№ 220
гр. Габрово, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20234200500374 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищцата В. Р. чрез
пълномощника адв.М. срещу постановеното решение по гр.д.№327/2022г. на
РС-Дряново.
В депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение . Твърди се ,че жалбоподателката е
доказала, че от ответника е било изискано оспореното обезщетение . В
първоинстанционното производство са били представени 4 бр. SMS и 2
платежни документа , като доказателство за това. С платежните документи е
установено плащане на ответника на съответните дати на сумата от 177лв., с
посочено основане процесния договор за потребителски кредит от
12.05.2022г. С това е установено ,че на ищцата е била начислена и изискана
сумата за обезщетение. С получените SMS съобщения , изпратени от
ответника, е претендирано от ищцата незаплатено задължение по вноска от
177лв., изцяло съвпадащо с търсената сума по погасителния план с включена
вноска за обезщетение , както и след уведомяването за просрочие, е
претендирана сумата от 359,98лв. или две погасителни вноски от по 177лв. и
лихва за забава. От ангажираните от жалбоподателката доказателства в
първоинстанционното производство е доказано, че ответникът е включил в
погасителния си план обезщетение, което претендира от нея , включително и
след завеждане на исковата молба. За жалбоподателката е налице правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск , което е
постановено и със съдебния акт на въззивната инстанция по в.ч.гр.д.
1
№467/2022г. на ОС-Габрово.
Претендиа се да бъде отменено обжалваното решение и уважен
предявеният отрицателен установителен иск , ведно със законните последици.
От ответника е постъпил писмен отговор на въззивната жалба ,
подаден чрез процесуалния представител адв.К. ,в който е заявено становище
за неоснователност и необоснованост на жалбата.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените във въззивната жалба доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е решение на Дряновски районен съд по гр.д.
№327/2022г., с което е отхвърлен предявеният отрицателен установителен
иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК , от ищцата В. С. Р. против
„КРЕДИЛЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, за недължимост на сумата 88,20 лв.
– обезщетение по договор за потребителски кредит № ЕВ-00002441/
12.05.2022г., подписан между страните, като неоснователен и недоказан.
За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че извършените
две плащания от ищцата по процесния договор , в размер на 177лв. всяко, не
може да установи дължимостта на сумата за обезщетение , при положение ,че
такава не се предвижда в договора.
Наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност и
неооснованост на обжалваното решение ,са основателни.
Предмет на предявения от ищцата отрицателен установителн иск , при
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически
твърдения и заявен петитум, с направените уточнения с молба вх.
№251/27.01.2023г. по рег. На РС-Дряново и вх.№3491/23.10.2023г. по рег. на
ОС-Габово , е установяване в отношенията между страните ,че не дължи на
ответника сумата от 176,40лв. , търсима като обезщтение по сключен между
страните договор за потребителски кредит № ЕВ -00002441 от 12.05.2022г.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по иска ,без да констатира
несъответствието в уточняващата молба вх.№251/27.01.2023г относно
размера на вземането, което е предмет на отрицателния установителен иск, и
е приел ,че оспореното вземане е за сумата от 88,20лв. В случая това не е
довело до произнасяне по непредявен иск и не е основание за обезсилване на
решението, тъй като недължимостта на вземането се основава на наведените в
първоинстанционното производство фактически твърдения като предмет на
спора, по които се е произнесъл по същество първоинстанционния съд с
обжалваното решение.
Предявеният отрицателен установителен иск срещу
„“Кредиленд“ЕООД се основава на твърдения за недължимост от ищцата на
сумата от 176,40лв., позовавайки се на неравноправни клаузи в договора за
потребителски кредит , сключен между страните , както и поради липсата на
яснота на какво законно основание се претендира тази сума за обезщетение.
Фактическите твърдения в исковата молба са ,че страните сключили договор
за потребителски кредит № ЕВ- 00002441 от 12.05.2022г., в раздел
„параметри на получения кредит“, е посочена сумата по кредита ,която
2
следва да върне ищцата - 531,60 лева, при ГПР 34,45 %, годишен лихвен
процент 29,95 % ,при срок на кредита 4 месеца. От ищцата била претендирана
и сумата от 176,40 лева за обезщетение, разсрочена на 4 вноски от по 44,10
лева, и подробно описана в погасителен план към договора. Като доводи за
нейната недължимост се сочи накърняване на прицнипа на „добрите нрави „
по чл.26 ЗЗД и наличието на неравноправност по чл. 143 ЗЗП, тъй като била в
размер на 1/3 от сумата на отпуснатия кредит от 500 лева ,като по този начин
безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била
нищожна. Налице било заобикаляне и на разпоредбата на чл.33,ал.1 и на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. С претендираната сума за обезщетение в размер на 176,40
лева се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС № 426/2014г.
