Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…...03.2017г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Е.П.,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1379 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба
на „Варна Бизнес Сървисиз“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от управителя Г.Ч.,
с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за откриване на
производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност. В
молбата се излага, че молителят има публичноправни
задължения в размер на 185 112 лева и задължения по трудово правоотношение в
размер на 5623,92 лв., които задължения не е в състояние да погаси. Излага, че
състоянието му на неплатежоспособност е настъпило на 12.09.2016г. Твърди се в
молбата, че към момента дружеството е в невъзможност да изпълнява изискуемите
си парични задължения, не разполага с достатъчно парични средства за това;
нямало дълготрайни материални и нематериални активи. Дружеството притежавало
само вземания в размер на 500 000 лв. от „Петрол Холдинг“ АД, едноличен
собственик на дружеството – молител, относно които на заседание на Съвета на
директорите на „Петрол Холдинг“ АД е констатирана невъзможност за погасяване.
Излага се, че вземанията на дружеството били с ниска степен на вероятност за
събираемост. Счита, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
С оглед
основателност на молбата по чл. 625 ТЗ в тежест на молителя е да установи
твърденията си, че не е в състояние да изпълнява задълженията си към
кредиторите, тоест че е в състояние на неплатежоспособност, както и трайния
характер и началната дата на това състояние.
С представените към молбата
писмени доказателства молителят – длъжник признава неизгодни факти, а именно че
са налице парични задължения на дружеството, които не е в състояние да изпълни.
В случая е приложима и
въведената с измененията на чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, съобразно която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. От
молбата по чл.625 от ТЗ е видно и се установява от заключението на вещото лице,
че дружеството има публични задължения в общ размер 189 804,96 лв., вкл.
главница в размер 159 355,23 лв. и лихви 30 449,73 лв. към
19.01.2017г., за обезпечаване на които е наложен запор върху банковите сметки
на дружеството във всички банки. Публичните задължения са формирани от
неплатени задължения на молителя по ЗДДС и за осигурителни плащания, като
най-рано възникналото публично задължение е това за осигурителни плащания с
падеж 25.11.2014г. Презумпцията на чл.608, ал.3 от ТЗ предвижда, че „спиране на
плащанията“ е налице и когато длъжникът е платил изцяло или отчасти
задълженията на определени кредитори, следователно състоянието на
неплатежоспособност се прадполага и в случаите, в
които не е изпълнено изцяло или отчасти което и да е от съществуващите
изискуеми парични вземания по чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като това неизпълнение е
приравнено на „спиране на плащанията“. Въведената презумпция е оборима, при провеждане на успешно насрещно доказване от
длъжника на обективното си икономическо положение. В настоящия случай предвид
образуване на производството по молба на длъжника по реда на чл.625 от ТЗ в
депозираната молба се твърди и обосновава състоянието на неплатежоспособност.
Независимо от приложимостта
на предвидената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция с оглед установеното в чл.621а,
ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът винаги е задължен да изследва какво е
обективното финансово-икономическо състояние на
длъжника, като по своя инициатива събира доказателства за това, вкл. чрез
назначаването на експертиза за извършване на анализ на икономическото състояние
на дружеството - молител.
В
случая е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението
по която, неоспорено от молителя, е прието от съда като компетентно и
безпристрастно дадено. При изследване на счетоводната документация на
дружеството вещото лице установило, че през 2015г. дружеството не осъществява
търговска дейност. За 2016г. не са налични данни предвид липсата на предоставена на вещото лице счетоводна
документация. През 2014г. и 2015г. финансовият резултат е отрицателна величина,
като причината през 2014г. е занижената стойност на нетните приходи от
продажби, а през 2015г. фактически дейност не е осъществяване. Дружеството води
в балансите си дълготрайни материални и нематериални активи, които не могат да
бъдат индивидуализирани поради липса на аналитични данни. При проследяване на
данните по отделни имотни партиди се установява, че към датата на справката
дружеството вече се е разпоредило с недвижимите си имоти, но разпоредитeлните сделки не са отразени в счетоводството. Водените
в баланса на дружеството за 2015г. текущи вземания в общ размер 3 826 418,38
лв. са изцяло вземания от свързани предприятия, като тази цифри е останала почти
неизменна през годините от 2011г. до 2015г. Поради липсата на счетоводни данни
вещото лице не е могло да установи кои са длъжниците на молителя, както и
размера и падежа на всяко отделно вземане.
