Р Е Ш Е Н И Е
№190
град С., 12.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.ски
районен съд ІІІ-ти състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две
хиляди и седемнадесета година в състав:
При
участие на секретаря Екатерина Бандрова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 471 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по исковата молба на Й.С.С. с ЕГН ********** срещу Д.И.Д. с ЕГН **********. С
исковата молба се твърди, че ответникът издал в полза на ищеца запис на
заповед, по силата на който се е задължил да изплати сумата от 7 000 лв. Сумата
не била изплатена на падежа. Ищецът предявил вземането си по реда на чл. 417 от ГПК, като била издадена Заповед за незабавно изпълнение № ***/23.07.2014 г. и
изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № ***/2014 г. по
описа на РС - гр. С.. Ответникът подал възражение в срок. Твърди се от ответника,
че издаването на изпълнителен лист е във връзка каузално правоотношение между
него и ищеца по договор за наем, като сумата за която е издаден запис на
заповед съставлява задължение по договор за наем и задължение за плащане на
консумативи и разноски във връзка с наетия имот към Т.С.. Предявява се
установителен иск за установяване по отношение на ответника задължението му за
сумата в размер на 7 000 лв. по Записа на заповед ведно със законната лихва от
датата на завеждане на заявлението до окончателното изплащане и вземането за
разноски. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл. 538 от ТЗ за установяване вземане на ищеца срещу ответника в размер на 7 000 лв. по Записа на заповед ведно със
законната лихва от датата на завеждане на заявлението до окончателното
изплащане и вземането за разноски. От ответника е постъпил отговор, с който се
прави възражение за погасяване на вземането по давност.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си
процесуален представител адв. К. заявява становище за основателност и
доказаност на иска.
Ответникът в проведеното съдебно заседание, чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Т. заявява становище за
неоснователност на иска. Представя писмена защита с подробни съображения за
това, че падежът, на който е следвало да
бъде извършено плащането по ценната книга, е бил 13.04.2011 г., а заповедното
производство е инициирано повече от три години след настъпване на падежа,
поради което поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за
изтеклата погасителна давност на менителничния иск, че записа на заповед е
издаден, без да е посочена уговорката „без разноски", „без протест"
или друг равнозначен израз, поради което отказът за плащане трябвало да се
установи чрез протест поради неплащане, а такъв не е извършен.
С. р. с., като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от фактическа страна:
Установи се, че на 13.10.2010 г. Д.И.Д. с ЕГН **********
издала в полза на Й.С.С. с ЕГН ********** запис на заповед с който се задължила
за сумата от 7000 лв., платима на падежа - 13.04.2011 г.
На 18.07.2014 г. /видно от
приложен пощенски плик/ Й.С.С. е подала в Р. с. гр. С. заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. По заявлението е
образувано ч.гр.д. № ***/2014 г. по описа на същия съд. Издадена е заповед № ***
на 23.07.2014 г. с
която Р. с. С. е разпоредил длъжникът Д.И.Д.
с ЕГН ********** да заплати на кредитора
Й.С.С. – ЕГН ********** сумата 7
000 лева главница за задължение по Запис
на Заповед от 13.10.2010 г., с падеж 13.04.2011 г., ведно със законна лихва от
21,07,2014 г. до окончателно плащане, както и сумата от 440 лева разноски.
Посочено е, че вземането произтича по Запис на Заповед от 13,10,2010 г., с
падеж 12,04,2011 г., за което е представен документ по чл. 417, т.9 от ГПК. На
02.03.2017 г. по същото дело е постъпило възражение от длъжника. Съдът е
извършил служебна проверка за подаване на възражението н срока по чл. 414 ГПК,
като е изискал с разпореждане от 06.03.2017 г. информация от съдебния
изпълнител по посоченото изпълнително дело. С уведомително писмо от 29.03.2017
г. ЧСИ № *** е предоставил преписи от документи в т.ч. и покана за доброволно
изпълнение, от които не се установи ответникът по настоящото дело да е получил
ПДИ, ведно с препис от заповедта за изпълнение. От приложените документи се
установява единствено връчване на запорно съобщение на трето задължено лице.
След преценка на доказателствата за датата на връчване на ПДИ и препис от
заповедта за изпълнение, съдът е постановил определение на 30,03,2017 г. с
което е отправил указания за предяввяване на иск за установяване вземането на
кредитора и настоящ ищец. Съобщението до ищеца е връчено на 18.04.2017 г.,
искът е подаден в законоустановения месечен срок.
По делото не се събраха
доказателства за погасяване на задължението по записа на заповед чрез плащане.
По делото се събра договор
за наем на недвижим имот, от който се установява, че на 08.12.2007 г. ищцата
предоставила в наем на ответника недвижим имот срещу месечна наемна цена от 500
лв. Срокът на договора е уговорен за 12 месеца, като е предвидено, че договорът
се прекратява с изтичането на срока му, а след изтичане на срока договорът може
да бъде
продължен с изрично писмено съгласие на страните.
Не се представихе доказателства за продължаване срока на договора, поради което
съдът намира, че същият е прекратен на 15.12.2008 г. по делото се събра
споразумителе протокол на ищцата с Т.С. ЕАД за разсрочване на задължения
свързани с топлоснабден имот /съвпадащ с имота-предмет на наемния договор/ в
размер на 3354,60 лв., формирано в периода м. септември
При така установеното от фактическа страна, съдът
достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, доколкото се търси
установяване на вземане на ищеца, което вече е било предявено по реда на
заповедното производство по чл. 417 ГПК, по частното производство е била
постановена заповед за изпълнение на парично задължение. Установява се, че
подаденото възражение е депозирано в срока по чл. 414 ГПК, тъй като за
издаването на заповедта за изпълнение и за издадения изпълнителен лист се
съобщава на длъжника от съдебния изпълнител по реда на чл. 418 ГПК, а видно от
доказателствата по делото, до датата на подаване на възражението преписи от
изпълнителния лист и заповедта за изпълнение не са връчени на ответника.
По същество се доказа че ответникът се е задължил по
силата на едностранна сделка, като с издаването на записа на заповед, на 13.10.2010
г. Д.И.Д. с
ЕГН ********** се е задължила в полза на Й.С.С. с ЕГН ********** за сумата от
7000 лв., платима на падежа - 13.04.2011 г. Не се доказа сумата да е изплатена.
Не се доказа издаването на запис на заповед да е издаден като обезпечение по
едно каузално правоотношение. Представените доказателства – договор за наем и
споразумителен протокол не установяват такова обстоятелство. От една страна
договорът за наем е прекратен с изтичане на срока му – на 15.12.2008 г. т.е
много преди датата на издаване на процесния запис на заповед. От друга страна
споразумителния протокол не сочи на задължение на ответника, както се отнася за
сума, съществено различаваща се от задължението по записа на заповед. Страните
/в т.ч. ищец и ответник/ не посочиха конкретно каузално правоотношение между
тях, нито посочиха неговите параметри, нито установиха постигнато между
страните съгласие за такова. Ето защо съдът следва да разгледа менителничния
иск самостоятелно, на основанието посочено в исковата молба, а именно като
задължение по абстрактна формална сделка.
От външна страна
менителничният ефект е редовен, като носи предвидените в закона реквизити и е
породил задължение за Д.И.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на Й.С.С. с
ЕГН ********** сумата от 7000 лв., платима на падежа - 13.04.2011 г. Приетият
по делото запис на заповед, от който ищецът извлича вземането си, отговаря на
изискванията на закона за форма и съдържание и е валиден. Съгласно чл. 535 ТЗ
записът на заповед следва да съдържа: наименованието "запис на
заповед" в текста на документа; безусловно обещание да се плати определена
сума пари; падеж; място на плащане; името на лицето, на което трябва да се
плати; дата и място на издаване и подпис на издателя. По своята правна същност,
записът на заповед е едностранно волеизявление, облечено в законоустановена
писмена форма, с посочено в чл. 535 ТЗ съдържание. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ,
документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис
на заповед, освен в случаите на ал. 2, 3 и 4. Процесният документ е наименован
"запис на заповед" и съдържа това словосъчетание в текста си,
издателят е поел безусловно задължение да плати сумата на посоченото в документа
лице, посочени са дата и място на издаване, както и място на плащане. Падежът е
уговорен на определен ден. По несъмнен начин са индивидуализирани издателят и
поемателят по ценната книга. Менителничното възражение на ответника е свързано
с изтекла погасителна давност. Според разпоредбата на чл. 531, ал. 1 ТЗ
исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от
падежа. Видно от приетия по делото запис на заповед, с дата на издаване -
26.11.2007 г., е с падежът на задължението, посочен на 13.04.2011 г. От падежа
на процесния запис на заповед до предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда (от която дата се счита подадена
исковата молба, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК) - 18.07.2014 г.,
са изтекли повече от три години, което означава, че прекият менителничен иск е
погасен по давност. Ето защо, предвид
основателността на заявените менителнични възражения и с оглед липсата на
евентуално позоваване от страна на ищеца на извънменителнично основание в
подкрепа на вземанията му по издадената заповед за парично задължение по чл.
417 ГПК, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
поради погасяване на менителничното задължение по давност.
С оглед отхвърлянето на обуславящия иск следва да бъде
отхвърлен и акцесорния за установяване дължимост на законна лихва и разноски в
заповедното производство.
При този изход на делото съдът следва да осъди ищеца
да заплати в полза на ответника сторените от него разноски в размер на 700 лв.
за заплатен адвокатски хонорар. Възнаграждението не е прекомерно, предвид обема
на реализираната защита и процесуално представителство, като размерът му
надвишава само с 20 лв. размерът на минималното установено адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения .
По изложените съображения С. р. с.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 538 ТЗ
предявеният от Й.С.С.
с ЕГН ********** срещу Д.И.Д. с ЕГН ********** иск за установяване вземането на
Й.С.С. по заповед № ***на 23.07.2014 г. постановена по ч.гр.д. № ***/2014 г. по
описа на Р. с. С. за заплащане на сумата от 7000 лева главница за задължение по
Запис на Заповед от 13.10.2010 г., с падеж 13.04.2011 г., ведно със законна
лихва от 21,07,2014 г. до окончателно плащане, както и сумата от 440 лева
разноски.
ОСЪЖДА Й.С.С. с ЕГН ********** да
заплати на Д.И.Д. с ЕГН **********
сумата от 700 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото
дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.
о. с. в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: