№ 11354
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110149103 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове, с правно основание чл. 411 КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Застрахователно дружество Евроинс“АД, ЕИК: ********* твърди, че на
21.01.2021г. в района на с. Дунавци е настъпило ПТП по вина на водача на товарен
автомобил „ Волво“ ,с рег. № „СО2626СХ“ , който при потегляне и поради неспазване на
достатъчно дистанция ударил паркирания товарен автомобил „Волво“ с рег. №
„ЕВ5751ВМ“. За настъпилото ПТП бил съставен Двустранен протокол за ПТП. Били
нанесени вреди на товарен автомобил „Волво“ с рег. № „ЕВ5751ВМ“. За товарен автомобил
„Волво“ с рег. № „ЕВ5751ВМ“ към датата на ПТП съществувала валидна имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца, а гражданската отговорност на автомобилистите за товарен
автомобил „ Волво“ ,с рег. № „СО2626СХ“ била застрахована при ответника. Ищецът
обезщетил застрахованото лице за нанесените щети на увредения товарен автомобил
„Волво“ с рег. № „ЕВ5751ВМ“ като изплатило застрахователно обезщетение в размер на
1610,09 лв. след прихващане с насрещно дължима вноска от застрахователна премия в
размер на 265,36 лв. и с оглед на заявената си регресна претенция поканил ответника с
регресна покана, получена от ответника на 29.03.2021 г. да му възстанови изплатеното
обезщетение в размер от 1625,09 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски.
Ответникът не бил изплатил претендираната сума по регресната щета. Предвид което
ищецът моли съда да му присъди сумата от 1625,09 лв., представляваща невъзстановено
дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция с включени ликвидационни
разноски, сумата от 53,71 лв. – законна лихва за забава за периода от 29.04.2021 г. – денят
следващ изтичането на 30-дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение до 25.08.2021 г. – денят на подаване на исковата молба в съда, ведно със
законната лихва от 25.08.2021 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на главницата. Претендира съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК: *********, оспорва предявените
искове по основание и размер с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданско отговорност“ по отношение
на товарен автомобил „ Волво“ ,с рег. № „СО2626СХ“. Оспорва, че вина за ПТП-то има
1
водача на товарен автомобил„ Волво“ ,с рег. № „СО2626СХ“ с ремарке СО 3767ЕК Г. М. Н.,
както и че всички описани увреждания по товарен автомобил „Волво“ с рег. № „ЕВ5751ВМ“
са в причинно-следствена връзка с ПТП от 21.01.2021 г., както и че урежданията по товарен
автомобил „Волво“ с рег. № „ЕВ5751ВМ“ са на стойност 1610,09 лв. Произшествието било
настъпило при механизъм, различен от описания в исковата. Водачът на товарен автомобил„
Волво“ ,с рег. № „СО2626СХ“ с ремарке СО 3767ЕК вече бил потеглил от
бензиностанцията, когато пътник от съседно спряло ППС товарен автомобил „Волво“ с рег.
№ „ЕВ5751ВМ“ в нарушение на разпоредбата на чл. 95 ЗДвП отворил предна дясна врата
без да се е уверил, че няма да създаден опасност за останалите участници в движението. Ако
двете товарни ППС са били спрени на бензиностанцията, за да се зареждат, то те били
намирали успоредно едно на друго. Ако дясната врата на по товарен автомобил „Волво“ с
рег. № „ЕВ5751ВМ“ е била отворена и водача на на товарен автомобил„ Волво“ с рег. №
„СО2626СХ“ потегли, то той щял да закачи/удари вратата с предна странична част на
влекача, а не с полуремаркето. За да се удари врата в полуремаркето, означавало, че товарен
автомобил„ Волво“ с рег. № „СО2626СХ“ вече е бил в движение, когато пътник внезапно
отворил дясната врата на спрялото в съседство ППС. При доброволната претенция ищецът
бил представил снимки от процесното ПТП, които били заснети с мобилен телефон. От
същите се установявало, че предна дясна врата била отворена внезапно, без пътникът да
съобрази, че покрай него се движи друго превозно средство. В случай, че вратата била
отворена и покрай нея било преминало друго ППС, което я е ударило, то по вратата щели да
останат и други следи от първоначалното съприкосновение. Оспорва предявения иск по
размер – ищецът изплатил необосновано завишен размер на застрахователното обезщетение.
Оспорва и акцесорната претенция, с оглед неоснователността на главната претенция.
Претендира съдебни и деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Предявен е осъдителен иск ,с правно основание чл. 411 КЗ като в тежест на ищеца е
да докаже следните факти: сключен договор за застраховка „Каско“, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до
действителните вреди.
В тежест на ответника е да докаже плащането на дълга,а така също всички свои
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Не е спорно между страните , че на 21.01.2021г. в района на с. Дунавци е настъпило
ПТП между товарен автомобил „ Волво“ с рег. № „СО2626СХ“ и товарен автомобил
„Волво“ с рег. № „ЕВ5751ВМ“.
Не е спорно, че за товарен автомобил „Волво“ с рег. № ЕВ5751ВМ към датата на
ПТП е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, а че за товарен
автомобил „ Волво“ с рег. № СО2626СХ към датата на ПТП, е съществувала валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника. Спорно е дали
причинените имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП,
вината на водача, застрахован по задължителна застраховка ГО при ответника, както и
какъв е техният размер.
От приетия като доказателство по делото Двустранен констативен протокол за ПТП
от 21.01.2021год., се установява, че на същата дата ,около 05,00ч на бензиностанция
Круиз,с.Дунавци е настъпило ПТП между ПС А - т.а „Волво“ с рег. № ЕВ5751ВМ ,с ремарке
,с рег.№С8993ЕС,управляван от М. М. и ПС Б - т.а. „ Волво“ с рег. № СО2626СХ,с ремарке
2
с рег. № СО3767ЕК,управляван от Г. Н..Като обстоятелства са посочени : „в паркирано
/спряло състояние“ ,за превозно средство А и „при тръгване/при отваряне на вратата“ ,за ПС
Б .Като видими щети за ПСА са посочени – огъната дясна врата,а за ПС Б – ожулена боя по
борда на ремаркето.В забележки ,водачът на ПС А,М. М. е посочил „Нямам вина“.
В Декларация от 21.01.2021год. към Искане за завеждане на претенция към
„Евроинс“АД ,същият е посочил , : „Бях спрял на бензиностанцията да зареждам ,при което
другата композиция,където беше спряла до мен ,при тръгване полуремаркето закачи дясната
врата на Влекача.“
В следствие на предявената претенция при ЗАД „Евроинс“АД е образувана щета
********** ,по която е извършен Опис от 12.02.201год. на увредени детайли,с посочен
начин на възстановяване,приключила с Доклад по щета ,с който е прието на застрахованото
лице да се заплати застрахователно обезщетение в размер на 1610,09лв. като се извърши
прихващане с остатък от застрахователна премия в размер на 265,36лв.,а остатъкът от
1 344,73лв. да се изплати по банков път,което е извършено на 22.03.2021год.
С регресна претенция по щета ,приета от ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД на
29.03.2021год. ,ЗД“Евроинс“АД е поискало плащане на сумата от 1 625,09лв. ,от които
1610,09лв. – застрахователно обезщетение и 15лв. ликвидационни разходи.
По делото са снети гласни доказателства.
Разпитан в качеството на свидетел,М. М. сочи ,че бил спрял на бензиностанция на
Круиз,с.Дунавци и изгасил камиона.Сочи ,че съседния камион бил заредил ,а водача му се
качил в него.Свидетеля все още не бил слязъл от неговия камион и тъй като обувките му
били на стъпалата на пасажера слязъл от тази врата,отворил вратата ,тя опряла в брезента на
ремаркето на съседния камион,а кабината на същия била по-напред.Твърди ,че на това
разстояние трябвало да се обуе и да слезе,като бил на второто стъпало ,когато другия водач
тръгнал.Сочи ,че той минал покрай него и огънал вратата с пантите ,след което
спрял.Свидетеля твърди ,че подписали двустранен протокол като се разбрали ,че вината е на
другия водач ,а той направил забележка ,че няма вина.
Свидетеля Г. Н. от своя страна в показанията си твърди ,че в момента ,в който
потеглил ,след като се уверил ,че няма нищо ,другия водач отворил предната дясна врата ,за
да слезе като бутнал същата зад кабината на неговия камион и тя се смачкала,след което той
спрял.Твърди ,че другия водач пристигнал на бензиностанцията след него ,той му показал
къде да паркира,защото между колонките разстоянието било тясно,а това между двата
камиона било около 80-100см.Твърди и че двата камиона били спрели наравно един до
друг,а неговата кабина била по-напред /след като му се предявиха двустранния протокол и
снимки /,защото той бил потеглил и след като другия водач отворил вратата и тя била
между кабината и ремаркето ,спрял.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза.
Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е
изготвено след запознаване с материалите по делото и свидетелските показания.
От заключението се установява, че механизмът на процесното ПТП,отразен в
двустранния протокол от 21.01.2021год., бил следният : на 21.01.2021год. около 05,00часа
,влекач „Волво ФХ 500 4Х2“ с рег. № ЕВ5751ВМ,с прикачено към него полуремарке с рег.
№ С8943ЕС е спрял за зареждане на бензиностанция „Круиз“ в с.Дунавци,където водачът
при отваряне на вратата на пасажера ,реализира ПТП с потеглящия в същия момент от
бензиностанцията ,от дясната му страна ,влекач „Волво“ с рег. № СО2626СХ с прикачено
към него полуремарке с рег. № СО3767ЕК.Съобразявайки показанията на разпитаните по
делото свидетели ,приложения към делото снимков материал,вещото лице е приело ,че ако
при отварянето на вратата на влекач „Волво ФХ 500 4Х2“ с рег. № ЕВ5751ВМ,същата е
опряла в брезента на ремаркето ,то при потеглянето на влекач „Волво“ с рег. № СО2626СХ с
3
прикачено към него полуремарке с рег. № СО3767ЕК биха се получили увреждания по
брезента и по обтегачите /катарамите/ ,като такива не се наблюдават ,а има увреждания
единствено по предната стена на полуремаркето.За да се получат тези увреждания следва да
е изпълнено едно от двете условия : - или вратата да е отворена след потегляне на влекач
„Волво“ с рег. № СО2626СХ с прикачено към него полуремарке с рег. № СО3767ЕК , и да е
попаднала между кабината и полуремаркето ; - или влекач „Волво“ с рег. № СО2626СХ с
прикачено към него полуремарке с рег. № СО3767ЕК да е бил спрял по-напред ,и при
отваряне на вратата на влекач „Волво ФХ 500 4Х2“ с рег. № ЕВ5751ВМ,с прикачено към
него полуремарке с рег. № С8943ЕС,същата да е попаднала между кабината и ремаркето, и
съответно след потеглянето на влекача да е била увредена.
Според вещото лице щетите по влекач „Волво ФХ 500 4Х2“ с рег. № ЕВ5751ВМ,с
прикачено към него полуремарке с рег. № С8943ЕС се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 21.01.2021год. ПТП.Стойността необходима за
възстановяване на МПС ,изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
3075,22лв.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП .
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и сочения за причинител на вредата към
същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение по регистрираната щета в размер на 1610,09 лева,
към които били начислени 15 лева ликвидационни разходи.
4
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не
бяха установени елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача
– причинител на вредата. За да бъде уважен предявеният регресен иск е необходимо
ищецът-застраховател да докаже, че е налице причинно-следствена връзка между
противоправно и виновно действие или бездействие на ответника и причинения вредоносен
резултат; какъв е механизмът на настъпилото ПТП и дали настъпилите вреди в резултат на
същото.
В случая при указаната от съда доказателствена тежест, ищецът не доказа ,че е
налице виновно действие на водача на застрахования при ответника товарен автомобил,в
причинно-следствена връзка с което да са настъпили вреди,тъй като не се доказа по
безспорен и несъмнен начин механизма на ПТП ,описан в исковата молба.
Съгласно приетото от съда заключение по САТЕ ,вещото лице сочи ,че ако при
отварянето на вратата на влекач „Волво ФХ 500 4Х2“ с рег. № ЕВ5751ВМ,същата е опряла в
брезента на ремаркето ,то при потеглянето на влекач „Волво“ с рег. № СО2626СХ с
прикачено към него полуремарке с рег. № СО3767ЕК биха се получили увреждания по
брезента и по обтегачите /катарамите/ ,като такива не се наблюдават ,а има увреждания
единствено по предната стена на полуремаркето.За да се получат тези увреждания следва да
е изпълнено едно от двете условия : - или вратата да е отворена след потегляне на влекач
„Волво“ с рег. № СО2626СХ с прикачено към него полуремарке с рег. № СО3767ЕК , и да е
попаднала между кабината и полуремаркето ; - или влекач „Волво“ с рег. № СО2626СХ с
прикачено към него полуремарке с рег. № СО3767ЕК да е бил спрял по-напред ,и при
отваряне на вратата на влекач „Волво ФХ 500 4Х2“ с рег. № ЕВ5751ВМ,с прикачено към
него полуремарке с рег. № С8943ЕС,същата да е попаднала между кабината и ремаркето, и
съответно след потеглянето на влекача да е била увредена.
В тази връзка ,съдът не кредитира показанията на св.М. М. в частта ,в която той
твърди, че спрелия до него на бензиностанцията влекач „Волво“ с рег. № СО2626СХ, с
прикачено към него полуремарке с рег. № СО3767ЕК е бил по-напред като при отварянето
на вратата тя опряла в брезента на ремаркето на другия влекач,който потеглил и я
закачил.Същите противоречат на показанията на св.Г. Н. ,водач на другия товарен
автомобил,който твърди ,че преди св.М. да отвори предната дясна врата и тя да се удари
зад кабината му ,двата влекача са били паркирани един до друг и неговата кабина не е била
по-напред.Показанията на св.Н. са по-логични ,тъй като е по-обосновано , след като влекача
„Волво“ с рег. № СО2626СХ, с полуремарке с рег. № СО3767ЕК да е потеглил и след удара
да е спрял,той да е изминал известно разстояние.Именно в следствие на изминаването на
това разстояние е логично ,че след настъпването на удара ,кабината му да е била по-напред
от влекача „Волво ФХ 500 4Х2“ с рег. № ЕВ5751ВМ,което се констатира на приложения
към делото снимков материал , заснет след настъпването на произшествието.
Ето защо ,съдът приема ,че двата товарни автомобила са били паркирани един до
друг,поради което дясната врата на влекача „Волво ФХ 500 4Х2“ с рег. № ЕВ5751ВМ е
отворена от св.М. след потегляне на влекач „Волво“ с рег. № СО2626СХ с прикачено към
него полуремарке с рег. № СО3767ЕК , същата е опряла в брезента на полуремаркето ,в
следствие на което е била деформирана,предвид ,че не са констатирани увреждания по
брезента и по обтегачите на полуремаркето ,прикачено към влекач „Волво“ с рег. №
СО2626СХ.
От изложеното следва че не само ,че не е доказан механизма на ПТП,изложен от
ищеца ,но се установява безспорно ,че всъщност вина за настъпилото пътно произшествие
има водача на застрахования при същия автомобил по имуществената застраховка ,който е
нарушил разпоредбите на чл.95 от ЗДвП, съгласно който , водачът и пътниците могат да
отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и слизат от превозното средство, спряно за
престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите
5
участници в движението, и е станал причина за настъпване на застрахователното събитие.
Ето защо, предявеният иск по чл. 411 КЗ се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК има
ответната страна.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и е представил списък на
разноските по чл.80 от ГПК като претендира такива в размерна 30лв. – депозит за
призоваване на свидетел.Претендира и минимално възнаграждение за един адвокат.В случая
ответника се е представлявал юрисконсулт,поради което е налице хипотезата на чл.78,ал.8
от ГПК,при която възнаграждението на юрисконсулта се определя от съда на сумата от
150лв.Или следва ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в общ размер от
180лв.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,ЕИК
:********* ,със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43
срещу ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Света София“ № 7,ет.5 обективно съединени осъдителни искове ,с правно
основание чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1625,09 лв.,
представляваща невъзстановено дължимо застрахователно обезщетение по регресна
претенция за настъпило на 21.01.2021год. ПТП в района на с.Дунавци, с включени
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 25.08.2021 г. до окончателното
плащане на главницата,както и сумата от 53,71 лв. ,мораторна лихва за периода от
29.04.2021 г. до 25.08.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА "Застрахователно дружество Евроинс“ АД,ЕИК :********* ,със
седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43 да заплати на
ЗАД“ОЗК-Застраховане“ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.“Света София“ № 7,ет.5,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на
180лв.,представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6