РЕШЕНИЕ
№ 2390
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330105287 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и обективносъединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против К. М. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. *******, ул. ******* № ***, ет. ***, ап.***, за признаване за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2799,14 лв. –главница по договор за
кредит ***************/19.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на заявлението 24.11.2020 г. в съда до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 15497/2020 г. на ПРС и осъждане ответника да
заплати на ищеца сумите от 1065,31 лв. - договорно възнаграждение; 3236,16 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 248,82 лева – лихва за забава,
102,54 лева –законна лихва за периода 02.10.2020г. – 23.11.2020г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2020 г. до окончателното й
заплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит № *************** от 19.04.2019г., по силата на който на ответника бил отпусната
сумата от 3000 лв. Закупен бил и пакет от допълнителни услуги, за който се дължало
възнаграждение в размер на 3640,68 лева. Ответникът поел задължение да върне
уговорената като общо задължение сума в срок от 36 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 243,29 лв. и падежна дата – всяко 20-то число на месеца.
Договорът и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били
1
подписани при ОУ, които били предадени на ответника. Договорът за кредит бил сключен
при следните условия: отпусната сума – 3000 лв., срок на кредита – 36 месеца, размер на
месечна погасителна вноска – 142,16 лв.; падежна дата – 20-то число на месеца; ГПР –
46,31%; годишен лихвен процент – 39,10%; лихвен процент на ден – 0,11; общо дължима
сума по кредита – 5117,69 лв. Параметрите по избрания и закупен пакет от допълнителни
услуги били както следва: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги –
3640,68 лв. и размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 101,13 лв.
Общото задължение е 8758,37 лв. и общия размер на месечна вноска– 243,29 лв. Погасяване
-20-ти ден от месеца. Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение от страна на
длъжника по делото да е в размер на 1065,31 лв. за периода 20.09.2019г. – 02.10.2020г.
Оставащото и неизплатено договорно възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги бил в размер на сумата от 3236,16 лв. Посочва се, че със закупуването на пакет от
допълнителни услуги, ответникът си е гарантирал, че: приоритетно ще му бъде разгледан и
отпуснат кредита; при настъпване на неблагоприятни за него събития, няма да изпадне в
забава и кредита няма да се обяви за предсрочно изискуем; ще може да си намали размера на
определен брой вноски; ще може да промени падежната дата; че ако има необходимост от
допълнителни парични средства, ще може да ги получи без да е необходимо да попълва и
представя документи. Всички тези възможности, които ответника получавал със закупуване
на пакет от допълнителни услуги не се определяли като задължителни и като част от общите
разходи по кредита Твърди се, че споразумението за предоставяне на допълнителни услуги
не е пряко свързано с договора за кредит, сключването му е изцяло пожелание на ответника
и не е задължително условие за отпускането на кредит, поради което разходите за такива
допълнителни услуги са извадени от тези по кредита. Заявява се, че ответникът е
преустановил изпълнението на задължението по договора, като изпаднал в забава. По заема
били направени само 4 пълни погасителни вноски, последната, от която с дата 17.09.2019г.
Общо направените плащания по договора били в размер на сумата от 1064,08 лв., с която е
погасил част от задълженията си. Начислена била и законна лихва в размер на сумата от
102,54лв. за периода 02.10.2020г. /дата на предсрочна изискуемост / до 23.11.2020г. Поради
неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д. № 15497/2020 г. по описа на ПдРС и по същото
съдът издал заповед за изпълнение за сумата 2799,14 лв. - главница, дължима по договор за
потребителски кредит № ***************, сключен на 19.04.2019г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2020г.
до окончателното й заплащане, както и разноски по делото. За притендираните суми за
договорна лихва, мораторна лихва и допълнителни услуги заявлението е отхвърлено. В
предвидения срок срещу заповедта е постъпило възражение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се излага становище
за неоснователност на предявените установителен и осъдителен иск. Твърди се, че ищецът
не е спазил разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗКИ, съгласно която условията по кредитите се
формулират ясно и по разбираем начин. Договорът за потребителски кредит не отговарял на
изискванията предвидени в чл. 11 от ЗПК. Съдържащата се в договора информация относно
2
броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент била обща, не
отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало
какво точно се включвало в размера на месечната вноска като части от главницата и
лихвата. Липсвало посочване на лихвен процент, който се дължи при просрочие, както и
предупреждение за последиците от него, липсвало отбелязване за наличие или липса на
право, на отказ на потребителя от договора. В тази връзка се твърди, че договорът е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Твърди се, че процесните договорни разпоредби
за възнаградителна лихва са неравноправни, което водело до тяхната нищожност.
Уговорената възнаградителна лихва в размер на 39,10% надхвърляла повече от 3 пъти
законната и заедно с клаузата предвиждаща възнаграждение по пакет от допълнителни
услуги противоречали на добрите нрави, поради което същите се явявали нищожни.
Определените в договора възнаградителна лихва в размер на 39,10% и ГПР в размер на
46,31% противоречали на справедливостта и еквивалентността на престациите и не можело
да се оправдае с поетия от кредитора риск по отпускане на заема. Счита се, че в конкретния
случай се касаело за потребителски кредит, при който при недействителност на клауза за
възнаградителна лихва и клауза за възнаграждение по пакет от допълнителни услуги, се
дължала чистата стойност на кредита. Твърди се ответникът е погасил главница в размер на
200,86 лева, възнаградителна лихва в размер на 367,78 лева и възнаграждение за пакет от
доп.услуги в размер на 404,52 лева. Ищецът не е извършил редовно уведомяване на
ответника, относно настъпилата предсрочна изискуемост, а същият не бил сменял адреса си,
който е и посочен в договора и, на който адрес са му връчвани съобщения и книжа. Счита се,
че волеизявлението на ищеца не е достигнало до ответника и съответно предсрочната
изискуемост по договор за кредит не била настъпила. При условията на евентуалност прави
възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 2799,14 лева със
сумата от 772,30 лева, представляваща получени от ищеца сума по нищожни договорни
клаузи – за възнаградителна лихва и по пакет от допълнителни услуги по договор за кредит.
Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени документи-договор за кредит от 19.04.2019 г., декларация,
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, ОУ и погасителен план към него,
стандартен европейски формуляр; искане за отпускане на кредит; е видно, че на 19.04.2019
г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответинка на сума от
3000 лв. за срок от 36 м. платима на вноски от по 146,16 лв. при ГЛП -39,10%, ГПР-46,31 %,
възнаграждение за допълнителни услуги-3640,68 лв. и общо задължение от 8758,37 лв.
Периодът на погасяване е 20.05.2019-20.04.2022 г., по банков път.
От представеното платежно нареждане от 22.04.2019 г. е видно, че по сметка на ответника в
***************** е преведена от ищеца сума от 1592,24 лв. касаеща сключения договор за
заем.
О представеното уведомително писмо от 05.10.2020 г. е видно, че ищеца е предприел
3
действия по уведомяване на ответника за настъпило просрочие на задължението му по
договора и обявяване на предсрочна изискуемост от 02.10.2020 г.
От приложената справка от ищеца(лист 23 от делото) е видно, че към 16.03.2021 г. общата
платена сума от длъжника по договора е 1064,08 лв. Размера на дължимата главница към
20.09.2020 г. е 1009,57 лв.
От изготвеното заключение от 07.09.2021 г. по извършената ССЕ е видно, че в ГПР по
договора е включена само договорната лихва. Процента, с който се оскъпява кредита със
заплащане на допълнителните услуги и 40,45 %.
От приложеното ч. г. д. 15497/2020 г. на ПРС е видно, че за сумата от 2799,14 лв. –главница,
ведно със законната лихва ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение, на основание
настъпила предсрочна изискуемост на вземането от 02.10.2020 г. срещу, която в срок е
постъпило възражение от длъжника. За притендираните суми за договорна лихва,
възнаграждение за пакет допълнителни услуги и лихви за забава заявлението е отхвърлено.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед депозираното възражение по предхождащото заповедно производство и
отхвърлянето на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за част от
притендираните вземания в рамките на същото, съдът намира, че предявените
установителен и осъдителни искове са процесуално допустими за разглеждане по настоящия
ред.
Уважаването на исковете е обусловено от възникване на облигационно отношение между
страните пораждащо заплащане на притендираните задължения от ищеца, настъпване на
тяхната изискуемост и липса на осъществено плащане.
С оглед отправените становища от страните и възражения на ответника, съдът намира, че не
е налице спор относно сключването на договора и поетите с него задължения от страните.
Спора се състои в действителността на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗПК
и момента на настъпване на изискуемостта на всички задължения по договора.
Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира, че клаузите на същия
следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК. Те налагат договора да бъде в писмена форма,
формулиран по ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на текста,
не по-малък от 12, като не се придвижда заплащане на допълнителни вземания извън
договорените такива и възможност за едностранно изменение на клаузите, както и
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В същия следва да е отбелязан лихвения процент и условията за прилагането му, годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин; В настоящия случай макар в договора да е записан годишен лихвен
процент от 39.10 %, липсва посочване на условията за прилагането му, върху каква база се
начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква част от погасителната вноска касае
задължението за лихва. Следователно, не е ясно как е разпределен лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение е дали
4
лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка, при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксирания размер Ето защо, съдът намира, че е налице нарушение на императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. По отношение годишния процент на разходите съдът
намира, че същия следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Видно от изготвеното заключение по
извършената ССЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно извършено, записаният
такъв от 43,31% в договора включва единствено договорната лихва. Това сочи нарушение
на ЗПК, тъй като се касае само за формално отразяване в документа на абсолютни
стойности за лихвения процент по заема и ГПР, без да е отразена ясно и разписана точно
методиката на формиране годишния процент на разходите по кредита и как е достигнато до
посоченият такъв. Следва да се има предвид, че ЗПК налага годишният процент на
разходите да изразява общите разходи на потребителя по кредита - настоящи или бъдещи:
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора. В случая липсва предвиждане на
разхода за допълнителна услуга, който оскъпява кредита с 40%. С оглед изложеното, съдът
приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което
договорът за паричен заем е недействителен и на това основание. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Съобразно с
това и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи. Това е достатъчно основание да се приеме, че кредитополучателя дължи връщане
само на главницата от 3000 лв.
Тъй като се посочва от ищеца, че длъжника е извършил плащане на сума от 1064,08 лв. то
същата следва да се отнесе за погасяване на дължимата главница от 3000 лв. Съобразно
окончателния падеж на това задължение - 20.04.2022 г., който момент все още не е
настъпил, съдът намира, че пораждането на задължение за заплащане на цялата главница е
обусловен от установяване на факти доказващи твърдението на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на притендираното вземане от 02.10.2020 г. Размерът на дължимата
главница за периода до 02.10.2020 г. е 1009,57 лв. Тази сума попада в рамките на
заплатената от длъжника такава по договора следователно не е налице просрочие на
падежирало задължение, което да обосновава настъпване на предсрочна изискуемост. Ето
защо съдът намира за неосъществено основанието за притендираното вземане за главница в
заповедното производство, което е пречка за уважаване на иска по чл. 422 от ГПК за сумата
от 2799,14 г. лв.- предсрочноизискуема главница. Поради това същият следва да се отхвърли
изцяло.
5
По отношение предявените осъдителни искове за заплащане на суми за допълнително
възнаграждение, договорна лихва и лихва за забава съдът намира, че с оглед разпоредбата на
чл. 23 от ЗПК тези вземания не се дължат от кредитополучателя, поради което притенциите
за тях следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника следва да се
присъдят притендираните такива съобразно представения списък и приложени
доказателства за сторени разходи в размер от 150 лв. за възнаграждение за вещо лица по
настоящето производство.
Тъй като ответника е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата за адв. И. за настоящето производство то следва да се
определи съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 3 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към
момента на сключване на договора, и присъди в рамките на исканото от 652 лв. На
основание чл. 7, ал. 2, т 2 вр. чл. 7, ал. 7 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., за заповедното
производство по ч. г. д. 15497/20 г. на ПРС възнаграждението следва да се определи в
размер от 327,97 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против К.
М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, ул. ******* № ***, ет. ***, ап.***, иск по чл.
422 от ГПК за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 2799,14 лв.
(две хиляди седемстотин деветдесет и девет лева и 14 ст.) –главница по договор за кредит
***************/19.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението 24.11.2020 г. в съда до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 15497/2020 г. на ПРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против К.
М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, ул. ******* № ***, ет. ***, ап.***, искове за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумите от 1065,31 лв.(хиляда и шестдесет и пет
лева и 31 ст.) - договорно възнаграждение за периода 20.09.2019-02.10.2020 г.; 3236,16 лева
(три хиляди двеста тридесет и шест лева и 16 ст.) – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 248,82 лева (двеста четиридесети осем лева и 82 ст.) – лихва за забава
за периода 21.05.2019-02.10.2020 г., 102,54 лева (сто и два лева и 54. ст.) –законна лихва за
периода 02.10.2020г. – 23.11.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 24.11.2020 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх В, ет.7, представлявано от С.Н.,
И.Г., О.Л. и Я.Ч.да заплати на К. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, ул. *******
6
№ ***, ет. ***, ап.***; сумата от 150 (сто и петдесет) лева, за разноски по производството.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх В, ет.7, представлявано от С.Н.,
И.Г., О.Л. и Я.Ч.да заплати на адвокат Ел. Г. Ив.- М., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
гр. *******, ул.******** № ****, сумата от 652 (шестстотин петдесет и два) лева за
адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата за настоящето производство и сумата от 327,97 лв.(триста двадесет и седем
лева и 97 ст.) адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата за производството по ч. г. д. 15497/2020 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________
7