Р Е Ш Е Н И Е № 1028
гр.Бургас, 31.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен съдия: Венета Иванова
при секретаря Гергана Стефанова, като
разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 527/2020г. по
описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Ж.Д., ЕГН **********, срещу НП №
18-0769-001038/10.05.2018г., издадено от Р.П. -началник група към ОДМВР Бургас,
сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1600 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП; на основание
чл.183, ал.1, т.1 пр.1, 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1,
пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Във въззивната жалба се
излагат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се претендира цялостната му отмяна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв.А.,
надлежно упълномощен. Поддържа жалбата. Претендира разноски.
В съдебно заседание за
административнонаказващия орган не се явява представител. Депозирано е писмено становище от юрк.Ана
Димчева, надлежно упълномощена, с което се иска потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като се излагат
конкретни съображения съобразно доводите на жалбоподателя. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, в случай, че жалбата бъде намерена за
основателна.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа
необходимите реквизити, поради което е допустима.
Районен съд - Бургас,
след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2018г. в 09:40 часа, в гр. Бургас,
по ПП № I – 9, км.233+100 до бензиностанция „П“ 1104, в посока от ПВ „Север“
към кръстовище с ул.“Т“, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил
марка "Ауди" с рег. № *** с наказуема скорост от 112 км/ч при максимално
разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, въведена с пътен
знак В-26, или с 62 км/ч над разрешената
скорост. Скоростта е била засечена с автоматизирано техническо средство със заснет
клип № 8339. Водачът е спрян за проверка на около 100 м. от мястото на
нарушението и му е извършена проверка от
мл.автоконтрольор С.Д.. Показан му е заснетия клип и са изискани документите му
за проверка. Жалбоподателят не носил със себе си СУМПС, контролен талон към
него, както и СРМПС част II.
Във връзка с установеното свид.С.Д. съставил АУАН серия Г бл.№
668541/21.02.2018г. на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.21, ал.2, чл.100,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал с акта и го подписал без
възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
били направени писмени възражения.
Административнонаказващият орган
издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в
настоящото производство НП, с което на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1600 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение по чл.21, ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1,т.1 пр.1,2
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни
доказателства – показания на актосъставителя С.Д. и свид.К.Ч., както и с оглед
приложените писмени доказателства АУАН серия Г
бл.№ 668541/21.02.2018г., НП № 18-0769-001038/10.05.2018г.,
разпечатка от клип № 8339.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция,
оправомощен със Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентно лице – мл.автоконтрольор
към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок.
Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа
законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации
за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на
основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1600 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.1, т.1 пр.1,2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Процесното нарушение,
както и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен.
Деянието е подробно описано и участъкът попада в населено място, с разрешена
скорост 50 км/ч . Неоснователно е възражението в жалбата за допуснатото
съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, а именно, че липсва
разпечатка от радарното устройство, установяваща по несъмнен и категоричен начин
скоростта на движението на автомобила, както нулирането на радара, че липсват
доказателства относно годността на техническото средство. Скоростта и
процесният автомобил са били установени с мобилна система за видеоконтрол, за
чиято изправност по делото са представени писмени доказателства (протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол (л.11), протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система(л.10), удостоверение
за одобрен тип средство за измерване(л.12), разпечатка
от клип № 8339 на радар № 644 от 21.02.2018г. Предвид изложеното съдът намира
за неоснователни направените от жалбоподателя възражения в тази насока.
В същото време съдът намира за основателно
възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на
НП, доколкото за първи път в него е въведено обстоятелството, че нарушението на
чл.21, ал.1 от ЗДвП е извършено при условията на повторност, тъй като същото
ограничава правото на защита на нарушителя. Констатацията
за повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП за пръв път е
извършена от наказващия орган, който в мотивите на издаденото НП е посочил
наличието на друго предходно нарушение, за което е издаден електронен
фиш № К-1553023/03.04.2017г.
връчен на 29.09.2017г. и влязъл в сила на 13.10.2017г., с който на водача е наложено наказание за същото по вид нарушение, поради
което АНО е приложил квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4, във вр. с
ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Нарушението е съществено, доколкото повторността съставлява
елемент от обективната страна на нарушението и нарушителят се защитава против
фактите и ако на него не му е бил предявен факта на повторност на
нарушението, то той не може да реализира в пълен обем правото си на защита.
От друга страна, както в хода на административнонаказателното производство,
така и от проведеното съдебно дирене се обосновава извода, че нарушението по
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е безспорно доказано. По отношение искането на жалбоподателя
за цялостна отмяна на НП в тази му част следва да се има предвид, че съгласно
дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на
ВАС по тълк.д.№ 7/2010г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не
може да връща наказателните постановления на административно-наказващия орган
за поправка, изменение или допълнение, поради което не може да се прави
аналогия на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията
на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост
на някои обстоятелства или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт.
Върховният административен съд изрично е посочил, че следва да се има предвид,
че при разглеждането на административно-наказателни дела, при които действа
правилото на чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за
производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В тази връзка районният съд,
предвид наличието на изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение
на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, може и
следва да измени наказателното постановление при установена възможност за
санкциониране по превилегирован състав, като съобрази размерите и на наложените
санкции. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е
ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако
се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да
преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му
по-ниско наказание. При наличието на тази задължителна съдебна практика, за
настоящия състав е налице правомощие да измени атакуваното НП, като подведе и
санкционира нарушението по основния състав, за който е имало надлежно
административнонаказателно обвинение в АУАН.
Предвид така развитите мотиви, настоящата въззивна
инстанция следва да измени наказателното постановление, като на основание
нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на водача се определи наказание глоба в
размер на 800лв., както и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца.
В този смисъл е и
практиката на Административен съд -Бургас -Решение № 2336/11.12.2018г. по КНАХД
№ 2716/2018г. по описа на Адм.съд-Бургас, Решение № 1735/12.10.2018г. по КНАХД
№ 1740/2018г. по описа на Адм.съд Бургас,
Решение № 375/02.03.2018г. по КНАХД № 13/2018г. по описа на Адм.съд
Бургас и други.
За нарушението по
чл.100 ал. т.1 и т.2 от ЗДвП:
Водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Видно от
изложената фактическа обстановка жалбоподателят на 21.02.2018г. при извършената
му проверка не е разполагал с посочените документи, което обстоятелство не се
оспорва от него.
За нарушенията по чл. 100,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП разпоредбата
на чл. 183, ал.1, т.1 предвижда административно наказание глоба в размер на 10
лева, поради което наложеното административно наказание е правилно определено.
В конкретния
случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено становище,
като до приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН
в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща
към чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева. Като се вземе предвид
изменението на НП съдът счита, че съразмерно с потвърдената част от НП, на
наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 40,49 лева.
Процесуалния представител на
жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане
на разноските по делото по реда на АПК. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. В случая адвокатското
възнаграждение е над минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения, което съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата е в размер на 237,20 лв,
предвид размера на интереса от 1620 лева. В договора за правна помощ е
посочено, че възнаграждението е платено изцяло в брой. Искане за прекомерност
съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено своевременно от въззиваемата страна
преди края на съдебното заседание. Настоящото производство протече в едно
съдебно заседание, не се отличава с фактическа или правна сложност, поради
което ОДМВР Бургас следва да бъде осъдено да заплати
на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 117,14 лева, съобразно отменената част от
НП.
С оглед изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0769-001038/10.05.2018г., издадено от Р.П. -началник група
към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, В ЧАСТТА, в която на чл.182, ал.4, вр.
ал.1, т.6 от ЗДвП на М.Ж.Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1600
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по
чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от чл.182, ал.4 вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП и ОПРЕДЕЛЯ наказание глоба в размер на 800
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0769-001038/10.05.2018г., издадено от Р.П. -началник група към ОДМВР Бургас,
сектор Пътна полиция, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която на основание чл.183, ал.1,
т.1 пр.1,2 от ЗДвП на М.Ж.Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М.Ж.Д., ЕГН ********** *** с БУЛСТАТ *********
сумата от 40,49лв. /четиридесет лева и четиридесет и девет ст./,
представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно потвърдената
част на НП.
ОСЪЖДА ОДМВР -Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на М.Ж.Д., ЕГН **********, сумата от 117,14лв. /сто и седемнадесет лева и
четиринадесет ст./ съобразно отменената част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия:........................
Вярно
с оригинала: Г.Ст.