Р Е
Ш Е Н И Е № 1092
гр. П., 19.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-П., десети граждански състав, в откритотo съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №8408 по описа за 2018 г. на Районен съд-П. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове от „Топлофикация – П.” АД
гр. П. срещу Й.А.С. с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация
– П.” АД гр. П. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу Й.А.С. за следните суми: 620,36 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016. до 30.04.2017
г., 94,35 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г.,ведно със законната лихва върху
главницата 620,36 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 19.09.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и зa сумата 75.00 лв. - разноски по делото, от които сумата
25.00 лв. представлява държавна такса, а сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение
Срещу заповедта за изпълнение в законовия срок
по чл.414 ГПК постъпило възражение от длъжника.
След постъпилото
възражение в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е
доставил топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., за топлофициран имот, находящ се в гр.П.,
на адрес ул. „***, ***, за която ответникът не му заплатил дължимата
се от него цена. Твърди, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение от закона със съдържанието по приложените към исковата молба
общи условия. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба, депозиран в
срока за това, искът се оспорва като
неоснователен поради липсата на пасивна материална легитимация. В тази връзка
се твърди, че ответникът не е собственик или вещен ползвател на имота. Сочи, че
ищецът не е представил доказателства за публикуването на общите условия в
централен ежедневник, поради което същите не били влезли в сила. Поддържа се,
че в сумата, претендирана като цена за доставена топлинна енергия, ищецът
калкулирал и вноска за дялово разпределение, която е цена за различна услуга,
за каквато не е издадена заповед за изпълнение. Оспорва доказателствената
сртойност на извлечението от сметк. Поддържа, че методологията, по която е
изчислена стойността на доставената топлинна енергия, е отменена.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема
за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.дело №6392/2018г.
по описа на РС-П. е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в
полза на дружеството ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение за процесните вземания за доставена, неплатена топлинна
енергия и за обезщетение за забава в плащането.
От приетата като доказателство по
делото публикация на общи условия за
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. във в-к „СъП.” от 29.04.2008г. се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на
топлинна енергия и потребителя на такава.
От писмо с изх. №
19/МСИ-522-1/01.04.2019г. на Община П. се установява, че в информационния масив
на дирекция „Местни приходи и такси“ при същата за топлоснабдения имот е
подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от трето за спора лице С.Д.С..
По делото е приета
като доказателство данъчната декларация от С.Д.С., подадена чрез пълномощника М.А.П.,
което е видно от обективираното в края на същата пълномощно.
От удосоверение за
семейно положение, съпруга и деца се установява, че С.Д.С. е съпруга на ответника
Й. А.С..
По делото са приети
като доказателства издадените от ищеца фактури за процесния период, договор с
фирмата за дялово разпределение и свидетелства за метерологична проверка.
Изслушано заключение
по изготвена съдебно-икономическа
експертиза, от което се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени
вземанията за главница и обезщетение в претендирания по делото размер. От
същото заключение съдът приема за установено, че сумите не са погасени с
плащане, както и че всички изравнителни сметки, издадени от фирмата за дялово
разпределение за процесния период са въведени в счетоводството на ищеца по
партидата на ответника.
Излслушано е и заключение на съдебно-техничеката експертиза, от което
като обективно и обосновано съдът приема, че се установява, че за процесния
период са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция, че от
прогнозно начисленото потребление е направено изравняване след края на всеки от
отчетните периоди, включени в процесния, както и че във фирмата за дялово
разпределение не са постъпвали възражения от длъжника. От същото заключение
съдът приема за установено, че общият и индивидуалните измервателни уреди са
преминали през задължителен метерологичен контрол. Вещото лице е посочено, че
за етажната собственост има въведена система за дялово разпределение.
Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
методиката-приложение към Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Според експертизата е изпълнено изискването на наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. При направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградата. Вещото лице е посочило, че
прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за
съответните периоди. Изравнителните сметки са изготвяни ежемесечно, след
проведени отчети на потреблението на
топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти, като според вещото лице същите са предавани от
представителна СЕС в срок.
Други доказателства не
са ангажирани по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения.
От данните по делото
се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните
взмемания и исковата молба е подадена в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което предявените искова се явяват
процесуално допустими.
По основателността на исковете:
За да бъдат уважени
предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на
облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът
да е доставял на ответника през исковия период топлинна енергия по количество и
цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.
Ищцовото дружество не
установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното
договорно правоотношение с ответниците
през процесния период. Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и
съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител. Това
качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
От събраните по делото доказателства не се установи ответникът
да е бил собственик или ползвател на имота, описан в исковата молба,
през периода, за който са начислени вземанията. В тежест на ищцовото дружество
е да установи тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване,
каквото не е проведено успешно, поради което искът за цената на доставената
топлинна енергия подлежи на отхвърляне като неоснователен. За да достигне до
този извод съдът съобрази, че въпреки предоставената му възможност и издаденото
съдебно удостоверение, ищецът не ангажира документ за собственост на жилището,
за което са начислени процесните вземания. Приетата като доказателство по
делото декларация по чл. 14 ЗМДТ не носи подписа на ответника, поради което и
не се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношения на него за
удостовереното в нея обстоятелство, а именно – за притежанието на правото на
собственост върху топлофицирания имот.
При така мотивиран извод за неоснователност на иска за главница, съдът приема,
че като неоснователен следва да се отхърли и обусловеният от изхода му
обективно съединен иска за установяване съществуването на вземането за
обезщетение за забава, поради недоказаност на съществуването на главен дълг.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в
частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда
на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК.
С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от исковете. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да преразпредели разноските
в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е осъден да
заплатят на ищеца сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед отхвърлянето на установителния иск
дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство остават в тежест на ищцовото дружество. Същото важи и за
разноските нa ищеца в исковото производство.
Ответникът е направил разноски в
размер от по 350 лв. за платен адвокатски хонорар в исковото и заповедното
производство, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК му се следват от ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република“ за признаване за установено по отношение на ответника Й.А.С., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
***,
че същият дължи на ищцовото дружество
сумата от 620,36 лв. /шестстотин и двадесет лева и 36 ст./, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се гр.П., на адрес ул. „***,
*** за периода от 01.05.2016. до 30.04.2017 г., както и сумата от 94,35 лв.
/деветдесет и четири лева и 35 ст./, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 28.08.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №4653 от 20.09.2018г. по
гр.д. №6392/2018г. на РС-П., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република“ да заплати
на Й.А.С., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** сумите от 350 лв. – за разноски в
заповедното производство, и 350 лв. – за разноски в настоящето
производство.
След влизане на решението в сила
гражданско дело №6392/2018г. по описа на РС-П. да се върне на съответния състав, като към
същото се приложи и заверен препис от настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: