№ 241
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000233 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД със седА.ще гр.София срещу решение № 36 от 30.12.2021г.
по търг.дело № 32/21г. по описа на Окръжен съд – Търговище, търговско
отделение, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да
заплати на С. АЛ. Х. от с.К., община Попово обезщетение за неимуществени
вреди – травматични увреждания, болки и страдания, причинени му при ПТП
на 19.12.2019г., допуснато по вина на С. Я. Р., при управление на микробус
„Фолксваген Крафтер“ с рег.№ Т 1913 ТН със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, за разликата над 35 000лв. до
70 000лв., ведно със законна лихва и по насрещна въззивна жалба С. АЛ. Х.
срещу същото решение, но в частите му, с които е отхвърлен предявения от
него срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 70 000лв. до 80 000лв., с която е
отхвърлен искът за обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 616.49лв. за разликата над 22.26лв. до
79.19лв., както и в частта му, с която е определена датата 28.11.2020г. за
1
начална дата на присъдената законна лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди.
В жалбата на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД със седА.ще гр.София се
твърди, че решението в обжалваната от застрахователя осъдителна част е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно прилагане на материалния закон.
Застрахователят оспорва приетия от съда размер на застрахователно
обезщетение в размер на 70 000лв., като твърди, че определената от съда като
справедлива сума не е адекватна и съразмерна с претърпените от ищеца
болки и страдания, присъденото обезщетение е в размер с принципа за
справедливост, социално-икономическата обстановка в страната, както и
установената съдебна практика. Сочи че при определянето на обезщетението
следва да бъде съобразена датата на произшествието – 19.12.2019г. Твърди че
при определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд не е
приложил един от задължителните критерии при определянето му –
социално-икономическата обстановка в страната. Същата е отбелязана като
критерий, но не е обсъдена подробно и няма изложени мотиви. Сочи че
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да
се отчитат като ориентир за размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Съобразявайки претърпените вреди и посочените от експертите
периоди за възстановяване с минималната работна заплата в страната за
периода – 560лв. твърди че търсеното от ищеца обезщетение за търпени от
него болки и страдания в период от 4 месеца, се явява особено прекомерно
съгласно обективните критерии за определяне на застрахователни
обезщетения. Твърди че същото е прекомерно завишено и при съпоставка с
данните на НОИ за средната работна заплата за страната около 1 313лв.
Твърди също така че ищецът не е доказал по делото при условията на
главно и пълно доказване претендирания от него размер на вредите. Сочи че
по делото е установено, че ищецът към момента на изготвяне на експертизата
е възстановен напълно от претърпените травми. Твърди че възстановителният
период е протекъл в рамките на обичайните оздравителни периоди за
понесените травми, а ако е нА.це забавяне и удължаване на този период, то
същото се дължи на причини, които не са в причинно-следствена връзка със
2
събитието, а са резултат на предходно заболяване на ищеца.
Твърди че присъденото обезщетение в размер на 70 000лв. многократно
надхвърля справедливото в случая обезщетение.
На следващо място оспорва извода на съда за липса на съпричиняване
на настъпването на неимуществените вреди. Твърди че при преценка за
съпричиняване от главно значение е нА.чието на причинна връзка между
поведението на пострадА.я и настъпилите вредоносни последици, а не само
извършеното закононарушение. Твърди че е възможно да е нА.це
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД от
самия пострадал дори в случаите, когато липсва нарушаване на правилата за
движение по ЗДвП. Твърди че съдът е тълкувал в изключително стеснителен
смисъл поведението на пострадА.я. Сочи че съпричиняването има обективен
характер и принос е нА.це, когато с поведението си пострадА.ят е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди, независимо дА. е действал или е бездействал виновно. Твърди че в
производството пред първата инстанция се доказа нА.чие на съпричиняване
поради непоставяне на предпазен колан. Позовава се заключението на
експертизата, в която е посочено че няма доказателства за „коланни травми“
които при установения механизъм е следвало да са нА.чни. Позовава се на
САТЕ и СМЕ, в които е посочено че уврежданията, предвид тежестта и
произхода им, отговарят на настъпили такива от свободно подвижно тяло,
неограничено от обезопасителен колан. Твърди че е нА.це значително
допринасяне от страна на пострадА.я за настъпване на вредоносния резултат.
Моли съда да отмени решението в обжалваните от него части и да
постанови друго, с което предявения срещу застрахователя иск за
обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над
35 000лв. Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от С. АЛ. Х. от с.К.,
община Попово, в който се изразява становище за неоснователност на
подадената жалба. Моли съда решението в обжалваната от застрахователя
част да бъде потвърдено.
В насрещната въззивна жалба на С. АЛ. Х. се оспорва приетия от съда
размер на обезщетение от 70 000лв. като твърди че същият е занижен,
3
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приложена формално и не са съобразени
обективните критерии, посочени в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на
Пленума на ВС за определянето му. Описва във въззивната жалба
претърпените от него увреждания, проведено лечение, търпени болки и
страдания. Твърди че и съобразно заключението на вещото лице заради
претърпяното мозъчно сътресение и счупване на горна челюст и в бъдеще ще
търпи болки и страдания. Твърди че съдът не е взел предвид показанията на
свидетелите и заключението на приетата съдебно-психологична експертиза
при определяне на размера на обезщетението. Твърди че съдът не е взел
предвид и икономическата конюнктура в страната при определяне на размера
на обезщетението.
Оспорва приетата от съда начална дата на законна лихва върху
дължимото обезщетение – определена от изтичане на тримесечния срок за
произнасяне на претенцията.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваните от него отхвърлителни части и да уважи предявеният от него
иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 80 000лв.,
да присъди законна лихва върху имуществените вреди в размер на 616.49лв. в
размер на 79.12лв., както и да присъди законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди с начална дата 19.12.2019г. до окончателното
изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД на подадената въззивна жалба от Х., в който жалбата се
оспорва и моли съда да потвърди решението в обжалваните от ищеца части.
Въззивникът С. АЛ. Х., в съдебно заседание, чрез процесуален
представител, поддържа своята жалба и моли съда да уважи предявените от
него искове в пълен размер и да остави без уважение жалбата на
застрахователя. Претендира направените по делото разноски.
Въззивникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, редовно призован, не се
явява представител в съдебно заседание, не изразява становище по жалбите.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
4
Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от С. АЛ. Х.
срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000лв., предявен като частичен от целия в размер на
150 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 616.49лв.,
претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на 19.12.2019г.,
причинено виновно от С. Я. Р. при управление на пътно превозно средство
„Фолксваген Крафтер“ с рег.№ Т 9013 ТН, при сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със
законна лихва. Решението в частите му, с които е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди до размера на сумата 35 000лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 616.49лв. е влязло в сила. Предмет на
въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта
му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 35 000лв. до присъдените 70 000лв. и в
отхвърлителната му за претендираното обезщетение за разликата над
70 000лв. до 80 000лв., както и по отношение на началната дата на
присъдената законна лихва.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 19.12.2019г., вината на водача С. Я. Р. и
механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е
причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Р. вреди при управлението
на лекия автомобил.
Спорни пред въззивния съд са само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и нА.чието на съпричиняване от страна на пострадА.я.
По размера на обезщетението:
Не е спорно, че пострадА.ят С.Х. е бил пътник в микробуса и при
пътно-транспортното произшествие е получил следните травми: охлузвания
по лицето и кървене от носа, мозъчно сътресение, счупване на горната челюст
5
в ляво и дясно на няколко костни фрагмента, избиване на втори горен десет
зъб и на първи горен ляв зъб. Първоначално е приет по спешност в МБАЛ –
Търговище АД и е изписан от болницата на 27.12.2019г. с диагноза мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма. Приложено е медикаментозно
лечение. Приведен е в клиника по лицево-челюстна хирургия при МБАЛ
„Света Марина“ ЕАД – Варна, където под обща анестезия е извършена
закрита репозиция на костните фрагменти на горната челюст в правилно
анатомично положение и е поставена шина на горната челюст. Изписан е от
болница на 30.12.2019г. Установено е че Х. има вродено кръвно заболяване
коагулопатия, състояние, при което способността на кръвта да коагулира е
нарушено и може да има продължително или прекомерно кървене. От
приетото от първата инстанция заключение на съдебно-медицинската
експертиза, което настоящата инстанция кредитира изцяло като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, въззивният съд приема че
счупването на горната челюст двустранно е причинило на пострадА.я трайно
затруднение на дъвченето и говора за около 3 – 4 месеца. Избиването на
първи горен зъб в ляво и счупване на коронката на втори зъб в дясно са му
причинили постоянно затрудняване на дъвченето и говора до протезирането
на зъбите. По време на получаване на уврежданията, по време на лечението и
след това пострадА.ят е търпял и ще търпи силни болки и страдания. Според
експерта последиците от травмите по отношение на мозъчното сътресение са
за продължителен период от време оплаквания от страна на централната
нервна система – упорито главоболие, световъртеж, емоционална лабилност,
раздразнителност, намалено внимание, намалена работоспособност за
умствен труд. Прогнозата за възстановяване предвид възрастта са добри, като
най-вероятно ще се възстанови напълно. При извършен преглед от експерта е
установено че към момента няма видими белези и деформации по лицето, има
оплаквания от болки в областта на горната челюст, които се появяват при
студено и влажно време.
От приетото като доказателство по делото експертно заключение на
съдебно-психологична експертиза, обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните и кредитирано от съда изцяло, въззивният съд
приема, че инцидентът е довел до промяна в психологичното и емоционално
състояние на Х.. Разгърнал е психична реакция с преживяване на висока
тревожност, непрегнатост, несигурност и безпокойство. Поредицата от
6
последвА. събития – хроничен болков синдром, постелен режим, нарушена
автономност, изолация и принудително ограничаване на контактите са довели
до хроничен субективен дистрес, нарушаващ обичайното функциониране във
всички сфери за период от няколко месеца. Състоянието се е изявило във
висока тревожност, безпокойство, понижено настроение, чувство за
невъзможност за справяне, мисловни „предъвквания“, нарушения на съня и
апетита, вегетативни симптоми и лесна раздразнителност. Посочено е от
експерта, че периодът, необходим за пълно възстановяване е различен от три
месеца до една година. Към момента на прегледа симптоматиката е
претърпяла частично обратно развитие, но все още някои от симптомите
персистират. Психичното здраве на Х. е възстановено до степен да може да
функционира самостоятелно. Цялостната психична картина не е достигнала
до клинична изразеност на симптоматиката, неналагаща медикаментозна
терапия.
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. С.Х. и Х.
СА.хова Х., родители на пострадА.я, преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от съда
при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че С.
след инцидента е бил в тежко състояние. При престоя в болниците е бил
придружаван от своя баща, а след това е бил в дома си в с.К., гледан от майка
си, като първоначално е имал нужда от постоянна помощ за всичко,
включително и за хранене и хигиена. 45 дена след операцията е бил с
поставена шина. Не е могъл да приема храна, първоначално е приемал само
течности, давани му с тръбичка, а после и супи. И след махането на шината е
продължил да има затруднения с храненето. Дълго време е прекарал в къщи
на легло. Често се е оплаквал от световъртеж, главоболие. Изпитвал е страх
да се движи, станал е нервен. Родителите му сочат че заболяването на кръвта,
което е има, до произшествието не му е създавало никакви проблеми и не се е
налагало да приема лекарства. Сочат че към момента за да се пристъпи към
стоматологичните процедури за оправяне на счупените зъби следва да приема
лекарство за кръвта. От показанията на родителите се установява, че към
момента на произшествието С. е бил ученик в 12 клас на Селскостопанската
гимназия в Попово, но поради инцидента няколко месеца е спрял да ходи на
училище и се е дипломирал по-късно.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
7
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 70 000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от Х. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на
претърпяното на 19.12.2019г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищецът е бил на 18 години, ученик в последен клас на гимназията. За
да определи този размер съдът изхожда от получената травма – мозъчно
сътресение, счупване на горна челюст и загуба на предни зъби, трайно
затрудняващи дъвченето и говора, както и от проведеното лечение -
хирургично, медикаментозно, както и предстоящо дентално лечение за
възстановяване на загубените зъби. Допълнителни усложнения има поради
вроденото му и съпътстващо заболяване коагулопатия, налагащо прием на
медикаменти за да може да бъдат извършени денталните процедури. Загубата
на зъб представлява средна телесна повреда и е завинаги и пълно
възстановяване е невъзможно. Възможностите на денталната медицина
позволяват протезиране, при което да се възстанови дъвкателната способност
във фазата на захапването, нормалността на говора и да се върне естетическия
вид на лицето, но това не би върнало собствения загубен зъб. За да определи
по-висок размер въззивният съд отчита вида на уврежданията – счупване на
горна челюст на множество фрагменти и загуба на два предни зъба
съпоставени с младата възраст на пострадА.я. Освен физическите болки и
неудобства, които е търпял и ще търпи до евентуалното протезиране на
зъбите, уврежданията са видими и допълнително водят до неудобства,
понижено самочувствие, страх и безпокойство за бъдещето. Въззивният съд
намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадА.я за
значителните по интензитет и продължителност болки и страдания, както и
ограничаване на социални контакти и социален живот, както и за
предстоящите такива до протезиране на липсващите два предни зъба.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
8
твърди, че пострадА.ят Х. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, поради това че е пътувал в микробуса без поставен обезопасителен
колан. В тежест на застрахователното дружество е да докаже при условията
на главно и пълно доказване, поведението на пострадА.я, допринесло за
настъпване на вредоносния резултат.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
поддържано становището, че за да е нА.це съпричиняване по смисъла на чл.51
от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадА.ят обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадА.я, без
който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента,
до увреждането като неблагоприятен резултат.
Не е спорно по делото, че Х. е бил пътник в микробуса. Не е установено
по безспорен начин на кое място в автобуса е пътувал. Съобразно
заключенията на двете експертизи – автотехническа и медицинска
пострадА.ят е бил без поставен обезопасителен колан. Установено е че в
микробуса са монтирани двуточкови предпазни колани. Същите се захващат
на две места и минават през кръста. Посочено е от експерта, че двуточковия
предпазен колан не ограничава движението на главата на пострадА.я и не го
предпазва от удар в страничните врати и колони на автомобила. От
обясненията на експерта – лекар в съдебно заседание с оглед уврежданията
които Х. е получил в областта на лицевата част на главата, той е бил без
поставен обезопасителен колан. Но дори и да е бил с поставен двуточков
обезопасителен колан, той би получил същите увреждания, тъй като при
двуточковия колан тялото може да полети напред и да се удари в
предностоящ тъп твърд предмет. При удара може да се получат тези
счупвания на горната челюст, на множество фрагменти двустранно, съответно
и мозъчното сътресение.
С оглед на така установеното, въззивният съд намира, че дори и да е
бил с правилно поставен двуточков обезопасителен колан, монтиран в
микробуса, при удара въззивникът Х. би получил същите увреждания, поради
9
което и възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадА.я е недоказано и неоснователно.
Предвид на така изложеното, дължимото обезщетението следва да бъде
определено в размер на сумата 70 000лв. Поради което и решението на
първоинстанционния съд в обжалваните му части за претендираното
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенциите за лихви, въведени във въззивното
производство с насрещната въззивна жалба на Х.:
При определяне на началната дата на забава в плащането на дължимото
от застрахователя обезщетение за вреди въззивният съд се позовава на
разрешението, дадено от ВКС в решение № 128 от 04.02.2020г. по търг.дело
№ 2466/18г., първо търговско отделение. От касационната инстанция е
прието, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429
от КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респективно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължима лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията на увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
той дължи законната лихва върху обезщетението за претърпените
неимуществени вреди за собствената си забава.
Поради което и началната дата на дължимата лихва за забава в
настоящия случая е 28.08.2020г., установената от първата инстанция дата на
завеждане на претенцията пред застрахователя. В тази част обжалваното
решение следва да бъде отменено и постановено с присъждане на
обезщетение за забава считано от 28.08.2020г. От тази дата следва да бъде
определен и размерът на законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди в размер на 616.49лв., който размер не е спорен пред
въззивния съд. Размерът на законната лихва за периода от 28.08.2020г. до
датата на завеждане на иска в съда е 38.02лв. Поради което и с настоящето
решение следва да бъде присъдена още сумата 14.39лв.
10
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА и съобразно изхода на
спора в настоящата инстанция дължимото адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция е в размер на сумата 2 256лв., която следва да бъде
присъдена на процесуалния представител на Х..
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция в полза на
застрахователното дружество разноски за въззивно производство не следва да
се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 36 от 30.12.2021г. по търг.дело № 32/21г.
по описа на Окръжен съд – Търговище, търговско отделение, в частите му, с
които „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати на С. АЛ. Х. от
с.К., община Попово, обезщетение за неимуществени вреди – травматични
увреждания, болки и страдания, причинени му при ПТП на 19.12.2019г.,
допуснато по вина на С. Я. Р., при управление на микробус „Фолксваген
Крафтер“ с рег.№ Т 1913 ТН със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, за разликата над 35 000лв. до 70 000лв. и в
частта му, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 70 000лв. до 80 000лв., в частта му, с
която е отхвърлен искът за обезщетение за забава върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди в размер на 616.49лв. за разликата над
38.02лв. до 79.19лв., както и в частта му, с която е отхвърлена претенцията за
законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 19.12.2019г. до 28.08.2020г.
ОТМЕНЯВА решение № 36 от 30.12.2021г. по търг.дело № 32/21г. по
описа на Окръжен съд – Търговище, търговско отделение, в частите му, с
които е отхвърлен искът за обезщетение за забава върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди в размер на 616.49лв. за разликата над
23.63лв. до 38.02лв., както и в частта му, с която е отхвърлена претенцията за
законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 28.08.2020г. до 28.11.2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
11
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД със седА.ще гр.София, адрес
на управление гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5, ЕИК ********* да
заплати на С. АЛ. Х. от с.К., община Попово, ЕГН **********, законна лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
70 000лв. считано от 28.08.2020г. до окончателното изплащане на
задължението и още сумата 14.39лв. /четиринадесет лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща законна лихва върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер на 616.49лв. за периода от датата на
уведомяване на застрахователя – 28.08.2020г. до датата на завеждане на иска
в съда – 06.04.2021г.
ОСЪЖДА „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД със седА.ще гр.София, адрес
на управление гр.София, ул.“Света София“ № 7, ет.5, ЕИК *********, да
заплати на адвокат СТ. СТ. Ч. от АК – София сумата 2 256лв. /две хиляди
двеста петдесет и шест лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция на основание чл.38 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12