№ 154
гр. Бургас, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120204420 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Г. Е. с ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 24-3388-000271/30.08.2024г., издадено от Началник сектор, в
ОДМВР-Бургас, РУ 05 Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В хода на производството жалбоподателят се представлява от адв. Д. С., който
посочва наличие на допуснати процесуални нарушения в производството. Също така
посочва, че не е приложен правилно и материалният закон.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 14.10.2024г., а жалбата е депозирана на
17.10.2024г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 29.03.2024 г., около 00.00 часа, св. П. К. бил на терасата на жилището си в гр.
Бургас, ж.к. „*“, *, като забелязал на паркинга на бл. 43, на около 200 метра, няколко
автомобила, които форсирали двигателите си. Свидетелят подал сигнал до ЕЕН 112, след
което се прибрал вътре в жилището си. Към 00.25 часа на паркинга пристигнал екип на 05
РУ Бургас, в който бил свидетелят П. А.. На мястото били два автомобила, които не били в
движение, заедно с техните водачи. Един от автомобилите бил „Ауди А3“ с рег. № *,
1
собственост на лицето Г. Е., с водач жалбоподателя М. Е.. За констатираното била изготвена
докладна записка. След няколко дни били снети и писмени сведения от св. К..
За констатираното св. М. М. съставил АУАН № 546461/25.06.2024г., в който записал,
че жалбоподателят извършвал обиколки на паркинга пред бл. 43, форсирайки двигателя на
МПС, стартирайки от началото на паркинга откъм парк „Велека“, стигайки до края на
паркинга откъм страната на църквата „Св. Атанасий“, редувайки си се с още две МПС,
квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен
на нарушителя, който подал писмени възражения.
Въз основа на АУАН, на 30.08.2024г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си Е. е осъществил състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради
което и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 ЗДвП му наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 3000 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По отношение на св. П. К. следва да
се отбележи, че съдът кредитира показанията му, депозирани в съдебно заседание.
Действително, същите противоречат на приложеното по делото негово писмено сведение, но
следва да се отбележи, че свидетелските показания са депозирани след предупреждение за
носенето на наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Освен това, свидетелят беше
категоричен по отношение на едно от съществените обстоятелства по делото, а именно че
след подаването на сигнала до ЕЕН 112, не е останал да наблюдава какво ще се случи, а се е
прибрал вътре в жилището си.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор в
ОДМВР-гр.Бургас, 05 РУ Бургас. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – полицейски инспектор. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Описани са конкретните действия,
които актосъставителят е приел, че са извършени, като е посочено, че чрез тях лицето
използва пътищата не по предназначение.
В обобщение, липсват формални основания за отмяна на обжалваното постановление.
Съдът обаче намира, че не се доказа по несъмнен начин извършване от страна на
2
жалбоподателя на вмененото нарушение.
Съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено
да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, за да бъде
санцкионирано едно лице за нарушение на тази забрана, следва да се установи, че същото е
управлявало МПС, като е извършвало действия, които не представляват ползване на пътя по
предназначение.
В конкретния случай, от доказателствата по делото не се доказва именно
жалбоподателят да е извършвал действията, описани в АУАН и постановлението, като в тази
насока са особено съществени показанията на св. К., който се явява очевидец на ситуацията.
Същият заяви в съдебно заседание, че не си спомня да е виждал автомобилите, който са се
намирали на паркинга да извършват обиколки, а говори само за форсиране на двигатели. На
първо място, от тези показания не се установява да са извършвани действията, описани в
АУАН и НП. На второ място, и по-същественото е обаче, че не се установява управляваният
от жалбоподателя Е. автомобил да е бил един от тези, които е видял св. К.. Последният е
подал сигнал до ЕЕН 112 около 00.00 часа, а полицейските служители на 05 РУ Бургас са
пристигнали на мястото след около 25 минути. Св. К. обаче заяви в съдебно заседание, че не
е изчаквал да види какво ще се случи, след като е подал сигнала, като не е видял дали е
идвал полицейски екип. При това положение, предвид изминалия период от около 25
минути между подаването на сигнала и пристигането на полицейските служители, е напълно
възможно автомобилите, които св. К. е наблюдавал, да са се оттеглили, а на мястото да
пристигнали други. Напълно е възможно и тези, които са били наблюдавани от К., да са
останали, но пък впоследствие на мястото да е пристигнал жалбоподателят Е.. При всички
положения, изводът, че автомобилът, управляван от Е., е бил един от тези, наблюдавани от
св. К., би почивал единствено и само на предположение, базиращо се на факта, че
жалбоподателят е заварен на същото място около 25 минути по-късно. Съгласно
приложимия и в производствата по ЗАНН принцип на чл. 304 от НПК, никой не може да
бъде осъден (в случая по ЗАНН- наказан) единствено на базата на предположения.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са ангажирани доказателства, водещи до категоричен извод за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 62) в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че уговореното
възнаграждение следва да се присъди изцяло, тъй като не е прекомерно, като се отчете
обстоятелството, че са проведени две открити съдебни заседания, както и размерите на
3
наложените наказания. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-
Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията,
изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-3388-000271/30.08.2024г., издадено от
Началник сектор, в ОДМВР-Бургас, РУ 05 Бургас, с което на М. Г. Е., ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на М. Г. Е., ЕГН: **********, съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4