861,170 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Със становище от 09.05.2019г. на
„Електроразпределение Север“ АД е установено точното количество ел. енергия
след прочитане на регистър 1.8.3. - 35861 кВтч, което е остойностено в размер
на 6412,25 лв. с издадена от ответника фактура № **********/13.05.2019 г.
Твърди, че абонатът е уведомен за извършената техническа проверка и
фактурираната сума с писма, изпратени му от „Електроразпределение Север“ АД и от
„Енерго-Про Продажби“ АД. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са
осъществени всички предпоставки за приложение на корекционната процедура.
Поддържа, че натрупаната в невизуализирания регистър електроенергия е реално
доставена и потребена от абоната, поради което фактурираната цена на стоката е
дължимо платена. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира направените
по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.
С
обжалваното решение е уважен предявения осъдителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че
страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет доставката на електрическа енергия за обект
на потребление с аб. № ********** и кл. № **********, като ищецът се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на
Закона за енергетиката.
Страните не спорят също, че процесната
сума от 6412,25 лв. е начислена след корекция на сметката за електроенергия и е
заплатена от абоната в полза на ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД.
От съдържанието на приетия по делото
протокол за монтаж № 1006391 от 12.06.2015г. се установява, че на посочената
дата е подменен монтираният в процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен
номер 1114021564345693 с нулеви
показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е
отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри.
Видно от констативен протокол №
1301366/17.04.2018г., на 17.04.2018г. служители на „Енеро-Про Мрежи“ АД са
извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер, отчитащ
потреблението в процесния обект. При проверката измервателният уред е
демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният
протокол е подписан от служителите, извършили проверката, и от клиента.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и
констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
708/23.04.2019г., според който е извършена експертиза на демонтирания
електромер. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса
в тарифната му схема и наличие на преминала енергия по тарифа 15.8.3 –
0035861,170 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 09.05.2019г. е съставено становище от
„Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия в размер на 35861 кВтч за периода от 18.04.2017г.
до 17.04.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената електроенергия
е издадена фактура № **********/13.05.2019г..
От заключение на вещото лице по проведената
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно дадедно и
неоспорено отстраните, се установява, че към датата на извършване на проверката
– 17.04.2018 г., процесният електромер е бил в срок на метрологична годност,
като същият е монтиран в битов обект и е активиран да отчита по две
тарифи – нощна и дневна, показанията по които се визуализират на дисплея.
Според експерта показанията, записани в регистър 1.8.3, не са визуализирани на
дисплея при редовен отчет, като наличието на данни в тези регистри води до
извод за нарушение на нормалната работа на измервателния уред, което се дължи
на неправомерно вмешателство в програмата му за параметризация и по-точно в
тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в
схемата на свързване. Според вещото лице направените изчисления за
остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са математически точни.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е
необходимо ищецът да докаже фактическото предаване на процесното материално
благо и получаването му от другата страна, а върху ответника лежи доказателствената
тежест за установяване на
наличието на годно правно основание за получаването и́.
В
конкретния случай е безспорно, че ищецът е потребител на ел. енергия и че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на
договор за продажба на ел. енергия, както и че процесната сума е заплатена от
ищеца на ответното дружество. От събраните доказателства по делото се
установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.
енергия, а фактурираните количества ел. енергия са остойностени правилно.
От друга страна следва да се съобрази
обстоятелството, че разпоредбите на ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с
решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. /обн. ДВ, бр.
15/14.02.2017г./ и решение № 13691 от 08.11.2018г. на ВАС по адм. д. №
4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./. На основание чл. 195, ал. 1 във вр.
чл. 194 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В конкретния случай, проверката е извършена
на 27.11.2018г. Следователно липсва нормативна уредба, регламентираща както
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни
процедури. Ето защо,
следва да се приеме, че ответникът не доказа наличието на валидно правно
основание за получаване на процесната сума.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира предявения иск за доказан, поради
което следва да бъде уважен изцяло.
Като е
достигнал до идентични правни извод, първоинстанционният съд е постанови
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред
настоящата инстанция, които представляват заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 650 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивника е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно,
доколкото заплатеното възнаграждение е в размер под минималния такъв /650,61
лв./, определен по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5589 от 10.12.2019г., постановено по гр.дело № 7867/2019г. на ВРС, с
което „Енерго -
Про Продажби” АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.Варна,
Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 е осъдено да заплати на Д.А.Я., ЕГН **********,***, сумата
от 6412,25 лв., представляваща заплатена на 17.05.2019 г. при първоначална
липса на основание стойност на допълнително начислена електроенергия за периода
от 18.04.2017г. до 17.04.2018г. след извършена корекция на сметката на абоната
за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. „Найден Геров“ № 17, с аб.
№ ********** и кл. № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/13.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2019г., до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258 да заплати на Д.А.Я., ЕГН **********,*** сумата от 650
лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски пред въззивната
инстанция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едниоседмичен срок от уведомяването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: