Решение по дело №34/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260024
Дата: 22 февруари 2021 г.
Съдия: Деница Цанкова Стойнова
Дело: 20215000600034
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

         Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                                                № 260024

                            

                             гр. Пловдив, 22.02.2021г.

                                  

                           

                           В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                             

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                   ЧЛЕНОВЕ:    МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                    ДЕНИЦА СТОЙНОВА                               

 

при участието на секретаря МАРИАНА АПОСТОЛОВА

в присъствието на прокурора КРАСИМИР ПАРАРИЗОВ

като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВНОХД № 34/2021г. по описа на съда

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на глава ХXI от НПК.       

         С Присъда № 260016/08.12.2020г., постановена по НОХД №748/2019г., Окръжен съд – Пазарджик е признал подсъдимия Б.М.К. за виновен в това, че на 17.12.2017г. в с.В., обл. П., е направил опит умишлено да умъртви Г.Й.Н. ***, като му е нанесъл удари с брадва в областта на главата, причинявайки му нараняване, проникващо в черепната кухина /посечна рана на главата/, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – поради намеса на намиращите се наблизо лица и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, за което и на основание  чл. 116, ал. 1, т. 12 във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 18 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК,  във вр. с чл. 54, чл. 57 и чл. 58, б. „а“ във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на СЕДЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. Съдът се  е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, а в тежест на подсъдимия е възложил направените по делото разноски.

         Недоволен от присъдата, подсъдимият К., чрез адв. К., я атакува, с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Изразява се становището, че обвинението е недоказано, че извършеното от подсъдимия следва да се подведе под нормата на чл12 ал.1 от НК, алтернативно, че коректната правна квалификация на деянието е по чл.119 от НК. Иска се присъдата да се отмени и подс.  Б.М.К. да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение, алтернативно, присъдата да се измени с преквалифициране на деянието по по - леко наказуемият състав на престъплението - чл.119 от НК, като в жалбата се сочи, че след изготвяне на мотивите допълнение относно доводите и оплакванията ще се направи. 

         В съдебна зала, лично и чрез представляващия го защитник – адв. К., подсъдимият прави искане делото да се върне в окръжния съд, тъй като към атакуваната присъда не са изготвени мотиви. На въззивната инстанция се предлагат две процесуални възможности – да върне делото с указание мотиви към присъдата да се изготвят от друг член на съдебния състав, след което отново да се изпрати на Апелативен съд – Пловдив за извършване на въззивна проверка, или, присъдата да се отмени, поради липса на мотиви и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

         Частното обвинение е недоволно от размера на наложеното на подс. Б.М.К. наказание и с жалбата се прави искане наказанието да се завиши, като се прави искане за даване на възможност с мотивите към присъдата да се запознае и допълнителни съображения да изложи.

         В съдебно заседание частният обвинител и повереника му не се явяват, сочейки с изрична молба, че не възразяват делото да се гледа в тяхно отсъствие.

         Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив счита, че присъдата следва да се отмени, поради липса на изготвени към нея мотиви и предлага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик.

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

         Депозираните от подсъдимия Б.М.К. и частния обвинител Г.Й.Н. жалби са подадени в срок, от легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ.

         Те са и ОСНОВАТЕЛНИ, макар и не по изложените в тях съображения по съществото на спора, защото при изготвяне на съдебният акт е допуснато съществено, неотстранимо от тази инстанция процесуално нарушение, което обуславя приложението на чл.334 ал.1 т.1 вр. с чл. 335 ал. 2 вр. с чл.348 ал.3 т.2 пр.1 – во от НПК -  отмяна на присъдата и връщане на делото на ОС – Пазарджик за разглеждането му от друг състав на същия съд.

         Известно е, че логичният завършек на наказателното производство в първата съдебна фаза е постановяване на съдебен акт по съществото на делото - присъда, която следва да съдържа реквизитите, визирани в чл.301 от НПК и да отговаря на изискванията за съдържание по чл.305 от НПК. В казуса, по делото е изготвена присъда, без към нея да са изготвени мотиви за постановяването й по реда на чл.305 ал.3 от НПК, които да са  в единство и в логическа връзка с отразеното в присъдата. Мотивите са необходима,  неразделна и задължителна част от присъдата. В тях се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения на съда за постановяване на диспозитива. Липсата на мотиви към присъдата,  от които да става ясно как е формирано вътрешното убеждение на съда, за да може адекватно и ефективно да се упражни правото на въззивно /касационно/ обжалване и/или протестиране, винаги съставлява съществено процесуално нарушение и води до отмяна на атакувания съдебен акт на процесуално основание.

          Видно е от материалите по делото, а и на този състав служебно е известно, че мотиви към присъдата не са изготвени поради обективни причини – настъпила смърт на съдията – докладчик по делото, върху който в съответствие с трайната практика пада задължението да изготви мотиви към съдебния акт. В тази връзка похвално е познаването и позоваването от страна на защитата на подсъдимия на ТР №10/77г. ОСНК на ВС, като ще се допълни и че в сходен смисъл са налични още ТР №4/95г., ОСНК на ВС и Постановление №1/85г., Пленум на ВС. Даденото с тях тълкуване обаче не е приложимо към настоящия казус и това личи от прочита им. В цитираната практика обект на анализ е ситуация, в която съдебният акт е изготвен / било то решение или присъда с мотиви към нея/, но поради обективни, уважителни причини – смърт, тежко заболяване, продължително отсъствие и др. подобни,   не е подписан от някой от членовете на състава, подписа на който по закон се изисква като задължителен реквизит на съдебния акт. Случаят не е такъв, тук не става въпрос за липса на подпис върху изготвен съдебен акт – присъда, ведно с мотиви към нея, а за липса на съдебен акт, защото присъдата без мотиви не съставлява завършен съдебен акт. Според цитираните Постановление и ТР – я, въззивната инстанция може и е длъжен, когато установи, че задължителен и изискуем подпис върху присъда/мотиви не е наличен, да върне делото с указание да се удостовери причината за неподписването му. Но, този състав намира, че не разполага с правомощия и компетентност да дава задължителни указания друг член на съдебния състав, постановил присъдата – било член – съдията или съдебните заседатели, да изготвят мотиви към присъдата, както се предлага от адв. К.. Поради това процесуално е невъзможно делото да се върне с такова указание. Единствената възможност, която се открива по делото и която намира законова уредба в НПК е присъдата да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС, който след провеждане на производството да изготви съдебен акт, завършен в своето единствено между присъда и мотиви към нея.

          Връщането на делото за ново разглеждане обезсмисля произнасянето по другите наведени възражения и конкретно относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия и несправедливостта на наложеното му наказание. 

    Мотивиран от изложеното и на основание чл.334 т.1 вр. с чл.335 ал.2 от НПК, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

 

         Р          Е          Ш          И  :

 

      

         ОТМЕНЯ  Присъда № 260016/08.12.2020г., постановена по НОХД №748/2019г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

         ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Пазарджик за ново разглеждане, от друг състав на съда, от стадия на провеждане на разпоредително заседание по реда на чл.247 и сл. от НПК.

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест, като за постановяването му да се съобщи на страните.

 

                 

 

                                                        

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                    

 

 

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ :