Р Е Ш Е Н И Е № 142
гр.
Сливен 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 88/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е административно и намира правното си основание в чл.2, ал.5 във връзка с чл.12, ал.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Джоди Енерджи“ ЕООД гр. Сливен против Решение № ХА-06-ОС/2021 г. поправено с Решение № ХА-ОС-ОФГ № 2/17.02.2022 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, с което на основание чл. 2, ал. 5 във връзка е чл. 12, ал. 2, чл. 6а, т. 2 и § 2 от Допълнителните разпоредби от Наредбата за ОС, предвид представената писмена документация от възложителя с Вх.№ ПД-149/28.01.2022г. и Вх.№ ПД-149(2)/11.02.2022г. на РИОСВ- Хасково е прекратена започналата процедура по реда на Наредбата за ОС за изграждане на ФЕЦ с мощност 60 kW и полагане на кабелна линия в УПИ I-173, кв. 20 с. К., о. Т. с възложител „Джоди Енерджи" ЕООД, ЕИК: *********, адрес: г.С., у. "Т." № ***.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Счита, че в случая не е налице изграждане на нова фотоволтаична система по смисъла на посочената Заповед № РД-758/19.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите. Това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Заявява, че административният орган не е доказал, че инвестиционното предложение попада в обхвата на процедура по оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони по Наредбата за ОС обн. в ДВ бр. 73/2007 г. Заявява, че не е обсъден обхвата по Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Счита, че неправилно е приложен материалния закон. Твърди, че инвестиционното предложение въобще не попада в обхвата на т.1, буква „в“ от Приложение 2 на ЗООС и чл.93, ал.1, т.1 от същия и не подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Заявява, че решението е постановена на основание : „чл.2,ал.5, във връзка с чл.12, ал.2, чл.6а,т.2 и параграф 2 от ДР на Наредбата за ОС"-това са все процесуални норми и липсва материалноправното основание. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява п. му п. адв. М.К., който поддържа жалбата на посочените в нея снования. Заявява, че не се касае за нова фотоволтаична система, видно от приложена към жалбата декларация, която имала характера на договор за достъп съгласно чл.30, ал.2 от ЗЕВИ, като представя договори, че върху процесния имот има действаща ФЕЦ с мощност 30 киловата. Твърди, че процесния имот, върху който е разположена ФЕЦ не попада в обхвата на Заповед № РД-758/19.08.2010 г., тъй като бил извън границите на з. на с. К. В Заповед № РД-758/19.08.2010 г. в т.6 били детайлизирани и други защитени зони, които са посочени като земеделски земи, пасища, мери, кариери, рудници и т.н. от което следвало, че се третират само неурбанизирани територии. В този смисъл било Решение № 802/04.12.2007 г. на Министерския съвет за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Счита, че с приложното поле на Заповед № РД-758/19.08.2010 г. се включват само землищата, които са извън територията на населените места. Прави искане за отмяна на решението и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна - Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна по съображения в подробна писмена защита, като претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че Инвестиционно предложение (ИП) било внесено за първи път в РИОСВ за изграждане на нова ФЕЦ и присъединяването й с кабелна линия, като с никакви налични писмени доказателства по преписката не се установява правилност на твърденията на жалбоподателя, че не е налице изграждане на нова ФЕЦ, а добавяне на елемент към вече съществуваща. Проверката била извършена по отношение на допустимостта на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения спрямо режима на дейностите в защитените зони, определен със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, както и със заповедта по чл. 19, ал. 1 ЗБР и/или с план за управление, ако има такива. След извършена надлежна проверка, ИП се оказвало недопустимо спрямо режимите на Защитена зона BG0002021 „Сакар" обявена със Заповед № РД-758 от 19 август 2010 г. на основание чл. 12, ал. 6 във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие и т. 1 от Решение на Министерския съвет № 802 от 04.12.2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.). При извършена справка с Общинска служба по земеделие г. Т. се установило, че съгласно баланса на територията на с. К., о. Т., площта на територията на с. К. е 19059,490 дка, която територия включва селищната и извънселищната територия. Има координатен регистър, от който е видно, че няма изключения в територията на цялото землище. В границите на защитената зона са включени всички имоти съгласно КВС, което представлява цялото землище на с. К. с площ 19059,490 дка, т.е нямало никакво изключение - цялата територия била включена в заповедта, независимо от това какъв е имотът.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Договор за покупко-продажба на недвижим имот акт № 32, том I, дело № 30/2020г., вх. рег. № 63/05.02.2020 г. на СВ при РС Т., „Джоди Енерджи“ ЕООД гр. Сливен придобил недвижим имот, находящ се в с. К., о. Х., а именно; дворно място с площ от 1920 кв.м., представляващо, урегулиран поземлен имот I-173, в квартал 20 по ПУП на с. К., о. Х., заедно с построената в това дворно място масивна жилищна сграда с приземен етаж, със застроена площ 68 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота.
На 28.01.2022 г. „Джоди Енерджи“ ЕООД гр. Сливен е внесло в РИОСВ-Хасково Уведомление по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда с вх. № ПД-149/28.01.2022 г. за инвестиционното предложение за изграждане на фотоволтаична електроцентрала с мощност 60 KW и полагане на кабелна линия в УПИ I-173, кв. 20 по плана на с. К., о. Т. Към същото са представени Обяснителна записка за Фотоволтаична централа с мощност 59,94 KWр в УПИ I-173, кв. 20 по плана на с. К., о. Т., нот. акт и скица за имота. (л.15-24)
На 11.02.2022 г. е изготвено становище от мл.експерт ПД в РИОСВ Хасково относно ИП вх. № ПД-149/28.01.2022 г. г., в което е посочено, че ИП не попада в обхвата на Приложение № 1 и Приложение № 2 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). За изграждането на ФЕЦ не се изисква изготвяне или изменение на устройствените планове по реда на ЗУТ. Няма основания да бъдат провеждани процедури по реда на Глава шеста от ЗООС.
С Решение № ХА-06-ОС/2021 г. поправено с Решение № ХА-ОС-ОФГ № 2/17.02.2022 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково на основание чл. 2, ал. 5 във връзка е чл. 12, ал. 2, чл. 6а, т. 2 и § 2 от Допълнителните разпоредби от Наредбата за ОС е прекратено започнато производство по уведомление за инвестиционно предложение за „Изграждане на фотоволтаична електроцентрала с мощност до 60 киловата и кабелна линия за присъединяване“ в УПИ I-173, кв.20, по плана на с. К., о. Т., о. Х. с възложител „Джоди Енерджи“ЕООД.
За да мотивира акта си административният орган приема, че УПИ I-173, кв.20, по плана на с. К., о. Т. не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии, но попада в обхвата на защитена зона BG0000212 "Сакар", обявена със Заповед № РД-758/19.08.2010 г. за опазване на дивите птици. Посочва, че описаното ИП не попада в обхвата на Приложение № 1 и Приложение № 2 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Счита, че няма основания да бъдат провеждани процедури по реда на Глава шеста от ЗООС.
В тази връзка директорът на РИОСВ-Хасково е направил проверка за допустимост по чл. 12, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Наредбата за ОС и е установил, че инвестиционното предложение за изграждане на фотоволтаична електроцентрала с мощност 60KW и полагане на кабелна линия в УПИ I-173, кв.20, по плана на с. К., о. Т. е недопустимо спрямо режима на защитена зона BG0002021 "Сакар", определен с т. 6. 5 от Заповед № РД-758/19.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите, съгласно която в границите на защитената зона се забранява "изграждането на нови фотоволтаични системи и вятърни генератори за производство на електроенергия, с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие“. В решението е отбелязано, че за разглежданото инвестиционно предложение към датата на обнародване на заповед Заповед № РД-758/19.08.2010 г. в "Държавен вестник" няма започната процедура, същото не е съгласувано по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, имота не е с начин на трайно ползване според Единния класификатор на кадастъра и съответстващите им кодове от групите "стопански дворове и производствени бази на селското стопанство", "животновъдни комплекси и ферми" и фотоволтаичната централа не е за собствен източник на електрическа енергия.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В съответствие с чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на директора на РИОСВ-Хасково е постановено от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.10, ал.2, т. 1 от ЗООС.
Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ОС компетентният орган, в случая директора на РИОСВ-Хасково, извършва проверка за допустимост на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения въз основа на документите по чл. 10 и допълнителната информация по чл. 11, ал., 1, когато такава е поискана, като проверката се извършва по отношение на допустимостта на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения спрямо режима на дейностите в защитените зони, определен със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР, както и със заповедта по чл. 19, ал. 1 ЗБР и/или с план за управление, ако има такива.
За да са налице материално правните предпоставки за прекратяване на процедурата е необходимо да се установи недопустимостта на инвестиционното предложения спрямо действащи нормативни или административни актове, в случая със Заповед № РД-758/19.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите.
С посочената заповед, Министърът на околната среда и водите на основание чл. 12, ал. 6 от ЗБР в т. 1 е обявил защитена зона „Сакар" с идентификационен код BG0000212 в землищата на изброените села, между които е и с. К., о. Т., о. Х., като в т.4.10 са посочени всички имоти съгласно Картата на възстановената собственост за землището на с. К. към 25.07.2008 г., с обща площ 19059,490 дка.
Понятието „землище" се съдържа в редица норми, като чл. 18, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, според който „територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището" и § 1, т. 8 от ДР на същия закон, по смисъла на който „землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място, като границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със закон.
На свой ред в § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ е посочено, че по смисъла на този закон „територия на населено място" е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.
При анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че законодателят прави разграничение между селищната територия на населеното място, която се обхваща от границите му (строителните му граници) и землището на това населено място, т. е. извънселищната територия, която се определя от границите на землището.
Спорът е дали територия на населено място, представлява част от землището на населеното място или не. Отговорът на този въпрос е, че територията на населеното място е включена в територията на землището и това следва от определението дадено в § 1, т. 8 от ДР на ЗКИР. След като „землище" е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място, това включва и поземлените имоти в селищната територия по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ. Ето защо доколкото в заповедта изрично е използвано понятието "землища" следва да се приеме, че в границите на защитената зона се включва цялото землище на съответното населено място и наложените в т. 6 забрани се разпростират и върху селищната територия на населеното място, определена от строителните му граници.
Действително в т. 5 от Решение № 802 от 04.12.2007 г. на МС (ДВ бр.107 от 2007 г.) за приемане на Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, е посочено, че в защитените зони не се включват населените места и селищните образувания, териториите с приет общ устройствен и/или подробен устройствен план към датата на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на съответната защитена зона, включително концесионните площи за добив на полезни изкопаеми, както и териториите от първо-степенен обществен интерес по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. В същото време според т.6 от това решение окончателните площи на защитените зони се определят в заповедите им за обявяване след предоставяне от Министерството на земеделието и продоволствието и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Агенцията по геодезия, картография и кадастър) на опис на имотите с техните площи и координатен регистър на границите на защитените зони, като в границите на защитените зони се включват цели имоти.
Обстоятелството, че в обхвата на Заповед № РД-758/19.08.2010 г. на Министъра на околната среда и водите е включено цялото землище на с. К., включително селищната територия на населеното място, се потвърждава и от площта посочена в т.4.10 от този административен акт. Видно от баланса по видове територии по предназначение на землището на с. К., представен от Поземлена комисия Т., съгласно регистъра на земеделски земи, гори и земи от ГФ от извършена справка от административния орган, същото е с площ 19059,490 дка и включва територии за нуждите на селско стопанство, горско стопанство, населени места, водни течения и водни площи, и за нуждите на транспорта, които представляват 100% от землището. Идентичността на посочените площи сочи ясно волята на административния орган при определяне обхвата на защитената зона.
Неоснователно е твърдението на оспорващия, че процесното ИП попада в изключенията по т.6.5 от Заповед № РД-758/19.08.2010 г. на МОСВ, тъй като не се касаело за нова ФЕЦ, а за съществуваща. От представената с жалбата Декларация, която замества договор за достъп съгласно чл.30, ал.2 от ЗЕВИ на ЕРЮГ EVN група от 30.06.2020 г., такъв извод не може да се направи. Тази декларация представлява едностранно изявление на оспорващия, поради което не може да се приеме за писмено доказателство. Действително по делото е представен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД от 30.06.2020 г., сключен с оспорващото дружество за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ, с местонахождение с. К., имот I-173, кв.20, ЕКАТТЕ : 37407, но в документацията придружаваща ИП вх. № ПД-149/28.01.2022г. на РИОСВ- Хасково за изграждане на ФЕЦ, включително в Обяснителна записка за Фотоволтаична централа с мощност 59,94 KW в УПИ I-173, кв. 20 по плана на с. К., о. Т., данни за съществуваща ФЕЦ няма. Не се установи и имота, в който е предвидено изграждане на ФЕЦ, да е с начин на трайно ползване според Единния класификатор на кадастъра и съответстващите им кодове от групите „стопански дворове и производствени бази на селското стопанство", ,,животновъдни комплекси и ферми", които са свързани с електроразпределителната мрежа или да е предназначено да бъде използван като собствен източник на електрическа енергия.
Постановеното решение е издадено и в съответствие с целта на закона. През 2007 год. е създадена екологична мрежа Натура 2000, която е общоевропейска мрежа, съставена от защитени зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най- ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие. С оглед постигане именно целите на Закона за биологичното разнообразие е установен този ред за управлението на защитените зони - чрез разработване на планове за управлението им и заповеди, уреждащи приложимите режими в тях. Съгласно ЗБР защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗБР са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен район на разпространение. Важността на приоритетното опазване на биоразнообразието се потвърждава и с факта, че според КС „Приоритетната защита на този значим публичен интерес на национално и наднационално ниво предполага всеки член на обществото да понесе известни ограничения, включително и при ползването на принадлежащата му собственост, но едновременно, всеки споделя с всички останали ползите от съхраненото благоприятно състояние на природата, като общодостъпно благо".
Предвид горепосоченото съдът приема, че са осъществени нормативните изисквания за прекратяване на започналата процедура по НУРИОВОС, поради което оспореното решение е правилно и обосновано. Предвид изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото е неоснователно искането за присъждане на разноски от жалбоподателя.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джоди Енерджи“ ЕООД със седалище и адрес на управление: г. С., у. „Т.", № ***, ЕИК: ********* против Решение № ХА-06-ОС/2021 г. поправено с Решение № ХА-ОС-ОФГ № 2/17.02.2022 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково, като неоснователна.
ОСЪЖДА Джоди Енерджи“ ЕООД със седалище и адрес на управление: г. С., у. „Т.", № ***, ЕИК: ********* да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково 100 /сто/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: