Решение по дело №780/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Ж., чрез адв. Р. против Решение № 257/08.04.2024г. по АНД №189/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0769-003586/05.01.2024 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при О. М. - Бургас, с което за нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, на касатора е наложено наказание глоба от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В касационната жалба съдебното решение се оспорва като незаконосъобразно. Твърди се, че съдът погрешно е приел за категорично установено извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение, като се е позовал на свидетелските показания на свид. В. С. и погрешно ги е интерпретирал, както е направил неподкрепен от доказателствата извод, че същите намират опора в показанията на колегите му. Обсъждат се дадените пред районния съд свидетелски показания и се извежда извод, че действията на Ж. не могат да бъдат [жк], с умисъл да бъде използван пътя за други цели, а не за превоз. Моли се за отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв.Р., която поддържа касационната жалба и моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас, изразява мнение за неправилност и необоснованост на решението на районния съд, като намира, че липсват безспорни доказателства за извършването на т.нар. дрифт, относно което излага подробни аргументи.

А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0769-003586/05.01.2024 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при О. М. - Бургас, с което за нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, на касатора е наложено наказание глоба от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел от фактическа страна, че на 05.09.2023 г., в [населено място], по ул.Одрин, свидетелят В. С. - служител на сектор „Пътна полиция“ - Бургас, управлявал служебен брандиран лек автомобил, в посока от кв.Лозово към ПВ „Запад“. По същото това време, Н. Ж. управлявал л.а. БМВ с рег. № [рег. номер], по ул. Одрин в посока към кв.Лозово. Докато се движел по ул.Одрин свидетелят В. С. видял как Н. Ж., при извършване на обратен завой, подал рязко газ с автомобила, загубил сцепление на задните гуми с пътя и извел автомобила извън контрол, като продължил към „Трапезица“. Свидетелят В. С. предприел незабавни действия по спиране на водача на автомобила, подавайки светлинен и звуков сигнал. След това, на място пристигнали и свидетелите Е. Д. и И. Г. - служители на сектор „Пътна полиция“ - Бургас, които съставили на жалбоподателя акт за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП - за неизползване на пътя по предназначение. При така установеното от фактическа страна, съдът е намерил, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна, като не са допуснати и процесуални нарушения при съставяне на АУАН. Съдът е приел извършеното нарушение за доказано, а наложеното наказание за съответно на приложимата санкционна норма, с оглед на което е потвърдил оспореното пред него НП. Изложени са и мотиви за липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като настоящият касационен състав не споделя изводите на районния съд довели до потвърждаване на оспореното пред него наказателно постановление, а възраженията изложени в касационната жалба намира за основателни.

Съгласно чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В случая, санкцията на касационния жалбоподател е наложена за това, че на 05.09.2023 г. около 13:05 часа, в [населено място] по [улица]в посока кв.Лозово управлява собственият си л.а.БМВ 330 Д с рег.№ [рег. номер] и срещу завод "Кроношпан" извършва обратен завой в посока ПВ "Запад", като подава рязко газ безпричинно с цел загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/, не използва пътя по предназначение, като преднамерено извежда МПС извън контрол, с което виновно е нарушил чл.104б, т.2 ЗДвП.

Така описаното в оспореното пред РС наказателно постановление, обаче, възпроизвеждащо съдържанието на АУАН, съставен въз основа на заявеното от свид.Скопчанов пред актосъставителя, не намира опора в събраните пред районния съд свидетелски показания, от които се установява, че на посочените в наказателното постановление ден и час, касационния жалбоподател Н. Ж. Ж. е управлявал собствения си л.а.БМВ 330 Д с рег.№ [рег. номер], като до него на предна дясна седалка е стоял свид. Ф. П..

Разпитан в качеството на свидетел, П. е посочил, че има автосервиз на една от пресечките на [улица]към зеленчуковата борса и Н. Ж. му е клиент, с който въпросния ден е излязъл, за да изпробват автомобила и да чуе шума, който МПС издава. Така, излизайки на [улица]посока „Долно Езерово“ продължили напред, при което Ж. направил обратен завой и колата леко се подхлъзнала, като почти изгаснала. Ж. превключил на първа скорост и тръгнал обратно като на пресечката бил спрян. Времето било дъждовно, валяло дъжд, а пътят бил мокър и с дупки. П. не останал по време на проверката. Същата била извършена от полицейските служители Е. Д. и И. Г., пристигнали по сигнала на колегата им - очевидец В. С..

Полицейските служители Д. и Г. не са били очевидци на извършеното, като разпитани в качеството на свидетели са прерасказали споделеното им от свид.Скопчанов и са потвърдили, че пътя е бил с дупки, а денят е бил дъждовен.

Разпитан като свидетел, полицейският служител Скопчанов, под чийто диктовка е съставен АУАН, е посочил, че е бил на около 100 метра разстояние, когато е възприел действията на водача на МПС Ж., който извършил обратен завой, подавайки рязко газ и продължил посока „Трапезица“.

Предвид така установеното в резултат на описаните по-горе свидетелски показания, настоящият състав намира, че действията на водача на МПС – касатора Ж., предприети от него при извършването на позволен обратен завой, в дъждовен ден, по мокър път, не сочат на преднамерено извеждане на МПС извън контрол.

Демонстративното управление на МПС, добило популярност като „дрифт“ и изпълващо състава на нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП, изисква умишлено и преднамерено действие на водача по извеждане на автомобила от нормално управление, чрез контролирано подаване на газ, презавъртане на волан, превъртане на гуми и т.н., каквото поведение в случая не е установено, а още по-малко доказано.

Както в производството пред настоящата инстанция, така и в това пред РС, категорични доказателства обосноваващи извод за извършване на деянието, описано в процесното наказателно постановление не са събрани.

Нещо повече, видно от свидетелските показания на свид.Скопчанов, дадени пред РС, дори и той не е описал пред съда поведение на водача, което да е различно от еднократното занасяне на автомобила, допуснато от Ж. при обратен завой на мокър път. В дадените пред РС показания свид. Скопчанов е бил доста пестелив на думи, посочвайки само, че Ж. е извършил обратен завой, подавайки рязко газ и продължил посока „Трапезица“.

Следователно, събраните по делото доказателства не сочат Н. Ж. да е управлявал лекия си автомобил по път за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, поради което административното обвинение се явява недоказано и като е достигнал до извод различен от изложения и е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което налага неговата отмяна.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане пред първата и пред касационната инстанция, в полза на касатора следва да се присъдят сторените и доказани от него разноски за адвокатски възнаграждения в размер на 400 лева за първа инстанция /л.25 от АНД №189/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас/ и 700 лева за касационната инстанция /л.5/ или общо 1100 лева. Доказателства за довнесена сума по банков път в производството пред РС-Бургас, извън посочената като платена в брой в договора за правна защита и съдействие сума в размер на 400 лева, не са представени.

Мотивиран от всичко изложено по-горе, А. съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 257/08.04.2024г. по НАХД №189/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0769-003586/05.01.2024 г., издадено от началник на група в сектор „Пътна полиция“ при О. М. - Бургас, с което за нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, на касатора е наложено наказание глоба от 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /О. М./ - Бургас да заплати на Н. Ж. Ж., [ЕГН] разноски в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.