Р Е Ш Е Н И Е № 115
гр. Пловдив, 01.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ІІ търговски състав, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търговско дело N 606 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Р.К.” ЕАД ***, ЕИК *********
против решение №75 от 13.06.2019г., постановено по т. д. 134/2018 г. по описа
на Окръжен съд – П., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от
жалбоподателя „Р.К.” ЕАД ***, ЕИК ********* против О.Б. ЕИК *********, с
адрес: *** искове с правно основание чл.266 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на О.Б. да заплати на „Р.К.” ЕАД ***
следните суми: главница в размер на 313 461.08
лева с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение по договор за
възлагане на малка обществена поръчка №****/**.**.****год. с предмет: „Зониране
и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.М.Б. гр. Б.о.Б. сумата 93 133.73 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото от общината
възнаграждение, считано от 01.05.2015 год. (датата, на
която ищецът счита, че длъжника е изпадал в забава съгласно връчената му на
19.01.2015 год. покана за доброволно плащане) до 03.04.2018 год., главница - 43 457.22 лева с ДДС, представляващи неплатено
възнаграждение по договор за възлагане на малка обществена поръчка №**/**.**.****
год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. М.Б.,
гр.Б., о.Б.", както и сумата 12 911.75 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 01.05.2015 год. до 03.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба -13.04.2018г. до окончателното изплащане, както и с което е
осъдено дружеството – жалбоподател да заплати на О.Б. сумата 16 150 лева – разноски по производството.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и осъди ответника
да му заплати претендираните суми, по
съображения, развити в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата О.Б. ЕИК *********, с адрес:
*** изразява становище, че счита същата за неоснователна. Претендира присъждане
на направените разноски пред въззивната инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.266 ал.1
във връзка с чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Р.К.” ЕАД ***, ЕИК ********* твърди, че между
него и ответника О.Б. са сключени договори за възлагане изпълнението на СМР на
обект в кв. М.Б., общ. Б., както следва: договор №****/**.**.****г. с предмет:
„Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.М.Б. гр. Б.о.Б. и договор
№**/**.**.**** год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа, кв. М.Б., гр.Б., о.Б.“. Твърди, че първият от договорите е сключен
след проведен открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка, а
вторият - след проведено договаряне с покана. Като причина за подобно действие
сочи констатираната преди започване на строителството липса на проект, който да
предвижда сградните водопроводни отклонения, както и липса на такъв за временна
организация на движението, обстоятелства, посочени като пречки за изпълнение на
възложеното строителство. До отстраняването им и изготвяне на допълнителна
количествена сметка към проекта за пропуснатите количества и видове СМР обекта
бил спрян. Твърди, че О.Б. е провела процедура за възлагане на малка обществена
поръчка чрез договаряне с покана. Въз основа на нея е сключен договор №**/**.**.****г.
със същия предмет като наименование, но включващ пропуснатите количества и
видове СМР. Твърди, че едновременно е осъществено изпълнението и по двата
договора. Обемът на строително монтажните работи бил определен в
количествено-стойностна сметка
/приложение № 1/. Съгласно същото цената на договорените за изпълнение
работи възлиза на 1 558 245.50 лева без ДДС или 1 869 894.60 лева с
ДДС. Твърди, че било издадено разрешение за строеж №**/**.**.****г., бил
подписан и протокол обр.2а от 29.10.2007г. за откриване на строителната
площадка. С оглед неблагоприятни климатични условия и несъответствие между
парцеларно-устройствения план и проектни водопроводни трасета в отделни
участъци, а впоследствие и частично изчерпване на финансови средства, респ.
осигуряване на такива, са подписвани акт за установяване състоянието на строеж
при спиране на строителството /обр.10/ и акт за установяване състоянието на
строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи
/обр.11/.
Твърди, че е изпълнил възложените СМР по договор №****/**.**.****г.
качествено и в уговорените срокове. Твърди, че за установяване завършването и за заплащане на натурални
видове строителни и монтажни
работи между страните са подписани актове /протоколи/ обр.19 сметки и са
издадени фактури, както следва: Протокол
№1/19.12.2007год. на стойност 21 993.92 лв., Протокол №2/19.12.2007год. на стойност
29 130.55лв., Сметка обр.22 за дължимата сума по тях с ДДС в размер на 61 349.37лв.,
за която сума е издадена фактура №********/**.**.****г. /платена 14.02.2008г/, Протокол №3/25.03.2008год. за извършени СМР на стойност 65 323.31
лв., коригиран на 57 966,71 лв. като разликата от 7 356,60 се приспада от
Протокол №11, кредитно известие по фактура №********/**.**.**** год. към
фактура ********/**.**.**** година, сметка обр.22 за сумата 78 387,97лв. с ДДС,
за която сума е издадена фактура №********/**.**.****г. /платена на 03.04.2008г./, Протокол №4/15.05.2008г. на стойност
112 673,72 лв., Сметка обр. 22, с която от дължимата се сума се приспада авансово
плащане като за остатъка от 354.40 лв. е издадена фактура №********/**.**.****г.
/платена на 20.08.2008г./, Протокол №5/12.11.2008г.
за извършени СМР на стойност 82 906.01лв., Протокол №6/12.11.2008г.
за извършени СМР на стойност 52 277.27лв., Протокол №7/20.11.2008год. за
извършени СМР на стойност 91 125,83лв., Сметка обр.22 за сумата 271 570.93
лева сума с ДДС, за която е издадена
фактура №********/**.**.****г./платена
на 01.12.2008г./, Протокол №8/02.12.2008г. за извършени СМР на стойност
240 381,33лв., Протокол №10/02.12.2008г. за извършени СМР на стойност 231
083,41лв., Сметка обр.22 по двата
протокола за сумата 565 757,69лв. с ДДС, отделна Сметка обр.22 по Протокол
10/02.12.2008г. за 277 300,09лв. с ДДС, за която е издадена фактура №********/**.**.****г.
/платена на 20.12.2008г./, Протокол №9/02.12.2008г.
за извършени СМР на стойност 111 567.83лв., Сметка обр.22 за сумата 133
881,40лв. с ДДС, за която сума е издадена фактура №********/**.**.****г.
/платена на 23.12.2008г./, Протокол
№11/11.12.2008г. за извършени СМР на стойност 28 192.84 лв., от
които са приспаднати 7 356,60 лв. по издадено кредитно известие ********/**.**.****год.
към фактура ********/**.**.****г.
Твърди, че за извършените СМР, приети и установени с Протокол
№ 8 и Протокол №11 е издадена фактура №********/**.**.****г. на стойност 322 289
лв., / сбор от стойността на извършените СМР по двата протокола без приспадане
на 7 356,60лв./ За последната сума е издадено отделно кредитно известие. След
приспадане на стойността по кредитното известие – 8827.92 лв. с ДДС, е налице
остатък в размер на 313 461.08 лева, който не е погасен.
Счита, че в сключения между страните договор не е
уговорен срок за заплащане на приетата работа, поради което намира, че
задължението става изискуемо след покана. Затова твърди, че на 19.01.2015 г. е
поканило О.Б. доброволно да му заплати сумата 313 461.08 лева с ДДС, като е
предоставило за това достатъчен срок - до 30.04.2015 г. Твърди, че в дадения
срок плащане не е постъпило. Счита, че с изтичане на срока, даден с поканата,
ответникът - възложител е изпаднал в забава. Поради това му дължи освен
главницата и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Размерът на
това обезщетение определя на 93 133.73 лева за периода от 01.05.2015 г. (датата, на
която счита, че длъжникът е изпадал в забава според условията на връчената му покана за изпълнение) до 3.04.2018г.
Както
и по първия договор, и по договор №*** от
11.02.2008год. с предмет СМР „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна
мрежа, кв.М.Б., гр. Б.о.Б.“, обемът и стойността на строително монтажните работи е определен в
количествено-стойностна сметка - Приложение №1. Според него стойността на СМР възлиза
на сумата 444 153.39 лв. без ДДС или 532 984.07 лв. с ДДС. Признава
се извършено авансово плащане по договора в размер на 133 246 лева без ДДС
или 159 895.20 лв. с ДДС. За него е издадена фактура №********/**.**.****г.
Твърди, че и по този договор е извършил качествено и в
срок възложените СМР като за тяхното приемане са съставени и подписани
Протоколи обр.19 и са издадени фактури, както следва: Протокол №1/29.02.2008г.
– 6 533.62 лв., Протокол №2/11.03.2008г. – 10 887.49 лв., Протокол
№3/25.03.2008г. – 20 157.43 лв., фактура по първите три протокола от
27.05.2008г. /платена/, Протокол №4/15.05.2008г. – 31 980.16 лв., фактура
от 13.08.2008г. /платена/, Протокол №5/12.11.2008г. -15 658.48 лв.,
Протокол №6/12.11.2008г. – 12 602.58 лв., фактура от 27.11.2008г. /платена/,
Протокол №7/02.12.2008г. – 42387 лв., Протокол №8/02.12.2008г. -36 214.35
лв., фактура №********/**.**.****г. на стойност 43 457.22 с ДДС и Протокол
№9/12.12.2008г. – 43 502.37 лв., фактура от 19.12.2008г. по Протоколи №7 и
№9 /платена/.
Като непогасено задължение на ответника по Договор №**/**.**.****г. се твърди
задължението по Фактура №********/**.**.****г., осчетоводена и при двете
страни, на стойност 43 457.22 лв.
Както и по първия договор, се твърди, че и по този от
2008г. не е уговорен срок за заплащане на приетата работа, поради което ищецът намира,
че задължението става изискуемо след покана. Затова твърди, че на 19.01.2015 г.
е поканило О.Б. доброволно да му заплати сумата 43 457.22 лева с ДДС, като
е предоставило за това достатъчен срок - до 30.04.2015 г. Твърди, че в дадения
срок плащане не е постъпило. Счита, че с изтичане на срока, даден с поканата,
ответникът - възложител е изпаднал в забава. Поради това му дължи освен
главницата и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Размерът на
това обезщетение определя на 12 911.75 лева за периода от 01.05.2015 г. (датата, на
която счита, че длъжникът е изпадал в забава според условията на връчената
му покана за изпълнение) до 3.04.2018г.
Отделно от горното – счита за
нищожна клаузата на т.3 от раздел II договор №****/**.**.****год., идентична по
съдържание с клаузата на т.3 от раздел II от договор №**/**.**.**** год.
Предвиждането, че плащането ще се извършва след осигуряване на външно
финансиране, дава възможност на Общината никога да не плати уговореното
възнаграждение. Счита, че това е резултат, несъвместим с нормите за
справедливост и добросъвестност. Моли клаузата от тези два договора да бъде
прогласена за нищожна.
Във връзка с приемане на
работата твърди, че на 17.12.2008г. е съставен и подписан от представители и на
двете страни Акт обр.15 за установяване годността за частично приемане на
обекта. С него строежът е предаден от изпълнителя на възложителя. Твърди се, че
се касае за частично приемане, тъй като е наредено част от СМР да не се
изпълняват, поради неприложена регулация.
Твърди, че О.Б. е потвърдила
задълженията си към ищеца с писмо изх. №ФД-349/13.02.2014г.
Претендира осъждане на ответната О.Б. да му заплати
следните суми: главница
в размер на 313 461.08лв. лева
с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение за приетата работа по договор №****/**.**.****год.
с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.М.Б.
гр. Б.о.Б. сумата 93 133.73 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимото от общината възнаграждение, считано
от 01.05.2015 г. до 3.04.2018 год., главница в
размер на 43 457.22 лева с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение
за приетата работа по договор №**/**.**.**** год. с предмет: „Зониране и
реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. М.Б., гр.Б., о.Б.“, сумата 12 911.75 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.05.2015 г. до 03.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба -13.04.2018г. до окончателното изплащане, както и разноските по
делото.
Ответникът О.Б. ЕИК *********, с адрес: *** не
признава предявените искове. Не оспорва обстоятелствата относно възлагането от своя
страна на ищеца СМР по двата договора: договор №****/**.**.****год. с предмет:
„Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.М.Б. гр. Б.о.Б. и договор
№**/**.**.**** год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна
водопроводна мрежа, кв. М.Б., гр.Б., о.Б.“. Твърди обаче, че всичко, което е
прието като работа по договорите, е заплатено на ищеца от Общината. Оспорва
обстоятелството, че Протоколите обр.19 и сметка обр.22, във връзка с които са
издадени фактура №****/**.**.****г. и №****/**.**.****г., са подписани от
представител на общината. Оспорва получаването на покана за доброволно плащане,
с която е даден срок за изпълнение до 30.04.2015г. Твърди, че вземането на ищеца за заплащане на
възнаграждение за приетата работа, ако се приеме, че такова е дължимо, е
станало изискуемо с изтичане на 14-дневен срок от получаване на фактурата в
общината като в случая следва да намери приложение правилото на чл.303а ал.3 от ТЗ. Прави възражение за погасяване на претендираните вземания с изтичане на
общата петгодишна давност. Твърди и липса на уговорка вземането да става
изискуемо след покана. По отношение на цитираното в исковата молба писмо изх.№
ДФ-349/13.02.2014г., носещо подписа на главния счетоводител на о.Б. се твърди,
че то не може да задължава общината, тъй като Кмета нито е запознат със
съдържанието му, нито е давал съгласие за изготвянето и изпращането му. Твърди
се, че то не може да се направи извод за идентичност на сумите, коието са потвърдени по
счетоводни разчети и претендираните такива по издадените фактури.
С допълнителна искова молба “Р.К.“ ЕАД твърди, че
протоколите, въз основа на които се претендира настоящото възнаграждение, са подписани без забележки от лицето О. К. – определена
за представител на инвеститора о.Б. със заповед № 427/15.10.2008 г. на Кмета на
общината. Счита, че разпоредбата на чл.303а от ТЗ, посочена в отговора на
ответника, е неприоложима, тъй като е приета през 2013 г. и няма обратно
действие. Във връзка с оспорване получаването на поканата за доброволно
плащане, твърди връчването и на служител на о.Б. - Н. К., чрез куриерска фирма С.,
за което е представена обратна разписка. По отношение на писмото за
потвърждаване на разчети, изходящо от главния счетоводител, счита, че то е документ,
подписан от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия. Намира, че то
представлява признание за наличие на задължение на общината, което е отразено и
в годишните финансови отчети. Тъй като последните ся подписани от Кмета, се
прави извод за неговото знание за това задължение, както и за непротивопоставяне
на заплащането му. Твърди, че ищецът е
бил поканен от Кмета на О.Б. с писмо изх.№ ЕХП-134 от 18.02.2013 г. на работна
среща относно поискания от общината безлихвен заем за разплащане на
задълженията по договорите. Във същата
връзка с писмо изх.№ БМ-77 от 04.04.2013 г. ищецът е поканен да представи
документи относно поискания от общината безлихвен заем за разплащане на
задълженията по процесните договори, а с писмо изх.№ ЕХП-1394 от 01.11.2013 г. е
поискано представяне на допълнителни документи пак относно този безлихвен заем със
същата цел. Твърди, че Общината е поискала от М.О.С.В., П.У.О.С.В.(ПУДООС)
отпускане на безлихвен заем за разплащане на задълженията по процесните
договори. Наеличието на задължение се признава и в план за финансово
оздравяване на о.Б. за периода 2017-2019 год. - публично достъпен на сайта на
общината, в който на страница 4, в т.8 като съществуващо задължение на общината
било посочено: Обект „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна
мрежа, кв.М.Б., гр. Б.о.Б.“ - неразплатен от 2008 год. в размер на 382 300.
79 лева.
С допълнителен отговор О.Б.
поддържа направените с първоначалния отговор
възражения и оспорвания. Поддържа становището, че претенциите са погасени по
давност.
Видно от представените договор №****/**.******г. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.М.Б. гр. Б.о.Б. и договор №**/**.**.**** год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. М.Б., гр.Б., о.Б.“ те са сключени между „Р.К.” ЕАД *** – изпълнител и О.Б. - възложител. Сключването на договора е предшествано от проведен конкурс по възлагане на малка обществена поръчка въз основа на решение на Общински съвет – Б.. Обемът на строително монтажните работи е определен в количествено-стойностна сметка /приложение № 1/. Съгласно същото цената на договорените за изпълнение работи възлиза на 1 558 245.50 лева без ДДС или 1 869 894.60 лева с ДДС.
Видно от представения Констативен акт от 17.12.2008г. за установяване годността за частично приемане на обекта, подписан от представители на възложителя, изпълнителя, проектанта и строителния надзор, от обекта зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на кв. М.Б., гр.Б. са изпълнени подробно описаните в акта СМР по отделни клонове водопроводна мрежа. Комисията констатира, че строежът е изпълнен съобразно одобрените проекти и че наличната документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. С подписване на цитирания констативен акт изпълнителят „Р.к.“ ЕАД е предал на ответника изработеното. Протоколът е подписан от представители и на двете страни и съдържа изрично записване, че изпълнителят е съставил и предал изработеното в обем и срок, съответстващи на договореното. Следователно може да бъда направен обоснован извод, че възложителят е приел работата без забележки и възражения за недостатъци. Напротив – налице е изявление за съответствие на изработеното с възложеното по договора и за предаването му в срок. В цитирания акт са описани подробно и отделните подписани от страните по договора протоколи за установяване завършването и заплащането на отделните видове СМР по дати. Същите са представени и с исковата молба. Всеки от тях носи подписа на представител на възложителя О.Б. Относно оспорените с отговора Протоколи №8/02.12.2008г. и №11/11.12.2008г. – те са подписани от О. К. като представител на възложителя. Видно от представената Заповед №427/15.10.2008г. на Кмета на О.Б. именно посоченото лице е определено да изпълнява функциите по инвеститорски контрол на обекта „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв. М.Б., гр. Б.“. Ето защо възражението, че цитираните протоколи не носят подписа на упълномощено лице, е неоснователно.
От заключението на вещото лице Г. Б. по допуснатата съдебно – техническа експертиза се установява, че на място на обекта тръбите са положени, както и необходимите за тях резервни връзки /колена, нипели, вентили, противопожарни кранове и други/. Земните работи са извършени с багери, булдозер, фадрома, самосвал, къртица и на ръка. Дълбочината на изкопа е различна – в зависимост от терена /от -1.50 до -1.10м./. Остойностяването на СМР е извършено въз основа на приложените оферти към договорите. Видно от цитираното заключение стойността на извършените СМР по Протокол №8 по договор №****/**.**.****г. е 233 356.48 лева, по Протокол №11 към договор №****/**.**.****г. е 21 838.34 лева, а по Протокол №8 към договор №**/**.**.****г. е 32 640.33 лева. Общо стойността на извършени СМР по трите Протокола е 287 835.15 лева без ДДС или 345 402.18 лева с ДДС. Обстоятелството, че сумите в заключението са посочени без ДДС е обяснено от вещото лице в съдебното заседание на 14.05.2019г.
