Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
град Горна Оряховица, 26.07.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ……………………………….
……………………………….
при
секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като
разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 844 по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове
с правно основание чл.211 във вр. чл.207,ал.1,т.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът предявява възражение за прихващане между
претендираната от ищеца сума за обезщетение за причинени имуществени вреди от
липси от отчетника И.Г., в размер на 27430.61 лв., и обезщетение по чл.224,ал.1
от КТ в нетен размер от 2900 лв.
Ищецът „НОВАДЖЕЛ” ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : град Пловдив 4004, Район Южен, ул. „Кукленско шосе” № 13,
представлявано от управителя Х.Б.Ч., чрез пълномощника си - адвокат И.П.П. от
САК, посочва в исковата си молба, че между ищеца, в качеството му на
работодател, и ответника, в качеството му на работник, е налице валидно трудово
правоотношение от 01.10.2004г., няколкократно изменяно с анекси към трудов
договор № 8/01.10.2004г. Заявява, че по силата на сключения между ищеца и
ответника трудов договор № 8/01.10.2004г. и анекс от 22.03.2011г., ответникът
приел да изпълнява длъжността ,,началник склад Горна Оряховица”, на когото е
поверено приемането, събирането, съхраняването и отчитането на материални и
парични ценности; да организира приемането, съхраняването и предаването на
стоки, да приема и организира транспортирането, подреждането и комплектоването
на стоки и материали, да оформя документи и води картотека за постъпилите и
отпуснатите стоки, да участва при извършването на инвентаризации в склада,
както и да изпълнява други подобни задачи. Уточнява, че работното място на
служителя е склад в гр. Горна Оряховица, с адрес : ул. ,,Антон Страшимиров” №
48, собственост на дружеството-ищец. Сочи, че работникът е заемал материално
отчетническата длъжност „...”без прекъсване от 01.01.2011г. до 16.02.2017г.,
когато със Заповед № 68/16.02.2017г., въз основа на установени нарушения на трудовата
дисциплина, на ответника е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Твърди,
че в разрез с поетите задължения, работникът е напуснал работното си място в
гр. Горна Оряховица на 24.01.2017г., като ключът за склада, достъп до който е имал
единствено ответникът-работник, е изпратен по куриер на управителя на
,,Новаджел” ООД - Х.Б.Ч.. Уточнява, че работодателят е разбрал за извършения
деликт на 01.02.2017г., след което ищецът е предприел действия за
организирането на проверка в най-кратък срок. Посочва, че след получаването на
ключовете, на 02.02.2017г., Х.Ч. - управител на „Новаджел” ООД, в присъствието
на помощник-нотариус по заместване И. П. и четирима свидетели, е отключил
склада, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. ,,Антон Страшимиров” № 48, като
за отварянето на помещението е съставен констативен протокол. Заявява, че при
отварянето на склада е установено, че същият е изпразнен от съдържание, при
което комисия в състав : Х.Ч., С. Г. и И. В., е извършила инвентаризация,
съгласно която са установени липси на стоки и материали на обща стойност 19 106.38
лв. с включен ДДС, описани в съответен протокол. Твърди, че освен липсващите
стоки, описани в протокола за инвентаризация, инвентаризационната комисия е
установила, че И.Г. е издал фактури на фирма ,,Алфрида” ЕООД в размер на
2500,00 лв. и на фирма ,,Цветомира
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на 27430,61 лв., представляваща причинени на дружеството имуществени вреди от липси от отчетника И.Г., ведно с мораторната лихва от 02.02.2017г. до 05.05.2017г., в размер на 710.04 лв., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дълга. Моли съда да му присъди съдебни и деловодни разноски, както и платения адвокатски хонорар в размер на 1500.00 лева.
В съдебно заседание, ищецът „НОВАДЖЕЛ” ООД град
Пловдив, представлявано от управителя Х.Б.Ч. и от пълномощник - адвокат И.П.П.
от САК, поддържа предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли
съда да уважи предявените искове, като му присъди и направените по делото
разноски.
Ответникът И.Р.Г.
с ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощник – адвокат К.А. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в
срока по чл.131 от ГПК. Ответникът изразява
становище, че искът е допустим. Оспорва изцяло исковата претенция като неснователна.
Г. не спори, че по силата на трудово правоотношение с дружеството-ищец е заемал
длъжността ,,...”, с работно място гр. Г. Оряховица, както и че съобразно вменените
му трудови функции и съответната длъжностна характеристика, има качеството на
материално отговорно лице. Не спори и обстоятелството, че трудовото правоотношение
с ищеца е прекратено по реда на чл.330,ал.2,т.6 във вр. чл.195,ал.3 от КТ, чрез
Заповед № 68/16.02.2017г. за наложено дисциплинарно наказание ,,уволнение”, и
Заповед № 93/21.02.2017г., с която и с приложението на чл.330,ал.2,т.6 от КТ е
прекратено правоотношението. Оспорва всички факти и обстоятелства по исковата
молба във връзка с твърдението, че в качеството си на МОЛ е допуснал липси в
поверените му СМЦ, в размер на сумата от 27430.61 лв. Твърди, че инвентаризацията,
въз основа на която се претендират липсите, не е извършена надлежно от страна
на работодателя-ищец, Г. не е канен и не е присъствал при фактическата
проверка; не е канен и не е депозирал декларация/обяснения, въпросни листове и
всички останали документи, необходими за вярното установяване на действителното
фактическо положение. Счита, че съставеният Протокол за инвентаризация от
02.02.2017г. не отразява вярно действителното фактическо положение, не удостоверява
реално предадените му и намиращи се в склада СМЦ, както по отношение на отделен
вид артикул, така и по отношение на съответното количество. Счита, че
създадената от работодателя - ищец организация и ползваният програмен продукт Zeron V4 не
дават възможност както за точното идентифициране на всеки един артикул, получен
от страна на съответния служител, така и за несъмненото удостоверяване на въпросното
обстоятелство. Сочи също, че този програмен продукт дава възможност фактури да
бъдат издавани и от други служители на ищеца, разполагащи с технически достъп и
влияейки по този начин както на документооборота, така и на документалната наличност
в склада. Твърди, че ако и доколкото инвентаризационният опис вярно и правдиво
удостоверява поверените на ответника СМЦ, то ищецът претендира като липси стойността
на онези артикули, които към датата на проверката са с изтекъл срок на годност
и подлежат на бракуване, подробно описани в писмения отговор. Твърди, че
ответникът не следва да носи имуществена отговорност за тези СМЦ, доколкото
същите са с изтекъл срок на годност, не са годни за човешка консумация и
подлежат на бракуване, а доколкото за това е отговорен работодателят, то Г.
следва да бъде освободен от отговорност. Оспорва твърденията на ищеца за липси,
основани на фактурите, издадени в полза на ,,Алфрида”ЕООД и ,,Цветомира
Счита, че неоснователността на главния иск и предвид
акцесорния характер на претенцията за мораторно обезщетение по чл.86 от ЗЗД,
води до извода за несъществуването на подобно вземане у ищеца, поради което същата
следва да бъде отхвърлена само на това основание. Алтернативно, оспорва по
размер тази претенция.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.224,ал.1 от КТ
ответникът има право на парично обезщетение за неползван платен годишен отпуск
за времето, което се зачита като трудов стаж. Заявява, че със Заповед №
93/21.02.2017г., издадена на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ, дружеството -
работодател е признало свое задължение към ответника в размер на 3214.95 лв.,
представляващо обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 88
дни, като чистата сума за получаване възлиза на 2900 лева. Твърди, че вземането
на ответника е ликвидно, доколкото е определено по своето правно основание,
както и изискуемо, поради настъпването на неговия падеж. Посочва, че тази дължима
сума не е изплатена и към датата на депозиране на настоящия отговор. Поради
това, ако и доколкото предявеното вземане от ищеца действително съществува по
правно основание и размер, ответникът прави изявление за прихващане на
евентуалното вземане на работодателя с вземането на И.Р.Г. за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск от 88 дни, възлизащо на 2900 лева.
Моли съда, предвид извършеното от ответната страна
изявление за прихващане и при условията на евентуалност, ако съдът намери
основания за присъждане на претендираната сума, да отхвърли предявения иск за
разликата от 2900 лева, като неоснователен поради извършено прихващане.
