№ 13715
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙ.
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙ. Гражданско дело №
20241110168408 по описа за 2024 година
Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК от името на „.“ ЕООД, с ЕИК . срещу Г. Ш. Б.,
ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца на основание
чл. 79 ЗЗД сумата от 8950.50 лева, представляваща остатък от незаплатена цена по фактура
№ .г. за предоставени стоки и услуги в търговски обект – ресторант ., на обща стойност
12 950.50 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение от 23.07.2024г до окончателното плащан, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№./2024г по описа
на СРС, 153 състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът е провел частно мероприятие
на 05.07.2024г. в ресторант на ищцовото дружество, като неговите гости са консумирали
храна и напитки. За провеждането на събитие се сочи, че е съществувала предварителна
уговорка с ответника, като са били уточнени бройката на гостите, менюто, конкретна
специфична храна, облеклото на персонала и т.н. Поддържа се, че в подготовката на
мероприятието ищцовото дружество предварително е закупили необходимите продукти и
напитки, и в деня на мероприятието са били изпълнени всички високи изисквания на
ответника. Твърди се, че на събитие са присъствали около 100 гости на ответника, при
предварителна уговорка за около 120 душе, като всички включително и ответникът са си
поръчвали допълнително храни и напитки от поставените по масите индивидуални менюта.
Ресторантът бил затворен за външни посетители, а в края на мероприятието остатъка от
храната бил опакован и предоставен на ответника. Подчертава се, че при представяне на
касовия бон за заплащане на цената на предоставените стоки и услуги от ресторанта въз
основа на поръчаната храна и напитки, ответникът заявил, че по негова преценка дължимата
сума е 4000 лева, която заплатил и си тръгнал. Дължимата сума ищецът твърди, че се
1
равнява на общо 12 950.50 лева, като останала неплатена сума от 8950.50 лева. Предвид
всичко изложено се моли предявеният иск да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът признава, че в действителност на 05.07.2024г. в
обекта на ищеца е проведено частно мероприятие по повод кончината на тъста на ответника,
като във връзка със същото е заплатена сумата от 4000 лева. Подчертава се, че ответникът е
осъществил предварителна среща с представител на ищецовото дружество – готвач в
заведението, като в разговора били разяснени културните и религиозни особености, в това
число и обичайните за подобен повод храни – мансаф с агнешко месо и напитки – чай и
айрян.Поддържа се, че представителят на ищеца убедил ответника, че е по-добре да бъде
използвано агнешко месо от кланица вместо да се закупува месо от хранителните вериги.
Твърди се, че на ответника било разяснено, че за посочения от него брой гости ще са
достатъчни три-четири агнета всяко до петнайсетина килограма или общо около 50 кг.месо.
Въпреки така посоченото количество месо и няколкократно отправени въпроси за цената от
страна на ответника, се посочва, че му било заявено, че крайната цена на всички уговорени
стоки и услуги ще бъде до 4 000 лева, без да бъде посочена конкретна цена на килограм
агнешко. Именно при така уговорените условия за цена до 4000 лева, се сочи, че ответникът
се съгласил. Изтъква се, че ответникът не е отправял изисквания за специално облекло към
персонала, а единствено е помолил да се съобрази повода и обслужващият персонал да е с
благоприлично облекло. Твърди се, че мероприятието е започнало в 18.00 часа и е
продължило до 22.00 часа, като присъстващите гости на ответника били около 70 души, за
които се сочи, че няма как да консумират 120 килограма месо. Оспорва се и твърдението, че
в края на мероприятието е получил 15 кутии от 2 литра пълни с храна.Подчертава се, че в
края на събитието от ответника е било поискано представяне на фискална касова бележка за
заплатените от него 4000 лева, но такава не му е била предоставена, а му бил представен
единствено касов бон за сумата от 10360.40 лева с включена отстъпка от 20 %. С оглед
изложено се моли искът да бъде отхвърлен, като в полза на ответника бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че на 05.07.2024г в търговски обект на ищеца –
ресторант . е проведено частно мероприятие по предварителна резервация на ответника,
като това обстоятелство е обявено за безспорно още с доклада по делото. Не се оспорва и
между страните, че във връзка с това частно мероприятие ответникът предварително е
направил резервация в ресторанта.
По делото от ищеца са представени като доказателства оригинал на фактури № . от
01.07.2024г. на стойност 199.06 лева, фактура № ./01.07.2024г на стойност 484.19 лева с
приложен документ за извършено плащане на сумата от 484.19 лева, фактура №
2
./03.07.2024г на стойност 548.57 лева, фактура № ./04.07.2024г на стойност 546.38 лева и
фактура № ./05.07.2024г на стойност 130 лева, от които се установява, че ищцовото
дружество в периода от 01.07.2024г. до 05.07.2024г. е закупило от магазин .. различни
хранителни продукти /например кисело мляко, олио, подправки, брашно, узо пломари,
кашкавал за пица и др/, както и кухненска посуда – преса за лимон, алуминиев съд,
тефлонов черпак, лъжица за сервиране.
Представена е и фактура № ./03.07.2024г, ведно с касов бон доказващ плащане на
сумата от 176.88 лева, от която се установява,че ищецът е закупил определено количество
алкохолни и енергийни напитки, в това число различни малки бира и просеко.
Представени са счетоводни документи – фактура № ./020.7.2024г с касов бон на
стойност 359 лева, от който се установява, че ищецът е закупил и определено количество
различни видове пластмасови кутии и капаци. За закупуване на безалкохолни напитки е
представена фактура№ ./03.07.2024г.
Приложена към исковата молба е и фактура № 7286/25.06.2024г. за закупуване на
домати, картофи и авокадо на стойност 500 лева.
Във връзка с всички покупки направено от страна на ищеца е приложен като
доказателство и дневник на покупки за периода от 01.07.2024г до 31.07.2024г. на „.“ ООД.
Представен е и документ за закупуване на 4 броя агнета с общо тегло 120 килограма
/л.12 от делото/, от който е видно, че за ресторант . на ул. . от страна на . е предадено именно
посоченото количество агнета на стойност 2880 лева. В представения документ има
посочени две дати 04.07.2024г и 08.07.2024г без да е отбелязано реално на коя от двете дати
е осъществена доставката.
От ищеца към исковата молба е представен и фактура №.г. с издател „.“ ООД и
получател ответника Г. Б. на стойност 12 950.50 лева с ДДС, като същата е издадена за
закупени 50 кг. . на стойност 825.69 лева без ДДС, 120 кг агнешко месо – 9357.80 лева без
ДДС, 3 . – 104.75 лева без ДДС, 101 брой айряни по 180 мл. на стойност 277.98 лева без
ДДС, 5 бр. . на стойност 17.43 лева без ДДС, 121 брой минерални води по 330 мл на
стойност 432.94 лева без ДДС, 48 бр . на стойност 638.53 лева без ДДС, 40 . – 154.13 лева без
ДДС, 3 . по 750 мл – 34.95 лева без ДДС, 1 бр. десерт . – 14.59 лева без ДДС и 1 бр . – 11.83
лева без ДДС. Със същото съдържание по делото е приложена още една фактура отново с №
.г, но издадена на 08.07.2024г.
Същевременно от ответника е представена към отговора на исковата молба сметка,
издадена на 05.07.2024г в 21.47 часа на стойност 10 360.40 лева, за поръчка именно на
описаните във фактура .г стоки, но с направена 20 % отстъпка от сумата от 12 950.50 лева.
Приета като доказателство е и изпратена до ответника покана за плащане от името на
ищеца на сумата от 8950.50 лева, като е посочено, че стойността на дължимата сума
първоначално е била 12 950.50 лева, но след приспадане на направено от ответника плащане
на сума от 4000 лева, е останала като дължима именно сумата от 8950.50 лева. Посочено е,
че претнедираната сума от 8950.50 лева следва да бъде заплатена в 7-дневе срок от
3
получаването и по изрично посочена банкова сметка. Същевременно не съществува спор
между страните, че ответникът е заплатил на място в ресторанта сумата от 4000 лева. Така
посочената покана съгласно направеното върху нея отбелязване е била връчена на ответника
на 11.07.2024г.
По делото са разпитани и петима свидетели, от който двама свидетели на ищеца и
трима свидетели на ответника.
Пред Софийски районен съд е разпитан свидетеля ., доведен от ищеца, който заявява,
че работи в ресторант . като сервитьор, а когато шефовете отсъстват, отговаря за салона. А.
разяснява, че работното време на ресторанта по принцип е от 14.00 часа до 23.00 часа.
Посочва, че познава ответника като клиент. Спомня си, че същият е организирал
мероприятие в ресторанта през месец юли 2024г. във връзка с погребение, на което са
присъствали около 100 човека. Подчертава, че гостите на ответника не са дошли 100 човека
наведнъж, а са идвали някои, после са си тръгвали, след което други са идвали.
Свидетелства, че мероприятието е започнало около 15 -16 часа и е приключило около 22
часа. Свидетелят си спомня, че около мероприятието е имало специална организация, като
например сервитьорките да бъдат облечени прилежно, алкохолът да бъде покрит, масите
били с поставени покривки. А. разяснява, че храната била поставена на блок маси, които се
намирали в закритата градина на заведението, а обслужването се е извършвало от 6 човека,
сред които и той. Именно поради свидетелят твърди, че е присъствал през цялото време на
мероприятието. След мероприятието свидетеля А. си спомня, че останалата храна била
опакована в кутии от него и негова колежка за вкъщи. В кутиите за вкъщи според заявеното
от свидетеля се слагало и салати. Тези кутии били стандартни кутии за вкъщи, но били
пълни догоре, а не като за стандартна порция. Така приготвените кутии били предадени не
само на един човек, а на гостите, тъй като количеството храна било голямо. Храната според
показанията му била агнешко с булгур. Свидетелят си спомня, че извън блок масата е имало
няколко поръчки – десерти и чай. А. посочва, че средната цена на салата в ресторанта е 14-16
лева, а за да се издаде фактура следва да бъде заплатена сметката. Свидетелят посочва, че
една порция за вкъщи по принцип, толкова колкото е в менюто, а конкретно за порция
агнешко в ресторанта била около 350-400 гр. А. заявява, че при всяко организирано събитие
има предварителна договорка, но той не е присъствал на уговорката за организираното от
ответника мероприятие. Спомня си, че ресторантът във връзка с организираното от
ответника събитие е бил затворен за външни посетители, като бил поръчан мансаф, който
представлява агнешко месо, булгур и различни ядки, който не бил поръчан на порции,а в
голямо количество и поставен на блок масите в тави. А. твърди, че понякога гостите на
мероприятието сами са си вземали от храната, а друг път сервитьорите са им сипвали.
Вторият свидетел на ищеца – А. заявява пред съда, че работи като главен готвач в
ресторант „.“ и познава ответника Б. като клиент. Спомня си, че собственикът на ресторанта
му се е обади, че ще дойде клиент, които иска да направи резервация и след това
сервитьорка от ресторанта го е уведомила, че има човек, който го чака. Н. твърди, че
ответникът разгледал менюто и казал, е не иска нещо на порции, а иска нещо голямо, тъй
4
като резервацията ще е голяма. Свидетелят посочва, че ответникът е заявил пред него, че в
ресторанта може да дойдат 200 човека. Във връзка с това свидетелят разяснил на ответника,
че ресторантът е със 120 места, но Б. посочил, че това не е проблем, тъй като на помен
хората в арабския свят идва и се отиват, не стоят. Свидетелят е категоричен, че ответникът е
посочил, че иска 70 кг чисто месо, като го попитал колко би било това количество с кокал и
Н. му посочил около 120 кг. Изискване на клиента според свидетеля било месото да е „.“, а
такова месо не можело да се закупи от магазина. Предвид това дава пример, че ако в
магазина 1 кг агнешко струва 20 лева, то месо, което е „.“, струва 26 лева. Свидетелят
посочва, че едно агне, което е хубаво за ядене е около 25 кг., а ако агнето е около 30 кг вече е
шиле. Спомня си, че ответникът поръчал и 25 кг. ориз и 25 кг фрике, както и 1 кг сала в
чиния, тъй като храната нямало да е на порции, а на бюфет. Изтъква, че една порция салата в
ресторанта е 250 грама. Свидетелят посочва, че ответникът е поръчал и 110 броя бутилки
айрян, както и арабско кафе. Във връзка с това се посочва, че ответникът е искал двама
сервитьора да стоят на входа и да поднасят кафето, защото арабски обичай било, когато
някой дойде, да му се сипе кафе, както и когато го изпратят – да му се сипе кафе. Изрично
подчертава, че арабското кафе изисква по-дълго време за приготвяне. Свидетелят заявява, че
след като мероприятието приключило, ответникът поискал сметката и сервитьорка му я
предоставила, а Б. заявил, че са много пари и заплатил само 4000 лева. Н. посочва, че е
поръчал 5 агнета за това мероприятие и ги е готвил цяло нощ. Изтъква, че порция агнешко
месо в менюто струва 39 лева и е 250 гр. За конкретното мероприятие свидетел си спомня,
че са присъствали повече от 100 човека, като освен резервацията на ответника, не били
допускани други външни посетители. Изрично на въпрос на ответника свидетеля
потвърждава, че поръчаното месо било не 50 кг, а 70 кг. месо.
Свидетелят на ответника А., заявява, че е присъствал на мероприятие на 05.07.2024г,
организирано от ответника във връзка със смъртта на неговия тъст, което се е провело в
ресторант „.“. Д. посочва, че е отишъл на мероприятието в 18.30 часа и си е тръгнал в 19.30
часа. Спомня си, че организацията на събитието била такава, че се е влизало през входа,
изразявали са се съболезнования на близките, след което на гостите било предлагано да се
настанят на маса в откритата част на ресторанта. Свидетелят бил настанен на маса през една
от блок масата с храната, като сервитьор ги настанил и им казал какви опции за храна има.
Д. си спомня, че е консумирал една порция салата с агнешко с фрике. Същото консумирал и
неговия приятел. При пристигането си свидетелят посочва, че в ресторанта е имало около 20
човека, като за времето на престоя си е забелязал не повече от 5-7 човека да си тръгнат и
толкова да дойдат. Д. свидетелства, че на блок масите е била разположена храната, която
включвала – салата, купа таратор и тава с фрике и поставено отгоре агнешко. Според
свидетеля месото в порцията му е било не повече от 300 грама, а местото на масата било не
повече от 4-5 кг. Изрично заявява, че на такива събития традиционно хората не желаят да
ядат и той лично е видял, че на някой маси посетителите не консумират храна. Д. разяснява,
че с оглед религиозните традиции жените се настаняват отделно от мъжете, поради което той
не е видял присъстващите жени, освен съпругата на ответника и тъща му, но по принцип
подобни мероприятия се посещават главно от мъже.
5
Свидетелят А., доведен от ответника, заявява пред съда, че е близък приятел на Б. и
го е придружил до ресторант ., за да разговарят там за организиране на мероприятие във
връзка със смъртта на тъста му. На срещата присъствал и още един техен приятел. Спомня
си, че били посрещнати от момче на име А., но не знаел дали е готвач или управител на
заведението. Свидетелят твърди, че те искали . и салата, а А. им предложил да направи агне,
тъй като агнето е по-вкусно и е за същите пари. Изрично подчертава, че многократно
готвачът повтарял, че е по-добре агне, а те с ответника държали да е чисто месо на парче.
Като изискване, което имали той и ответника било храната да не е на порции, а да е на
бюфет и всеки да си взема каквото желае. Свидетелят дори казал на А., че имат
предложения от други ресторанти за същата поръчка с цена между 3600 лева -3700 лева за 50
кг. месо, с включен ориз, фрике и салата.Свидетелят М. подчертава, че са питали за цената
за тяхната поръчка, но А. всеки път им е казвал, че ще останат доволни. Свидетелят заявява,
че те никога не биха купили агне над 13-14 кг., защото над това тегло агнето вече би било
шиле, а те такова месо не ядат. Твърди, че готвачът им казал, че идеята му е цяло агне, но за
същите пари, колкото за 50 кг месо на парче. Друго тяхно искане било да има вода, но А. им
предложил да сложи и айрян. Свидетелят обаче е категоричен, че нито той, нито ответника
са поръчвали на срещата с А. арабско кафе. Изискване ответника имал и към това
сервитьорите да са облечени прилично, тъй като с оглед характера на мероприятието
следвало да се покаже уважение, както е отправено искане и да се покрие алкохола. М. си
спомня, че са казали в ресторанта, че присъствалите ще са около 100 човека, но реално в
деня на мероприятието са дошли не повече от 80 човека и 20 жени, а и не всички гости са
консумирали храна и са пиели само вода. Свидетелят сочи, че на някой от гостите са идвали
за по 10-15 минути от уважение, като той самият е бил заедно с ответника и е посрещал
гостите. Спомня си, че в края на събитие готвачът е дошъл и е казал, че са останали 10-11
порции и е попитал дали да ги раздаде между приятелите на ответника, като от тези порции
имало 2-3 порции само със салата. Лично свидетелят бил заел една порция за децата си, като
в нея имало не повече от 250-300 гр месо.
Разпитан е и свидетелят А., който заявява, че от дълги години е приятел на ответника
и е представител на С. в Б., като бил поканен на организираното от ответника мероприятие
на 05.07.2024г. Свидетелят разяснява, че съгласно традициите при такива събития се хората
идват, за да изразят почит и уважение, като се прави малка почерпка, но хората идват не да
ядат, а да изразят почит. Спомня си, че е пристигнал на събитие в 18.20 часа и е бил първи
от посетителите в ресторанта. Посочва, че на входа на ресторанта на маси били поставени
две тави с агнешко, ориз и булгур, като имало сервитьор, който питал посетителите дали
искат храна и сервирал. Според свидетел много от хората отказали да ядат или само
пробвали от храната. На масите имало вода и айрян, като не на всяка маса е имало айрян, а
на всеки 4-5 човека се слагала по една порция салата. Спомня си, че в неговата порция се
паднало месо не повече от 100 грама и повечето било кокал. В порциите най-много имало по
200 грама месо. Свидетелят твърди, че е разбрал, че са присъствали и 15-16 жени в друга
зала,а мъжете общо за цялото мероприятие били 70-80 човека. Спомня си, че в края на
мероприятието раздали 10-11 кутии с храна, като на него се паднала кутия със салата. От
6
други посетители разбрал, че в техните кутии е имало не повече от 200-300 гр месо. По
негова преценка в двете тави на блок масите е имало по 10 кг месо във всяка тава
Свидетелят Д. заявява, че още преди да предоставят сметката на ответника, той е бил
сигурен, че ще има проблем, тъй като от предишен опит с този ресторант знае, че винаги
има скандали. Той лично бил организирал събитие, при което сметката била надписана с
няколко пъти, като така се е случвало и с други негови познати. Изрично подчертава, че му е
направило впечатление, че в сметката е записано, че е сервирано 120 кг месо по 80 лева на
килограма, а било невъзможно 80 човека да изядат толкова месо. Не отговаряло и
количеството салати и вода вписани в сметката с реално консумираното. Твърди, че
повечето салати дори не били докоснати от гостите. Посочва, че се съмнява някоя от жените
да е поръчала десерт, но че не е бил при тях.