Въз основа на подписания Протокол №8/02.12.2008г. за стойност на извършени СМР -36 214.35 лв. /без ДДС/ към Договор №**/**.**.****г. е издадена Фактура №********/**.**.****г., на стойност 43 457.22 лв. За извършените СМР, приети и установени с Протокол № 8 и Протокол №11 към договор №****/**.**.****г. е издадена фактура №********/**.**.****г. на стойност 322 289 лв., / сбор от стойността на извършените СМР по двата протокола без приспадане на 7 356,60лв./ За последната сума е издадено отделно кредитно известие. След приспадане на стойността по кредитното известие – 8827.92 лв. с ДДС, е налице остатък в размер на 313 461.08 лева.
Издадените фактури и тяхното осчетоводяване е предмет на експертно заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице Л. Я. – Т. фактурите са отразени в счетоводствата и на ищеца, и на О.Б. включени са в дневника за покупките по Закона за ДДС на О.Б. и начисления за тях ДДС е участвал в разчетите по формиране на дължимия ДДС за периода. Счетоводният запис, с който фактурите са били осчетоводени при О.Б. е от 26.02.2010г.
Съгласно чл.266 ал.1 от ЗЗД поръчващия трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В случая е налице уговорка между страните /т.5, раздел II/ разплащането на изпълнените количества и видове работи за изграждане на обекта срещу двустранно подписани протоколи за изпълнените СМР /акт обр.19/ на база на проверени от възложителя количества на работите и договорените цени и издадена данъчна фактура за пълната стойност на действително изпълнените работи. Посочването в т.3 от раздел II на договорите, че плащането се осъществява след осигурено външно финансиране следва да се тълкува като начина, чрез който Общината – възложител има намерение да осигури средствата за обекта, който възлага. Но неосигуряването на средства от някакъв външен източник не би я освободило от задължението да плати за приетата работа. Разпоредбата на т.3 от раздел II не е нищожна, но следва да се тълкува по начина, посочен по-горе.
Разпоредбата на чл.303а от ТЗ е неприложима към настоящия случай, тъй като е приета много след развитие на спорните правоотношения. Ако в договора липсва уговорен конкретен срок за изпълнение на задължението за заплащане на изработеното, би могло да се говори за приложение на чл.303 от ТЗ. Разпоредбата на чл.303 от ТЗ предвижда изпълнението да може да се иска и търси по всяко време, когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението. Подобен е и текста на чл.69 от ЗЗД – ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Ищецът е отправил до ответника покани за изпълнение на задължението му да плати цената на изработеното по двата договора. Те са получени от ответника на 19.01.2015г. – видно от представената обратна разписка за доставка.
Вземането за заплащане на възнаграждение за приетата работа обаче не е станало изискуемо с получаването на поканата на 19.01.2015г. или с получаването на фактурите от ответника, издадени от ищеца на 29.01.2010г. и осчетоводени от Общината на 26.02.2010г.
То е изискуемо от момента на приемане на работата от ответника с приемо-предавателен протокол, какъвто е Констативен акт от 17.12.2008г. за установяване годността за частично приемане на обекта. Ако се приеме становището на ищеца, че независимо от приемането на работата, задължението за плащане е изискуемо само ако ответника бъде поканен да изпълни, то е възможно условието за заплащане на възнаграждение никога да не настъпи. Едновременно с това обаче работата е приета и за нея се дължи възнаграждение. На това задължение съответства корелативното вземане на ищеца да получи уговореното възнаграждение. Задължението за заплащане на възнаграждение възниква от момента на приемането на изработеното. Не е необходима покана, за да бъде поставен възложителят в забава. Той го дължи от момента на приемане на работата.
Същото се отнася и до уговорката в т.5 от раздел II за издаване на фактура от изпълнителя. Тази уговорка може да се тълкува единствено, че ако изпълнителят не издаде такава, възложителят няма да е в забава, ако не е платил стойността на приетата работа. Това е отсрочка, по волята на страните, възложителят да не бъде санкциониран за неплащане на вече възникналото си задължение до издаване на фактура от изпълнителя. Тази уговорка обаче не спира и не прекъсва давността. Съгласно чл.114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай това е 17.12.2008г. Давността е изтекла на 17.12.2013г. като до този момент от страна на ищеца не са предприети никакви действия за прекъсването и.
Липсва и признаване на вземането от длъжника. Първоинстанционният съд правилно е възприел становището в съдебната доктрина и практика относно предпоставките, които следва да са налице, за да се приеме признаване на вземането. То представлява едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Първият документ, на който се позовава ищеца, твърдейки, че е налице признание на вземането е представеното /стр.219 от делото на ОС/ писмо изх. №ФД-349/13.02.2014г. на главния счетоводител на О.Б. по повод годишна инвентаризация на разчетите на общината. На първо място това е документ, издаден след изтичане на давностния срок. Признанието трябва да е направено в рамките на давностния срок, т.е. преди тя да изтече, за да прекъсне течението на този срок и да започне да тече нов такъв. Освен това в изявлението липсва каквато и да е конкретизация за общия размер на дълга, който се води по счетоводните регистри. Не е ясно какви задължения са включени в сумата 1 433 051.87 лева и дали те са част от тези по процесните два договора. Между страните съществуват различни правоотношения от различни договори, не само процесните. Ето защо цитираното писмо няма характер на едностранно волеизявление, чрез което пряко и недвусмислено да се изразява становище за дължимост на възнаграждение за приетата работа, извършена в изпълнение на двата договора: договор №****/**.**.****г. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.М.Б. гр. Б.о.Б. и договор №**/**.**.**** год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. М.Б., гр.Б., о.Б.“.
Следващият документ, на който се позовава ищеца, твърдейки, че е налице признание на вземането, е представения План за финансово оздравяване на О.Б. за периода 2017г. – 2019г. /актуализиран през м. януари 2017г. Касае се за акт, издаден след изтичане на давностния срок. Не е отправен към кредитора – изпълнител по договорите и не съдържа изявление до него. В т.8 на стр.4 от този план изобщо не е упоменат нито конкретен договор, нито конкретен кредитор, нито размер на съществуващо задължение.
Относно представеното с допълнителната искова молба писмо изх. №ЕХП-134/18.02.2013г. /стр.248 от делото на ОС/ - то е изходящо от ответника, адресирано е до ищца и с него Кмета на О.Б. го уведомява за провеждане на работна среща. Уведомява го и за входирано от общината заявление за отпускане на безлихвен заем в ПУДООС за приключване на обекта и разплащане на дължимите задължения по изпълнената работа на обект „ Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в кв. М.Б.“. В него изобщо не се съдържа пряко и недвусмислено изявление – по кой конкретен договор какъв вид задължение и в какъв размер се признава. С другото представено писмо – от 04.04.2013г. /стр.249 от делото/ се изискват документи за окомплектоване на преписката в ПУДООС. Същото се отнася и за писмо изх. №ЕХП-1304/01.11.2013г. /стр.251 от делото/.
По отношение на писмените доказателства, представени пред въззивния съд, за приемането на които ищецът се позовава на чл.266 ал.2 т.1 от ГПК: заявлението от 10.12.2013г. на О.Б. за отпускане на безвъзмездна помощ от ПУДООС изобщо не може да се приеме за новоузнато от страната доказателство, тъй като именно от представените от ищеца с допълнителната искова молба документи – подробно изброени по-горе: молби за окомплектоване на заявление, покани за работни срещи и т.н. става ясно, че Общината кандидатства за такава помощ. Ако ищецът е проявил усилия, е могъл своевременно да се снабди с посочения документ. Това доказателство се явява преклудирано и не следва да се цени.
По отношение на другите документи, представени във въззивното производство, касаещи произнасяне на ПУДООС и кореспонденция между органа и Общината, дори и да се приеме, че ищецът не е знаел за нея и за произнасянето на УС, то те са ирелевантни за разглеждания въпрос. Касае се за документи с дати от 2014г., когато давността е изтекла и признание на задължението в рамките на давностния срок не може да има. Затова неоснователна се явява и молбата на жалбоподателя за отмяна на определението, с което е даден ход на устните състезания, за да се разпитва свидетел и да се приема документ с дата на съставяне декември 2014г.
Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съгласно чл.266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. След като работата е приета без възражения за недостатъци –както е в случая с протокола от 17.12.2008г. – за възложителя на работата възниква задължение да плати възнаграждението за нея. Не е необходимо изпращането на допълнителна покана, с която изпълнителят да го кани да стори това. В случая задължението на възложителя възниква с приемане на работата. На това задължение съответства изискуемото вземане на изпълнителя. Давността е изтекла на 17.12.2013г. като до този момент от страна на ищеца не са предприети никакви действия за прекъсването и, липсва и признаване на вземането от длъжника. Относими доказателства за такова признаване не са събрани.
Ето защо съдът намира направеното възражение за погасяване по давност на претенцията с правно основание чл.266 от ЗЗД за основателно. На основание чл.119от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания. По тази причина предявените искове за осъждане на О.Б. да заплати на „Р.К.” ЕАД *** следните суми: главница в размер на 313 461.08 лева с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение по договор за възлагане на малка обществена поръчка №****/**.**.****год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.М.Б. гр. Б.о.Б. сумата 93 133.73 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото от общината възнаграждение, считано от 01.05.2015 год. (датата, на която ищецът счита, че длъжника е изпадал в забава съгласно връчената му на 19.01.2015 год. покана за доброволно плащане) до 03.04.2018 год., главница - 43 457.22 лева с ДДС, представляващи неплатено възнаграждение по договор за възлагане на малка обществена поръчка №**/**.**.**** год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. М.Б., гр.Б., о.Б.", както и сумата 12 911.75 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 01.05.2015 год. до 03.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба -13.04.2018г. до окончателното изплащане, се явяват неоснователни. Като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят „Р.К.” ЕАД ***, ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати на О.Б. ЕИК *********, с адрес: *** сумата 18 000 лева – разноски по делото пред въззивния съд.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №75 от 13.06.2019г., постановено по т. д. 134/2018
г. по описа на Окръжен съд – П., с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от жалбоподателя „Р.К.” ЕАД ***, ЕИК ********* против О.Б. ЕИК
*********, с адрес: *** искове с правно основание чл.266 и чл.86 ал.1 от ЗЗД за
осъждане на О.Б. да заплати на „Р.К.”
ЕАД *** следните суми: главница в
размер на 313 461.08 лева с ДДС, представляващи неплатено
възнаграждение по договор за възлагане на малка обществена поръчка №****/**.**.****год. с предмет:
„Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв.М.Б. гр. Б.о.Б.
сумата 93 133.73 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
дължимото от общината възнаграждение, считано
от 01.05.2015 год. (датата,
на която ищецът счита, че длъжника е изпадал в забава съгласно връчената му на
19.01.2015 год. покана за доброволно плащане) до 03.04.2018 год., главница - 43 457.22 лева с ДДС, представляващи неплатено
възнаграждение по договор за възлагане на малка обществена поръчка №**/**.**.****
год. с предмет: „Зониране и реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа, кв. М.Б.,
гр.Б., о.Б.", както и сумата 12 911.75 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 01.05.2015 год. до 03.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба -13.04.2018г. до окончателното изплащане, както и с което е осъдено
дружеството – жалбоподател да заплати на О.Б. сумата 16 150 лева – разноски по производството.
ОСЪЖДА „Р.К.” ЕАД ***, ЕИК ********* да заплати на О.Б. ЕИК *********, с адрес: *** сумата 18 000 лева – разноски по делото пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател:
Членове:1.
2.