№ 3108
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110217006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР
Образувано е по жалба на В. В. Б., ЕГН ********, чрез адв.Д. Л., срещу
Заповед за задържане на лице рег. № зз-1342/21.11.2023 г., издадена от С. Т. –
полицай при 04 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР
по отношение на жалбоподателя В. Б. е наложена принудителна
административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат съображения, че атакуваният акт е
незаконосъобразен, поради което се претендира неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Е.А., която поддържа жалбата. Излага съображения,
че атакувания акт не отговаря на изискванията на закона откъм съдържание.
Сочи се и че чрез задържането е нарушено правото на протест на
жалбоподателя. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
юрк. А., която моли жалбата да бъде оставена без уважение, а заповедта
потвърдена, доколкото отговаря на законовите изисквания. Претендира
разноски.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана в
законоустановената форма и срок и от процесуално легитимирана страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2023 г. в 10.55 часа жалбоподателят В. В. Б. бил задържан на
1
основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР със заповед за задържане на лице рег.
№ 228зз-1342/21.11.2023 г., издадена от С. Е. Т. - полицай към 04 РУ СДВР.
Като основания за задържане на жалбоподателя в заповедта било посочено:
"след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задълженията си по служба“ и „невъзможност да се установи
самоличността му“. След задържането на жалбоподателя му бил извършен
личен обиск на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗМВР. при който у него били
установени подробно описани вещи. Б. бил задържан в помещение на 04 РУ –
СДВР и бил освободена в 11.55 часа на 21.11.2023 г.
Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск
на В. Б. от 21.11.2023 г., Декларация от 21.11.2023 г. от жалбоподателя.
Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, които оцени
като последователни, еднопосочни и непротиворечиви. При съвкупната им
преценка по несъмнен и категоричен начин се установява гореизложената
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в
разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът
издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени
ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли
е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни
критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, съдът намери, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски
орган – полицай към 04 РУ - СДВР С. Т.. Заповедта е издадена и в
изискуемата писмена форма /чл. 74, ал. 1 ЗДвП/.
Съдът намери обаче, че при издаването на обжалваната заповед са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
ограничили правото на защита на жалбоподателя. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2
ЗМВР в заповедта за задържане следва да се посочат фактическите и
правните основания за задържането. В настоящия случай липсва посочване на
фактическите основания за задържане на жалбоподателя Б.. В Решение на
СЕС от 25 май 2023 г. по дело С-608/21 г. е посочено, че "член 6, параграф 2
от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията
за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на
престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те
възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си.
2
Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти,
известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и
място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези
лица в предполагаемото престъпление и дадената неокончателна правна
квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното
производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване.
" В случая в обжалваната заповед за задържане е посочено правното
основание за задържане на жалбоподателя - чл. 72, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР, а
като фактическо основание е посочено: "след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по
служба“ и „невъзможност да се установи самоличността му“, което всъщност
представлява преписване на законовите разпоредби, без да е посочена каквато
и да е фактология. В заповедта не е посочено кога, къде е извършена проверка
за установяване самоличността на жалбоподателя, била ли е налице някоя от
хипотезите на чл. 70, ал. 1 ЗМВР, при които полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице, не е посочено и
от какви и кои обстоятелства произтича невъзможността да се установи
самоличността на лицето по някой от начините, предвидени в чл. 70, ал. 2
ЗМВР, така че да обуслови необходимостта от прилагане на принудителната
административна мярка спрямо него. Не са посочени и конкретни действия, с
които жалбоподателят е пречил на полицейските органи да изпълнят
задълженията си.
Съгласно ТР № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на ВАС
излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност
на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите,
мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна
норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или
законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е
свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна
или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на
издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията
на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
Допустимо е издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването
3
на индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг
документ, стига той да изхожда от същия административен орган. И в този
случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с
мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и
организират защитата си срещу акта. В Решение на СЕС от 25 май 2023 г. по
дело С-608/21 г. изрично е посочено, че не се "допуска тази информация да
бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на
законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в момента на
лишаването от свобода или в кратък срок след началото на същото". В
настоящия случай от събраните доказателства се установява да е налице
такъв "допълващ" друг документ – докладна записка /л. 38/, но не се установи
да е бил предявен своевременно на жалбоподателя, за да се запознае с
фактическите основания за задържането си.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР урежда правомощие на органите
на МВР да задържат лице при невъзможност да се установи самоличността
му в случаите и по начините, посочени в чл. 70 ЗМВР. В разпоредбата на чл.
70 ЗМВР са посочени хипотезите, при които полицейските органи могат да
извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което има
данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения
ред; 2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на
престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за
самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт, организиран от
полицейските органи; 5. по искане на друг държавен орган за оказване на
съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. От разпоредбите на чл.
70 и чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗМВР се налага изводът, че задържането на лицето е
допустимо при наличие на някоя от хипотезите по чл. 70, ал. 1 ЗМВР и ако
самоличността на лицето не може да бъде установена по някои от начините,
предвидени в чл. 70, ал. 2 ЗМВР - чрез представяне на документ за
самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност,
които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни
данни. В настоящия случай не се събраха доказателства при задържане на
жалбоподателя да е била налице коя да е от хипотезите по чл. 70, ал. 1 ЗМВР,
още по-малко – установяването на неговата самоличност да е било
невъзможно по някои от начините, предвидени в чл. 70, ал. 2 ЗМВР.
От друга страна не се установяват материалните предпоставки по чл. 72,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР, доколкото отказът на проверявано лице да представи
документ за самоличност, може да бъде неизпълнение на полицейско
разпореждане, но не може чрез отказа да се пречи на полицейски орган, тъй
като това е бездействие, а пречките могат да се създават само с действие.
Предвид изложеното съдът намери, че не се установява при задържане на
жалбоподателя да е била налице кое да е от двете посочени в заповедта
основания по отношение на него да се приложи принудителна
административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
По всички изложени съображения съдът намери, че оспорената заповед е
издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
4
нарушения на процесуалните правила, поради което жалбата е основателна и
атакуваната заповед следва да се отмени.
По разноските:
При този резултат от оспорването, право на разноски на основание чл.
143, ал. 1 АПК има жалбоподателят, който претендира такива, но не
представя доказателства, че действително ги е сторил, доколкото в договор №
095835 от 09.02.2024 г. /л.50/ е посочено договорено възнаграждение в размер
на 750 лева, но не са представени доказателства, че действително е заплатено
– по Б. път или в брой, тъй като и в самия договор, не е отразено сумата да е
заплатена в брой.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 228зз-1342/21.11.2023 г.,
издадена от С. Т. – полицай при 04 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМВР по отношение на В. В. Б., ЕГН **********, е наложена
принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5