В уточняващите молби ищцата се позовава, както на първоначално
наведените доводи в исковата молба, така и на две извършени плащания ,
всяко за сумата от 177лв., съответно на 10.06.2022г. и на 15.07.2022г.,както и
на получени SМS съобщения на 13.08.2022г. , на 09.09.2022г. , на 29.09.2022 и
на 29.10.2022г.
Ответникът е оспорил предявения иск, с твърдения за недопустимост,
както и за неоснователност.
Прекратителното определение на пръвоинстанционния съд , приел че е
сезиран с недопустим иск, е отменено с постановеното определение от ОС-
Габрово №10/09.01.2023г. по ч.гр.д.№467/2022г. и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В продължилото производство по делото не се установяват
новонастъпили факти и обстоятелства, които да обосновават недопустимист
на предявения отрицателен установителен иск.
Съгласно съдебната практика при предявен отрицателен
установителен иск, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта
му е правният интерес от предявяването ,като наличието му се преценява
към момента на подаване на исковата молба, въз основа на твърденията на
ищеца, които той е изложил в нея. Правният интерес е налице, когато
съществува правен спор между лицето, което подава исковата молба (ищеца),
и лицето, което е посочено като ответник. С упражняване правото на иск,
правният спор между страните ще бъде решен със сила на пресъдено нещо и
ще се постигне яснота относно действителното правно положение межу тях.
В случая изложените в исковата молба твърдения от ищцата, с
последващите уточняващи молби, последната от които вх.
№3491/23.10.2023г., обосновават наличието на правен интерес от
предявяване на иска по чл.124 ГПК. Същият произтича от твърденията на
ищцата, че не дължи на ответника сумата от 176,40лв., търсима като
обезщетение по процесния договор.
Противопоставените от ответника възражения за неоснователност на
предявения отрицателен установителен иска са, че твърдяното обезщетение
3
не е предвидено в процесния договор , като такава клауза няма, както и че не
е било претендирано.
От доказателствата по делото се установява, че между страните е бил
сключен на 12.05.2022г. договор за потребителски кредит № ЕВ-00002441.
Съгласно клаузите на договора, полученият в момента на подписване на
договора кредит от ищцата като кредитополучател е в размер на 500лв.,
срокът на договора е 4 месеца от датата на подписване, с уговорен фиксиран
лихвен процент от 29,95% на годишна база и ГПР от 34,45%, с общо дължима
сума като главница и лихва от 531,60лв., с 4 месечни вноски от по 132,90лв.,
с падеж на всяка вноска 12 число на месеца, и първа дължима вноска на
12.06.2022г., с краен срок на погасяване 12.09.2022г.
Видно от представения с исковата молба погасителен план към
договора за потребителски кредит № ЕВ-00002441 /л.6 от делото/,в него в
табличен вид са отразени датата на падежа , размерът на вноската и размерът
на обезщетение, както и обща сума за плащане, формирана от двете , за
съответната дата на падеж. Съгласно този погасителен план на всяка от
четирите дати на падеж общата сума за плащане е 177лв., включваща вноска
от 132,90лв. и обезщетение от 44,10лв. ,съответно общо за четирите месеца
обезщетението е 176,40лв.
Погасителният план е изготвен от ответника, което не е било предмет
на оспорване . Изрично е посочено ,че той е към договора за потребителски
кредит , сключен с ищцата. С включването в погасителния план към договора
на обезщетение общо от 176,40лв., с конкретно посочен падеж на всяка от
вноските по него, както и включването му в размера на общата сума от 177лв.
за плащане на всяка от датите на падеж по договора – 12 число на
съответния месец, сочи, че такова вземане се претендира от ответника. Това
следва и от дадените указания под погасителния план , съгласно които
пакетът от документи, който получава кредитополучателя ,трябва да съдържа
и погасителен план, както и че не дължи допълнителни суми при
кандидатстване , съответно обслужване, извън посочените в погасителния
план. Следователно погасителният план следва да включва сумите, които са
дължими от кредитополучателя.
Двете плащания, извършени от ищцата на 10.06.2022г. и на
15.07.2022г., с посочено основане процесния договор за потребителски
кредит, всяко от тях е за сумата от 177лв., която съответства на посочената в
погасителния план като общо дължима месечно , формирана от 132,90лв.
вноска и 44,10лв. обезщетение . От доказателствата по делото не се
установява сумата от 177лв. да е форимрана по начин, различен от този по
погасителния план към процесния договор за потребителски кредит.
В случая исковата претенция за недължимост на процесната сума е
предявена на 25.08.2022г., при действие на договора за потребителски кредит
, който е с краен срок на погасяване 12.09.2022г. Предвид на това не е
необходимо от ответника да се предприемат каквито и да е действия за
канене ищцата да плати вноските по погасителния план, тъй като всяка е с
указан в погасителния план падеж . При наличието на определен ден на
изпълнение с посочване падежа на всяка вноска, е приложим принципът ,че
срокът предупреждава за изпълнетието, поради което и не следва кредиторът
4
повторно да кани длъжника да изпълни на дата на падежа.
От доказателствата по делото не се установява за какво е включеното в
погасителния план към процесния договор обезщетение от 176,40лв., както и
на какво основание е начислено и включенов него. С оглед на това
предявеният отрицателен установителен иск за недължимост от ищцата на
включеното в погасителния план към процесния договор обезщетение общо
от 176,40лв., като част от общата сума за плащане по погасителния план към
договора за потребителски кредит № ЕВ-00002441 , е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено.
На ищцата следва да се присъдят разноските за двете инстанции, които
са в размер на 50лв. д.т. за първоинстанционното производство и д.т. от 25
за въззивното, както и д.т. от 15лв. за производството по в.ч.гр.д.№467/2022г.
по описа на ОС – Габрово, което не се е развило като самостоятелно
производство и в него не са присъждани разноски, а дължимостта им следва
да се определи с оглед изхода на спора по същество по предявения иск по
чл.124 ГПК и които са претендирани в първоинстанционното производство в
представен списък по чл.80 ГПК.
Процесуалното представителство на ищцата е осъществено от адв.М.
М. при хипотезата на чл.38ал.1,т.2 ЗА и за двете инстанции, както и в
поризводството по ч.гр.д.№467/2022г.
За първоинстанционното производство адв.възнаграждение следва да
се определи съгласно редакцията на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие на 11.08.2022г.- л.62 от
първоинстанционното дело / в който смисъл е и съдебната практика – гр.д.
№3344/2022г., ВКС,ІVг.о, гр.д.№2204/2022г.,ВКС, ІІІ г.о и др. / в размер на
360лв. с включен ДДС, а за въззивното производство в размер на 480лв. с
ДДС съгласно действащата към момента Наредба №1/2004г. За
осъщественото процесуално предстватилество в производството по ч.гр.д.
№467/2022г. адвокатското възнаграждение следва да се определи на
основание чл.7,ал.1,т.7 във вр. с чл.11 от действащата Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 480лв с
ДДС .Общо следва да се присъди на процесуалния представител на ищцата
адвокатско възнаграждение от 1320 лв. с ДДС.
Неоснователно е възражението на ответника ,че не дължи разноските по
делото , тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане .
В чл.78,ал.2 ГПК са дадени две предпоставки ,при кумулативното
осъществяване на които , разноските се възлагат върху ищеца – ответникът с
поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска, като е изразил
несъгласие с твърденията на ищцата и е навел доводи както за неговата
недопустимост,така и за неговата неоснователност /заявени при условията на
евентуалност/. Липсва признание на иска, което изключва осъществяването
на визираните в чл.78,ал.2 ГПК кумулативно дадени предпоставки ,при които
5
разноските не следва да се възлагат в тежест на ответника.
На основание изложеното ,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №74 от 18.07.2023г. по гр.д.№327/2022г. на РС-
Дряново , вместо което постанови :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124,ал.1 ГПК ,че В.
С. Р. ,ЕГН**********, от гр.Дряново, обл.Габрово, ул.“А.“*** ,не дължи на
„КРЕДИЛЕНД“ ЕООД ,ЕИК201022749, със седалище и адрес на управление :
гр.Сливен, бл. „Панайот Хитов“ №14,ет.2, сумата от 176,40лв. като
обезщетение по договор за потребителски кредит № ЕВ-00002441/
12.05.2022г.
ОСЪЖДА „КРЕДИЛЕНД“ ЕООД ,ЕИК201022749,със седалище и адрес на
управление : гр.Сливен, бл. Панайот Хитов №14,ет.2 да заплати на В. С. Р.
,ЕГН**********, от гр.Дряново,обл.Габрово, ул.“А.“*** сумата от 90лв.
разноски по делото за всички инстанции.
ОСЪЖДА КРЕДИЛЕНД ЕООД ,ЕИК201022749,със седалище и адрес на
управление : гр.Сливен, бл. Панайот Хитов №14,ет.2 да заплати на
процесуалния представител на ищцата в първоинстанционното и
жалбоподател във възиввното адв.М. В. М. от АК Пловдив,
гр.Пловдив,бул.Пещерско шосе №81, ет.3, ап.Б, адвокатско възнаграждение
общо в размер на 1320лв. с ДДС за всики инстанции по делото, на основание
чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6