В съдебно заседание, ответникът, представляван от
пълномощника си – адвокат К.А. от ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага
съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му
присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното :
Безспорни в
настоящото производство са фактите, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 8/01.10.2004г., като
съгласно допълнително споразумение към него от 22.03.2011г. И.Г. е заемал
длъжността „...” гр. Горна Оряховица при „Новаджел” ООД град Пловдив, с място
на работа – склад, намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров” №
48.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че съгласно
горепосочения трудов договор и допълнително споразумение от 22.03.2011г. към
него, длъжностната характеристика и реално вменените му от работодателя трудови
функции, ответникът – работник е бил МОЛ и е осъществявал отчетнически функции
(функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални
ценности).
Горепосочените факти се установяват и от приетите
писмени доказателства - заверени преписи от трудов договор № 8/01.10.2004г., 7
бр. допълнителни споразумения към него, допълнително споразумение към трудов
договор № 8/01.10.2004г. от 22.03.2011г., длъжностна характеристика на
длъжността „Началник на склад, Код по НКПД:
Видно от приетите писмени доказателства, представени
от ищцовото дружество : удостоверения за регистрация, здравни сертификати,
сертификати за анализ и съответствие, фактура за чужбина от 22.07.2016г.,
фактури за доставка от 24.02.2016г. и 08.07.2016г. - всичките с надлежно
извършен превод на български език, същите удостоверяват закупуването на
множество стоки, описани в тях, от „Новаджел” ООД.
Видно от приетото писмено доказателство – Заповед №
65/18.11.2016г. на основание чл.22 от ЗСч, издадена от управител К. Р., със
същата е наредено да се извърши пълна инвентаризация на активите и пасивите на
дружеството „Новаджел” ООД, като инвентаризацията да започне на 18.11.2016г. и
завърши на 30.12.2016г.; определено е инвентаризацията на стоките в склад
Г.Оряховица – 5 да бъде извършена от И.Р.Г. – началник склад, както и комисите
да удостоверяват резултатите от инвентаризацията чрез съставяне на
инвентаризационни описи – сравнителна ведомост и протоколи при наличие на брак.
Видно от приетото писмено доказателство – констативен
протокол от 02.02.2017г. рег. № 257/02.02.2017г., том I, акт 13/2017г., в същия
е удостоверено, че на 02.02.2017г., в 10,30 часа, И. П. - помощник-нотариус по
заместване на А. М. с рег. № 252, с район на действие ГОРС, е поканена на адрес
: гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров” № 48, в който се намира посочения
склад, собственост на Х.Б.Ч., да присъства на отключването му от собственика му
Х.Б.Ч. с ЕГН **********, като на отварянето му са присъствали следните лица : Г.
И.Г., Р. Й. Р., И. К.В. и С. В. Г..
По делото са приети като писмени
доказателства 2 броя заверени преписи от протокол за инвентаризация от
02.02.2017г. Видно от протокола за инвентаризация от 02.02.2017г., приложен към
исковата молба /листи 17 – 22 от делото/, в същия е удостоверено, че вписаната
в него комисия в състав : Х.Ч. - управител, С. Г. – член и И. В. - член, е извършила
инвентаризация на склада на фирмата в Горна Оряховица, при което е установила
липси на стоки на обща стойност 19106.38 лв. с ДДС, подробно описани в
протокола, който не е подписан от никой от членовете на посочената в него
комисия.
Видно от протокола
за инвентаризация от 02.02.2017г., приложен към уточнението към исковата молба
/листи 74 – 79 от делото/, в същия е удостоверено, че вписаната в него комисия
в друг състав : Х.Ч. - управител, А. Г. – член и И. В. - член, е извършила
инвентаризация на склада на фирмата в Горна Оряховица, при което е установила
липси на стоки на обща стойност 19106.38 лв. с ДДС, идентични с тези, описани в
горепосочения протокол, като вторият протокол е подписан от членовете на
посочената в него комисия.
По настоящото дело са приети като писмени
доказателства заверени преписи – извлечения от справка за вземания от клиенти в
лева към дата 03.02.2017г., издадена от ,,НОВАДЖЕЛ” ООД, и от складова касова
книга на ,,НОВАДЖЕЛ” ООД от 01.01.2017г. до 03.02.2017г., като върху двата
документа са извършени дописвания на ръка : на първия документ - от
неустановено лице, а на извлечението от касова книга, добавяйки с ръкописен
почерк : „В касата на склад Горна Оряховица не бяха намерени никакви пари
02.02.2017г., са се подписали лицата Х.Ч., А. Г. и И. В..
Видно от приложените по делото заверени преписи от фактура
№ **********/07.06.2016г., фактура № **********/16.08.2016г., фактура № **********/27.09.2016г.,
фактура № **********/25.10.2016г., фактура № **********/10.11.2016г., същите са
с посочен в тях съставител И.Г., и
удостоверяват осъществени търговски продажби между ,,НОВАДЖЕЛ” ООД гр. Пловдив
– доставчик и клиенти „Алфрида” ООД с. Киевци, представлявано от Б. П.,
„Цветомира
Безспорни са и фактите, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено със Заповед № 68 от 16.02.2017г. и Заповед №
93/21.02.2017г., на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ във вр. чл.195,ал.3 от КТ,
считано от 16.02.2017г.
От приложената към молбата Заповед № 68/16.02.2017г.
относно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, е видно, че
работодателят е наложил на ответника дисциплинарно наказание уволнение, като в
мотивите към заповедта са изложени и причините за това : неявяване на работа
без уважителна причина в продължение на 18 работни дни – нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187,ал.1,т.1,пр.3 и чл.190,ал.1,т.2 от КТ, както и
установяване при извършена инвентаризация на склада, за който И.Г. отговаря, че
същият е изпразнен от съдържание и на ответника са нанесени имуществени врени в
общ размер от 27430.61 лв., изразяващи се в липсващи стоки на обща стойност
19106.38 лв. с вкл. ДДС, липси на касова наличност в размер на 2420 лв.,
наличието на издадени фактури на съконтрагенти на дружеството на обща стойност
3816.80 лв., събрани и незаприходени в системата вземания на контрагенти на
дружеството по фактури № **********/17.11.2016г. – 713.71 лв., №
**********/16.12.2016г. – 91.52 лв., № *********/08.12.2016г. – 402.20 лв., -
нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,ал.1,т.9 и чл.190,ал.1,т.7 от КТ.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че
ответникът не е ползвал полагащия се платен годишен отпуск в размер на 88
работни дни, като работодателят дължи на ответника обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 88 работни дни в нетен размер от 2900 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема, че предявеният иск с правно
основание чл.211 във вр. чл.207,ал.1,т.2 от КТ се явява допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно
основание за присъждане на сума в общ размер на 27430,61 лв., представляващи
причинени на дружеството имуществени вреди от липси от отчетника И.Г., се явява неоснователен по изложените
по-долу съображения :
Съгласно пълната
имуществена отговорност по чл.207,ал.1,т.2 от КТ за липса е приложима само за
отчетници. Този състав на увреждане се отнася само за отчетническите трудови
функции и е недопустимо прилагането му за работници или служители с други
трудови функции. Това следва както от императивния характер на разпоредбата,
така и от самата същност на липсата като състояние на неотчетност и недостиг на
парични или материални ценности с неустановен произход. Служителите, които
нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане
на финансови и материални ценности, независимо че реално имат достъп до тях, не
носят отговорност за липси. Това следва от естеството на имуществената
отчетническа отговорност, която е създадена за обезщетяване на работодателя за
този недостиг, чиито произход не може да бъде установен. Именно поради това
отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и
това е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да
бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за управление и пазене, макар
че е имал досег до тях /в този смисъл са Решение № 493/23.11.2011г. по гр.дело
№ 586/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 252/18.05.2011г. по гр.дело №
1531/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 1/31.01.2011г. по гр. дело № 158/2010г.
на ВКС, I. г.о., Решение № 152 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6083/2014 г.,
IV г. о., постановени по реда на чл.290 от ГПК, и др./.
Съдът приема за безспорно установено от приетите по
делото писмени,
че ответникът И.Р.Г. е бил материалноотговорно лице при „Новаджел” ООД гр.
Пловдив, тъй като в качеството си на „...”
гр. Горна Оряховица при „Новаджел” ООД град Пловдив, с място на работа – склад,
намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул. „Антон Страшимиров” № 48, на ответника е било
възложено като трудово задължение да съхранява, разходва и отчита материални и
парични ценности. Фактите, че Г. е осъществявал
отчетнически функции при дружеството-ищец (функции по събиране, съхранение,
разходване и отчитане на парични и материални ценности) са приети за безспорни
по делото и се потвърждават
от приетите писмени доказателства – длъжностна характеристика за длъжността „началник
на склад”, писмените материали, съдържащи се в ЛТД на ответника. Цитираните
писмени доказателства обосновават и извод, че описаните по-горе задължения, освен,
че са изрично вписани в длъжностна характеристика за длъжността „началник на
склад” при ищеца като основни длъжностни задължения (Да организира приемането,
съхраняването и предаването на стоки и материали; Да приема и организира
транспортирането, подреждането и комплектоването на стоки и материали; Да
отпуска стоки и материали срещу оформени по съответния ред складови разписки;
Да оформя документи и да води картотека за постъпилите и отпуснатите стоки и
материали и др.), то въз основа на изричното им отбелязване и на основание посоченото
в т.8 от същата задължение – „да изпълнява и други конкретни възложени задачи,
свързани с изпълняваната длъжност”, ответникът действително е осъществявал възложените
му от работодателя трудови функции, свързани
със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални
ценности, като работникът реално е имал достъп до тях и това е съществена
функция на изпълняваната от него длъжност. При тези безспорно установени по делото факти,
съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че ответникът е осъществявал
отчетническа дейност по смисъла на чл.207,ал.1,т.2 от КТ, вкл. при и по време на изпълнение на трудовите си
задължения на 02.02.2017г., когато трудовото правоотношение между страните не е
било прекратено със Заповед № 68 от 16.02.2017г. и Заповед № 93/21.02.2017г.,
на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ във вр. чл.195,ал.3 от КТ, считано от
16.02.2017г.
Съдът счита, че в настоящия случай, обаче, не се установява
наличието на щета, която да съставлява предпоставка за ангажиране на пълната
имуществена отчетническа отговорност на ответника като липса по смисъла на
чл.207,ал.1,т.2 от КТ, т.е. като състояние на неотчетност с неустановен
произход. В тази връзка, съдът споделя възраженията на ответната страна, че в
случая не са налице безспорни, категорични и съставени по предвидения за това
ред доказателства относно вида, размера /количеството/ и стойността на поверените
от ищеца – работодател на ответника-работник материални и финансови ценности за
съхраняване, разходване и отчитане, в изпълнение на отчетническата дейност от
ответника.
Действително, от приетите по делото писмени доказателства
- констативен протокол с рег. № 257/02.02.2017г., том I, акт № 13/2017г. на помощник-нотариус по заместване И.
П., покана изх. № 1088/07.02.2017г., пощенска разписка и служебен бон от
08.02.2017г., 2 бр. обратни разписки, Заповед
№ 68/16.02.2017г., пощенски разписки и служебен бон от 17.02.2017г., Заповед №
00093/21.02.2017г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, препис-извлечение от трудовата книжка на И.Р.Г. /стр.10 – 11/, се
установява и ответникът не спори обстоятелството, че на 02.02.2017г. и през
следващите дни И.Р.Г. не се е явил на работното си място като началник склад в
гр. Г.Оряховица, ул. „Антон Страшимиров” № 48, при което на 02.02.2017г.
управителят Х.Ч. е отворил склада в присъствието на лицата, посочени в
гореописания КП, като от страна на ищеца са съставени и приложените по делото
два различни екземпляра на протоколи за инвентаризация от 02.02.2017г., в които
същият е констатирал липсата на множество стоки на обща стойност 19106.38 лв.
Съдът намира обаче, че претендираната от ищеца липса в пълен размер на сумата
от 27430.61 лв., не се установява по несъмнен и безспорен начин, съобразно
изискванията на закона.
Съгласно установената съдебна практика по приложението
на чл.207,ал.1,т.2 от КТ, работникът, комуто е възложено като трудово задължение
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности
отговаря спрямо работодателя за липса, когато е получил такива, но не е
представил документи за изразходването им. В производството по иск за
реализиране имуществената отговорност на отчетника е в негова тежест да
установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по
предназначение. В тежест на работодателя, обаче, е да докаже получаването на
ценностите от работника, което може да бъде извършено с всички доказателствени
средства. Липсата, като факт, представлява вреда с неустановен произход и
процесуалният закон не съдържа никакви ограничения относно доказателствените
средства, с които този факт може да бъде установен. Настоящият съдебен състав
счита, че въпреки възложената му в хода на делото доказателствената тежест,
ищецът не ангажира никакви годни доказателства, които да установят по безспорен
начин какви конкретни финансови и материални ценности са получени от
ответника-отчетник през процесния отчетен период.
На първо място, съдът счита, че ангажираните от
ищцовото дружество писмени доказателства – заверени преписи от удостоверения за
регистрация, здравни сертификати, сертификати за анализ и съответствие, фактура
за чужбина от 22.07.2016г., фактури за доставка от 24.02.2016г. и 08.07.2016г.
- всичките в превод и на български език, установяват сключени от ищеца
търговски сделки - закупуването на множество стоки, подробно описани в тях, от
„Новаджел” ООД, но не удостоверяват по никакъв начин фактите, че визираните в
тях многобройни стоки, в същия вид, количество, качество и стойност, са
предадени надлежно от ищеца-работодател на ответника-работник, нито че именно
тези материални ценности са получени от отчетника Г. за съхраняване, разходване
и отчитане в поверения му склад в гр. Г.Оряховица, нито кога е извършено такова
реално приемане и предаване на материални ценности. В тази връзка, данните по
делото сочат, че ответникът притежава и други складове в гр. София и в гр.
Варна, а от горепосочените документи не става ясно на кой конкретен работник - отчетник
и в кой от тези складове са предадени за съхранение, разходване и отчитане
придобитите от дружеството-ищец стоково-материални ценности.
На второ място, ищецът не ангажира и никакви годни
писмени доказателства, които да удостоверяват извършена ли е в случая инвентаризация
на активите и пасивите на ищеца, с цел достоверното им представяне във
финансовите отчети, до 31.12.2016г. /предходния отчетен период/, съгласно
изискванията на чл.28,ал.1 от Закона за счетоводството или при условията на
чл.28,ал.3 от ЗСч. и в изпълнение на приложената по делото Заповед № 65/18.11.2016г. на основание чл.22
от ЗСч, издадена от управител К. Р., за да бъде формиран извод какви конкретни
материални и финансови ценности са били поверени на отчетника Г. за
съхраняване, разходване и отчитане към края на 2017г., съответно - в началото
на 2017г. до датата на отваряне на склада от управителя Х.Ч. – 02.02.2017г.
Наред с това, съдът споделя изцяло доводите на
ответната страна, че инвентаризацията, на която ищецът се позовава за
установяване на процесните липси, не е извършена надлежно от страна на
работодателя, а е осъществена без предварително определени правила от страна на
законния представител на дружеството, без определена комисия и без предварително
определен ред и начин за извършването й, при което същата се явява и
документално необоснована. В тази връзка, съдът намира, че приетите по делото писмени
доказателства - 2 броя заверени преписи от протокол за инвентаризация от
02.02.2017г., както и приложените по делото преписи от справка за вземания от
клиенти в лева към дата 03.02.2017г., издадена от ,,НОВАДЖЕЛ” ООД,
препис-извлечение от складова касова книга, не съставляват годни писмени доказателства,
които да установяват наличието на липса на визираната в тях парична сума в
размер от 19106.38 лв., а още по-малко и липса в размер на 27430.61 лв., съгласно
изискванията на чл.207,ал.1,т.2 от КТ, считано към 02.02.2017г., т.е. по време
на осъществяване на отчетническа дейност от ответника. Видно от данните по
делото, ищецът не представя никакви писмени доказателства, които да
установяват, че работодателят е издал нарочна заповед, в която да е определил
датата, реда и начина и конкретна комисия за извършване на инвентаризацията на
02.02.2017г., в съответствие с изискванията на чл.16,ал.1,т.7 от ЗСч., нито, че
е извършена реална инвентаризация на процесната дата по смисъла на § 1, т.5 от
ЗСч., като процес на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на
натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието
към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните
данни и установяване на евентуални разлики. В този смисъл, съдът приема, че
посочените два протокола, както и приложените по делото преписи от справка за
вземания от клиенти в лева към дата 03.02.2017г., издадена от ,,Новаджел” ООД,
препис-извлечение от складова касова книга, не представляват документи, годни
да удостоверят липси на финансови и материални ценности, тъй като не са
съставени в изпълнение на горепосочените изисквания, при условията, в
съответната форма и съдържание, съгласно изискванията за осчетоводяване на
липси по действащите нормативни актове, а имат единствено декларативен характер.
Наред с това, съдът намира, че доказателствената сила на горепосочените писмени
доказателства се разколебава силно с оглед гореизложените обстоятелства и
предвид наличието на съществени външни недостатъци по смисъла на чл.178,ал.2 от ГПК, тъй като съгласно удостовереното в тях, протоколът за инвентаризация от
02.02.2017г., приложен към исковата молба /листи 17 – 22 от делото/, на който
ищецът се позовава за установяване на липсите, е съставен от вписаната в него
комисия в състав : Х.Ч. - управител, С. Г. – член и И. В. - член, но липсват
подписи от членовете на посочената в него комисия, а протоколът за
инвентаризация от 02.02.2017г., приложен към уточнението към исковата молба
/листи 74 – 79 от делото/, е съставен от комисия в друг състав : Х.Ч. -
управител, А. Г. – член и И. В. – член. При така удостовереното в двата
протокола, с оглед данните съдържащи се в констативен протокол с рег. №
257/02.02.2017г., том I, акт № 13/2017г.
на помощник-нотариус по заместване И. П., относно лицата, присъствали при
отварянето на склада в гр. Г.Оряховица на 02.02.2017г., сред които не фигурира
лицето А. Г., и предвид липсата на нарочна заповед от работодателя, определяща
времето, мястото, реда, начина и комисията за извършване на процесната
инвентаризация, съдът счита, че в случая посочените два документа не могат да
служат като годни писмени доказателства за удостоверяване по несъмнен и
безспорен начин кога и от кои лица е извършена инвентаризация на склада на
фирмата в Горна Оряховица, нито за установяване на липси на стоки на обща
стойност 19106.38 лв. с ДДС, така, както е визирано във всеки един от двата
протокола. Преценявайки приложените по делото преписи от справка за вземания от
клиенти в лева към дата 03.02.2017г., издадена от ,,Новаджел” ООД,
препис-извлечение от складова касова книга /листи 71 – 72 от делото/, съдът
намира, че доказателствената сила и на тези документи също е разколебана,
предвид неудостоверяване на тяхното авторство и наличието на добавки с
ръкописен текст върху тях. При тези обстоятелства и след като взе предвид, че
посочените по-горе протоколи от 02.02.2017г., препис-извлечение от складова
касова книга и справка за вземания от клиенти в лева, не удостоверяват надлежно
извършена инвентаризация и/или ревизия и осчетоводяване на липси в „Новаджел”
ООД гр. Пловдив, съдът приема, че същите не могат да се ползват като годни
писмени доказателства, установяващи законосъобразно констатирани липси на материални
и финансови ценности в претендирания по делото общ размер от 27430.61 лв., към
момента на заемане на отчетническата дейност от ответника Г..
Видно от данните по делото, ищецът не ангажира никакви
годни доказателства за удостоверяване и на факти, че такава липса е установена
и осчетоводена надлежно и през следващ отчетен период, през който ответникът не
е заемал горепосочената длъжност и не е изпълнявал отчетническа дейност при „Новаджел”
ООД, да е извършена ревизия и да е съставен ревизионен доклад по предвидения за
това ред. Предвид изложеното, съдът приема за основателни и кореспондиращи на
приетите писмени доказателства възраженията на ответната страна, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се приеме за
установена по безспорен начин липсата на претендираните от ищеца конкретни стоково-материални
и финансови ценности на обща стойност от 27430.61 лв., като изискуем елемент от
специфичния състав на увреждане на чл.207,ал.1,т.2 от КТ, за осъществяваната от
ответника отчетническа дейност, по време на извършване на трудовите функции по
съхраняване, разходване и отчитане на материални и финансови ценности от
ответника като началник на склад в гр. Горна Оряховица при „Новаджел” ООД гр.
Пловдив.
Не на последно място, предвид неангажирането от страна на ответника, въпреки възложената му доказателствена тежест, на доказателства относно удостоверяване по делото на фактите водено ли е редовно счетоводство при „Новаджел” ООД, поверяването на работника-отчетник на стоково-материални и/или парични ценности през процесния период от време, тяхната стойност; вида, количеството и срокът на годност на поверените му СМЦ, наличността на поверените на ответника-отчетник СМЦ /вид, количество, срок на годност/ и парични средства считано към 02.02.2017г., съдът счита, че липсата на такива доказателства не може да бъде запълнена с приетата по делото съдебно-техническа и компютърна експертиза. В този смисъл, от заключението на СТКЕ е видно какви са принципите и начина на работа на програмния продукт, ползван от ищеца за нуждите на търговската му дейност, генерирането на първичните счетоводни документи по повод извършените сделки със стоково-материални ценности, и др., като експертизата удостоверява, че програмният продукт генерира само данни за документална складова наличност на база на операциите в програмата, извършени от оторизираните за целта лица, но не удостоверява факти, свързани с действително фактическо приемане и фактическо предаване на стоково-материални ценности, което не се установява по делото и от никакви други годни доказателства, събрани по предвидения за това ред.
Предвид изложените дотук
съображения, след като прецени, че доказателствената тежест не е реализирана в пълнота от ищеца, досежно
установяване на фактите какви парични и стоково - материални ценности е приел
ответникът във връзка с качеството му на отчетник при ищеца-работодател за
склада, намиращ се в гр. Г.Оряховица, нито относно надлежното констатиране на
липси на стоково-материални и финансови ценности от работодателя, съдът приема,
че в настоящия случай не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.207,ал.1,т.2 от КТ за ангажиране на пълна имуществена отговорност на
ответника И.Г. за липси на обща стойност 27430.61 лв. Поради това, съдът
приема, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан,
заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на исковата молба – 09.05.2017г., до
окончателното й изплащане.
Предвид изводите на съда за
неоснователност на иска с правно основание чл.211 във вр. чл.207,ал.1,т.2 от КТ
и акцесорният характер на претенцията по чл.86 от ЗЗД, настоящият съдебен
състав счита, че и претенцията на ищеца за присъждане в негова полза на сума в размер на 710.04 лв., представляваща мораторната
лихва върху претендираното обезщетение, считано за периода от 02.02.2017г. до
05.05.2017г., също се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава.
Предвид изложеното дотук и с оглед предявяването му в
условията на евентуалност – в случай, че бъдат уважени предявените от ищеца
искове, съдът намира, че не дължи произнасяне по предявеното от ответника
възражение за прихващане между претендираната от ищеца сума за обезщетение за причинени
имуществени вреди от липси от отчетника И.Г., в размер на 27430.61 лв., и
дължимо от ищеца на ответника обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск за 88 работни дни, в нетния размер на претендираното
обезщетение от 2900 лв.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, следва да бъде уважена претенцията на ответника ищецът да му заплати направените по делото разноски за платен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лв., както и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.211 във вр.
чл.207,ал.1,т.2 от КТ, предявен от „НОВАДЖЕЛ” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град Пловдив 4004, Район Южен, ул. „Кукленско
шосе” № 13, представлявано от управителя Х.Б.Ч., чрез пълномощника му - адвокат
И.П.П. от САК, против И.Р.Г. с ЕГН **********,
с адрес ***, за заплащане
на сумата 27430,61 лв. /двадесет и седем
хиляди четиристотин и тридесет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за липса
в пълния й размер, претендирана от работник,
на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва
или отчита парични и стоково-материални ценности, заедно с акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на
исковата молба – 09.05.2017г., до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявен от „НОВАДЖЕЛ” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град Пловдив 4004, Район Южен, ул. „Кукленско
шосе” № 13, представлявано от управителя Х.Б.Ч., чрез пълномощник - адвокат И.П.П.
от САК, против И.Р.Г. с ЕГН **********,
за заплащане на
сумата сума в размер на 710.04 лв.
/седемстотин и десет лева и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва
върху претендираното обезщетение по
чл.207,ал.1,т.2 от КТ /27430,61 лв./, считано за периода от 02.02.2017г.
до 05.05.2017г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „НОВАДЖЕЛ” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Пловдив
4004, Район Южен, ул. „Кукленско шосе” № 13, представлявано от управителя Х.Б.Ч.,
ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Г. с ЕГН **********,
с адрес ***, СУМАТА от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото
разноски за възнаграждение на вещо лице, както и СУМАТА от 1100 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената
част на иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните по делото.
УКАЗВА на страните, че двуседмичният
срок за обжалване на решението ще започне да тече за страните, считано от
03.09.2018г., като този срок няма да тече и на официалния празник на
06.09.2018г., съгласно чл.61,ал.2 от ГПК (Нова – ДВ, бр.86 от 2017г.) във
вр. чл. чл.329,ал.1 от Закона за съдебната власт и чл.154,ал.1 от Кодекса на
труда.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………