По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, по която се изследват записи,
предоставени от ищеца. Съгласно заключението на предоставената флаш памет има общо 11
възпроизведими файлове – 5 видиозапиа и 6 изображения. Посочва се, че един от
видеозаписите е направен от статична видеокамера, като на записа е посочена дата и час на
заснемане, които не са манипулирани, - „2024-07-05 18:30:35“ до „2024-07-05 18:32:27“. В
него се вижда вътрешността на ресторант, в който има няколко маси, като в първата част има
активност около входа на заведението, прие което няколко мъже се поздравяват и разговарят
на арабски език. Хората според вещото лице са облечени основно в тъмни дрехи. Във
втората половина на този запис вещото лице е констатирало, че се визуализира как
сервитьори преминаващи през помещението и отсервират чинии и шишета. Следващият
запис според вещото лице показа отново вътрешността на ресторанта с посочено в записа
„2024-07-05 21:39:30“ до „2024-07-05 21:42:14“, като на кадрите няколко мъже в близост до
входа и се наблюдава вербален спор на арабски език на висок тон с оживено жестикулиране.
Останалите записи възпроизвеждат съгласно посоченото в експертиза вътрешността на
кухнята, като са заснети пълни съдове с нарязано месо – 4 на брой, на другия запис – 5
трупа на животни одрани, приличащи на агне. В последния запис отново се вижда
вътрешността на кухня на ресторант, в който се приготвя голямо количество храна – 5
големи метални тави с изпечено месо, 4 метални тенджъри, пълни с някакво сготвено
вариво, а в края на видеото се режат зеленчуци.
Съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК заключението по съдебно-техническата
експертиза, доколкото същото е изготвено от вещо лице притежаващо необходимите
професионални знания и умения.
При така установеното от фактическа страна Софийски районен съд намира от
правна страна следното:
За да бъде уважен предявения иск по чл. 79 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение с ответника; че ищцовото
дружество е изпълнило задължението, породено от договора, т.е. че ищецът е предоставил
на ответника твърдяното количество готова храна и напитки, за което е издадена процесната
фактура и стоката е била приета от ответника, както и размера на продажната цена.
7
Още с доклада по делото наличието на първата кумулативно дадена предпоставка за
уважаване на исковата претенция е отделено за безспорно, а именно, че на 05.07.2024г в
търговски обект на ищеца – ресторант . е проведено частно мероприятие по предварителна
резервация на ответника, т.е наличието на договор, сключен между страните не се оспорва
от ответника. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на всички разпитани по
делото свидетели, който категорично и безпротиворечиво свидетелства, че в ресторант „.“ е
имало организирано от ответника мероприятие във връзка с помен за тъста му, с
предварително направена уговорка за резервация на целия ресторант и поръчка на храна.
Предвид това по силата на така възникналото между страните правоотоншение за ищеца е
възникнало задължение да осигури ресторанта си за провеждане на мероприятие на
ответника, като недопуска други лица в ресторанта и се съобрази с изискванията на клиента
за прилично облекло, и предостави поръчаната от ответника храна и напитки за неговите
гости, в замяна на което за ответника е възникнало задължение да заплати цената.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразяване на
релевираните от страните възражения, Софийски районен съд приема, че спорът между
страните се концентрира на първо място върху въпроса, касаещ съдържанието на така
възникналото облигационно правоотношение, и в частност какво конкретно е било
поръчано от ответника, и съответно в последствие какво е било изпълнено от страна на
ищеца, доколкото относно това какво е било заплатено от ответника, чието задължение по
договора е било именно да заплати поръчаната и сервирана храна, не съществува спор.
Във връзка с това съдът намира, че следва да бъде направен анализ на показанията на
двамата свидетели, които са присъствали на сключването на договора, а именно свидетелите
А. и А., доколкото свидетелят Н. е бил представител на ищеца при сключване на договора, а
свидетеля М. е придружавал ответника на тази среща и дори е водил преговорите помежду
им. Съдът намира, че именно в процеса на преговори между страните е възникнало
неразбиране относно това какво конкретно се иска от страна на ответника и какво поема
като задължение да изпълни ищеца. Безспорно от показанията на двамата свидетели се
установява, че ответникът е поискал за мероприятието на 05.07.2024г да има приготвена
храна – агнешко с ориз и фрике и салата и да бъде сервирана вода. Именно досежно
количеството на поръчаното агнешко съществува спор между страните. Свидетелят М.
изрично свидетелства, че ответникът е поръчал „.“, като в случая агнешкото да е без кокал
Съдът кредитира изцяло така показанията на свидетеля М. в тази част изцяло, доколкото
същият не е заинтересован от изхода на спора, заявеното от него е логично и
последователно. Следва именно тук да се отбележи, че съдът приема при извършване на
анализ на показанията на свидетеля М., че поръчката е касаела 50 кг агнешко месо като
готов продукт - сготвено, поради това и свидетелят използва израза „.“, т.е като готово
ястие, а не сурови продукти агнешко месо, суров ориз и сурово фрике. Извън всяка житейска
логика би било клиент поръчвайки ястие в ресторант да поръча в грамажи на суровите
продукти, а не като готов продукт, цялостно завършено ястие. Като професионалист в това
ищцовото дружество следва ясно да разграничава начина, по който клиентите си поръчват
8
храна в ресторант, било то и за по-голямо мероприятие с приготвяне на храна извън
стандартните порции, включени в менюто. Аргумент в подкрепа на извода, че поръчката на
ответника е касаела именно 50 кг сготвено агнешко месо, а не сурово, може да бъде изведен
и от заявеното и от свидетеля Н., който посочва, че стандартна порция агнешко в ресторанта
е с грамаж 250 грама по меню, а в менюто обявените грамажи са именно на приготвената
храна, а не на вложените в ястието продукти. Предвид това по около 250 грама порция
готово за консумация агнешко напълно съответства на организираното мероприятие, като
дори и да се приеме, че в действителност очакваните гости съгласно твърденията на ищеца
да са били 200 човека, 50 кг. сготвено агнешко би могло да се разпредели точно по 250 грама
на човек, при съобразяване и на това, че освен агнешко месо е поръчано и допълнително
фрике и ориз. В тази насока следва да се кредитират показанията и на свидетелите Д. и Д.,
който посочват, че в порциите са слагани на гостите по 200-300 гр агнешко месо. Би било
нелогично част от ястията ответникът в качеството си на клиент да поръчва в грамажи за
готов сготвен продукт – например 25 кг ориз и 25 кг. фрике /съгласно показанията на
свидетеля Н./, а друга част – в грамажи в сурово състояние. Аналогично би било клиентът
вместо да си поръча например таратор да поръча определен грамаж краставици и определен
грамаж кисело мляко. Изцяло в съответствие с житейската логика е, че клиентът се
интересува от готовото количество храна, а не от всички продукти в сурово състояние, които
се влагат в ястието.
Обстоятелството, че съдът кредитира показанията на свидетеля М., не означава, че не
следва да се съобразят с показанията на свидетеля Н.. Напротив, настоящият състав намира,
че в действителност свидетелят Н. е възприел заявеното от ответника относно поръчаното
агнешка по начина, по който е посочено в показанията му, като поръчка за 70 кг. агнешко
месо – но сурова, доколкото с оглед професионалното му поприще на готвач при поръчката
за свидетеля Н. е било важно именно колко количество суров продукт му е необходим, за да
приготви поръчаното му количество от 50 кг сготвено агнешко. Ето защо настоящият състав
намира, че следва да се кредитират показанията на свидетеля Н., при съобразяване на
обстоятелството, че той дава показания на 70 кг сурово агнешко месо, което да се равнява на
50 кг сготвено месо. Обстоятелството,че свидетелят Н. в показанията си има предвид
именно сурово месо, може да се изведе от това, че той прави съпоставка между 70 кг. месо
без кост с 120 кг. месо с кост, като видно от приложените по делото документи именно 120
кг. агнешко месо – цели агнета, е било закупено сурово от месарница .о.
Същевременно от показанията на всички разпитани по делото свидетели
непротиворечиво се установява, че в действителност на процесното мероприятие се е
сервирало сготвено агнешко месо, заедно с фрике и ориз под формата на мансаф. В тази
насока са както показанията на свидетеля А., така и показанията на свидетеля Д. и Д.. От
значение за изхода на спора е обаче не само поръчаното количество, а и предоставеното
такова. В случая както беше посочено и по-горе от показанията на свидетеля Н., които съдът
кредитира в тази им част като пълни и последователни, се установява, че вечерта преди
мероприятие, т.е на 04.07.2024г. е започнал приготвянето на месото. Така заявеното от
9
свидетеля Н. се потвърждава и от представения документ за покупка на 120 кг. агнета от
месарница ., в който като дата за доставка е посочено 04.07.2024г. Нещо повече и посоченото
количество сурово трупно месо съответства и на заявеното месо с кокал, което в сурово
състояние като месо без кокал съгласно показанията на свидетеля Н. е следвало да отговаря
на 70 кг. сурово месо без кокал, което съдът приема, че е съответно на 50 кг сготвено. Във
връзка с това съдът намира,че следва да се посочи, че представените видео записи не са
годни да установят, че визуализираното на тях се отнася конкретно за процесното събитие,
доколкото същите не са съпроводени с дата и час, а обстоятелството, че приготвяната на
записите храна, по вид съответства на поръчаната за конкретното мероприятие, не води
непротиворечиво до извод, че е храна сготвена за 05.07.2024г., тъй като не е ясно нито в
кухня на кой ресторант е снимано, нито дали не е за друго събитие. Въпреки това, Софийски
районен съд приема,че от показанията на свидетеля Н. се установява, че са били сготвени
закупените от ищеца в сурово състояние 120 кг. месо с кокал или 50 кг. агнешко в готов вид
без кост.
Между страните не се спори относно количеството на приготвения и поръчан ориз и
фрике, доколкото свидетелят Н. изрично посочва, че е било поръчано 25 кг ориз и 25 кг
фрике, като различно от това количество не се установява от останалите събрани по делото
доказателства.
По отношение на друг калкулиран във процесната фактура артикул – айрян, следва да
се посочи, че от показанията на свидетеля М. се установява, че в хода на преговорите във
връзка със сключване на договора от страна на свидетеля Н. е било дадено предложение за
включване на айрян към поръчката, но свидетелят М. не е посочил да са се
противопоставили на това предложение. Предвид това съдът намира,че в договора е било
включено и приготвянето на айрян, а че такъв е бил предоставен безспорно се установява
както от заявеното от свидетелят Н., който посочва, че е приготвил айряна лично – 110
бутилки, така и от показанията на свидетеля Д., който изрично посочва,че по масите е имало
айрян и вода.
От показанията на двамата участвали при сключване на договора – свидетеля Н. и
свидетеля М. не се установява с точност дали е мило поръчан таратор, който видно от
фактурата, предмет на настоящия спор, е бил включен в цената. Въпреки това, от
показанията на доведения именно от ответника свидетел – свидетеля Д. е видно, че е имало
поставени на масата купа с таратор.
Досежно въпроса дали е било поръчано арабско кафе също съществува противоречие
между показанията на доведените от страните свидетели М. и Н.. Свидетеля М. е
категоричен, че арабско кафе при проведената среща преди мероприятието не е било
поръчвано от ответника. В пълна противоположност с това са показанията на свидетеля Н.,
който заявява изрично, че ответникът е поръчал арабско кафе, като разяснява принципно
ритуала при посрещане на гости и предлагането на кафе. Показанията на Н. за това, че на
събитието е сервирано кафе или че е поръчвано не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства. Дори свидетеля А.,който е сервирал на това мероприятие, не посочва
10
при посрещане на гостите кафе да е било сипвано на някой от тях. Нещо повече, видно от
обективираните в заключението по съдебно-техническата експертиза снимки и стоп кадри
от видеозаписите, представени от самия ищец, при влизане на гостите не им е предлагано
кафе. Ето защо съдът намира, че по делото от страна на ищеца, чиято е и доказателствената
тежест, не е доказано при условията на пълно и главно доказване в договора да е било
включено сервирането на арабско кафе, такова да е било сервирано или някой от гостите по
време на самото мероприятие да си е поръчал допълнително.
По отношение на допълнително поръчаните напитки чай, безалкохолно и десерт,
съдът намира, че в действителност между страните не е била включена първоначална
уговорка за приготвянето на такива, но в последствие съгласно показанията на свидетеля А.
такива са били поръчвани. Неговите показания са пълни, непротиворечиви и съдът изцяло ги
кредитира. Същевременно заявеното от него не се опровергава от останалите събрани
поделото доказателства, в това число от показанията на доведените от ответника свидетели,
които изразяват принципна позиция, че на подобно мероприятие обикновено гостите не
поръчва нищо.
В обобщение на горното настоящият съдебен състав приема, че по делото е безспорно
установено от страна на ищеца, че от ответника преди мероприятието и по време на
мероприятието от неговите гости са били поръчани, съответно приготвени и сервирани от
ищеца следните стоки: 50 кг сготвено агнешко месо, 50 кг. – мансаф – ориз и фрике, айрян, .,
минерална вода, арабска салата, таратор, арабски чай и два десерта. Следва изрично да се
посочи, че е ирелевантно дали цялата сготвена храна е била изядена или не, доколкото щом
същата е поръчана и предоставена, се дължи заплащането и.
От събраните по делото доказателства обаче не се установява между страните да е
постигната договорка за конкретна цена на поръчаните ястия и напитки, която следва да
бъде заплатена от ответника. Напротив, в показанията си свидетеля М. изрично посочва, че
от страна на Н. не е казана конкретна цена колко ще струва всичко поръчано, а само е
посочено, че ответникът ще остане доволен. Не може да се прием същевременно, че
уговорената цена е 3600-3700 лева. В тази насока показанията на свидетеля М. касаят цени,
които са били предложени от други ресторанти. Ето защо при липса на изрично уговорена
цена следва да се приложат стандартните цени на ресторанта, който са обективирани в
издадената във връзка с това мероприятие фактура. От същата е видно, че на ответника е
начислена сума за агнешко месо по 77.92 лева без ДДС на килограм. Видно е обаче, че е
фактурирана цена за 120 кг агнешко месо, за което безспорно се установява, че е
количеството сурово месо с кокал. Както беше посочено по-горе ищецът в качеството си
ресторантьор предлага готова храна, а не храна в сурово състояние, поради което не е
налице основание да се заплаща цена на количество суров продукт, а не на количество краен
резултат – сготвено месо. Следователно дължимата от ответника в качеството му на клиент
цена е на килограм готов продукт и за 50 кг. сготвено агнешко месо се дължи заплащане на
3 899 лева без ДДС. По отношение на останалите ястия не е налице основание да се извърши
преизчисляване на цената, която е посочена във фактурата, като единствено следва да се
11
изключи начислената сума за арабско кафе, която е 104.75 лева без ДДС. Следователно
общата стойност на консумираните на мероприятието храни и напитки е 6307.07 лева без
ДДС или 6874.71 лева с ДДС /при съобразяване на това, че за тези стоки ДДС е 9%/.
Същевременно от представената от ответника сметка и неоспорена от ищеца е видно,
че между страните е имало уговорена и отстъпка от 20 %, като по делото не се твърди тази
отстъпка да е била приложима само при заплащане веднага. Ето защо същата отстъпка
следва да се приложи и към дължимата сума от 6874.71 лева с ДДС, в резултат на което като
дължи окончателно сума по договора между страните е 5499.77 лева. От друга страна още с
доклада по делото между страните е отделено за безспорно, че ответникът е заплатил сумата
от 4000 лева, която следва да бъде приспадната от дължимата сума от 5499.77 лева.
Следователно от страна на ищеца е доказана дължимостта на сумата от 1499.77 лева, до
който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 8950.50 лева отхвърлен.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12
указания, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство съразмерно с изхода на спора в размер на 172.59 лева, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца има право и на
разноски за исковото производство, като от същият е представен списък по чл. 80 от ГПК,
съгласно който се претендира присъждането на 900 лева – адвокатско възнаграждение, 180
лева – държавна такса и 400 лева – депозит за вещо лице. Съобразно дадените в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения,
за да бъда присъдени в полза на някоя страна разноски, следва да бъдат представени
доказателства, че такива са били направени. В настоящия случай по делото е представен
договор за правна защита и съдействие от 27.02.2025г с уговорено адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 900 лева, като е направено
отбелязване, че сумата е изцяло заплатена в брой. Същевременно липса направено от
насрещната страна възражение за прекомерност. Ето защо съдът приема, че общият размер
на сторените в исковото производство разноски от ищцата е 1480 лева, като съразмерно с
изхода на спора в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 247.99 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част право на разноски има
и ответника. От името на дружеството е представен списък по чл. 80 ГПК с искане да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, като за заплащането му е
представено доказателство – договор за правна защита и съдействие с отбелязване за
направено плащане в брой. От името на насрещната страна е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което при съобразяване на материалния
интерес на делото и обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание е
12
основателно, и възнаграждението следва да бъде намалено до минималния по Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа – 1195.05 лева, като липсват доказателства да е
заплатено ДДС. С оглед изложеното в полза на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 994.80 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С.. срещу Г. Ш. Б., ЕГН **********,
с адрес в гр.С.. иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, че Г. Ш. Б., ЕГН **********, дължи на „.“
ЕООД, ЕИК ., сумата от 1499.77 лева, представляваща остатък от незаплатена цена по
фактура № .г. за предоставени стоки и услуги в търговски обект – ресторант ., на обща
стойност 12 950.50 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от 23.07.2024г до окончателното плащан, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№./2024г
по описа на СРС, 153 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79 ЗЗД за разликата над сумата
от 1499.77 лева до пълния предявен размер от 8950.50 лева.
ОСЪЖДА Г. Ш. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.С.., да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК .,
със седалище и адрес на управление в гр.С.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер
на 172.59 лева – разноски сторени в заповедното производство и сума в размер на 247.99
лева – разноски сторени в исковото производство.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.С.., да заплати
на Г. Ш. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.С.., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сума в
размер на 994.80 лева – разноски сторени в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13