РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Кюстендил , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на деветнадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Калин К. Василев
Татяна Х. Костадинова.
Секретар:Мая Д. Стойнева
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20201500500415 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa с вх. №7578/03.08.2020г. от М. К. А.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. ********, ж.к. ***********, бл.****, вх. ***, ет.** ап.**, чрез
адв. Г., назначена за особен представител, против решение №363 от 29.06.2020г.,
постановено по гр. д. №339/2019г. по описа на Районен съд – Дупница в частта за възлагане
в дял на Е.К. на всички мазета от сграда с идентификатор ***********, със застроена площ
**кв.м., брой етажи два, с адрес на поземления имот: гр. ***********, ул. „***********
№**.
С атакувания първоинстанционен акт е възложен в дял на Е.К. първи жилищен етаж от
сграда с идентификатор ***********, със застроена площ ****, брой етажи два с адрес на
поземления имот: гр. ***********, ул. „*********** №**. К. е осъдена да заплати посочени
в решението суми на И.К., Л. К. и М.А. за уравняване на дяловете им, ведно със законна
лихва. Указано е на И.К., Л. К. и М.А., че за вземанията си за уравняване на дяловете си
могат да впишат законна ипотека. Отхвърлена е претенцията на Е.К. за възлагане в неин дял
на сграда с идентификатор ***********, застроена площ ***** и сграда с идентификатор
*********** със застроена площ ****м., построени в поземлен имот с идентификатор
***********, с адрес на поземления имот: гр.***********, ул. „*********** №**. Изнесени
са на публична продан имотите с идентификатор ***********, застроена площ ***** и
сграда с идентификатор *********** със застроена площ ****м., построени в поземлен
имот с идентификатор ***********. постановено е получената от проданта сума да бъде
разпределена между съделителите, съобразно квотите, при които е допусната делбата, а
1
именно: за Е. К., И. К. и Л. К. по 1/6 ид. ч., а за М. А. – 3/6 ид. ч. Страните са осъдени да
платят държавна такса съобразно квотите си.
Жалбоподателят намира съдебният акт в обжалваната част за неправилен и
незаконосъобразен. Сочи се, че в решение №1368/03.12.2008г. по гр. д. №4834/2007г. на
ВКС, IV ГО, било прието, че мазето няма самостоятелен статут – то по общо правило било
прилежаща част към жилищен, търговски или друг обект и поради това бил изключен от
гражданския оборот в общата хипотеза, както и другите несамостоятелни части на
недвижимите имоти. Ако в една сграда различни лица притежавали самостоятелни обекти,
за които по закон било предвидено наличие на складово помещение да съществува като
принадлежност към всеки самостоятелен обект, т.е. собственикът на всеки един обект да
имал възможност да ползва такова помещение и да притежава собственост върху него.
Съгласно съдебната практика мазетата представлявали обща част по предназначение.
Доколкото процесната жилищна сграда била двуетажна, т.е. в режим на етажна
съсобственост, то за всеки от етажите следвало да бъдат предвидени сервизни помещения –
мазета. Съгласно чл. 40 от ЗУТ всеки обект, който имал статут на жилище, задължително
трябвало да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня,
тоалетна и най-малко едно складово помещение. В нормата на чл. 38 от Закона за
собствеността изчерпателно били изброени общите части на една сграда и същите не
подлежали на делба. В настоящия случай мазетата принадлежали към двата етажа в размер
по ½ ид. ч. за всеки от етажите. Поради това незаконосъобразно съдът бил възложил в дял
на ищцата К. всички мазета, а следвало да бъдат предоставени по равно на собствениците
на двата жилищни етажа. На тази база се иска частична отмяна на атакуваното решение.
Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемите, които в двуседмичния срок, чрез
процесуалния си представител – адв. К. Д., са представили отговор. Въззивната жалба е
намерена за допустима, но неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционното
решение. Сочи се, че страните били наследници на починалите И.К. К. и Р. К. К. и двамата
бивши жители на ***********. В наследство от тях останали недвижимите имоти, предмет
на делбата в настоящото производство. Наследодателите И. К. и Р. К.а приживе били
разделили сграда с идентификатор *********** със застроена площ от **** на два етажа и с
утвърдена доброволна делба от Станкедимитровски районен съд по гр.д. №70/1976 г. в дял
на Р. К.а бил поставен първи жилищен етаж, ведно с мазета, а в дял на И. К. е поставен в дял
втори жилищен етаж и целия таван с помещенията в него, т.е. приживе наследодателите
били разпределили етажите в сградата и складовите помещения. Така била ползвана и
жилищната сграда от 1976 г. до смъртта на лицата. Сочи се в отговора, че било допустимо
избените помещения да принадлежат на един от етажните съсобственици и да станат
прилежащи части, тъй като не било единствено складово помещение в сградата. На другия
обект в сградата, за който по закон задължително се предвиждало наличие на складово
помещение, това било таванското помещение, което било с подобно предназначение. По
тези съображения правилно ДРС бил предоставил мазетата като прилежащи избени
помещение на първи етаж, а на втори етаж – прилежащо складово помещение било
таванското помещение. Иска се потвърждаване на акта на Районен съд – Дупница.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се преупълномощения от
особения представител на въззивника – адв. С. Процесуалният представител на
въззиваемите е депозирал молба за гледане на делото в нейно отсъствие и иска
потвърждаване на първоинстанционния акт. Адв. С. че желае уважаване на въззивната
жалба, излага и съображения в тази насока.
2
Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на
данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Предявен е иск за делба от Е. К., И. К. и Л. К. против М. А. с правно основание чл. 34
ЗС, вр с чл. 341 от ГПК. Постановено е решение №114 от 14.02.2020г., поставено по гр.д.
№339/2019г. на Районен съд – Дупница, влязло в сила, с което между посочените лица е
допусната делба на първи жилищен етаж с идентификатор ***********, застроена площ
****, брой етажи два, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, заедно с мазетата от
същата сграда; 2. Сграда с идентификатор ***********, със застроена площ от *****, бр.
етажи един, с предназначение:селскостопанска сграда и 3. Сграда с идентификатор
***********.3 със застроена площ от ****м. бр. етажи един, с предназначение гараж, трите
сгради построени в поземлен имот с идентификатор ***********, по КККР на гр.
***********, одобрен със заповед № РД-18-15/19.02.2008г./19.02.2008г. на ИД на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на
поземления имот: гр. ***********, ул. „***********№**, с площ ***********., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план:***********, парцел **, при съседи на
имота: ***********; ***********;***********; ***********, при следните делбени части:
3/6 ид. ч. за М. А. и по 1/6 ид. ч. за останалите съделители. Искът за делба на останалите
посочени в ИМ имоти е отхвърлен.
По делото са събрани следните писмени доказателства: удостоверения за наследници,
скица на поземлен имот №***********г.; скица на сграда №***********; удостоверение за
данъчна оценка; протокол от Станке димитровски районен съд от 01.VI.1978г. по дело
№70/1976, скица на поземлен имот №1***********г., саморъчно завещание от 01.09.2006г.
на К., протокол за обявяване на саморъчно завещание. Назначени и приети са две
експертизи.
В първата фаза на делбата е назначена и приета съдебно-графическа експертиза, с която
да се установи дали текстът на саморъчно завещание и подписа под него са изписани от И.
К., починал на ***********г. В заключението си в. л. К. сочи, че К. е изписал текста в
саморъчното завещание от 01.09.2006г., както и че той се е подписал под същото.
Във втората фаза на делбата е назначена съдебно-техническа експертиза. В
заключението си в. л. Велинов определя, че първият жилищен етаж от сграда с
идентификатор *********** е неподелим и предлага справедлива пазарна стойност за него в
размер на *********** лв.
Разпитана е свидетелката М. която сочи, че един от съделителите – Е.К., е живяла 7-8
години при леля си – Р. К.а в къщата в гр. ***********. Друг от съделителите не бил живял
в процесния имот. Е. живяла там до смъртта на леля си и чичо си. Къщата била горяла и за
известно време Е. отишла да живее при брат си. Е. нямала друго жилище, в което да живее.
Направено е искане от адв. Д. /процесуален представител на Е. К., И. К. и Л. К./ за
възлагане първия етаж от допуснатия до делба имот на Е.К., като същата се задължи да
изплати на останалите съделители частта им.
Постановено е решение №363/29.06.2020г., по гр. д. №339/2019г. по описа на ДРС, с
което е възложен в дял на Е.К. първи жилищен етаж от сграда с идентификатор
***********, със застроена площ ****, брой етажи два, с адрес на поземления имот: гр.
***********, ул. „*********** №**. К. е осъдена да заплати посочени в решението суми на
3
И.К., Л. К. и М.А. за уравняване на дяловете им, ведно със законна лихва. Указано е на И.К.,
Л. К. и М.А., че за вземанията си за уравняване на дяловете си могат да впишат законна
ипотека. Отхвърлена е претенцията на Е.К. за възлагане в неин дял на сграда с
идентификатор ***********, застроена площ ***** и сграда с идентификатор ***********
със застроена площ ****м., построени в поземлен имот с идентификатор ***********, с
адрес на поземления имот: гр. ***********, ул. „*********** №**. Изнесени са на
публична продан имотите с идентификатор ***********, застроена площ ***** и сграда с
идентификатор *********** със застроена площ ****м., построени в поземлен имот с
идентификатор ***********. Постановено е получената от проданта сума да бъде
разпределена между съделителите, съобразно квотите, при които е допусната делбата, а
именно: за Е. К., И. К. и Л. К. по 1/6 ид. ч., а за М. А. – 3/6 ид. ч. Страните са осъдени да
платят държавна такса съобразно квотите си.
С въззивната жалба се обжалва решението в частта за възлагане на всички мазета от
жилищна сграда с идентификатор *********** по КККР на гр. *********** с адрес на
поземления имот: гр. ***********, ул. „*********** №** с площ ***********. в дял на
Е.К..
От правна страна съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално допустима е, поради
което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното решение е
валидно и допустимо.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно протокол от Станкедимитровски районен съд от 01.VI.1978г., по дело №70/1976г.
на л.12 от гр. д. №339/2019г. по описа на ДРС в дял на Р. К. е поставен в дял ½ ид. ч. от
парцел **-*********** в ** по плана на гр. ***********, състоящ се от ****., при съседи:
улици от две страни и Б.М.К., ведно с първия жилищен от жилищна сграда в парцела, както
и мазетата от същата сграда етаж. В дял на И. К. е поставен втори етаж от същата жилищна
сграда и целия таван с помещенията в него. С тази спогодба е ликвидирана съсобствеността
в сградата. По този начин е формирана воля мазетата да станат принадлежност към първия
етаж от жилищната сграда, а таванските помещения – принадлежност към втория жилищен
етаж от къщата. Съгласно чл. 37 от Закона за собствеността /ЗС/ мазетата, както и
таванските помещения в сграда, са принадлежност към главната вещ. С извършената делба,
обективирана в дело №70/1976г. на Станкедимитровски районен съд от 01.VI.1978г. не е
нарушена разпоредбата на чл. 40 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, определящ
че всяко жилище трябва да има складово помещение, тъй като видно от протокола складово
помещение, обслужващо втория етаж е таванското помещение. Няма спор в практиката, че
таванското помещение е складово и по аргумент на чл. 98 от ЗС като принадлежност следва
главната вещ – етажът. Наред с това следва да се отбележи, че е недопустимо придобиването
на принадлежност от лице, което не притежава главна вещ в сградата. Избата може да бъде
придобита само ако бъде променен статутът й, даващ възможност за притежанието й като
самостоятелна вещ. При това положение на жалбоподателката А. не може да бъде поставен
в дял някое от мазетата в сградата в случай, че тя не притежава главна вещ в същата, нито
пък е променен статутът на мазетата. В закона не съществува изискване всеки от
собствениците на самостоятелни вещи в сградата непременно да е собственик както на мазе
/избено помещение/, така и на таванско помещение. Законът императивно налага всяка
самостоятелна вещ в сградата да има принадлежност без значение дали това ще е избено
помещение или таванско. Ето защо е допустимо, доколкото не са единствени складови
4
помещения мазетата да са принадлежност към една от главните вещи в сградата, а
таванските помещения – принадлежност на другата самостоятелна вещ в къщата. Съдът е
съгласен с посоченото във въззивната жалба, че всяко жилище, съгласно чл. 40 от ЗУТ
трябва да има складово помещение и че мазето няма характер на самостоятелна вещ, но
както е посочено и в самата въззивна жалба е допустимо за самостоятелните обекти да бъде
предвидено мазе или таванско помещение, както е в настоящия случай. При това
положение решението в атакуваната му част не е незаконосъобразно, тъй като с възлагането
на първия етаж заедно с мазетата на Е.К., вторият етаж не остава без принадлежащи
складови помещения – такива са таванските помещения.
Ето защо, настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Кюстендил ще потвърди
решение №363/29.06.2020г., постановено по гр. д. №339/2019г. по описа на ДРС в
обжалваната му част, като правилно. В останалата част решението като необжалвано е
влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК страните не си дължат разноски.
По обжалваемостта:
Поради предмета на делото, същото попада сред изключенията визирани в нормата на
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на
съобщение с приложено решение чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния
касационен съд.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №363/29.06.2020г., постановено по гр. д. №339/2019г. по
описа на ДРС в частта, с която е възложен в дял на Е. М. К. ЕГН:**********, с адрес: гр.
***********, ул. *********** **, общ. ***********, обл.******* следният недвижим имот:
първи жилищен етаж от сграда с идентификатор *********** със застроена площ от ****
брой етажи два, с предназначение:жилищна сграда еднофамилна, заедно с мазетата от
същата сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *********** по КККР на гр.
***********, одобрен със заповед №РД-18-15/19.02.2008г. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед:няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления
имот: гр. ***********, ул. „*********** №**, с площ от *********** кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:ниско застрояване
/до 10 м/ стар идентификатор:няма, номер по предходен план:***********, парцел *, при
съседи на имота:***********; ***********; ***********; ***********.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщение с
приложено решение чрез Окръжен съд – Кюстендил пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6