Определение по дело №311/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

214

Година

26.11.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

10.03

Година

2012

Председател:

Секретар:

Постъпила е искова молба от Й. Ц. Й.-ВТАК,като пълномощник на Т. Д. Ц. и П. В. Ц. ,двамата от гр.П.,ул."Хр.С.”,№ ..Твърди се в молбата ,че ищците са родители на С. П. Ц.,починала в нощта на 31.05.2007 год. срещу 01.06.2007 год.Смъртта на дъщеря им настъпила при ПТП причинено виновно от И. .А. А..Същият при управление на МПС”Опел Вектра” с ДК № ..в пияно състояние,на третокласен път № 525,от с.Б. за гр.П.,при км.43-ти нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С Ц..Този вредоносен резултат бил неизбежен и настъпил непосредствено вследствие на травмите получени при произшествието,т.к. сърцето на починалата получило удар и натиск с голяма сила в детайл от купето на автомобила,в момент на диастола – изпълнено с кръв.Твърди се ,че вината на А. била безспорно установена в с влязла в сила присъда по НОХД № 737/2007 год.В наказателното производство били уважени граждански искове срещу деликвента за обезщетяване на причинените на ищците имуществени вреди в размер по на 100 000 лв. на всеки от тях,ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането .Издадени били изпълнителни листове.

Твърди се,че в гражданско-правен аспект деянието на А. представлявало деликт,от който на ищците са причинени неимуществени вреди.Между тях като родители и починалото им дете съществували изключителни привързаност и обич.Живеели в едно домакинство,имали ежедневни и много близки контакти.Смъртта на детето прекъснала тези отношения и буквално сринала емоционалния им свят.ПрÞчиненото от деликвента А. съставлявало по смисъла на закона неимуществени вреди подлежащи на репариране.Твърди се,че ответникът ЗК”Б. И.” сключил задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № 04/507 0153085 с валидност от 05.05.2007 год. – до 04.05.2008 год. за лекия автомобил,при управлението на който са причинени вредите.Това ангажирало пряката му отговорност за репариране на вредите причинени виновно от застрахованото лице.Твърди се,че ищците представили на ответника издадените в тяхна полза изпълнителни листи и поискали плащане на присъденото спрямо деликвента обезщетение.Образувана била ликвидационна преписка/щета/ № *10200041. Застрахователят,ответник в настоящото производство ,предложил да заплати на ищците по 20 000 лв.,като обосновал отказа си с обстоятелства сочещи според него голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат.Твърди се,че такова съпричиняване липсва,поради което намират за справедлив размера определен от наказателния съд - по 100 000 лв. на всеки от тях.

Прави се искане съдът да постанови решение,с което да бъде осъден ответника Застрахователна компания"Б. И.” –С. да заплати на всеки един от ищците по 100 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на С. П. Ц. настъпила при ПТП описана подробно в исковата молба,заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.Претендират се разноски.

Ответникът Застрахователна компания „Б. И.” ,с ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр.С.,район „Т.”,ЖК”И. В.”,ул.”Б.”,.,представлявано от Р. И. Я. –Председател на УС и Изпълнителен директор и К. М. – член на УС и Изп.директор,чрез пълномощника В.Н. – юрисконсулт прави възражение за недопустимост на иска.Във връзка със същото събитие ищците вече се били снабдили с изпълнителни листове срещу виновния водач застрахован по застраховка”Гражданска отговорност”В рамките на наказателното производство са били предявени граждански искове,които са уважени в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците.Твърди се,че правото на деликтно обезщетение и правото на пряк иск са във функционална връзка,т.к. макар и дължими на различни основания и двете са насочени към обезщетяване на едни и същи вреди,породени от един и същ факт- настъпилото по вина на застрахования деликвент увреждане.Близките можели да търсят обезщетение алтернативно,а не кумулативно или от деликвента или от застрахователя.,чиято отговорност е гаранционно-обезпечителна.Присъждането на новото обезщетение по предявените искове би било в противоречие с основния правен принцип- за едни и същи вреди да се претендира обезщетение два пъти,като същото би довело до неоснователно обогатяване. Дори ищците да не били реализирали вземането си по изпълнителния лист,това обстоятелство не било основание да се направи друг извод.Правото на иск на увредените лица се погасявало с осъждането на ответника отговарящ на едно от двете основания.От друга страна виновния водач имал право да иска от застрахователя застрахователното обезщетение,ако е удовлетворил увредения,съгласно действащите към момента на събитието разпоредба на чл.229 от КЗ.

Прави се искане съдът да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

По направеното възражение за недопустимост на предявените искове.Възражението е неоснователно.Предявените искове са процесуално допустими.По този въпрос се е произнесъл ВКС с Тълк.решение № 2/06.06.2012 год. ОС ТК на ВКС.

На следващо място спори исковете по основание и размер.Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата С. Ц..Спори исковете за присъждане на лихва.

Прави възражение за неподсъдност на съда.По възражението за местна подсъдност съдът се е произнесъл с определение от 06.07.2011 год.

Съдът като се запозна наведените с исковата молба и отговора по чл.131 ГПК на ответната страна твърдения и приложените доказателства приема следното:

Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните,че с влязла в сила присъда по НОХД № 738/2007 год. на ВТОС И. А. А. е признат за виновен в това,че 01.06.207 год. при управление на МПС”Опел Вектра” с ДК № ..,в пияно състояние,на третокласен път № 525,от с.Б. за гр.П.,при км.43-ти нарушил правилата за двÞжение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. Ц..Този вредоносен резултат бил неизбежен и настъпил непосредствено вследствие на травмите получени при произшествието,т.к. сърцето на починалата получило удар и натиск с голяма сила в детайл от купето на автомобила,в момент на диастола – изпълнено с кръв.

Ищците Т. Д. Ц. и П. В. Ц. ,родители на починалата С.П. Ц. /л.31 от делото/ , са предявили в наказателното производство граждански искове за сумата от 100 000 лв. на всеки от тях,които са уважени и за които има издадени изпълнителни листове/л.21 и 22/.Ищците предявили за плащане на застрахователя издадените в тяхна полза изпълнителни листове и поискали плащане на присъденото им спрямо деликвента И. А. А. обезщетение по сключения договор за застраховка”Гражданска отговорност на автомобилистите”./л.30/.Образувана била ликвидационна преписка /щета/ № *10200041.Застрахователят,ответник в настоящото производство, предложил да заплати на ищците по 20 000 лв.,като обосновал отказа си с обстоятелства сочещи според него голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат./л.32-35/.Към момента на настоящото съдебно производство оригиналите на изпълнителните листи,два броя се намират при ответника и няма плащане по тях./ Протокол от с.з. на 11.07.2011 год.,л.74 от делото/.

Според ищците такова съпричиняване липсвало,поради което намират за справедлив размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди,този определен от наказателния съд в размер на 100 000 лв. на всеки от двамата.

Спорно по делото е дължи ли ответникът на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди,като родители на починалата в резултат на ПТП на 01.06.207 год. Соня и в какъв размер.Има ли съпричиняване от страна на пострадалата Соня.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства съдът е събрал писмени доказателства,приел е заключение на съдебно медицинска експертиза.Изслушал е свидетели.

От заключението на двойната Съдебно медицинска експертиза на вещите лица д-р Г. и д-р П. - съдебен лекар и ортопед се установява,че непосредствената причина за смъртта на Соня Ц. е разкъсване на сърцето и аортата,довело до остра кръвозагуба.Смъртта е била неизбежна и настъпила веднага. При скорост на движение на лекия автомобил над 85 км/ч е описан т.н. „синдром на предпазния колан”,при който тялото получава увреждания от силното притискане в колана или провисване на него,в резултат на въртеливото движение на автомобила.При това се получавали съчетани гръдно коремни травми с разкъсване на вътрешни органи в гръдната и коремната кухина.Констатациите на експертите дадени в заключението са,че поставянето на предпазен колан от С. Ц. не би предотвратило по несъмнен начин получаването на описаните травматологични увреждания и смърт ,предвид начина на реализиране на ПТП и скоростта на движение на автомобила към този момент/115 км./ч./.Според експертите,ако пострадалата С. Ц. е била с поставен предпазен колан при тази скорост на движение на автомобила и ротация на купето при поставен триопорен предпазен колан се получават травми в гръдния кош,включително разкъсване на сърце и аорта,както и разкъсване на коремни паренхимни органи - далак,черен дроб,черва./л.87-88 от делото/.

За установяване размера на неимуществените вреди съдът е разпитал свидетелите на ищците Д. Н. Ч. /л.л76 - 77 от делото/.Свидетелката,която познава ищците свидетелства,че преди катастрофата те са били весели,жизнени и хубави хора,а след смъртта на С. станали тъжни,затворени.Ставало страшно около рождения ден на детето.Страдали не само родителите,но и всички около тях.Родителите тъгували за починалата си дъщеря.Т. ходела на терапии и психолог.

При така изложената фактическа обстановка ,възприета от съда за безспорно установена,се налагат следните правни изводи:

Предявени са искове по чл.226,във вр.чл.223 КЗ,във вр.чл.52 ЗЗД и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди,за всеки от ищците ,които съдът намира за основателни и доказани по следните съображения:

По делото е безспорно установено,че на 01.06.207 год. И. А. А. от гр.П. при управление на МПС”О.В.” с ДК № ..,в пияно състояние,на третокласен път № 525,от с.Б. за гр.П.,при км.43-ти нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. Ц.. Установено ,че виновно е предизвикал ПТП.Видно от приложеното НОХД № 738 по описа за 2007 год. на ВТОС ,ВНОХД № 43/2002008 год. ВТАС и КНД № 281/2008 год.на ВКС същото е приключило с влязла в сила присъда Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд разглеждащ последиците ,досежно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и вината на дееца.-чл.300 ГПК.

Съгласно нормата на чл.223 КЗ с договора за застраховка „гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените на трети лица вреди.

В случая е безспорно,че между извършителя И. А.А. - застрахован и Застрахователната компания „Б. И.” С. – застраховател , е възникнало валидно застрахователно правоотношение въз основа на сключения застрахователен договор – приложена полица със срок на действие от 00.00 на 05.05.2007 год. – до 24 .00 ч. на 04.05.2008 год.Застрахователното събитие е станало на 01.06.2007 год. по време на действие на договора.На тази дата И. А. А. управлявайки застрахования автомобил„Опел Вектра”,с ДК ВТ №.. е предизвикал ПТП,като е причинил смъртта на С. П. Ц. , дъщеря на ищците и трето лица по застраховката.Ищците като родители на починалото лице,майка и баща, имат право на неимуществени вреди. По силата на сключения застрахователен договор „гражданска отговорност” увреденият ,спрямо който застрахования е отговорен има право да иска обезщетение пряко от застрахователя- чл.226,ал.1 КЗ.В случай на смърт право на обезщетение за неимуществени вреди имат наследниците на починалия,като в случая това са майката и бащата – обстоятелство безспорно установено по делото от приложеното удостоверение.

Ищците са предявили пряк иск против застрахователя – ответник по чл.226 КЗ ,който съдът намира за доказан по основание.С договора за застраховка „Гражданска отговорност”застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.,като застрахователя заплаща обезщетение за всички вреди,които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане – чл.223 КЗ.В случая искът е предявен от наследниците на починалия.

По реда на настоящото производство се претендира репарация на неимуществени вреди – болки и страдания причинени виновно на ищцата.

Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД неимуществените вреди се определят от съда по справедливост.Понятието „справедливост” като морално-етично такова включва съотношението между деянието и възмездието,достойнството на хората и неговото възнаграждаване,правата и задълженията.Съдът намира,че за претърпените от ищците болки и страдания им се полага обезщетение за неимуществени вреди в много по –голям размер от предявения и справедливостта изисква този размер да е в рамките на 120 000 лв. за всеки от тях.Починала е единствената дъщеря на ищците,която е на 18 години.След смъртта на дъщеря си,ищците,които са били весели и жизнени хора станали затворени, тъжни.Не контактували с други хора.Около рождения ден на детето и първи юни/катастрофата/ ставало „страшно”.Майката ходела на терапия и психолог.Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка Ч. и приема,че родителите са преживяли тежко смъртта на починалата си по този начин дъщеря и продължават да страдат,защото няма по голяма трагедия от това родителите да загубят детето си.В случая родителите са загубили 18-годишната си дъщеря.Ищците претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. ,за всеки от тях и този размер следва да им бъде присъден.Определения размер е в рамките на застрахователното обезщетение,което застрахователят дължи по силата на застрахователния договор на увреденото лице,а в случай на смърт на наследниците му.Починалата при ПТП-то С. Ц. е дъщеря на Т. и П. Цолови Претърпените от ищците болки и страдания , в резултат на смъртта на дъщеря им,които ще търпят цял живот, съдът счита,че ответникът ЗК”Б. И.”-С. следва за заплати.Задължението на застрахователя произтича от сключения застрахователния договор „Гражданска отговорност” с деликвента И. А. А. за лек автомобил „Опел Вектра” за периода от 00.00ч. на 05.05.2007 год. – 24.00 ч.на 04.05.2008 год.Застрахователното събитие,смърт на трето по договора лице е станало по време на действието на договора Застрахователят следва да заплати на ищците Т. Д. Ц. и П. В. Ц. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на станалото на 01.06.2007 год. ПТП,в резултат на виновното и противоправно поведение на Илия Антонов Асенов при управление на лек автомобил „Опел Вектра”,с №ДК ... в размер на 100 000 лв. на всеки от тях.

Ответникът чрез своя процесуален представител е направил възражения за съпричиняване от страна на починалата С. Ц...Възраженията с в насока,че Соня Ц. се возела без предпазен колан,както и че сама е подложила живота си на риск,след като се е качила в автомобила на пиян и неправоспособен водач.С оглед разпределяне на доказателствената тежест това доказване е следвало да стане от ответника.Съдът намира ,че ответникът не е доказал твърдяното съпричиняване.От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебна медицинска експертиза се установява,че при тази скорост на движение на лекия автомобил,повече от 115 км./ч.и ротацията на купето смъртта е неизбежна.Експертите са категорични,че при тази скорост и движение на автомобила със и без предпазен колан травматичните увреждания довели до леталния изход са неизбежни.Заключението на вещите лица е компетентно изготвено ,с него е даден отговор на всички въпроси поставени от страните,поради което съдът му дава вяра и приема,че непоставянето на предпазен колан не е допринесло за причинената смърт на С. Ц..

Съдът намира за недоказано и второто възражение на ответника,че пострадалата С. сама е причинила смъртта си ,качвайки се в лекия автомобил,управляван от водач употребил алкохол. Според ответника починалата С.сама предизвикала вредоносния резултат като се е качила в лекия автомобил управляван от водач употребил алкохол и без свидетелство за правоуправление. За да има съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо той да е извършил конкретни действия, които да са предизвикали ПТП-то.Такива действия от страна на пострадалата няма.Българското законодателство и практика не говорят за съпричиняване,каквото навежда ответника.В случая намира приложение Директива 2009/103 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16.09.2009 год.,която е част от нашето право относно застраховката „Гражданска отговорност”при използване на МПС.Чл.23 разглеждаща случаите,в които лица се возят в автомобили,управлявани от други лица,употребили алкохол.Приема се,че в тези случаи обикновено пътникът не е в състояние да оцени правилно нивото на интоксикаци на алкохол в кръвта на водача.”Целта да се възпират лицата да не управляват превозно средство под влияние на алкохол не може да се постигне чрез намаляване на застрахователното покритие на пътниците на МПС при произшествие.”.Възражението на ответника,че сядайки в автомобила управляван от лице употребило алкохол пострадалата Соня съзнателно е подложила живота си на риск и по този начин сама е причинила смъртта си противоречи на сочената директна правна норма,защото качвайки се в автомобила не е била в състояние да прецени пил ли е и колко водача на МПС.Липсата на преценка от страна на пострадалата не представлява съпричиняване ,което да доведе до намаляване на застрахователното обезщетение от застрахователя.

По тези съображения ответникът следва да заплати на ищците определения размер на обезщетението на причинените им неимуществени вреди.В случая не са налице предпоставки за намаляване на определеното обезщетение поради съпричияване.

С оглед на изложеното и разпоредбата на чл.84,ал.3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението се дължи от датата на увреждането ,а не от поканата за заплащане на застрахователното обезщетение.Съдът намира,че хипотезата на чл.223,ал.2, изр. последно в случая не е приложима.В тази хипотеза законодателят е ограничил отговорността на застрахователя само по заведени и присъдени в тежест на застрахования дела от увредени лица и ограничението не се отнася за присъдени в тежест на застрахователя лихви.На основание чл.86 ЗЗД във вр.чл.84,ал.3 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците законна лихва върху присъдената главница от 100 000 лв., за всеки от тях ,считано от 01.06.2007 год., датата на непозволеното увреждане ,до окончателното издължаване.

На последно място съдът счита за необходимо да заяви следното :в т.2 на ТР № 2 от 06.06.2012 год. по Тълк.д. № 2/2010 год. на ОСТК е прието,че плащането на сумата,присъдена на увреденото лице на основание чл.45 ЗЗД има значение за основателността на иска по чл.226,ал.1 от КЗ.Това е така,защото правата на лицето,което има право на обезщетение за причинени неимуществени вреди са права породени от различни правоотношения. И двете са по силата на закона.Едното произтича от факта че причинителя има сключена застраховка”Гражданска отговорност”,а другото от причинената вреда.В настоящия случай има уважен иск по чл.45 от ЗЗД и издаден изпълнителен лист,който не е платен.Правоотношението продължава да съществува,виси. И ще продължи да съществува до погасяването му чрез плащане.За застрахователя съществува задължение да плати .След като застрахователят отказва да плати на ищците дължимото обезщетение по издадените в тяхна полза изпълнителни листи по иска по чл.45 от ЗЗД,следва да заплати на ищците обезщетение по иска по чл.226,ал.1 от КЗ.Ищецът има право да претендира заплащане на обезщетение по различните правоотношения,а задължението на застрахователя се погасява с факта на плащане.В случая няма плащане от страна на застрахователя по издадените изпълнителни листи по иска по чл.45 от ЗЗД срещу деликвента , а след като няма плащане на сумата на увреденото лице,то предявените преки искове по чл.226,ал.1 от КЗ са основателни.

На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по с/ка на ВТОС разноски в размер 250 лв.направени за вещо лице и ДТ в размер на 8 000 лв. На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците сумата 14 700 лв. , разноски за адвокатски хонорар

Водим от горното и на основание.чл.235,ал.5 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.226,ал.1 от КЗ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ”Б. И.”, с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С.,район „Т.” ЖК”И. В.”,ул.”Б.”,№ ,представлявано от изпълнителните директори К. М. и Р. И. Я.да заплати на Т. Д. Ц.,с ЕГН * и П. В. Ц. ,с ЕГН *,двамата от гр.П. ,ул.”Х. С.”,№ .. обезщетение за претърпени неимуществени вреди сума в размер на 100 000/сто хиляди/ лева, на всеки от ищците,в едно със законната лихва върху всяка главница,считано от датата на увреждането 01.06.2007 год. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ”Б. И.”, с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С.,район „Т.” ЖК”И. В.”,ул.”Б.”,№ ..представлявано от изпълнителните директори К. М. и Р. И. Я. да заплати на Т. Д. Ц.,с ЕГН * и П. В. Ц. ,с ЕГН * направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 700 лв.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ”Б. И.”, с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С.,район „Т.” ЖК”И. В.”,ул.”Б.”,№..представлявано от изпълнителните директори К. М. и Р. И. Я. да заплати по сметка на ВТОС направените разноски в размер на 250 лв. и ДТ в размер на 8 000 лв.

РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страната.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: