№ 6874
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
М. В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20251100507897 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 16417/02.09.2024г., постановено по гр. д. № 65860 /22 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, е признато за установено, че
сключеният между ищеца Г. Ю. А. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
договор за предоставяне на поръчителство № 4481958 /договор за
предоставяне на гаранция № 4481958/11.05.2022г./ е нищожен, като е
отхвърлен искът на Г. Ю. А. за осъждане на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, с ЕИК *********, да плати сума в размер на 158,64 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № 4481958, сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е осъдено да
плати разноски в общ размер на 850лв. Решението е постановено при
участието на третото лице – помагач на ищеца – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба на ищеца
Г. Ю. А., в частта, в която е отхвърлен осъдителният иск по чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД за сумата от 158.64лв. Твърди се, че в тази част решението е неправилно,
1
доколкото нищожността а договора за поръчителство обуславя
основателността на осъдителния иск, като по делото било доказано, че ищецът
е платил сумата, което било заявено като обстоятелство и от ответника,
поради което и изводът на СРС, че не било доказано разместване на блага било
несъстоятелно, вкл. с оглед чл.3, ал.3 от Договора, с който третото лице –
помагач е овластено да приема вместо поръчителя (ответник) задължението за
заплащане на платеното възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в който са изложени твърдения, че
дружеството представило справка за получено възнаграждение по договор за
предоставяне на гаранция № 4481958 още с отговора на исковата молба и за
въззиваемия не било ясно как съдът е стигнал до извода, че процесната сума
не е влязла в патримониума на дружеството. Поради това моли на основание
чл.78, ал.2 ГПК да не се присъждат разноски за настоящото производство в
полза на въззивника, евентуално прави възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“, в който се твърди, че дружеството
незаконосъобразно било привлечено като трето лице – помагач. Изложени са
съображения, че произнасянето на съда относно нищожността на договора за
паричен заем, който не е бил предмет на делото, нарушава принципите на
състезателното начало.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от ищеца Г. А.
срещу Файненшъл България“ЕООД за признаване за установено, че
сключеният между страните Договор за предоставяне на поръчителство №
4481958 е нищожен, както и с осъдителен иск за осъждане ответника да плати
сумата от 158,64лв. като недължимо платена по нищожен договор / Договор за
предоставяне на поръчителство № 4481958/, ведно със законната лихва.
Ответникът Файненшъл България“ЕООД оспорва недействителността
на договора за поръчителство, вкл. признава като факт плащане на сумата от
158.64лв. по договора за поръчителство, за което представя разписка за
2
погасени суми по договора за поръчителство /л.27/.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице – помагач „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД оспорва допустимостта на привличането си, оспорва
недействителността на договора, вкл. представя разписка за погасени суми по
договора за кредит в размер на 500лв. главница и 25.36лв. лихва. /л.48/.
По делото е приет договор за заем № 4481958/11.05.2022г. съгласно
който Изи Асет Мениджмънт“АД е предоставило на Г. А. потребителски
кредит в размер на 500лв., срещу задължение на потребителя за върне сумата
да плати възнаградителна лихва от 40% годишно на 12 вноски за 12 седмици
при ГПР от 49,14%. Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок
от три дни от сключването на договора да предостави обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество-
гарант.
Приет е договор за предоставяне на гаранция № 4481958/11.05.2022г.
носещ подпис за страните по него, съгласно който Файненшъл
България“ЕООД се е съгласило по договор със Г. А. да издаде гаранция за
изпълнение на парични задължения в полза на Изи Асет Мениджмънт“АД по
договор за заем № 4481958/11.05.2022г за което Г. А. е поел задължение да му
плати възнаграждение /с липсваща страница/.
Прието е заключение по допусната и приета ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че
по договора за паричен заем има общ размер на договорени плащания в
размер на 525.36лв., а по договора за поръчителство в размер на 158.64лв.,
като общо платената от ищеца сума към Изи Асет Мениджмънт“АД е в размер
на 684лв., вкл. послужила за погасяване на 158.64лв. към поръчителя.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо, но НЕПРАВИЛНО по следните съображения:
3
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е
признато за установено, че сключеният между ищеца Г. Ю. А. и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство № 4481958/11.05.2022г. е нищожен (като сключен в
изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за потребителски заем със същият
номер и дата, която е сключена в нарушение на чл.11, ал.1,т. 10 от ЗПК).
Пренесеният пред настоящата инстанция предмет е произнасянето по
обусловения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, по който в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника
„Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, факта на
плащане на претендираната сума на ответника, а в доказателствена тежест на
ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че
има основание да получи процесната сума /съответно валидни клаузи в
договор за предоставяне на гаранция, въз основа на които са извършени
начисления на процесната стойност/.
С оглед обусловеността на иска от изхода на делото по обективно (в
условията на кумулативност) съединения отрицателен установителен иск (а
именно обявяване на договора за поръчителство за недействителен, т.е.
доказано е, че плащанията по договора за поръчителство са въз основа на
липса на основание), спорът се концентрира по въпроса дали ищецът е доказал
плащане, с което е обеднял, съответно ответникът се е обогатил. СРС,
основавайки изводите си на заключението на ССчЕ, в което вещото лице
изяснява, че ищецът е извършил плащания към третото лице – помагач, а не
към ответника, поради което приема, че ищецът не е доказал плащане.
Настоящият съдебен състав приема, че СРС неправилно не е тълкувал
заключението съвкупно с останалия доказателствен материал, вкл., видно от
отговора на исковата молба, вкл. поддържано и в отговора на въззивната
жалба на ответника – същият признава като факт получаване на сумата от
158,64лв. като възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция №
4481958, за което се представя справка /л.27/, с оглед на което искът се явява
изцяло основателен, т.е. от заключението се доказва плащане на сума в общ
размер на 684лв., вкл. 158.64лв., а от признатия факт за получаване на
158.64лв. в справката /л.27/ се установява, че процесната сума е постъпила в
патримониума на ответника. Приемайки обратното съдът е постановил
4
неправилно решение в тази част, в която трябва да се отмени и да се
постанови уважаване на иска.
По отговорността за разноски:
Пред първата инстанция са присъдени изцяло претендираните разноски
по делото. Пред настоящата инстанция са сторени разноски в размер на 25лв.
за държавна такса и се претендира адв. възнаграждение по чл.38 ЗАдв., което
следва да се присъди в полза на процесуалния представител Еднолично
адвокатско дружество „Д.М.“, БУЛСТАТ: ********* в размер на 240лв. с ДДС
с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Не са налице
предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК, доколкото ответникът е станал причина за
завеждане на делото.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16417/02.09.2024г., постановено по гр. д. №
65860 /22 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав в обжалваната
част, в която е отхвърлен предявения от Г. Ю. А., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****, за осъждане „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Джавахарлал Неру № 28, ет. 2, ап. 40-46 да плати сума в размер на 158,64 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № 4481958, сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Г. Ю.
А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ****, сума в размер на 158,64 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № 4481958, сключен между страните по делото, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
5
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, ет.
2, ап. 40-46, да заплати на Г. Ю. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
****, разноски в размер на 25лв.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джавахарлал Неру № 28, ет.
2, ап. 40-46, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“,
БУЛСТАТ: *********, разноски по делото за адв. възнаграждение в размер на
240лв. с ДДС.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на
ищеца – „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6