Експертизата
установява, че към 19.01.2017г. неизплатените публични задължения са в общ
размер 189 804,96 лв., вкл. главница в размер 159 355,23 лв. и лихви
30 449,73 лв., формирани от неплатени задължения на молителя по ЗДДС и за
осигурителни плащания, като най-рано възникналото публично задължение е това за
осигурителни плащания с падеж 25.11.2014г.
При
анализа на показателите за ликвидност, установени в заключението, следва да се
има предвид, че коефициентът на обща ликвидност, който в случая е доста висок в
сравнителен аспект, не отчита различната степен на ликвидност на отделните
компоненти на текущите активи. Високата му стойност може да се дължи на
несъбираеми вземания или залежали запаси, поради което следващите коефициенти
са по-показателни с оглед елиминиране влиянието на материалните запаси върху
ликвидността. Коефициентът за бърза ликвидност също е с висока стойност, което
се дължи на значителния размер на вземанията на дружеството, относно които
обаче липсват данни за падеж и вероятност за събираемост.
Показателите
за незабавна и абсолютна ликвидност обаче, които отразяват непосредствените
възможности на предприятието да посреща краткосрочните си задължения с по-бързо
ликвидните си активи, са с неблагоприятни стойности. Оптималните стойности на
тези показатели са в интервала 0,5 – 0,7, като в настоящия случай през целия
обследван период 2011 – 2015г. са под тези стойности, а от 2014г. бележат
значителен спад до 0,03 и 0,13 през 2015г.
Коефициентът
на задлъжнялост е нисък, но дружеството не погасява публичните си задължения през
значителен период. Ниските стойности на този коефициент се дължат на
значителния размер краткотрайни активи, които дружеството води в баланса си, но
следва се има предвид, че това са вземания с неизвестен падеж и неясна прогноза
за събираемост. При непредприемане на действия по събирането
им, както в настоящия случай, молителят изпада в затруднено финансово
състояние, което има траен и необратим характер.
По
отношение на дълготрайните материални активи, които също са на значителна
стойност в балансите на дружеството, вещото лице е установило извършени
разпоредителни сделки, които не са намерили счетоводно отражение, което води до
извода, че посочената в балансовите отчети стойност на ДМА не е реална.
За
изготвяне на експертизата вещото лице е използвало данни от отделни учреждения
и финансови институции, доколкото молителят е предоставил само необявени в ТР
ГФО за периода 2012 – 2015г., движения по банкови сметки и данъчни регистри по
ЗДДС.
Предвид
твърденията в молбата за съществуващо вземане на дружеството към „Петрол
холдинг” АД (в несъстоятелност), непотвърдени от заключението по СЧЕ поради
липса на данни, е извършена служебна справка по партидата на „Петрол холдинг”
АД (в несъстоятелност) в ТР. Установява се, че вземане на „Варна Бизнес Сървисиз” ЕООД не е предявено в производството по
несъстоятелност в законоустановените срокове, нито по чл. 685 ТЗ, нито по чл.
688, ал. 1 ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 688, ал. 1, изр.
2 ТЗ вземания, възникнали преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност, каквото е и вземането на молителя, и непредявени
в срок, не могат да се предявяват впоследствие, а съдебната практика приема, че
с неупражняване правата на кредитора в производството
по несъстоятелност в установените от ТЗ срокове, вземането се погасява.
От
заключението по ССчЕ се установява също, че няма данни
за налични парични средства, с които да бъдат покрити и началните разноски по
несъстоятелността.
Съобразно
легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не
е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Приложима е в
случая предвидената с ал.3 на същата разпоредба презумпция, доколкото
дружеството – молител е спряло плащанията на публични задължения през 2014г. С
оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че са налице
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, визирани в чл.
608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към държавата, свързано с
търговската дейност, поради липсата на парични средства и непредприемането
на действия по събиране на вземанията си. Непредявяването
на твърдяното в молбата вземане на молителя в производството по несъстоятелност
на „Петрол холдинг” АД и заключението на вещото лице относно стойностите на
незабавната и абсолятна ликвидност налагат извода, че
затрудненията на длъжника имат траен и необратим характер и че предприятието не
разполага с краткосрочни активи и свободни парични средства, които да покрият
задълженията му.
По
отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът намира следното:
Съдът е задължен самостоятелно да преценява началния момент на състоянието на
неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото, тъй като
решението има действие спрямо всички, вкл. води до последици по отношение на
трети лица, доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ предвижда
нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение.
От
заключението на вещото лице се установява, че най-рано възникналото неизплатено
публично задължение е с падеж 25.11.2014г. Дружеството е преустановило
дейността си през м.02.2015г., като след тази дата не е отчело продажби в
дневниците си до момента на дерегистрация по ЗДДС –
30.11.2016г. Вземането на дружеството от „Петрол холдинг” АД, сочено в молбата
като основен актив на дружеството, не е предявено в производството по
несъстоятелност на „Петрол холдинг” АД, срокът за което е изтекъл на
25.01.2017г.
Съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след
предявяване на исковата молба, които са от значение за спорното право. Като се
има предвид, че независимо от спирането на дейността затрудненията на
дружеството възникват вследствие несъбиране
вземанията от свързани лица /съгласно молбата - от „Петрол холдинг” АД/, както
и факта, че тези вземания не са предявени в производството по несъстоятелност
на „Петрол холдинг” АД, срокът за което по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на
25.01.2017 г., за начална дата на неплатежоспособността следва да бъде приета
датата 26.01.2017 г.
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че следва да обяви неплатежоспособността на „Варна
Бизнес Сървисиз” ЕООД, с начална дата 26.01.2017 г. и
да открие производство по несъстоятелност на длъжника.
Кредиторите
и длъжника не са се отзовали на поканата на съда да предплатят разноските,
необходими за развитие на производството, с оглед разпоредбата на чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде
обявен в несъстоятелност и производството да бъде спряно. Откритото след
решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ имущество следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството. Следва да
се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
На осн. чл. 620, ал. 1 ТЗ длъжникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса за производството в размера, предвиденн
в чл.24, ал.1, т.2 от ТДТССГПК, която да бъде събрана от масата на
несъстоятелността, при разпределение на имуществото.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на „ВАРНА БИЗНЕС СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от управителя Г.Ч., с
начална дата 26.01.2017 г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „ВАРНА БИЗНЕС СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *****, представлявано от управителя Г.Ч..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и
запор върху
имуществото на „ВАРНА БИЗНЕС СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *****, представлявано от управителя Г.Ч..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „ВАРНА
БИЗНЕС СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от управителя Г.Ч..
ОБЯВЯВА
в несъстоятелност „ВАРНА БИЗНЕС СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *****, представлявано от управителя Г.Ч..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „ВАРНА БИЗНЕС
СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от управителя Г.Ч., в наименованието си да добави “в
несъстоятелност”.
ОСЪЖДА „ВАРНА БИЗНЕС СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *****, представлявано от управителя Г.Ч., да заплати в полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, сумата 250.00 лв. (двеста и
петдесет лева), разноски по делото, на осн. Чл.
78, ал. 6 ГПК.
СПИРА производството по
несъстоятелност на „ВАРНА БИЗНЕС СЪРВИСИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *****, представлявано от управителя Г.Ч., на основание чл.
632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок
от една година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на
кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай
производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.
Решението подлежи на
вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в
книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: